Преп. Максим Изповедник. Св. мчк Неофит
Преподобни Максим Изповедник се родил към 580 година в Цариград в знатно семейство. Получил прелестно обучение и с особена обич изучавал философия. Този популярен църковен деец бил най-могъщият метафизичен разум на Изтока в своето време, бездънен ценител на Платон, Аристотел и неоплатониците. Неговата изключителна популярност в църковната история е построена върху неуморимата му и енергична битка срещу монотелската разкол, която признавала в Иисус Христос единствено една воля - Божествената и която представлявала лукаво преобразяване на наказаното монофизитство. И двете ереси поредно се стремели да изтръгнат от понятието за Христа Неговото човешко начало и по този метод стигали до сриване на самите основи на християнството като богочовешка вяра.
Монотелитската разкол била основана от император Ираклий (611-641 г.) и цариградския патриарх Сергий (610-638 г.) при противодействието на римския папа св. Мартин и на йерусалимския патриарх св. Софроний (560 - 638 г.). Св. Максим, който заради знатния си генезис и ослепително обучение заемал длъжността на императорски секретар, незабавно напуснал длъжността си след излизането на удобния за новата разкол декрет и се отдалечил от двореца. Постъпил в уединената Хризополска обител до Халкидон, където процъфтявало любомъдрието (философията). Неговият преклонен героизъм му спечелил уважението на братята и те срещу волята му го избрали за свещеник, само че заради примирение той не приел заветен ранг и си останал елементарен духовник. Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от това време неговият живот бил неразривно обвързван с историята на догматическата битка срещу монотелитите.
От Цариград св. Максим се отправил на Запад и пътят му за там бил дълъг и сложен. Известно време той бил и на остров Крит, където спорил с монофизитската партия.
В края на 30-те години от VII в. той живял в Александрия и другаде в Египет. Едва при започване на 40-те години той към този момент е в латинска Африка (Картаген), където по това време се трансферирали монотелитските безредици. Максим провел православно противопоставяне. Всички поданици на Африка и на околните острови почитали Максима като собствен ментор и лидер. Вижда се, че преподобният пътешествувал доста из страната, бил по отношение на епископите, водил обширна кореспонденция. Главно събитие през този африкански интервал от живота на преподобни Максим бил диспутът му с цариградския патриарх Пир, който ефективно разпространявал ереста. В този картагенски спор доводите и красноречието на Максим увлекли и самия Пир, който се отказал за известно време от монотелитското си въодушевление, само че по-сетне страхът от гонение го заставил да се отхвърли отначало от православието. И в Рим Максим се ползувал с огромно въздействие и респект.
Спорът с Пир в 645 година дал мотив за привикване на няколко епископски събори, които дружно с Латеранския събор (649 г.) на папа Мартин I (649-653 г.) излезли с ясни и решителни постановления за неслитната богочовешка двоякост на естествените воли и дейности в Христа. Решенията на Латеранския събор със съпроводно обръщение на папата били разпратени на всички места до християните. Обаче бранителите на православието претърпели сурово наказване като непокорници на царската воля. С военна насила папа Мартин бил отведен през 653 година в Цариград и след припрян съд бил изпратен на изгнание, гдето и умрял. Едновременно бил похитен и Максим. В Цариград той бил съден като държавен нарушител, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът добродушно завършил:
- Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за закононарушения, които не съм направил! Нека посредством това се умият волните ми провинения!
Светските бранители на ереста - императорът и дворцовите сановници - се озлобявали, че преп. Максим твърдо отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и упорито те спорили с него, и когато той въпреки всичко се оказал неотстъпчив, била издадена присъда за заточение в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местили от един затвор в различен.
В 662 година преподобни Максим още веднъж бил подложен на кървави изтезания в Цариград, като накрай отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, с цел да не може да проповядва и да написа. Подхвърлили на същото наказване и ученика му Анастасий, а по-късно развеждали и двамата по улиците и стъгдите за общо оскърбление, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените премеждия и рани те били изпратени на далечно изгнание в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий умрял още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където умрял на 13 август 662 година като 82-годишен дъртак.
Когато на VI космополитен събор в Цариград (680 г.) православието спечелило над ереста, мъченическият героизъм на св. Максим Изповедник бил оценен по достолепие. Светата Църква високо уважава този прочут преподавател и просветител на православната религия.
Бурният и мъченически живот не попречил на популярния изповедник да написа. Към най-важните му съчинения могат да се упоменат: " Тълкуване на сложни места от Свещеното Писание ", пояснения към съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, една дълга поредност от догматико-полемични трактати срещу монофизитите и монотелитите, незабравим разговор сред свещеник и духовник върху духовния живот, 400 глави върху милосърдието, други 200 и 500 глави на богословски и стопански тематики, " Мистагогия " - символично-мистично разглеждане на Църквата и паметните дейности, 45 послания и други. Неговото литературно завещание е скъпо богатство на християнската черква.
Монотелитската разкол била основана от император Ираклий (611-641 г.) и цариградския патриарх Сергий (610-638 г.) при противодействието на римския папа св. Мартин и на йерусалимския патриарх св. Софроний (560 - 638 г.). Св. Максим, който заради знатния си генезис и ослепително обучение заемал длъжността на императорски секретар, незабавно напуснал длъжността си след излизането на удобния за новата разкол декрет и се отдалечил от двореца. Постъпил в уединената Хризополска обител до Халкидон, където процъфтявало любомъдрието (философията). Неговият преклонен героизъм му спечелил уважението на братята и те срещу волята му го избрали за свещеник, само че заради примирение той не приел заветен ранг и си останал елементарен духовник. Когато ереста се засилила, той напуснал манастира си и от това време неговият живот бил неразривно обвързван с историята на догматическата битка срещу монотелитите.
От Цариград св. Максим се отправил на Запад и пътят му за там бил дълъг и сложен. Известно време той бил и на остров Крит, където спорил с монофизитската партия.
В края на 30-те години от VII в. той живял в Александрия и другаде в Египет. Едва при започване на 40-те години той към този момент е в латинска Африка (Картаген), където по това време се трансферирали монотелитските безредици. Максим провел православно противопоставяне. Всички поданици на Африка и на околните острови почитали Максима като собствен ментор и лидер. Вижда се, че преподобният пътешествувал доста из страната, бил по отношение на епископите, водил обширна кореспонденция. Главно събитие през този африкански интервал от живота на преподобни Максим бил диспутът му с цариградския патриарх Пир, който ефективно разпространявал ереста. В този картагенски спор доводите и красноречието на Максим увлекли и самия Пир, който се отказал за известно време от монотелитското си въодушевление, само че по-сетне страхът от гонение го заставил да се отхвърли отначало от православието. И в Рим Максим се ползувал с огромно въздействие и респект.
Спорът с Пир в 645 година дал мотив за привикване на няколко епископски събори, които дружно с Латеранския събор (649 г.) на папа Мартин I (649-653 г.) излезли с ясни и решителни постановления за неслитната богочовешка двоякост на естествените воли и дейности в Христа. Решенията на Латеранския събор със съпроводно обръщение на папата били разпратени на всички места до християните. Обаче бранителите на православието претърпели сурово наказване като непокорници на царската воля. С военна насила папа Мартин бил отведен през 653 година в Цариград и след припрян съд бил изпратен на изгнание, гдето и умрял. Едновременно бил похитен и Максим. В Цариград той бил съден като държавен нарушител, който смущавал църковния и гражданския мир. След увещанията, мъченията и оскърбленията, на които бил подложен, изповедникът добродушно завършил:
- Благодаря на моя Бог, че съм изтезаван за закононарушения, които не съм направил! Нека посредством това се умият волните ми провинения!
Светските бранители на ереста - императорът и дворцовите сановници - се озлобявали, че преп. Максим твърдо отричал правото на императора да се разпорежда с догматите на вярата. Дълго и упорито те спорили с него, и когато той въпреки всичко се оказал неотстъпчив, била издадена присъда за заточение в крепостта Визия в Тракия. И в заточението му те продължавали да го убеждават и угнетяват, като го местили от един затвор в различен.
В 662 година преподобни Максим още веднъж бил подложен на кървави изтезания в Цариград, като накрай отрязали езика му и отсекли дясната му ръка, с цел да не може да проповядва и да написа. Подхвърлили на същото наказване и ученика му Анастасий, а по-късно развеждали и двамата по улиците и стъгдите за общо оскърбление, като показвали на тълпата отрязаните езици и ръце на мъчениците. Въпреки понесените премеждия и рани те били изпратени на далечно изгнание в Скития, както тогава се наричала Добруджа. Анастасий умрял още по пътя, а св. Максим бил затворен в крепостта Схимарис, където умрял на 13 август 662 година като 82-годишен дъртак.
Когато на VI космополитен събор в Цариград (680 г.) православието спечелило над ереста, мъченическият героизъм на св. Максим Изповедник бил оценен по достолепие. Светата Църква високо уважава този прочут преподавател и просветител на православната религия.
Бурният и мъченически живот не попречил на популярния изповедник да написа. Към най-важните му съчинения могат да се упоменат: " Тълкуване на сложни места от Свещеното Писание ", пояснения към съчиненията на Дионисий Ареопагит и Григорий Богослов, една дълга поредност от догматико-полемични трактати срещу монофизитите и монотелитите, незабравим разговор сред свещеник и духовник върху духовния живот, 400 глави върху милосърдието, други 200 и 500 глави на богословски и стопански тематики, " Мистагогия " - символично-мистично разглеждане на Църквата и паметните дейности, 45 послания и други. Неговото литературно завещание е скъпо богатство на християнската черква.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ