Очертанията на войната: Ядрена риторика без покритие
Тези седмица ни предложи доста събития, на които можем да закачим етикта „ тематики с продължение “. Такива бяха и следващите нуклеарни закани от страна на Путин, и закачката на Зеленски, че желае да чуе повече за китайският кротичък план персонално от Си Дзинпин, и продължаващите статични сражения в Донбас, и новите украински удари против Крим, и постоянните съветски ракетни обстрели против жилищни региони в Украйна, и последователното идване на западната оръжейна помощ в места, близки до бойното поле, и следващите известия за стремглаво възходящи загуби на армията на Руската федерация в жива мощ, и какво ли още не.
Май ще се окаже, че в една продължителна война, каквато, за жалост, се чака да бъде украинската, всичко може да бъде „ тематика с продължение “.
Поредният нуклеарен шантаж на Путин
Коментарите от срещата на високо равнище към момента бяха настоящи, когато предходната събота Путин съобщи, че се е договорил към 1 юли на територията на Беларус да бъде ситуирано тактическо нуклеарно оръжие. Верният му паж Лукашенко изглеждаше видимо удовлетворен, само че действително се радваше тъкмо толкоз, колкото би се радвал някой, комуто следва колоноскопия.
Абсолютно е ясно, че това си е чиста проба шантаж от страна на самозабравалия се кремълски деспот, а така наречен „ картофен фюрер “ от Минск е рекетиран да заплати налог „ безучастие в специфичната военна интервенция “.
Реално видяно, това по никаквъв метод няма да се отрази на настоящето статукво в центъра на Европа, да не приказваме за развоя на бойните дейности в Украйна. Но въпреки всичко никой не би се чувствал удобно, в случай че съседът му размахва даже револвер, да не приказваме, пък, в случай че разбере, че наоколо ще се складира цялостен нуклеарен боеприпас.
Какво въпреки всичко би трябвало да имаме поради в тази ситуация? Първо това, че декларираното от страна на Москва, не значи че то наложително ще бъде осъществено. Дори и въпросната база с вместилище да бъде построена и обособена, до момента в който там не бъдат ситуирани съответните заряди, то всичко си остава единствено в областта на желанията.
Ако въпреки всичко това се случи, то то ще бъде невиждано нарушаване на контракта за неразпространение на нуклеарно оръжие подписан още до момента в който Съюз на съветските социалистически републики беше „ жив “. Това, от своя страна, автоматизирано ще докара на Русия и васалната й Беларус нови тежки наказания, в това число този път по линия на Организация на обединените нации. Второ - разполагането на нуклеарни оръжия на подвластната на Минск територия няма автоматизирано да трансформира Беларус в нуклеарна страна, само че мигновено ще я вкара в листата на предпочитаните цели на НАТО за така наречен „ първи удар “. А че Путин няма да даде на шута си Лукашенко нуклеарни „ играчки “, пък били те и тактически, е ясно и на дребните деца. Защото последният, без значение от натежалия си тип, в политическо отношение е гъвкъв като червей и като нищо, в случай че стане напечено в даден миг, може да ги изтъргува със Запада против някава форма на политическа защита.
Самият Путин за следващ път сподели, че може да му се има вяра тъкмо толкоз, колкото на джебчия, заловен „ в крачка “. Бяха минали едвам няколко дни от извънредно сложните му договаряния със Си Дзинпин, където главната тематика бе „ мир “, а се оказа че всичките старания на ръководителя на милиардната страна са били напразни. От Пекин по никакъв начин не обичат този вид реторика и заканите с разните там нуклеарни „ томахаваки “, да не приказваме, че те постоянно се пробват да се показват като поръчител за неразпространение на оръжия за всеобщо проваляне. Напълно разумно, от там реагираха по най-острия метод и още в понеделник излязоха. Както си му е редът, в нея не са посочени съответни страни и имена, само че подтекстът се схваща от единствено себе си.
От появилата се нова цепнатина в връзки сред Пекин и Москва към този момент се пробва да се възползва Зеленски. Той побърза да предложения Си Дзинпин в Киев, а също така настойчиво се приказва, че сигурно следва най-малко видеоразговор сред двамата, въпреки че никой не знае по кое време тъкмо той ще се реализира.
Очевидно е, че в настоящия си тип китайският кротичък проект е недопустим за украинците, най-много тъй като не придвижда неотложно евакуиране на съветските войски от окупираните територии. От друга страна, Киев в дълготраен проект се нуждае от гаранти за териториалната си целокупност отвън обичайните си сътрудници като Европейски Съюз и Съединени американски щати. А точно една такава гаранция, разясняват осведомени с тайнството на далекоизточните политики, може да се окаже извънредно значима.
Президентът Зеленски към този момент към момента прохожда в огромната дипломация и е явно, че се пробва да компенсира недостигащият му интернационален опит с сила, непримиримост и упоритост. Ако въпреки всичко успее да извлече някакви дивиденти от диалозите си с китайския водач, то това мигновено би го доближило до лигата на гросмайсторите. Ако успее, пък, да докара господин Си в Киев, то това ще значи, че към този момент си е резервирал място там.
Китай за момента се въздържа от директни диалози със Съединени американски щати и даже хладно отклонява опитите на Байдън за директни контакти, само че въпреки това поддържа много прилични връзки с членовете на Европейски Съюз. Доказателство за това са течащото сега публично посещаване на младоликия испански министър председател Санчес в Пекин и идното такова на президента на европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Санчес към този момент изчетка домакина си като назова мирният му проект за Украйна съвсем „ съвършен “, а госпожа фон дер Лайен в петък съобщи, че е време за „ нова европейска тактика към Китай “, учредена на „ трезва оценка “. Много е евентуално по-опитните сътрудници на Зеленски, употребявайки далекоизточни „ техники “ за договаряния, да му оказват помощ да построи трайни и съществени връзки със Си Дзинпин, като в същото време съумеят да угнетен и притъпят малко директния и леко непохватен метод на някогашния артист, който по принцип мъчно се възприема в страните от Източна Азия.
И до момента в който от всички направления летяха заявления и изказвания във връзка съветското желание да бъдат ситуирани тактически нуклеарни оръжия на територията на Беларус, в средата на седмицата Путин реши да вдигне залога още повече и оповести обучение на стратегическите ракетни сили. Защо прави всико това, какъв е смисълът и какво печели?
Очевидно е, че за момента не се следят каквито и да е признаци да има потребност те да бъдат употребявани някъде. От друга страна, сходен жанр закани, подмятания и маневри от страна на самодържеца и обкръжението му се повтарят с дразнеща цикличност към този момент доста месеци. И макар че като цяло хората от оповестените от Русия за „ вражески “ страни към този момент попривикнаха към сходна реторика и все по-малко се плашат, към момента има и такива при които това има резултат. Със сигурност съветското разузнаване деликатно следи публичните настроения в така наречен Западен свят и ги рапортува в Кремъл. А и Путин, който идва в политиката точно от тайните служби, е пределно наясно с другите форми на психическа война и се пробва по всякакъв начин да ги ползва на процедура.
Другата причина за „ дрънкането “ с нуклеарни оръжия несъмнено е обвързвана с вътрешната политика. Призивите на пропагандистите за изпепеляване на Варшава, Берлин и Париж и за изтриване от лицето на земята на Нидерландия и Англия несъмнено доста харесват на Z-патриотите и така наречен „ ватници “ (т.е. простолюдието). Те ги карат най-малко за момент да не помнят обкръжаващото ги сиво всекидневие и да се почувстват непобедими и всемогъщи. А когато сходни подмятания, въпреки и завоалирани, идват от самия държавен глава, то лъжливото възприятие за национално предимство работи извънредно мобилизиращо.
Има и трета причина, която нормално малко на брой виждат, а тя е че се следи директна взаимозависимост сред неуспехите на бойното поле и „ нуклеарното “ говорене . Иначе казано, колкото по-сериозни са неуспехите на Русия на фронта и в огромната интернационална политика, толкоз по-драматично Путин прибягва до директни закани, завоалирани подмятания и показни ходове. А откакто в рамиките на едвам няколко дни той на два пъти разигра нуклеарната карта, то нещата за него очевидно отиват на зле. А по какъв начин другояче? Очакваната съветска зимна атака приключва с цялостно крушение , Китай отхвърли жизненоважна газова договорка, заложеният в бюджета годишен недостиг е доближат още в края на март, а оттатък него чака финансовата пропаст. Единственият излаз, който Путин вижда пред себе си, е да удължава войната колкото се може повече и по този начин да отдалечава напред във времето неизбежния край.
Капанът Бахмут
Противно на упованията на мнозина, нито Бахмут, нито Авдеевка до този миг са завладяни от войските на агресора. Конкретно за Бахмут, там руснаците владеят към 60% от града, като към този момент са открили дълготраен надзор върху източната му половина, както върху елементи от огромното дружество АЗОМ в северните квартали и някои улици в южните региони. Големият им проблем, обаче, е по какъв начин да изтласкат ЗСУ (Украинските въоръжени сили) от централната част, тъй като точно там се намират множеството от високите и солидни здания, които те употребяват хем като прикритие, хем за наблюдаване. След като вкараха специфичните елементи в града, украинците разположиха на доста от високите етажи добре подготвени снайперисти, които трансформират в самоубийствена задача всяко напредване в междублоковите пространства.
Отделно от това, те интензивно употребяват в непосредствен пердах и гранатомети, а през предходната седмица вкараха в града и прочут брой танкове, в допълнение усилвайки по този метод огневата мощност на бранителите му.
Като прибавим към това и количественото и качественото предимство на ЗСУ в дронове, които те употребяват най-много за поправяне на точността на артилерийския огън, може да разберем за какво Вагнеровците и поддържащите ги постоянни войски действително не са осъществили забележителен напредък през последната седмица в нито един от кварталите.
Ключът към „ крепостта “ Бахмут в действителност са две села – Хромове и Иванивске – намиращи се на запад от нея, които извършват ролята на своебразни „ рамена “, на които се крепи украинският продоволствен кулоар. Докато те се намират под контрола на ЗСУ, в града ще може да идват хранителни запаси, амуниции и попълнения, и ще могат да се изтеглят ранени и цивилни. И най-важното (от оперативно-тактическа гледна точка) – командването в Киев ще може да вкарва и изкарва войски съгласно обстановката.
Преминаването през коридора на гибелта, свързващ Бахмут с външния свят изобщо не е за хора със слаби нерви. В най-тясната си част той е необятен по-малко от 4 км и се намира под непрекъснатия обстрел на руснаците. За задачата те интензивно употребяват минохвъргачки, а в последно време и управляеми противотанкови ракети ПТУРС, които подсигуряват висока възможност на директно попадение. Като прибавим към това и ужасното положение, в което се намират двата съществени пътя, които са хем разрушени, хем разкаляни, ще разберем на какви тествания са подложени водачите на снабдителните коли. Те нормално карат извънредно и единствено високопроходими машини, освен това се стремят да минават зоната на обстрела със скорост от порядъка на 120-140 км/ч. И за жалост не всички съумяват.
Именно по тази причина украинците се стремят да държат вражеските средства за проваляне под непрекъснат обстрел и постоянно ги удрят с дронове и артилерия. Освен това започнаха серия от мощни контраатаки, с цел да изтласкат съветските огневи позиции колкото е допустимо по-далеч от основните пътища.
За да ви го обясня по-образно - това е както, когато пред вас се затваря някоя автоматизирана врата на рейс, метро или асансор, само че вие в последния миг успявате да проврете ръце през стремглаво съкращаващия се процеп, да изтласкате плоскостите встрани и, надлежно, да влезете или да излезете. Нещо сходно се случва тези дни в региона на Бахмутския „ кулоар на гибелта “.
И въпреки всичко, ще завладяват ли войските на Путин Бахмут?
Анализатори, следящи от близко военните аспекти на спора в Украйна, са съвсем единомислещи, че през последната седмица е налице доста понижаване на съветските офанзиви, както като брой, по този начин и като активност. Това се удостоверява и от ежедневните сводки, оповестени от украинския общоприет щаб. Може би последователно частите на агресора доближават точката на безсилие и привършване, която рано или късно неизбежно щеше да настъпи? А може би руснаците въпреки всичко ще намерят сили за едно последно изпитание и ще поднесат града като подарък на Путин за идния Ден на Победата (9 май), който в Русия обичайно честват с изключителна церемониалност и пищност? На мен въпреки всичко ми се коства, че по-скоро ще се случи първото, т.е. че ЗСУ към този момент ще съумеят да задържат някава част от града най-малко в обозримо бъдеще.
Самият Бахмут от дълго време е престанал да бъде просто един добре укрепен опорен пункт с локално, тактическо значение. От много време насам той има и стратегическа, и политическа стойност. Преди дни президентът Зеленски, в което, апропо, съобщи, че в случай че „ продължителната борба в Бахмут не бъде извоювана, тогава Путин ще се опита да притисне Украйна да направи неприемливи взаимни отстъпки. Натискът ще нараства и вътре в страната. “
Разбира се, не трябва да изключваме вероятността, че в думите му се съдържа известно коварство и дори детайл на военна ловкост. Реално погледното, светът не свърши, когато руснаците превзеха руините на Соледар, няма да свърши и в този момент, при положение, че ситуацията наложи ЗСУ да се отдръпват 5-10 км по на запад в този регион. От друга страна, подобен жанр изявления несъмнено демонстрират какъв брой огромен е залогът за това, кой сега ще упражнява надзор върху (реално несъществуващият вече) незначителен град. И то не за друго, а тъй като зоната на дейни бойни дейности в другояче забележителната по повърхност Украйна се е свила до толкоз, че единственият триумф, който и Зеленски, и Путин могат да предложат на своите „ спонсори “ сега това е някакъв триумф при Бахмут. И при положение, че се чудите кои са тези „ спонсори “, то при първия това е изстрадалото украинско общество и всички задгранични сътрудници на Киев, а при втория – съветските „ имперски “ патриоти, Лукашенко, Иран и ненапълно (може би) Китай.
Друг значим въпрос без явен отговор, е до каква степен Бахмут се трансформира в капан за агресора, т.е ще стане ли той самобитен нов Сталинград за завоевателя Путин, какъвто се оказа в реалност градът на Волга преди осемдесет години за Хитлер. Военното и политическото управление в Киев постоянно прави изявления от рода, че в борбата за Бахмут руснаците търпят големи загуби в хора, а също тъй че са принудени да изразходват неведнъж повече артилерийски снаряди, в сравнение с фактически могат да произведат към днешна дата. Всичко това, на доктрина, би трябвало доста да подкрепи идното огромно контранастъпление на ЗСУ, за което всички към този момент намерено приказват, в това число министърът на защитата Резников.
Иначе тези дни човек да не е на мястото на украинския главнокомандващ военачалник Залужни. От него сега всички в Украйна, както и всички симпатизиращи на страната му по света, чакат безусловно чудеса – да организира едно или повече мощни настъпления против позициите на окупаторите, да им нанесе тежко проваляне, да освободи още територии и по този начин дефинитивно да наклони везните на бойното поле в интерес на ЗСУ. В Украйна към този момент започнаха да идват първите танкове ( " Леопард " от Германия и AMX от Франция), както и значителен брой от обещаните бронетранспортьори, освен това с подготвените на Запад екипажи.
Очевидно е, че за извънредно къс интервал бяха положени големи старания от много страни и бяха хвърлени големи средства, с цел да се подготови една забележителна по своята мощност ударна формация. Дали тя ще се окаже задоволително мощна, с цел да пречупи добре окопалите се съветски войски, остава в областта на загадките. Украинците, да вземем за пример, не престават да упорстват за повече средства за Противовъздушна отбрана, пробват се да се снабдят с още малко самолети, пък били те и руски вид, и се оплакват от дефицит на амуниции. Като че ли на моменти се усеща и някаква неустановеност, боязън да се хвърлят стремително напряко в дълбокото и като цяло сякаш си проличава, че тежестта от извънредно огромните упования от време на време мъчно им понася.
Въпреки че за момента никой от правилните сътрудници на Киев в Европа и по света не е обвързал бъдещите пакети военна и икономическа помощ със наложителен триумф при идното контранастъпление. Напротив, на всички равнища се декларира, че Украйна ще продължи да бъде подкрепяна и за в бъдеще, освен това в възходящи размери.
В сряда, да вземем за пример, че ще отпусне в допълнение към 12 милиарда евро на ЗСУ, най-много под формата на кредитни линии за покупка на въоръжение. И все пак, ако ЗСУ не успее да реализира някакъв по-значителен пробив през топлите летни месеци или дори по-лошо – претърпи проваляне, то това неизбежно ще бъде употребявано от избрани „ верни “ политически сили в много страни от Европа и в Съединени американски щати, за напън върху съответните държавни управления за промяна на курса. Бъдете сигурни, че при някои от тези акции ще си проличи почеркът на Москва.
Май ще се окаже, че в една продължителна война, каквато, за жалост, се чака да бъде украинската, всичко може да бъде „ тематика с продължение “.
Поредният нуклеарен шантаж на Путин
Коментарите от срещата на високо равнище към момента бяха настоящи, когато предходната събота Путин съобщи, че се е договорил към 1 юли на територията на Беларус да бъде ситуирано тактическо нуклеарно оръжие. Верният му паж Лукашенко изглеждаше видимо удовлетворен, само че действително се радваше тъкмо толкоз, колкото би се радвал някой, комуто следва колоноскопия.
Абсолютно е ясно, че това си е чиста проба шантаж от страна на самозабравалия се кремълски деспот, а така наречен „ картофен фюрер “ от Минск е рекетиран да заплати налог „ безучастие в специфичната военна интервенция “.
Реално видяно, това по никаквъв метод няма да се отрази на настоящето статукво в центъра на Европа, да не приказваме за развоя на бойните дейности в Украйна. Но въпреки всичко никой не би се чувствал удобно, в случай че съседът му размахва даже револвер, да не приказваме, пък, в случай че разбере, че наоколо ще се складира цялостен нуклеарен боеприпас.
Какво въпреки всичко би трябвало да имаме поради в тази ситуация? Първо това, че декларираното от страна на Москва, не значи че то наложително ще бъде осъществено. Дори и въпросната база с вместилище да бъде построена и обособена, до момента в който там не бъдат ситуирани съответните заряди, то всичко си остава единствено в областта на желанията.
Ако въпреки всичко това се случи, то то ще бъде невиждано нарушаване на контракта за неразпространение на нуклеарно оръжие подписан още до момента в който Съюз на съветските социалистически републики беше „ жив “. Това, от своя страна, автоматизирано ще докара на Русия и васалната й Беларус нови тежки наказания, в това число този път по линия на Организация на обединените нации. Второ - разполагането на нуклеарни оръжия на подвластната на Минск територия няма автоматизирано да трансформира Беларус в нуклеарна страна, само че мигновено ще я вкара в листата на предпочитаните цели на НАТО за така наречен „ първи удар “. А че Путин няма да даде на шута си Лукашенко нуклеарни „ играчки “, пък били те и тактически, е ясно и на дребните деца. Защото последният, без значение от натежалия си тип, в политическо отношение е гъвкъв като червей и като нищо, в случай че стане напечено в даден миг, може да ги изтъргува със Запада против някава форма на политическа защита.
Самият Путин за следващ път сподели, че може да му се има вяра тъкмо толкоз, колкото на джебчия, заловен „ в крачка “. Бяха минали едвам няколко дни от извънредно сложните му договаряния със Си Дзинпин, където главната тематика бе „ мир “, а се оказа че всичките старания на ръководителя на милиардната страна са били напразни. От Пекин по никакъв начин не обичат този вид реторика и заканите с разните там нуклеарни „ томахаваки “, да не приказваме, че те постоянно се пробват да се показват като поръчител за неразпространение на оръжия за всеобщо проваляне. Напълно разумно, от там реагираха по най-острия метод и още в понеделник излязоха. Както си му е редът, в нея не са посочени съответни страни и имена, само че подтекстът се схваща от единствено себе си.
От появилата се нова цепнатина в връзки сред Пекин и Москва към този момент се пробва да се възползва Зеленски. Той побърза да предложения Си Дзинпин в Киев, а също така настойчиво се приказва, че сигурно следва най-малко видеоразговор сред двамата, въпреки че никой не знае по кое време тъкмо той ще се реализира.
Очевидно е, че в настоящия си тип китайският кротичък проект е недопустим за украинците, най-много тъй като не придвижда неотложно евакуиране на съветските войски от окупираните територии. От друга страна, Киев в дълготраен проект се нуждае от гаранти за териториалната си целокупност отвън обичайните си сътрудници като Европейски Съюз и Съединени американски щати. А точно една такава гаранция, разясняват осведомени с тайнството на далекоизточните политики, може да се окаже извънредно значима.
Президентът Зеленски към този момент към момента прохожда в огромната дипломация и е явно, че се пробва да компенсира недостигащият му интернационален опит с сила, непримиримост и упоритост. Ако въпреки всичко успее да извлече някакви дивиденти от диалозите си с китайския водач, то това мигновено би го доближило до лигата на гросмайсторите. Ако успее, пък, да докара господин Си в Киев, то това ще значи, че към този момент си е резервирал място там.
Китай за момента се въздържа от директни диалози със Съединени американски щати и даже хладно отклонява опитите на Байдън за директни контакти, само че въпреки това поддържа много прилични връзки с членовете на Европейски Съюз. Доказателство за това са течащото сега публично посещаване на младоликия испански министър председател Санчес в Пекин и идното такова на президента на европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Санчес към този момент изчетка домакина си като назова мирният му проект за Украйна съвсем „ съвършен “, а госпожа фон дер Лайен в петък съобщи, че е време за „ нова европейска тактика към Китай “, учредена на „ трезва оценка “. Много е евентуално по-опитните сътрудници на Зеленски, употребявайки далекоизточни „ техники “ за договаряния, да му оказват помощ да построи трайни и съществени връзки със Си Дзинпин, като в същото време съумеят да угнетен и притъпят малко директния и леко непохватен метод на някогашния артист, който по принцип мъчно се възприема в страните от Източна Азия.
И до момента в който от всички направления летяха заявления и изказвания във връзка съветското желание да бъдат ситуирани тактически нуклеарни оръжия на територията на Беларус, в средата на седмицата Путин реши да вдигне залога още повече и оповести обучение на стратегическите ракетни сили. Защо прави всико това, какъв е смисълът и какво печели?
Очевидно е, че за момента не се следят каквито и да е признаци да има потребност те да бъдат употребявани някъде. От друга страна, сходен жанр закани, подмятания и маневри от страна на самодържеца и обкръжението му се повтарят с дразнеща цикличност към този момент доста месеци. И макар че като цяло хората от оповестените от Русия за „ вражески “ страни към този момент попривикнаха към сходна реторика и все по-малко се плашат, към момента има и такива при които това има резултат. Със сигурност съветското разузнаване деликатно следи публичните настроения в така наречен Западен свят и ги рапортува в Кремъл. А и Путин, който идва в политиката точно от тайните служби, е пределно наясно с другите форми на психическа война и се пробва по всякакъв начин да ги ползва на процедура.
Другата причина за „ дрънкането “ с нуклеарни оръжия несъмнено е обвързвана с вътрешната политика. Призивите на пропагандистите за изпепеляване на Варшава, Берлин и Париж и за изтриване от лицето на земята на Нидерландия и Англия несъмнено доста харесват на Z-патриотите и така наречен „ ватници “ (т.е. простолюдието). Те ги карат най-малко за момент да не помнят обкръжаващото ги сиво всекидневие и да се почувстват непобедими и всемогъщи. А когато сходни подмятания, въпреки и завоалирани, идват от самия държавен глава, то лъжливото възприятие за национално предимство работи извънредно мобилизиращо.
Има и трета причина, която нормално малко на брой виждат, а тя е че се следи директна взаимозависимост сред неуспехите на бойното поле и „ нуклеарното “ говорене . Иначе казано, колкото по-сериозни са неуспехите на Русия на фронта и в огромната интернационална политика, толкоз по-драматично Путин прибягва до директни закани, завоалирани подмятания и показни ходове. А откакто в рамиките на едвам няколко дни той на два пъти разигра нуклеарната карта, то нещата за него очевидно отиват на зле. А по какъв начин другояче? Очакваната съветска зимна атака приключва с цялостно крушение , Китай отхвърли жизненоважна газова договорка, заложеният в бюджета годишен недостиг е доближат още в края на март, а оттатък него чака финансовата пропаст. Единственият излаз, който Путин вижда пред себе си, е да удължава войната колкото се може повече и по този начин да отдалечава напред във времето неизбежния край.
Капанът Бахмут
Противно на упованията на мнозина, нито Бахмут, нито Авдеевка до този миг са завладяни от войските на агресора. Конкретно за Бахмут, там руснаците владеят към 60% от града, като към този момент са открили дълготраен надзор върху източната му половина, както върху елементи от огромното дружество АЗОМ в северните квартали и някои улици в южните региони. Големият им проблем, обаче, е по какъв начин да изтласкат ЗСУ (Украинските въоръжени сили) от централната част, тъй като точно там се намират множеството от високите и солидни здания, които те употребяват хем като прикритие, хем за наблюдаване. След като вкараха специфичните елементи в града, украинците разположиха на доста от високите етажи добре подготвени снайперисти, които трансформират в самоубийствена задача всяко напредване в междублоковите пространства.
Отделно от това, те интензивно употребяват в непосредствен пердах и гранатомети, а през предходната седмица вкараха в града и прочут брой танкове, в допълнение усилвайки по този метод огневата мощност на бранителите му.
Като прибавим към това и количественото и качественото предимство на ЗСУ в дронове, които те употребяват най-много за поправяне на точността на артилерийския огън, може да разберем за какво Вагнеровците и поддържащите ги постоянни войски действително не са осъществили забележителен напредък през последната седмица в нито един от кварталите.
Ключът към „ крепостта “ Бахмут в действителност са две села – Хромове и Иванивске – намиращи се на запад от нея, които извършват ролята на своебразни „ рамена “, на които се крепи украинският продоволствен кулоар. Докато те се намират под контрола на ЗСУ, в града ще може да идват хранителни запаси, амуниции и попълнения, и ще могат да се изтеглят ранени и цивилни. И най-важното (от оперативно-тактическа гледна точка) – командването в Киев ще може да вкарва и изкарва войски съгласно обстановката.
Преминаването през коридора на гибелта, свързващ Бахмут с външния свят изобщо не е за хора със слаби нерви. В най-тясната си част той е необятен по-малко от 4 км и се намира под непрекъснатия обстрел на руснаците. За задачата те интензивно употребяват минохвъргачки, а в последно време и управляеми противотанкови ракети ПТУРС, които подсигуряват висока възможност на директно попадение. Като прибавим към това и ужасното положение, в което се намират двата съществени пътя, които са хем разрушени, хем разкаляни, ще разберем на какви тествания са подложени водачите на снабдителните коли. Те нормално карат извънредно и единствено високопроходими машини, освен това се стремят да минават зоната на обстрела със скорост от порядъка на 120-140 км/ч. И за жалост не всички съумяват.
Именно по тази причина украинците се стремят да държат вражеските средства за проваляне под непрекъснат обстрел и постоянно ги удрят с дронове и артилерия. Освен това започнаха серия от мощни контраатаки, с цел да изтласкат съветските огневи позиции колкото е допустимо по-далеч от основните пътища.
За да ви го обясня по-образно - това е както, когато пред вас се затваря някоя автоматизирана врата на рейс, метро или асансор, само че вие в последния миг успявате да проврете ръце през стремглаво съкращаващия се процеп, да изтласкате плоскостите встрани и, надлежно, да влезете или да излезете. Нещо сходно се случва тези дни в региона на Бахмутския „ кулоар на гибелта “.
И въпреки всичко, ще завладяват ли войските на Путин Бахмут?
Анализатори, следящи от близко военните аспекти на спора в Украйна, са съвсем единомислещи, че през последната седмица е налице доста понижаване на съветските офанзиви, както като брой, по този начин и като активност. Това се удостоверява и от ежедневните сводки, оповестени от украинския общоприет щаб. Може би последователно частите на агресора доближават точката на безсилие и привършване, която рано или късно неизбежно щеше да настъпи? А може би руснаците въпреки всичко ще намерят сили за едно последно изпитание и ще поднесат града като подарък на Путин за идния Ден на Победата (9 май), който в Русия обичайно честват с изключителна церемониалност и пищност? На мен въпреки всичко ми се коства, че по-скоро ще се случи първото, т.е. че ЗСУ към този момент ще съумеят да задържат някава част от града най-малко в обозримо бъдеще.
Самият Бахмут от дълго време е престанал да бъде просто един добре укрепен опорен пункт с локално, тактическо значение. От много време насам той има и стратегическа, и политическа стойност. Преди дни президентът Зеленски, в което, апропо, съобщи, че в случай че „ продължителната борба в Бахмут не бъде извоювана, тогава Путин ще се опита да притисне Украйна да направи неприемливи взаимни отстъпки. Натискът ще нараства и вътре в страната. “
Разбира се, не трябва да изключваме вероятността, че в думите му се съдържа известно коварство и дори детайл на военна ловкост. Реално погледното, светът не свърши, когато руснаците превзеха руините на Соледар, няма да свърши и в този момент, при положение, че ситуацията наложи ЗСУ да се отдръпват 5-10 км по на запад в този регион. От друга страна, подобен жанр изявления несъмнено демонстрират какъв брой огромен е залогът за това, кой сега ще упражнява надзор върху (реално несъществуващият вече) незначителен град. И то не за друго, а тъй като зоната на дейни бойни дейности в другояче забележителната по повърхност Украйна се е свила до толкоз, че единственият триумф, който и Зеленски, и Путин могат да предложат на своите „ спонсори “ сега това е някакъв триумф при Бахмут. И при положение, че се чудите кои са тези „ спонсори “, то при първия това е изстрадалото украинско общество и всички задгранични сътрудници на Киев, а при втория – съветските „ имперски “ патриоти, Лукашенко, Иран и ненапълно (може би) Китай.
Друг значим въпрос без явен отговор, е до каква степен Бахмут се трансформира в капан за агресора, т.е ще стане ли той самобитен нов Сталинград за завоевателя Путин, какъвто се оказа в реалност градът на Волга преди осемдесет години за Хитлер. Военното и политическото управление в Киев постоянно прави изявления от рода, че в борбата за Бахмут руснаците търпят големи загуби в хора, а също тъй че са принудени да изразходват неведнъж повече артилерийски снаряди, в сравнение с фактически могат да произведат към днешна дата. Всичко това, на доктрина, би трябвало доста да подкрепи идното огромно контранастъпление на ЗСУ, за което всички към този момент намерено приказват, в това число министърът на защитата Резников.
Иначе тези дни човек да не е на мястото на украинския главнокомандващ военачалник Залужни. От него сега всички в Украйна, както и всички симпатизиращи на страната му по света, чакат безусловно чудеса – да организира едно или повече мощни настъпления против позициите на окупаторите, да им нанесе тежко проваляне, да освободи още територии и по този начин дефинитивно да наклони везните на бойното поле в интерес на ЗСУ. В Украйна към този момент започнаха да идват първите танкове ( " Леопард " от Германия и AMX от Франция), както и значителен брой от обещаните бронетранспортьори, освен това с подготвените на Запад екипажи.
Очевидно е, че за извънредно къс интервал бяха положени големи старания от много страни и бяха хвърлени големи средства, с цел да се подготови една забележителна по своята мощност ударна формация. Дали тя ще се окаже задоволително мощна, с цел да пречупи добре окопалите се съветски войски, остава в областта на загадките. Украинците, да вземем за пример, не престават да упорстват за повече средства за Противовъздушна отбрана, пробват се да се снабдят с още малко самолети, пък били те и руски вид, и се оплакват от дефицит на амуниции. Като че ли на моменти се усеща и някаква неустановеност, боязън да се хвърлят стремително напряко в дълбокото и като цяло сякаш си проличава, че тежестта от извънредно огромните упования от време на време мъчно им понася.
Въпреки че за момента никой от правилните сътрудници на Киев в Европа и по света не е обвързал бъдещите пакети военна и икономическа помощ със наложителен триумф при идното контранастъпление. Напротив, на всички равнища се декларира, че Украйна ще продължи да бъде подкрепяна и за в бъдеще, освен това в възходящи размери.
В сряда, да вземем за пример, че ще отпусне в допълнение към 12 милиарда евро на ЗСУ, най-много под формата на кредитни линии за покупка на въоръжение. И все пак, ако ЗСУ не успее да реализира някакъв по-значителен пробив през топлите летни месеци или дори по-лошо – претърпи проваляне, то това неизбежно ще бъде употребявано от избрани „ верни “ политически сили в много страни от Европа и в Съединени американски щати, за напън върху съответните държавни управления за промяна на курса. Бъдете сигурни, че при някои от тези акции ще си проличи почеркът на Москва.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ