Алкохолът помага да говорим чужди езици по-добре
Тези, които са се занимавали с проучването на непознат език, от време на време откриват, че алкохолът в умерени количества оказва помощ да се приказва по-свободно. Това в известна степен има смисъл. Доказано е, че една бира или чаша вино може да понижи задръжките, което пък улеснява някои хора да преодолеят терзанията си.
Но въпреки това, алкохолът потвърдено нарушава когнитивните и моторни функционалности и се отразява отрицателно върху паметта и вниманието, а също по този начин може да докара до прекомерна самонадеяност и повишена самокритика.
Така че дали в действителност по-добре приказваме непознати езици след приложимост на алкохол или просто сме по-смели да приказваме?
За да отговорят на този въпрос, английски и холандски откриватели организират опит, оповестен тази седмица в Journal of Psychopharmacology, съгласно който се оказва, че хората в изследването в действителност приказват по-свободно след дребна доза алкохол — даже без да го осъзнават.
В изследването са включени 50 локални немскоговорещи студенти, които учат в Университета в Маастрихт, ситуиран в Нидерландия, покрай границата с Германия. Всички от участвалите в изследването са декларирали, че пият алкохол от време на време. Те са обучавани на холандски и неотдавна са минали изпит по притежаване на езика.
Всеки участник е помолен да организира инцидентен двеминутен диалог с интервюиращ на холандски език. Преди това на половината са дали да пият вода, а на другата половина — алкохолна напитка. Количеството алкохол варира според от тежестта на индивида — за 70-килограмов човек тя е една халба бира.
Разговорите са записани и по-късно са дадени за оценка на двама локални холандци, които не знаят кой е консумирал алкохол. Участниците са помолени също да си дадат самокритика на личното си показване въз основата на това, до каква степен са се чувствали свободно да приказват.
Неочаквано, алкохолът не се е отразил на самооценката на участниците — тези, които са пили, не са били по-уверени и удовлетворени от представянето си, в сравнение с тези, които са били на вода.
Но използвалите се показват по-добре, съгласно изслушалите записите. Като цяло локалните холандски събеседници оцениха хората в групата на използвалите алкохол като по-добре владеещи езика, по-точно с по-добро наречие, от тези в групата на вода. Оценките по граматика, лексика и обосновка са сходни сред двете групи.
Авторите показват, че дозата на алкохол в проучването е ниска и че по-големи количества не може да имат тези удобни резултати. В последна сметка, пишат откривателите в публикацията си, прекомерната приложимост на алкохол може да има тъкмо противоположния резултат върху непринудеността и даже може да докара до неразбираема тирада.
И защото хората в изследването са знаели какво пият, не може да се дефинира дали тяхната тирада се е подобрила поради биологичното влияние на алкохола или е психически резултат. "Бъдещите проучвания на тази тематика би трябвало да включват положение алкохолно плацебо ", пишат създателите.
Резултатите от проучването би трябвало да се повторят и при други групи от хора, с цел да се покаже, че резултатите не са неповторими за немскоговорящи или за хора, учещи холандски. Има най-малко още едно проучване, което поддържа тази доктрина — изследване от 1972 година сподели, че дребни дози алкохол усъвършенстват наречие на американци, учещи тайландски.
"Това може да се даде опция на хората да приказват по-свободно непознат език, откакто са пили малко количество алкохол ", заключават учените.
Но въпреки това, алкохолът потвърдено нарушава когнитивните и моторни функционалности и се отразява отрицателно върху паметта и вниманието, а също по този начин може да докара до прекомерна самонадеяност и повишена самокритика.
Така че дали в действителност по-добре приказваме непознати езици след приложимост на алкохол или просто сме по-смели да приказваме?
За да отговорят на този въпрос, английски и холандски откриватели организират опит, оповестен тази седмица в Journal of Psychopharmacology, съгласно който се оказва, че хората в изследването в действителност приказват по-свободно след дребна доза алкохол — даже без да го осъзнават.
В изследването са включени 50 локални немскоговорещи студенти, които учат в Университета в Маастрихт, ситуиран в Нидерландия, покрай границата с Германия. Всички от участвалите в изследването са декларирали, че пият алкохол от време на време. Те са обучавани на холандски и неотдавна са минали изпит по притежаване на езика.
Всеки участник е помолен да организира инцидентен двеминутен диалог с интервюиращ на холандски език. Преди това на половината са дали да пият вода, а на другата половина — алкохолна напитка. Количеството алкохол варира според от тежестта на индивида — за 70-килограмов човек тя е една халба бира.
Разговорите са записани и по-късно са дадени за оценка на двама локални холандци, които не знаят кой е консумирал алкохол. Участниците са помолени също да си дадат самокритика на личното си показване въз основата на това, до каква степен са се чувствали свободно да приказват.
Неочаквано, алкохолът не се е отразил на самооценката на участниците — тези, които са пили, не са били по-уверени и удовлетворени от представянето си, в сравнение с тези, които са били на вода.
Но използвалите се показват по-добре, съгласно изслушалите записите. Като цяло локалните холандски събеседници оцениха хората в групата на използвалите алкохол като по-добре владеещи езика, по-точно с по-добро наречие, от тези в групата на вода. Оценките по граматика, лексика и обосновка са сходни сред двете групи.
Авторите показват, че дозата на алкохол в проучването е ниска и че по-големи количества не може да имат тези удобни резултати. В последна сметка, пишат откривателите в публикацията си, прекомерната приложимост на алкохол може да има тъкмо противоположния резултат върху непринудеността и даже може да докара до неразбираема тирада.
И защото хората в изследването са знаели какво пият, не може да се дефинира дали тяхната тирада се е подобрила поради биологичното влияние на алкохола или е психически резултат. "Бъдещите проучвания на тази тематика би трябвало да включват положение алкохолно плацебо ", пишат създателите.
Резултатите от проучването би трябвало да се повторят и при други групи от хора, с цел да се покаже, че резултатите не са неповторими за немскоговорящи или за хора, учещи холандски. Има най-малко още едно проучване, което поддържа тази доктрина — изследване от 1972 година сподели, че дребни дози алкохол усъвършенстват наречие на американци, учещи тайландски.
"Това може да се даде опция на хората да приказват по-свободно непознат език, откакто са пили малко количество алкохол ", заключават учените.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ