Тези кадри са запечатали щастливия край на една история. Лекарите

Тези фрагменти са запечатали щастливия завършек на една история. Лекарите избавиха единствения късмет на една жена да стане майка, а тя рискува личния си живот, с цел да даде живот на Александър.

Срещата ни с Наталия е в болница " Света Марина " в Плевен. Синът ѝ Александър е на 20 дни. Ще ги изписват след към час и ще се приберат вкъщи, с цел да се радват един на различен. Но пътят до този чакан миг е тежък - нужни са смели лекари и смела жена.

Кога разбра , че си бременна ?


Разбрах , че съм бременна съвсем в петия месец , колкото и необичайно да е . И то заради множеството прокървявания , мислих , че е цикълът ми . Отидох на обзор и там ми споделиха , че съм бременна . Докторката , която ме прегледа , се усъмни , че има нещо такова , взеха ми биопсия и по този начин разбрахме за заболяването .

Каква е диагнозата ? Какво ти споделиха ?


Диагнозата е рак на шийката на матката , злокачествено . Аз даже за момент не си помислих , че мога да се откажа от него . Това бяха препоръките на лекарите , при които вървях .

Рак на шийката на матката – Наталия е една тези към 1100 българки, които са чули или ще чуят диагнозата през тази година. Защото в България всяка година към 1100 до 1200 са дамите, които заболяват от този тип рак. За към 300 до 400 от тях прогнозите са съдбовни поради откриването на заболяването в напреднал етап. Това значи, че всеки ден най-малко една жена губи борбата с заболяването.

Когато лекарите диагностицират Наталия споделят, че би трябвало да стартира неотложно лекуване. За да спасят и живота ѝ. Това значи коренно премахване на заболелия орган – матката. И следваща лъчетерапия. Бременността трябвало да бъде прекратена.

„ Те ми споделиха, че най-правилното е да се откажа от него. Мен да спасят, само че аз го желаех. Не съм си мислила, че мога да го махна. Усещах го “, описа тя.

Наталия потегля по лекари. Търси този, който ще ѝ каже: " Ще спасим детето ти ". И от град на град, от болница в болница, тя стига до доктор Пепо Партенов, акушер-гинеколог, УМБАЛ " Света Марина " Плевен.

Рисково ли беше всичко това ?

Да , рисково . Самото протичане на бременността , тъй като никой не знаеше какви затруднения могат да настъпят по време на развиването на бременността . И трябваше да сме подготвени за всичко .


Това нейно предпочитание да резервира плода усложни ли вашата работа . кое щеше да ви бъде по - елементарно на Вас като терапия , в случай че не бяхте извършил нейното предпочитание ?


„ По - лесното е да се прекъсне бременността и да се оперира дамата , само че в случая ние сме длъжни да осъществим нейното предпочитание . По - мъчно ни беше , само че успяхме “ , съобщи акад . д - р Григор Горчев .

В продължение на три месеца Наталия е следена точно. Целта – плодът да доближи задоволителна зрялост, с цел да могат да го извадят допустимо най-рано.

Как протекоха тези три месеца ? Какво беше наблюдението и лекуването ? Какво представляваше ?

Аз бях съвсем на легло . Терапии имах . Една седмица преди раждането имах кървене – лечения , инжекции , хапчета . Мина . Спасихме го . Мен ме интересуваше най - към този момент бебето да е добре . За мен дори не съм се и замисляла през цялата бременност . Беше ме боязън за него .


Защо избрахте този по - рисков вид ?

За мен това беше вярното решение – да имаме живо и крепко бебе , както в случая и да създадем радикалната интервенция , както стана . Жената за това е основана – да продължава живота .


Денят е 15 юни. Планирана е комплицираната интервенция. На два стадия – първо да извадят бебето, след това да създадат радикаланата хистеректомия – т.е. отстраняването на заболялата матка.

„ В осем сутринта ме вкараха в операционната и в 8:35 ч. към този момент бебето се беше родило “, описа Наталия.

Знаейки, че това е първият и финален момент, в който тя дава живот, Наталия поискала местна анестезия, с цел да стане очевидец на своето знамение.

„ Логично беше да бъде в цялостна упойка още в самото начало. Но откакто обсъдихме казуса с шеф-екипа, стигнахме до заключението, че е по-добре да се удовлетвори молбата на пациентката, която рискува живота си, с цел да износи бременността с разсейки. И друго – да си види детето, живо и крепко, по какъв начин е извадено на момента. И вместо рационалното, избрахме прочувственото в тази ситуация “, изясни анестезиологът в УМБАЛ " Света Марина " в Плевен доктор Тодор Тодоров.

„ Видях го отдалеко, чух го да плаче. След това ме приспаха за другата интервенция. Събудих се от упойката, попитах за него – по какъв начин е, добре ли е. Вече го бяха настанили в кувьоз, тъй като се роди доста дребен “, добави Наталия.

Първият стадий от интервенцията е управителен от доктор Партенов и доктор Славкова.

„ Раждането мина доста добре, изплака незабавно след изваждането на бебето от корема на майката. След това го поставихме в кувьоз, тъй като го извадихме в 34-та гестационна седмица, по тази причина имаше потребност от интензивни грижи в първите дни “, изясни неонатологът в УМБАЛ " Св. Марина " в Плевен доктор Наталия Славкова.

Вторият стадий от интервенцията е управителен от учен Горчев.

„ Операцията беше радикална, тя няма остатъчен израстък, което е добре за нея. Няма метастази по лимфните възли. И ще я следим интензивно “, изясни акад. Григор Горчев.

„ Тежка интервенция беше. Първите два дни бях в реанимацията. Не можех да ставам, безусловно нищо. Александър ми даде най-голямата мощ, той ми оказа помощ доста “, добави Наталия.

„ Това е нашата работа - да даваме живот, да продължаваме живота. И когато можем, да оказваме помощ. Ние се стараем да вършим качествена медицина, тъй като хората го заслужават “, добави акад. Горчев.

Оставила неприятното зад тила си, през днешния ден Наталия е щастлива. Тези фрагменти са запечатали щастливия завършек на една история. Те избавиха единствения късмет на една жена да стане майка, а тя рискува личния си живот, с цел да даде живот. Александър към този момент си е вкъщи.