40 години от последната пилотирана мисия до Луната
Тези дни се навършват тъкмо 40 години от последната пилотирана задача до Луната – “Аполо 17 ”. По време на тази задача към естествения ни сателит били изпратени трима астронавти – Юджийн Сърнан, Роналд Еванс и Харисън Шмит. Докато Еванс обикалял към Луната в Командния модул на “Аполо 17 ”, Шмит и Сърнан се спуснали на повърхността с лунния модул “Челинджър ”. Всичко почнало с изстрелване на 7 декември 1972 година, лунното кацане било осъществено на 11 декември, а завръщането на Земята на 19 декември довело лунната стратегия “Аполо ” до сполучлив свършек.
Днес астронавтът Юджийн Сърнан е на 78 години, само че твърди, че паметта му е към момента задоволително ясна, с цел да си спомни какво се е случило през тези дни. Тогава той е знаел, че това е последната задача до Луната към стратегия “Аполо ” и че са щели да минат години, преди да полети нов екипаж към естествения ни сателит. Но в никакъв случай не е вярвал, че в продължение на идващите 40 години пилотираните галактически кораби няма да полетят по-далече от ниската околоземна орбита. Нещо повече – вярвал е, че човек ще стъпи на Марс сигурно до началото на 21-ви век.
Тази фотография е направенна от астронавта Харисън “Джак ” Шмит и изобразява астронавта Юджийн Сърнан до американския байрак. Снимката е направена по време на първата лунна разходка на 11 декември 1972 година. Photo credit: NASA
За страдание той, както и останалите оптимисти, останали надълбоко разочаровани.
Днес ние знаем, че стратегия “Аполо ” е плод на редица политически фактори (един от които е Студената война) и с помощта на това съчетаване на тези политически фактори програмата била доведена до триумф. В рамките на малко повече от едно десетилетие (от 1961 до 1972 година) космонавтиката на Съединени американски щати е вървяла с бурни темпове и е достигала все до нови и нови висоти – първи американец в космоса, първа американска галактическа разходка, първи скачвания в космоса, първи човек към Луната, първи човек на повърхността на Луната. Измерено в днешни пари, за реализирането на лунните кацания са били заделени цели $150 милиарда $ – средства, които са били оправдани за тогавашния политически климат.
Но откакто Нийл Армстронг сполучливо довел “космическата конкуренция ” до алегоричен свършек с победа за американците, мъчно било да оправдаят наливането на още средства за амбициозни галактически стратегии. Политиците са мислели: “Защо въобще би трябвало да се каца на Марс – в политически подтекст, това би било извоюване на същата победа на друга територия. Защо ни е? ” В продължение на идващите години парите за космонавтика били орязвани от ден на ден и от ден на ден – и по този начин в продължение на цели 40 години никой не се завърнал до Луната.
Но проучването на космоса траяло, въпреки и не с пилотируеми полети, а с роботизирани апарати. Години по-късно, през 1997, дребният самоходен уред “Съджърнър ” с размер на детска количка беше доставен на повърхността на Марс. През 2003 година на Червената планета бяха доставени два по-големи марсохода, а през актуалната 2012 година и огромният марсоход “Кюриозити ” с размер на лек автомобил кацна наред и към този момент стартира научната си стратегия на Марс.
Успехите на роботизираните задачи, обаче, наподобяват да имат нежелателен непряк резултат за последователите на пилотируемите полети – роботите стават все по-добри и все по-добри с всеки минал ден. Мнозина се питат за какво въобще да се дават пари за изпращането на хора в космоса, като роботите правят добра научна работа и без човешко наличие.
Все отново, даже и прикована към околоземна орбита, пилотираната космонавтика през последните години се характеризираше с някои забавни триумфи – като да вземем за пример структурата на “Международната галактическа станция ”, доведена до сполучлив свършек предходната година. За градежа на станцията са дадени към $100 милиарда $ днешни пари – т.е. във връзка с цената планът е съпоставим с “Аполо ”. Но дано не забравяме, че станцията не е независима самодейност на Съединени американски щати, а великански интернационален план и доста страни са вложили средства и са съдействали за реализирането му. На станцията бяха направени някои забавни открития за галактическите въздействия върху живите организми – които ще са потребни за далечни задачи в бъдеще. Роботите, колкото и положителни да са, към момента не могат да изместят човешкия мозък и ето за какво не трябва да се отхвърляме от пилотираните полети.
И по този начин, по кое време човек ще се завърне на Луната и по кое време астронавтите ще поемат още веднъж по стъпките на Сърнан и Шмит? А по кое време ще полетят до Марс? В сегашния политически климат не можем да се надяваме за повтаряне на програмата “Аполо ”. Евентуалните бъдещи пилотирани задачи до Луната и Марс ще бъдат извършени в интернационално съдействие, също като “Международната галактическа станция ”. Или пък за тяхното реализиране ще спомогнат частните компании, които напоследък означават забележителни триумфи и към този момент изстрелват галактически кораби в орбита!!! Обликът обаче на бъдещите лунни задачи, белязан от развиването на частната космонавтика и на интернационалното съдействие, обаче ще е друг от образа на стратегия “Аполо ”. Днес галактическа конкуренция няма. Мисиите ще се организират по-бавно, по-методично и могат да минат години, даже едно-две десетилетия още, преди нов астронавт да стигне до Луната.
Но съгласно мен това сигурно ще стане. Има ли предпочитание, човешкият проучвателен дух ще откри метод.
