Тези дни Русия си позволи да замеси страната ни в

Тези дни Русия си разреши да замеси страната ни в подготовката на взривяването на Кримския мост. Видите ли, камионът, провокирал гърмежа, бил тръгнал от България. И хоп - ето ти " българска диря " в международното събитие на месеца, най-вероятно.

Българската обществено-политическа и медийна среда реагира с предстояща в сходни случаи врява, кулминирала в публична държавна позиция, в която се твърди, че въпросният камион в никакъв случай не е бил на територията на нашата страна. Няколко часа по-рано, министър председателят Гълъб Донев съобщи, че България няма съучастничество в този акт и прикани да се изчакат резултатите от почналата инспекция.

Позицията на Министерски съвет бе изцяло предстояща. Има си хас България, която месеци наред се назландисва да изпрати публично военна помощ на Украйна, в този момент да влезе в съветския сюжет и да признае (несъществуваща) виновност. А възможни пояснения по какъв начин това се е случило под носа на нашите служби, биха се възприели като грамаден имиджов (че и дипломатически) гаф. Дори по времето на Студената война, когато Народна република България оказваше сходна " поддръжка " на " братските нации, борещи се против империализма ", тя беше опакована като " филантропична помощ ".

Що се отнася до медийните реакции, те общо взето се побират в обичайните за сходни случаи рамки - дава се естрада на специалисти и анализатори, които " разнищват " другите аспекти на проблема. Естествено, не са подминати и политическите реакции - на главните политически сили плюс позицията на Европейската комисия.

Важно е да се подчертае, че още преди да излезе формалната българска позиция, политически партии призоваваха да се опровергава на най-високо ниво. Българска социалистическа партия изиска от президента Румен Радев да проверява " българската диря " ; водачът на ГЕРБ Бойко Борисов отхвърли теорията за българско присъединяване и направи прилика с акцията около атентата против папа Йоан-Павел II; остра реакция и апел за отменяне на клеветите имаше и от съпредседателя на " Продължаваме промяната " Кирил Петков. И всичко това без страната ни да е публично упрекната - нещо, което в петък бе доказано и от Външно министерство. Но всички се разбързаха, даже преди службите. Получава се " виновен негонен бяга ".

Междувременно и Европейската комисия съобщи, че не може да се има вяра на Москва за такова нещо.

Общото мнение е, че съветската теза за българско присъединяване следва да бъде отхвърлена като несъстоятелна. Това добре. Проблемът е другаде.

" Камъните в нашата градина " бяха хвърлени не на междудържавно, а на импровизирано, медийно равнище. И все пак провокираха известни турбуленции по върховете на държавната власт - реагираха държавно управление, ДАНС, прокуратурата, съществени политически сили... С една медийна обява от Москва - доста зайци.

И изобщо, за какво едно следствие на спецоперация (взривяването на Керченския мост) придобива такава, бих споделил напряко нездрава, гласност? Не трябваше ли просто службите безшумно да разнищват случая, както става нормално?

Но откакто по този начин и по този начин се отвориха портите Адови, да забележим какво може(ше) да се направи.

Пределно ясно е, че в съветска медия от ранга на " Комсомолская истина " нищо не се разгласява току-тъй, тъй като на някого му е хрумнало да въвлече България. Отдалеч си проличава, че това е деяние, планувано от ръководещите в Кремъл. Мотивите също са ясни - освен да се дестабилизира една страна, публично оповестена за " вражеска ", само че и да се обоснове съветската теза, че освен Украйна, а НАТО води война против Русия (България е член на НАТО, за разлика от Грузия, която също е по маршрута на камиона).

Нашата уязвимост се състои освен в неуверените дейности на страната във връзка с спора в Украйна, а и във обстоятелството, че тази клевета не беше задоволително изрично оборена от медиите, преди да се намеси " тежката артилерия " в лицето на държавното управление, Прокуратурата и службите. И в случай че по самия проблем ситуацията наподобява " избавено ", то " хибридната " намеса на " Комсомолская истина " може да аргументи други бели.

Предстои свикването на 48-ото Народно заседание. Една от първите точки в неговия дневен ред се чака да бъде разискването и гласуването на предложение за военна помощ на Украйна от страна на България. Съществуват предпоставки такава самодейност да бъде призната с болшинство - " Демократична България ", " Продължаваме промяната ", ГЕРБ-СДС, а за какво не и Движение за права и свободи... Само че подтекстът стартира да се трансформира, и то поради външна интервенция. Резултатът от гласуването (ако се окаже положителен) може да се вземе " на въоръжение " от съветската агитация и нейните разпространители у нас. И да се показва като индиректно самопризнание, че страната ни в действителност е имала присъединяване във взривяването на Кримския мост. Ето, виждате ли, България може и официално да не е помогнала на украинските спецслужби да ударят моста, само че доста ѝ се е желало - просто някой различен я е изпреварил. А че на власт към момента е служебно държавно управление, назначено от президента Румен Радев, който неотдавна не поддържа една обща декларация на европейски държавни глави в поддръжка на Украйна - това комфортно ще се премълчи...

Дали пък намесването на името на България във гърмежа не е тъкмо с тази цел? Хипотеза, която като че ли убягна на множеството наблюдаващи. А когато става дума за боен спор, е напряко наложително да се мисли няколко хода напред.