Румен Радев на уиндсърф в плитчините
Образът, който се предлага на публиката за Радев е архетипен - Героят
Напоследък от Вашингтон не постъпват еднопосочни инструкции, това обърква и Европейски Съюз, и София
Румен Радев въпреки всичко подаде оставка от президентския пост година преди края на мандата и слезе в разкаляната политическа локва у нас. Демонстративна наслада бе изобразена и обилно разпръсната в медиите от социолог-политолози, от дълго време ангажирани да полират персоната му. До облика на последната вяра за „ политическа борба за всичко положително против всичко зло “.
Не в локва бил цопнал Радев, таман в противен случай, яхнал бил мощна социална вълна. Която безспорно ще му обезпечи славна победа на идните избори, твърдят имиджмейкъри. Успешно щял да сърфира към политическия Център, твърдят народонаселението зажаднели за власт поддръжници. Че да посрами хищните дясно-леваци и ляво-десняци, които като корупционни кърлежи са се впили посредством статуквото в изпосталялото тяло на страната.
Образът, който се предлага на публиката, е архетипен - Героят. Вдигнал десница с правилото в нея „ Когато има предпочитание, има и метод! “. Воден от устрема да прави това, което „ се постанова “, по способи, които носят положително на хората и света. Тъй като той е мощен, способен и кадърен за най-смели дейности! Никой да не смее да намерения, че е страхлив и раним слабак с пилешко сърце. Понякога даже може и да рисков - тъй като постоянно се нуждае от нови борби, с цел да потвърждава себе си!
А има ли я въобще тази висока предизборна вълна, питат се скептиците. Високи талази се образуват в огромни дълбочини - като край Хавайските острови. У нас обаче от години се следят най-вече политически плитчини. Къде му е дъската, върху коя политическа мощ ще стъпи? Кои са лицата в политическия екип, който ще разпънат платното на уиндсърфа? Западен вятър ли ще лови или източен, питат се идейно обезпокоените.
Положителното е, че психологическият профил и професионалната биография на Радев са подобаващи за сходна обществена роля. Отрицателното е, че той към този момент я изигра - и точно с нея два пъти го доведоха до президентския пост. По време на тези мандати обаче на няколко пъти, посредством политически изказвания и най-много посредством дейности, съумя да зацапа героичния облик. „ Шарлатани “, „ отровници “ - реплики, които мъчно се вписват в облика на разграничавания общественик.
Архетипът на Героя работи мощно в рецесия, само че бързо ерозира при дълготрайно институционално ръководство. Например след 9 години на първа линия във властта.
Тъкмо тук е подходящо да се напомни нещо, което редовно се подменя в обществената агитация. От години върху Радев се изливат кофи с изцяло кухото изказване, че бил „ съветски човек “, „ путинист “ и прочие злонамерено лепнати етикети. Това не просто не е правилно - то е опровергано неведнъж от личното му политическо държание и обществени задължения.
През 2021 година президентът на Съединени американски щати Байдън във видеообръщение уточни кои лица стават за висши управници у нас - измежду тях бяха Румен Радев и Кирил Петков. През 2022 година бе посочено, че Радев „ нито е малоумен, нито доверчив “ и че не се е „ подлъгал “ да поддържа интензивно така наречен харвардци, а е бил подбуден към това от тези среди, които приготвят и прокарват на власт в подчинени страни комфортни за тях фигури. През април 2023 година бе заложен и риторичният въпрос дали Радев не е „ прецизен триморец и синхронист на американската линия “.
Предстои Радев персонално да осветли най-малко част от проектите си. Дано е наясно, че единствено от една посока може да чака гласове за челна позиция след изборите - от недоволните жители, които биха го подкрепили не тъй като е Героят или Спасителят, а тъй като до прекаленост са отвратени от досегашните некадърници, измамници и долнопробни прислужници на непознати ползи.
Протестният избор обаче не е същото като социална вълна. Вълна има единствено когато съществуват план за смяна, впечатляващ водач и действителни структури под тях. Така беше при Симеон II и неговите 800 дни.
Радев няма харизмата на „ индивида от народа “, нито гъвкавостта на артистичния демагог. Неговият жанр е отвесен - командирски, санкциониращ. Но той не е в дълбокото при адмиралите като Нелсън, нито даже измежду капитаните на фрегати. Не язди бял кон, с цел да даде със сабя в ръка като Наполеон команда: „ Артилерията, напред! “. По-скоро ще го играе уиндсърфиста в периферната политическа плитчина. Тук и в този момент това е обещано.
Бившият шеф на защитата ген. Константин Попов резонно означи: „ Излизането на Радев в този миг е неточност... От тактическо равнище наподобява добре, само че стратегически не стои добре. Президент ни е най-нужен точно когато сме в рецесия “.
Генералът е прав - и го споделя доброжелателно. Но не Радев избра момента. Моментът го изтласка. В среда на геополитическа несигурност изчакването не е тактика, а риск. Радев не е толкоз подвластен, колкото интегриран - във военната, йерархичната, атлантическата система. А такива хора не отхвърлят задачи, даже когато са неподходящи.
България е измежду обектите на огромната геополитика. Днес страната ни е под регламентиращото влияние на Вашингтон, само че оттова в последно време не постъпват еднопосочни инструкции - нито към Европейски Съюз, нито към София. Едни упътвания идват от Белия дом, други, постоянно изцяло разнообразни, от авторитетните неолиберални централи и политически фактори.
Преди няколко дни в Давос президентът Тръмп люто разпердушини евронатовците, те унизително търпяха нападките. За което губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, значима фигура в демократическата партия, ги нахока, че са се държали като безгръбначни лицемери. Призова ги да спрат да приказват едно в хода на частни срещи и обратнот обществено. И да демонстрират темперамент при общуването си с Тръмп, който назова „ тираннозавър “.
У нас предложение за основаването на парламентарна комисия за следствие на активността на Сорос в България внася водачът на „ Движение за права и свободи - Ново начало “ Делян Пеевски, във връзка съществуването на проксита на предприемача в България, които популяризират клюки. Същевременно ПГ на ГЕРБ публично внася план за преустановяване на комисията „ Анти-Сорос “.
Двете партии в същия миг стоят зад едно държавно управление, водачите им пропагндно са пакетирани от съперниците им в „ модела Пеевски-Борисов “. Трайна негативна диря ще остане у партийците и на двете партии. А с каква убеденост да ги възприемат предизборно техните симпатизанти? Колко постоянни биха били бъдещи сглобки с тях?
Пълно е с неясноти към бъдещата поддръжка за Румен Радев. И двете му победи на избори за президент станаха посредством поддръжка от така наречен леви сили към Българска социалистическа партия, само че и след издигането против него на очевидно неоснователен съперник, за което основно ГЕРБ се постара. Това Посолство през днешния ден обаче не е това! Нито Българска социалистическа партия съставлява някаква мощ, нито левицата към нея. Няма безапелационни признаци, че зад Радев ще стои внушителна партийна поддръжка.
Политическото държание и в Европа, и у нас се лута напред-назад, вляво-вдясно, нагоре-надолу - и сгода няма. Тази външна и вътрешна даденост мощно въздейства и у нас, съответно в предизборната обстановка. Тя обрича възприемането на обособените партии, политически водачи и евентуалните обединения на спорни и лишени от опция за настъпателна акция. Реално нови субекти не се появиха, а старите са известни с извънредно непоследователното си държание.
Радев влиза в акцията не тъй като под дъската му има огромна вълна и в платното духа по-силен вятър от бриз. Всъщност морето е до колене - тук-там даже до глезените. А в плитко море и при изменчив вятър даже умелият уиндсърфист наподобява като човек, на който му би трябвало и весло. Неизбежно се нагърбва с непознати задания и проблеми, по тази причина го тласнаха ненавременно уединен в безветрието.
Без резистентен геополитически център и без мощна социална поддръжка сърфирането остава по-скоро поза, в сравнение с устремно придвижване.
Напоследък от Вашингтон не постъпват еднопосочни инструкции, това обърква и Европейски Съюз, и София
Румен Радев въпреки всичко подаде оставка от президентския пост година преди края на мандата и слезе в разкаляната политическа локва у нас. Демонстративна наслада бе изобразена и обилно разпръсната в медиите от социолог-политолози, от дълго време ангажирани да полират персоната му. До облика на последната вяра за „ политическа борба за всичко положително против всичко зло “.
Не в локва бил цопнал Радев, таман в противен случай, яхнал бил мощна социална вълна. Която безспорно ще му обезпечи славна победа на идните избори, твърдят имиджмейкъри. Успешно щял да сърфира към политическия Център, твърдят народонаселението зажаднели за власт поддръжници. Че да посрами хищните дясно-леваци и ляво-десняци, които като корупционни кърлежи са се впили посредством статуквото в изпосталялото тяло на страната.
Образът, който се предлага на публиката, е архетипен - Героят. Вдигнал десница с правилото в нея „ Когато има предпочитание, има и метод! “. Воден от устрема да прави това, което „ се постанова “, по способи, които носят положително на хората и света. Тъй като той е мощен, способен и кадърен за най-смели дейности! Никой да не смее да намерения, че е страхлив и раним слабак с пилешко сърце. Понякога даже може и да рисков - тъй като постоянно се нуждае от нови борби, с цел да потвърждава себе си!
А има ли я въобще тази висока предизборна вълна, питат се скептиците. Високи талази се образуват в огромни дълбочини - като край Хавайските острови. У нас обаче от години се следят най-вече политически плитчини. Къде му е дъската, върху коя политическа мощ ще стъпи? Кои са лицата в политическия екип, който ще разпънат платното на уиндсърфа? Западен вятър ли ще лови или източен, питат се идейно обезпокоените.
Положителното е, че психологическият профил и професионалната биография на Радев са подобаващи за сходна обществена роля. Отрицателното е, че той към този момент я изигра - и точно с нея два пъти го доведоха до президентския пост. По време на тези мандати обаче на няколко пъти, посредством политически изказвания и най-много посредством дейности, съумя да зацапа героичния облик. „ Шарлатани “, „ отровници “ - реплики, които мъчно се вписват в облика на разграничавания общественик.
Архетипът на Героя работи мощно в рецесия, само че бързо ерозира при дълготрайно институционално ръководство. Например след 9 години на първа линия във властта.
Тъкмо тук е подходящо да се напомни нещо, което редовно се подменя в обществената агитация. От години върху Радев се изливат кофи с изцяло кухото изказване, че бил „ съветски човек “, „ путинист “ и прочие злонамерено лепнати етикети. Това не просто не е правилно - то е опровергано неведнъж от личното му политическо държание и обществени задължения.
През 2021 година президентът на Съединени американски щати Байдън във видеообръщение уточни кои лица стават за висши управници у нас - измежду тях бяха Румен Радев и Кирил Петков. През 2022 година бе посочено, че Радев „ нито е малоумен, нито доверчив “ и че не се е „ подлъгал “ да поддържа интензивно така наречен харвардци, а е бил подбуден към това от тези среди, които приготвят и прокарват на власт в подчинени страни комфортни за тях фигури. През април 2023 година бе заложен и риторичният въпрос дали Радев не е „ прецизен триморец и синхронист на американската линия “.
Предстои Радев персонално да осветли най-малко част от проектите си. Дано е наясно, че единствено от една посока може да чака гласове за челна позиция след изборите - от недоволните жители, които биха го подкрепили не тъй като е Героят или Спасителят, а тъй като до прекаленост са отвратени от досегашните некадърници, измамници и долнопробни прислужници на непознати ползи.
Протестният избор обаче не е същото като социална вълна. Вълна има единствено когато съществуват план за смяна, впечатляващ водач и действителни структури под тях. Така беше при Симеон II и неговите 800 дни.
Радев няма харизмата на „ индивида от народа “, нито гъвкавостта на артистичния демагог. Неговият жанр е отвесен - командирски, санкциониращ. Но той не е в дълбокото при адмиралите като Нелсън, нито даже измежду капитаните на фрегати. Не язди бял кон, с цел да даде със сабя в ръка като Наполеон команда: „ Артилерията, напред! “. По-скоро ще го играе уиндсърфиста в периферната политическа плитчина. Тук и в този момент това е обещано.
Бившият шеф на защитата ген. Константин Попов резонно означи: „ Излизането на Радев в този миг е неточност... От тактическо равнище наподобява добре, само че стратегически не стои добре. Президент ни е най-нужен точно когато сме в рецесия “.
Генералът е прав - и го споделя доброжелателно. Но не Радев избра момента. Моментът го изтласка. В среда на геополитическа несигурност изчакването не е тактика, а риск. Радев не е толкоз подвластен, колкото интегриран - във военната, йерархичната, атлантическата система. А такива хора не отхвърлят задачи, даже когато са неподходящи.
България е измежду обектите на огромната геополитика. Днес страната ни е под регламентиращото влияние на Вашингтон, само че оттова в последно време не постъпват еднопосочни инструкции - нито към Европейски Съюз, нито към София. Едни упътвания идват от Белия дом, други, постоянно изцяло разнообразни, от авторитетните неолиберални централи и политически фактори.
Преди няколко дни в Давос президентът Тръмп люто разпердушини евронатовците, те унизително търпяха нападките. За което губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, значима фигура в демократическата партия, ги нахока, че са се държали като безгръбначни лицемери. Призова ги да спрат да приказват едно в хода на частни срещи и обратнот обществено. И да демонстрират темперамент при общуването си с Тръмп, който назова „ тираннозавър “.
У нас предложение за основаването на парламентарна комисия за следствие на активността на Сорос в България внася водачът на „ Движение за права и свободи - Ново начало “ Делян Пеевски, във връзка съществуването на проксита на предприемача в България, които популяризират клюки. Същевременно ПГ на ГЕРБ публично внася план за преустановяване на комисията „ Анти-Сорос “.
Двете партии в същия миг стоят зад едно държавно управление, водачите им пропагндно са пакетирани от съперниците им в „ модела Пеевски-Борисов “. Трайна негативна диря ще остане у партийците и на двете партии. А с каква убеденост да ги възприемат предизборно техните симпатизанти? Колко постоянни биха били бъдещи сглобки с тях?
Пълно е с неясноти към бъдещата поддръжка за Румен Радев. И двете му победи на избори за президент станаха посредством поддръжка от така наречен леви сили към Българска социалистическа партия, само че и след издигането против него на очевидно неоснователен съперник, за което основно ГЕРБ се постара. Това Посолство през днешния ден обаче не е това! Нито Българска социалистическа партия съставлява някаква мощ, нито левицата към нея. Няма безапелационни признаци, че зад Радев ще стои внушителна партийна поддръжка.
Политическото държание и в Европа, и у нас се лута напред-назад, вляво-вдясно, нагоре-надолу - и сгода няма. Тази външна и вътрешна даденост мощно въздейства и у нас, съответно в предизборната обстановка. Тя обрича възприемането на обособените партии, политически водачи и евентуалните обединения на спорни и лишени от опция за настъпателна акция. Реално нови субекти не се появиха, а старите са известни с извънредно непоследователното си държание.
Радев влиза в акцията не тъй като под дъската му има огромна вълна и в платното духа по-силен вятър от бриз. Всъщност морето е до колене - тук-там даже до глезените. А в плитко море и при изменчив вятър даже умелият уиндсърфист наподобява като човек, на който му би трябвало и весло. Неизбежно се нагърбва с непознати задания и проблеми, по тази причина го тласнаха ненавременно уединен в безветрието.
Без резистентен геополитически център и без мощна социална поддръжка сърфирането остава по-скоро поза, в сравнение с устремно придвижване.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ