Костенурките измират и това може да е катастрофално
Тези мудни, нежни същества населяват Земята и нейните океани от милиони години. Те са надживели епохата на динозаврите, само че в лицето на модерните хора намират най-голямата опасност в историята на съществуването си. Биолози настояват, че цялостният обзор на световната обстановка разкрива, че това може да има далечни екологични последствия.
„ Костенурките способстват за здравето на доста среди, в това число пустинни, влажни зони, сладководни и морски екосистеми, а спадът на тяхната популация може да докара до негативни последствия за други типове, в това число за хората, въпреки това да не е явно незабавно “, предизвестява водещият създател на проучването, Джефри Лович от Института за геоложки изследване във Флагстаф, Аризона.
Според изследването на Лович и неговите сътрудници, костенурките са измежду най-застрашените типове от главните групи гръбначни на планетата – от 356 типа костенурки по света, почти 61% са застрашени от изгубване или към този момент са изчезнали, станали жертви на заличаване на местообитания, несъразмерна употреба на домашни любимци, на храна, заболявания и промени на климата.
Десетки милиони костенурки са обитавали Карибско море единствено преди два века. Техният брой през днешния ден към този момент е едвам няколко десетките хиляди.
Както твърди изследването, изгубването на костенурките ще има пагубни последствия върху редица системи.
Разнообразните хранителни привички на костенурките способстват за необятната им роля в питателните мрежи на екосистемата. Животните могат да бъдат тревопасни, всеядни и месоядни и да се специализират в един или няколко източника на храна или да се хранят с огромно многообразие от храни.
Ако костенурките изчезнат, последствията за екосистемата могат да бъдат доста тежки.
Показателен е образецът с костенурките от типа Malaclemys terrapin, които се хранят с охлюви (Littorina irrorata). Експерименталните опити демонстрират, че без тези хищници охлювите могат да трансфорат продуктивните тревни площи в „ безплодни блата “ единствено за осем месеца.
Заедно с яйцата си, костенурките на собствен ред обезпечават главен източник на храна за многообразие от хищници.
Учените дават образец и с три типа австралийски костенурки, които употребяват през лятото почти 430 тона зърна дневно от повърхност над 358 000 хектара. Така костенурките популяризират семена на десетки растителни типове. За някои растения, костенурките могат да бъдат единственото средство за разпространяване на семената. При други типове, семената покълват по-бързо след прекосяване през храносмилателния тракт на костенурките.
Много костенурки са „ копачи “ и „ чистачи “ на почвата, като активността им е жизненоважна за динамичността на почвата и за увеличение на растителното многообразие, което обезпечава местообитания за стотици други типове.
Всяко животно с костни черупки и гръбнак се разпознава като костенурка и никое гръбначно животно не е имало такава неповторима конструкция.
Докладът каталогизира към този момент изгубените типове костенурки и тези, които ще изчезнат напълно скоро.
Така да вземем за пример, гигантските костенурки от остров Пинта (Chelonoidis abingdonii) изчезнаха през 2012 година, когато последният оживял член на този тип, наименуван „ Самотният Джордж “ („ Lonesome George “), умира на островите Галапагос.
Известно е, че през днешния ден съществуват единствено четири оживели великански костенурки с меки черупки, обитаващи реката Яндзъ (Rafetus swinhoei), освен това в специфична среда, подсигурена им от хората.
Красивата бирманска звезда (Geochelone platynotan) и по-малко харизматичната западна блатна костенурка (Pseudemydura umbrina) са измежду най-редките влечуги на Австралия. В същото време те са измежду 25-те най-застрашени типа костенурки в света.
Авторите настояват, че са нужни незабавни дейности. Глобалните консервационни стратегии се концентрират върху отбраната на птиците и бозайниците и отделят по-малко внимание на костенурките.
„ Смущаващото равнище на изгубване на костенурките и скоростта с което това става, може да окаже надълбоко въздействие върху действието на екосистемите и структурата на биологичните общности по света “, споделя съавторът на изследването Джош Енен.
„ Трябва да отделим време, с цел да разберем костенурките, естествената им история и тяхното значение за околната среда “, упорства и сътрудника му Мики Ага „ или рискуваме да ги изгубим вечно и да живеем в нова действителност, където те не съществуват “.
Инфо: cosmosmagazine.com.
