Човешката душа е християнка по природа ╫ ТEРТУЛИАН
Тертулиан е първият важен християнски богослов, писал на латински език. Роден към 155 година в езическо семейство в Картаген, той получил високо общонаучно, риторическо и юридическо обучение. След като приел християнството, към 193 година Тертулиан станал презвитер, а след това се преместил в Рим, където се занимавал с адвокатска работа. Пишел доста и най-много на богословски тематики. В темпераментните му съчинения, аскетичната грубост се смесвала с ревнив блян към истината и безпощадна неотстъпчивост към съперниците.
Подобно на Татиан, Тертулиан се отклонил от православието и след 207 година изповядвал монтанизъм – разкол, съгласно която в Христа ние не сме получили пълнотата на откровението. Монтанистката група, учредена от Тертулиан в Африка, съществувала и през V век под името тертулианство.
Тертулиан се занимавал с писателска активност от 193 до гибелта си през 220 година Сред съчиненията му най-значими са " Срещу гностиците ", " Срещу Маркион ", " Срещу Праксея ", " За душата ", " За свидетелството на душата ", " За кръщението ", " За идолопоклонничеството " и други. Но преди всичко измежду тях бива поставяна неговата " Апология на християнството " – първият текст на Тертулиан, показан напълно в български превод.
За душата и Бога, с думите на Тертулиан.
Истината не желае нищо за себе си, тъй като не се учудва на ситуацията си. Тя знае, че живее като странница по земята, че елементарно среща врагове измежду чужденците, само че че си има жанр, дом, вяра, берекет и достолепие на небето.
Всички грехове се опрощават на мъчениците. Ето за какво сме признателни на вашите присъди. Ето в какво се показва несъгласието сред Божиите и човешките каузи – вие ни осъждате, а Бог ни освобождава.
(От „ Апология на християнството " )
Невидим е Бог, въпреки че се вижда; недоловим е, въпреки че се демонстрира посредством милостта си; неразбираем е, въпреки че познавателната дарба на индивида го възприема. Тъкмо това потвърждава неговото битие и великолепие. Впрочем това, което може да се види, да се усети, да се схване, е по-нищожно и от очите, които го обгръщат, и от ръцете, които го допират, и от сетивата, които го откриват. А това, което е в действителност широко, е познато единствено на себе си.
Това, което ни кара да разберем Бога, е невъзможността да бъде свестен. Мащабите на неговото великолепие го възправят пред хората по едно и също време като различим и неузнаваем. Върховен грях правят тези, който не желаят да опознаят Онзи, който не могат да опознаят.
Искате ли да ви потвърдим неговото битие посредством творенията му – толкоз многочислени и прелестни, които ни поддържат и крепят, които ни радват и ужасяват? Искате ли да ви го потвърдим посредством свидетелството на самата душа?
Макар и смазана от телесния си затвор, въпреки и обградена от неприятни съветници, въпреки и обезсилена от сласт и пристрастености, въпреки и поробена от лъжливи богове, въпреки всичко, когато пристигна още веднъж на себе си като след замайване, като след сън, като след някаква болест и се усети здрава, тя посочва Бога единствено с това име, тъй като то принадлежи на същинския Бог. Всеобщият възклик е: “Велик е Бог, мил е Бог ” или “Каквото Бог дал ”.
Душата го признава и за съдник с думите: “Бог вижда ” или “Уповавам се на Бога ”, или “Бог ще ми въздаде ”. О, удостоверение на една душа – по природа християнка!. Като произнася всички тези слова, тя гледа не към Капитолия, а към небето, тъй като знае къде е престолът на живия Бог: от него и оттова е слязла тя.
Изоражения: Reasons To Believe
