Терористичният акт в Брайтън срещу Маргарет Тачър
Терористичния акт в Брайтън е терористичен акт, осъществен от Ирландската републиканска войска (ИРА) в „ Гранд Хотел “, град Брайтън, Англия, в ранната заран на 12 октомври 1984 година. Неговата цел е да бъде погубен тогавашният премиер-министър на Англия Маргарет Тачър, която отсяда в хотела за присъединяване в провежданата в града годишна конференция на Консервативната партия. В хотела с изключение на госпожа Тачър, по време на терористичния акт, отсядат голям брой други политици и депутати от Народното събрание.
Бомбата е взривена в 2:54 сутринта, когато Маргарет Тачър е в жилището си, където дружно с персоналния си секретар приключват работата върху речта, която тя би трябвало да изнесе пред конференцията на консерваторите на идващия ден. Детонацията и ударната вълна мощно унищожават банята, само че не поврежда съществено хола и спалнята. Тачър и нейният брачен партньор Денис не са засегнати. Веднага след ужаса на бомбения атентат госпожа Тачър сменя облеклата си, а малко по-късно под защитата на служители на реда от Брайтън са съпроводени до полицейската квартира в Съсекс, където прекарва остатъка от нощта.
Малко след напускането на хотела Маргарет Тачър дава неподготвено изявление на репортера Джон Коулза от телевизия Военновъздушни сили, което стартира към 4:00 часа сутринта. В това изявление тя споделя, че конференцията ще продължи по този начин, както е планувано. Веднага след конференцията госпожа Тачър отива да посети потърпевшите от атентата, които са настанени в болничното заведение Royal Sussex County.
Бомбата не съумява да убие Маргарет Тачър, нито някой от министрите от държавното управление. Атентатът обаче лишава живота на 5 души, в това число членът на Консервативната партия сър Антъни Бери и брачната половинка Роберта на ковчежника на Народното събрание Джон Уейкхъм. Тежко ранени са сър Доналд Маклейн и брачната половинка му Мюриел, в банята на чиято стая е сложено взривното устройство. Госпожа Маклейн не е убита при самата детонация, само че по-късно умира от раните си.
Другите жертви от гърмежа са Ерик Тейлър и Жан Стейток. Някои от потърпевшите, в това число Маргарет Тебит — брачна половинка на Норман Тебит, който тогава е ръководител на Управителния съвет на комерсиалната палата, остават с трайни увреждания на здравето. 34 души са признати в болница с разнообразни пострадвания, само че съумяват да се възстановят от своите контузии.
Веднага след атентата ИРА поема отговорността за атентата, като в изказването от организацията декларират, че ще се опитат още веднъж.
През септември 1986 година е абсолютно открито, че Патрик Магий, тогава на 35-годишна възраст, е индивидът, който е възнамерявал атентата и е сложил бомбата, като я е настроил да се детонира с часовников маханизъм (снабден с таймер, изработен от съставни елементи от VHS видео-рекордер), като я инсталира в банята на стаята, в която обитава (номер 629).
Магий получава 8 доживотни присъди: 7 за закононарушения, свързани с атентата в Брайтън, и осма — за интрига и атентат. Съдията предложи той да обитава в пандиза с най-малък период от 35 години. По-късно вътрешният министър Майкъл Хауърд усилва този най-малко в " доживот ". Магий обаче е освободен от пандиза през 1999 година, като е излежал единствено 14 години (включително времето преди да е наложена присъдата) според изискванията от „ Споразумението от Разпети петък “.
Говорителят на английското държавно управление декларира, че неговото освобождение " е мъчно за стомаха " и подава тъжба до тогавашния вътрешен министър Джак Стро, да го предотврати, като анулира решението на Върховния съд на Северна Ирландия.
Източник: Уикипедия
Бомбата е взривена в 2:54 сутринта, когато Маргарет Тачър е в жилището си, където дружно с персоналния си секретар приключват работата върху речта, която тя би трябвало да изнесе пред конференцията на консерваторите на идващия ден. Детонацията и ударната вълна мощно унищожават банята, само че не поврежда съществено хола и спалнята. Тачър и нейният брачен партньор Денис не са засегнати. Веднага след ужаса на бомбения атентат госпожа Тачър сменя облеклата си, а малко по-късно под защитата на служители на реда от Брайтън са съпроводени до полицейската квартира в Съсекс, където прекарва остатъка от нощта.
Малко след напускането на хотела Маргарет Тачър дава неподготвено изявление на репортера Джон Коулза от телевизия Военновъздушни сили, което стартира към 4:00 часа сутринта. В това изявление тя споделя, че конференцията ще продължи по този начин, както е планувано. Веднага след конференцията госпожа Тачър отива да посети потърпевшите от атентата, които са настанени в болничното заведение Royal Sussex County.
Бомбата не съумява да убие Маргарет Тачър, нито някой от министрите от държавното управление. Атентатът обаче лишава живота на 5 души, в това число членът на Консервативната партия сър Антъни Бери и брачната половинка Роберта на ковчежника на Народното събрание Джон Уейкхъм. Тежко ранени са сър Доналд Маклейн и брачната половинка му Мюриел, в банята на чиято стая е сложено взривното устройство. Госпожа Маклейн не е убита при самата детонация, само че по-късно умира от раните си.
Другите жертви от гърмежа са Ерик Тейлър и Жан Стейток. Някои от потърпевшите, в това число Маргарет Тебит — брачна половинка на Норман Тебит, който тогава е ръководител на Управителния съвет на комерсиалната палата, остават с трайни увреждания на здравето. 34 души са признати в болница с разнообразни пострадвания, само че съумяват да се възстановят от своите контузии.
Веднага след атентата ИРА поема отговорността за атентата, като в изказването от организацията декларират, че ще се опитат още веднъж.
През септември 1986 година е абсолютно открито, че Патрик Магий, тогава на 35-годишна възраст, е индивидът, който е възнамерявал атентата и е сложил бомбата, като я е настроил да се детонира с часовников маханизъм (снабден с таймер, изработен от съставни елементи от VHS видео-рекордер), като я инсталира в банята на стаята, в която обитава (номер 629).
Магий получава 8 доживотни присъди: 7 за закононарушения, свързани с атентата в Брайтън, и осма — за интрига и атентат. Съдията предложи той да обитава в пандиза с най-малък период от 35 години. По-късно вътрешният министър Майкъл Хауърд усилва този най-малко в " доживот ". Магий обаче е освободен от пандиза през 1999 година, като е излежал единствено 14 години (включително времето преди да е наложена присъдата) според изискванията от „ Споразумението от Разпети петък “.
Говорителят на английското държавно управление декларира, че неговото освобождение " е мъчно за стомаха " и подава тъжба до тогавашния вътрешен министър Джак Стро, да го предотврати, като анулира решението на Върховния съд на Северна Ирландия.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ