Теодорова Димова, Не бих пуснала следващия откъс от романа си

...
Теодорова Димова, Не бих пуснала следващия откъс от романа си
Коментари Харесай

Строго охранявана територия

Теодорова Димова,

Не бих пуснала идващия фрагмент от романа си „ Не ви познавам ”,  който скоро се надявам да привърша, в случай че напрежението в Народния спектакъл не ескалираше от ден дневно, в случай че примката към него не се затягаше с всяко последващо деяние, имитация, жест или пост на всеки от засегнатите. Не бих пуснала този фрагмент, в случай че внезапно не проумях, че наранени от този спор сме всички по един или различен метод. Защото Народният спектакъл е

знак на сърцето на българската просвета

Неговата аритмия е животозастрашаваща за всички и неговата територия следва да бъде строго охранявана от всички ни. Затова като парченце от тази територия, която смятам и собствен персонален дълг да пазя, обявявам фрагмент от своя ръкопис. Когато го писах, не съм предполагала, че той може да оживее пред очите ми. Не съм си и представяла, че това, което е във тип на думи върху монитора ми, може да оживее като злокобна виртуална игра в сърцето на българската просвета.

Политиката не може да кадрува в културата. Политическите назначения са неприемливи. Към това би трябвало да бъдем непримирими. Отстоявам тези правила, макар че не одобрявам вулгарните форми на митинг. Казват, че задачата оправдава средствата, само че аз мисля, че би трябвало да ги дефинира.

Творчеството е деликатна работа. Ражда се в свещенодействие. Движи се по тъничък лед. Управлява се по божествени закони. Храни се с самун, само че храни с дух. Ако го пипнеш с мръсни ръце, то остава чисто, а омърсяваш себе си. Чистофайничеството може да го болести с убийствени вируси. Всеки може да се сети за безчет образци на изброените парадокси. В дебатите, които през последните месеци се водят към Вапцаров, се откроява парадоксът, че той е терорист, само че това не е било спънка да бъде добър стихотворец. Нобеловият комитет е връчил на Шолохов и Солженицин една и съща премия. Блага Димитрова и Радой Ралин са писали комунистически стихове, само че след това са пример за демократично мислене. Кнут Хамсун назовава Хитлер „ герой за човечеството и оракул на Евангелието “ и изпраща

като подарък на Гьобелс

нобеловия си орден, само че това не смалява писателския му гений. Всички сме доста разнообразни. Всеки отстоява своите разбирания и има запаси към другия. Но има правила и дела, които ни сплотяват, тъй като разбираме, че в случай че няма подобен център, преставаме да бъдем общество и се трансформираме в инертна маса. Това е нашата най-голяма уязвимост и защото тя е общоизвестна, демоните на хаоса са изкушени да се възползват от нея. А театърът, като се изключи че е висша просвета, е и изкуство на партньорството и колегиалността. Всички знаем, че в случай че на сцената няма дух на партньорство, няма спектакъл. Така е и на сцената на живота.

„ …И още веднъж усети в устата си отровния привкус от самоубийството на К. К., който постепенно проникваше в кръвта ѝ, от мисълта за псевдоокупираното кръстовище на Орлов мост и самотната протестърка, изпружена измежду бомбастичните лозунги, които я ограждаха, от мисълта за следващата замяна на недоволството на хората, което още веднъж и още веднъж щеше да бъде употребявано за нечии дребнави упоритости и ненаситна лакомия. Веднъж добрали се до властта, протестърите скоро заприличваха съвсем на тези, против които са протестирали, усвояваха празнословието им, летливото говорене, безогледните вълчи инстинкти. А това уморяваше. Това най-вече уморяваше от живеенето в България, тъй като подсещаше за други предходни времена, от които на вятъра се опитваме да се отскубнем. Други времена, мислеше Александра, до момента в който безгрижно оглеждаше посетителите в кафенето при езерото Ариана и следеше дали няма да се появи някоя сервитьорка, всичко към този момент подсещаше за времената на нейните баба и дядо, на нейните Никола и Райна и нещастните им ориси след преврата през предишния век. Престъпниците не преставаха да ги разстрелват, не преставаха да ги поругават. Изчакваха две генерации и още веднъж се връщаха, в този момент без репресии и гнет, само че с ксерокопия от протоколи за занемаряване на дете, каква мазна подготвеност имаше Коста да ѝ го натика в ръцете, единствено мисълта, че подобен документ би могъл да съществува, замайваше главата на Александра още повече, да,

ядката беше същата

манталитета и душeвността на тези четиримата безименни вида, които бяха заплашили нещастния общоприет шеф бяха същите като манталитета и душeвността на тези, които са разстрелвали нарочените за врагове хора, същите като манталитета и душeвността на Гарбовски и Коста, които не се посвениха да извършат шантаж с паметта на мъртвата жена, шантаж от най-долен и замърсен порядък, шантаж по-долен и замърсен даже от ликвидиране. Същата оголена надменност, лакомия за власт и безпардонно отношение към другия, както тогава, по този начин и в този момент. Хората бяха считани за пионки, които трябваше да обслужват ползите им, да гъделичкат рабски суетата им, да засищат хищническия им апетит за пари и още пари, да ласкаят себелюбието им, възприятието им за предимство и безпогрешност, което придобиваха дружно с властта и парите, това беше същия оня нахален деветосептемврийски нрав на малообразованите и некадърните, на мързеливите и амбициозните, които ламтяха да се настанят в домовете на тези, които мразеха, да стъпват върху килимите им, да се хранят с приборите им, да облекат балтоните им, да създадат дамите им свои любовници и по-късно да разстрелват съпрузите им с възприятието, че правят висш акт на правдивост в името на уродливия си блян. Този нрав мутираше от десетилетия насам, от потомство на потомство, сходно на коронавирусната зараза поглъщаше подло своите жертви, усъвършенстваше се в своята пригодливост от година на година, неговите закономерности и стандарти започваха да стават норма на държание, единица мярка за триумф и всички, които не ги одобряваха и ги отхвърляха, започваха да бъдат считани за неудачници и нещастници или просто за елементарни глупци, които не успяваха да се възползват от събитията, а те предлагаха ветрило от благоприятни условия за персонално облагодетелстване, тъй като какво по-голяма полезност в живота можеше да има от персоналното облагодетелстване? от извлечената материална изгода? от придобиването на пари, къщи, имения зад граница? Вече бяха образовани, даже високообразовани, само че си оставаха непроменяемо същите. Към награбеното от бащите им прибавяха свое. Играеха пò на едро от бащите си. Хидрата на алчността беше станала по-ненаситна. Нима парите нямаха магическото свойство да изличават провинциализма? Да облагородяват диалекта, обноските, маниерите? Да подменят дъха на запръжка с аромата на скъпи парфюми? Да преборват неизтебимия им табиет да си събуват обувките? И тъй като литературата и театърът се разгръщаха към момента на територия, свободна от този нрав, мислеше си Александра, до момента в който започваше към този момент да нервничи, тъй като

сервитьорка по този начин и не се появяваше

сякаш кафенето беше на самообслужване, тъй като литературата и театърът се бяха трансформирали в зона, строго охранявана от болестта на този нрав, литературата и театърът бяха останали едни от дребното места, които даваха целебна разтуха, които към момента съхраняваха демодирани полезности като благосклонност към другия, родолюбие, наивност, самоирония и всекидневно търсене на смисъла на живота. И по тази причина натам започнаха да полазват ползите на Гарбовски и Коста, и Начо Пясъка. А когато пандемията избухна, точно полезности които театърът и литературата бяха съумели да приютят и запазят, точно те излязоха на първа линия и избавиха страната по време на беснеещата международна пораза, която покосяваше наред и неудачници, и нещастници, само че също и величия, пренасящи деветосептемврийския нрав от потомство на потомство. В окото на бурята разликите сред величията и неудачниците изчезнаха, парите не можеха да защищават от вируса, нито да избавят белите дробове, в случай че се окажеха непоправимо повредени. Чувството за новобогаташка неуязвимост отсъпи място на унизителна суматоха, на неконтролируемо душевно утеснение. Новобогаташите първи си изписаха оттатък океана десетки блистери ремдесивир, първи побързаха да обзаведат спалните си с кислородни апарати, вместо да ги изпращат в лечебните заведения, първи се имунизираха с първа, втора и трета игла. Когато се поуспокоиха, видяха в пандемията приказни шансове за показно-мазната си щедрост, която трябваше да бъде разказвана от заран до вечер от телевизионния екран… ”

Тези, които са имали търпението да дочетат до тук, евентуално са останали с усещането, че не заемам изрично страна в театралния спор. Изразяването на позиция не постоянно е тъждествено със заемането на страна. Ще го поясня с диспропорционален, само че явен образец – сред фашизма и комунизма също не може да се взема страна. Еднакво неприятно е, когато политиката влезе в театъра и когато театърът влезе в политиката. Също по този начин не е добре, когато създателите от сцената са аполитични и аморфни. Затова споделих, че творчеството е деликатна работа и би трябвало да бъде строго охранявана територия от всички ни.
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР