Газовото находище „Кронос-1“ – награда за упорството на Кипър пред агресивната позиция на Турция
Теодорос Цакирис* за в. " Катимерини "
Газовото находище „ Кронос-1 “ е петият следващ случай, в който са открити находища от естественото гориво в изключителната икономическа зона на Кипър - то е премията за упоритостта, проявена от кипърската страна, макар все по-агресивната позиция на Турция.
Втората от трите кипърски сондажни експедиции, планувани за тази година, съставлява също по този начин отговор на поредицата от подправени усещания, култивирани от последователите на умиротворяването - без значение от партийните им цветове - които се опълчват на процеса на изследване в изключителната икономическа зона на Кипър, чието продължение те трансформират в пленник на разрешаването на Кипърския въпрос или на възобновяването на двуобщностните договаряния.
Според тях непостигането на решение на кипърския въпрос би попречило на продължаването на изследването и употребата на кипърските енергийни ресурси заради турското несъгласие, до момента в който решението би могло да се обезпечи посредством мораториум върху кипърската стратегия за сондиране, което от своя страна би довело до мораториум върху турските реакции. Те явно не са разбрали, че подобен мораториум би представлявал мораториум върху упражняването на суверенните права на Република Кипър.
Другата страна на същата монета твърди, че турската експанзия ще продължи да ескалира, до момента в който договарянията за обединяване са замразени, и че затова кипърските гърци не би трябвало да предизвикат Анкара с манията си по програмата за изследване на газ. Турция ще извърши още сондажи с Абдулхамид Хан, а евентуално и в изключителната икономическа зона на Кипър, само че няма да посмее да посегне на сондажните планове на интернационалните консорциуми, които са довели до откриването на находища - а тези открития са в действителност значими. Според тази позиция, в случай че Турция в действителност прави сходни нарушавания, то е единствено тъй като държавните управления в Никозия, първо, и Атина, второ, не са съумели поредно да проведат политика на предварителна защита по този съответен въпрос, като реализиран европейски наказания против Турция. Резултатът, настояват последователите на тази позиция, е, че Анкара единствено още повече се окуражава да работи по този начин, както работи.
Важно е да продължим да следим развиването на обстановката и да поддържаме твърда позиция. Още в този момент би трябвало да се обясни, че Гърция и Кипър ще изискат - в случай че е належащо, даже заплашвайки с несъгласие нормалните колебаещи се членове на Европейския съвет - европейски наказания против Турция, които ще включват целенасочени и все по-строги ограничения, в случай че турските сондажи открият кипърски находища и страната се опита да ги експлоатира по потаен метод.
В същото време Гърция би трябвало да форсира програмата си за публични поръчки за подсилване на военноморските си сили (решението за корветите и фрегатите от клас " Меко " наподобява е спряно), а Кипър - най-сетне - да закупи сериозна противоракетна система със междинен и отдалечен обхват, както и да модернизира и усили броя на противоракетните си кораби „ Екзосе “.
Откриването на евентуални находища от 2,5 трилиона кубични фута природен газ може да е малко по мярка, само че е голямо от геополитическа позиция. То е по-малко от находищата „ Глаук “ (4-5 трлн. куб. фута) и „ Афродита “ (4-4,5 трлн. куб. фута), само че е значимо, тъй като е осезателен отговор на империалистическата теория на Турция за " Синята татковина ". Освен това позицията на „ Кронос-1 “ е толкоз покрай „ Глаук “, че двата кладенеца евентуално биха могли да се експлоатират взаимно - и изключително в случай че капацитетът на „ Калипсо “ се удостовери. Това ще стане неизбежно, в случай че в Зевс-1, сондажа, който консорциумът ENI-Total пробива сега в блок 6, или в други елементи на блокове 6, 7 и 10, бъде намерено сходно количество.
Комбинираната динамичност на тези евентуални залежи би могла умерено да запълни тръбопровода в Източното Средиземноморие, в случай че трасето му бъде предначертано по този начин, че присъединяване на Египет в сходна скица да бъде обезпечено по един или различен метод. /БГНЕС
---
*Д-р Теодорос Цакирис е доцент по геополитика и енергийна политика в Университета в Никозия.
Газовото находище „ Кронос-1 “ е петият следващ случай, в който са открити находища от естественото гориво в изключителната икономическа зона на Кипър - то е премията за упоритостта, проявена от кипърската страна, макар все по-агресивната позиция на Турция.
Втората от трите кипърски сондажни експедиции, планувани за тази година, съставлява също по този начин отговор на поредицата от подправени усещания, култивирани от последователите на умиротворяването - без значение от партийните им цветове - които се опълчват на процеса на изследване в изключителната икономическа зона на Кипър, чието продължение те трансформират в пленник на разрешаването на Кипърския въпрос или на възобновяването на двуобщностните договаряния.
Според тях непостигането на решение на кипърския въпрос би попречило на продължаването на изследването и употребата на кипърските енергийни ресурси заради турското несъгласие, до момента в който решението би могло да се обезпечи посредством мораториум върху кипърската стратегия за сондиране, което от своя страна би довело до мораториум върху турските реакции. Те явно не са разбрали, че подобен мораториум би представлявал мораториум върху упражняването на суверенните права на Република Кипър.
Другата страна на същата монета твърди, че турската експанзия ще продължи да ескалира, до момента в който договарянията за обединяване са замразени, и че затова кипърските гърци не би трябвало да предизвикат Анкара с манията си по програмата за изследване на газ. Турция ще извърши още сондажи с Абдулхамид Хан, а евентуално и в изключителната икономическа зона на Кипър, само че няма да посмее да посегне на сондажните планове на интернационалните консорциуми, които са довели до откриването на находища - а тези открития са в действителност значими. Според тази позиция, в случай че Турция в действителност прави сходни нарушавания, то е единствено тъй като държавните управления в Никозия, първо, и Атина, второ, не са съумели поредно да проведат политика на предварителна защита по този съответен въпрос, като реализиран европейски наказания против Турция. Резултатът, настояват последователите на тази позиция, е, че Анкара единствено още повече се окуражава да работи по този начин, както работи.
Важно е да продължим да следим развиването на обстановката и да поддържаме твърда позиция. Още в този момент би трябвало да се обясни, че Гърция и Кипър ще изискат - в случай че е належащо, даже заплашвайки с несъгласие нормалните колебаещи се членове на Европейския съвет - европейски наказания против Турция, които ще включват целенасочени и все по-строги ограничения, в случай че турските сондажи открият кипърски находища и страната се опита да ги експлоатира по потаен метод.
В същото време Гърция би трябвало да форсира програмата си за публични поръчки за подсилване на военноморските си сили (решението за корветите и фрегатите от клас " Меко " наподобява е спряно), а Кипър - най-сетне - да закупи сериозна противоракетна система със междинен и отдалечен обхват, както и да модернизира и усили броя на противоракетните си кораби „ Екзосе “.
Откриването на евентуални находища от 2,5 трилиона кубични фута природен газ може да е малко по мярка, само че е голямо от геополитическа позиция. То е по-малко от находищата „ Глаук “ (4-5 трлн. куб. фута) и „ Афродита “ (4-4,5 трлн. куб. фута), само че е значимо, тъй като е осезателен отговор на империалистическата теория на Турция за " Синята татковина ". Освен това позицията на „ Кронос-1 “ е толкоз покрай „ Глаук “, че двата кладенеца евентуално биха могли да се експлоатират взаимно - и изключително в случай че капацитетът на „ Калипсо “ се удостовери. Това ще стане неизбежно, в случай че в Зевс-1, сондажа, който консорциумът ENI-Total пробива сега в блок 6, или в други елементи на блокове 6, 7 и 10, бъде намерено сходно количество.
Комбинираната динамичност на тези евентуални залежи би могла умерено да запълни тръбопровода в Източното Средиземноморие, в случай че трасето му бъде предначертано по този начин, че присъединяване на Египет в сходна скица да бъде обезпечено по един или различен метод. /БГНЕС
---
*Д-р Теодорос Цакирис е доцент по геополитика и енергийна политика в Университета в Никозия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ