Теодора Пампулова е завършила бакалавърска степен по психология и магистратура

Теодора Пампулова е приключила бакалавърска степен по логика на психиката и магистратура по консултативна логика на психиката в ПУ „ Паисий Хилендарски ". В момента е детски психолог с частна процедура и педагогичен консултант в ЕГ „ Иван Вазов ". Координатор за Пловдив на Дружеството на психолозите. Предстои премиера на нейна книга за детските страхове.

- Как се стигна до основаване на „ Наръчник за справяне с чудовища, динозаври и други страшни неща "?

- Написаха го децата и родителите, които идват при мен. Той съдържа доста истории от частната ми процедура като детски психолог. С тяхно единодушие това откри израз в дребна брошура за родители.

- От какво се боят децата?

- Има възрастови страхове, които е обикновено и дори желателно да се появят. Те приказват за обикновено психическо развиване. От раждането до 2-годишна възраст е обикновено детето да се бои от мощни и неочаквани шумове, от отделянето от родителя, от непознати. Между 3 и 5 година се появява страхът от тъмното, от инсекти и животни. После идват страхове от незнайното, детето сънува повече кошмари. На по-късна възраст пораждат обществените страхове -детето да не бъде признато и харесвано, учебните страхове от изпитване, съответен преподавател и предмет, от учебното заведение като цяло. Това може да докара до учебна уплаха, която е сложна за превъзмогване.

Има страхове, които е обикновено и които е нежелателно да се изпитват. Всичко се свежда до това по какъв начин родителят ще реагира на тях.

- Как да реагира и по какво да разбере, че обстановката надвишава естественото и е нужно да потърси експерт?

- Хубаво е родителят да влезе в обувките на детето, да има достъп до неговия прочувствен свят. Да се сложи на негово място, като остави на назад във времето опита, който има като възрастен, който е извънредно определящ по какъв начин да подходи към избрана обстановка. Да беседва с детето за това какво усеща.

Хубаво е родителите да бъдат изобретателни и да измислят разнообразни способи за справяне, а не да разчитат единствено на увещание по пътя на логиката. Така да вземем за пример в наръчника става въпрос за страха от тъмното. Децата считат, че предметите изчезват в тъмното и на тяхно място се появяват чудовища. Родителят, с изключение на да изясни, че в мрака нещата остават същите, може да употребява хитрини - да вземем за пример спрей против чудовища. Ще свърши работа всеки флакон с благоуханен спрей, с който да се напръска стаята. Може да се наредят играчки към леглото - в случай че детето е момче, полицейските коли и бойците. Идеята е те да пазят хлапето през нощта. Хиляди неща могат да се измислят.

- За да победим страха, вкарвайки детето в някакъв сюжет?

- Вкарвайки го в приказка, поглеждаме нелогично на нещата и това ни вкарва в неговия свят.

- Какви странни страхове имат децата, които възрастните не схващат?

- Срещала съм боязън от пухкаво коте, което е изцяло безобидно, само че детето се бои, че може да го одраска. Най-обезпокоителна е наклонността да се усилват страховете, резултат от медийни въздействия. Докато с другите можем да измислим изобретателни неща, когато приказваме за страхове от сюжети в интернет, е доста мъчно. Баба Грани да вземем за пример е героиня от игра на телефона, която изненадващо за мен е известна даже измежду деца в детската градина. Преследва децата и се пробва да ги убие с разнообразни оръжия. Хлапетата я играят и като криеница. Правят се на ранени и умрели. Това отключва кошмари нощем. Детето не може да спи, отхвърля да се храни, да остава единствено. Когато нещата излизат от надзор и нарушават естествения темп на живот, има потребност от експерт. Сигнал може да бъде изпускането по потребност нощем, страхът от занемаряване, отвращение детето да върви на детска градина или на учебно заведение, отвод от хранене.

Дух Анабел, куклата Момо от известен тв канал - с тях е доста мъчно да се преборим, тъй като децата нямат обществения опит да разграничат действителното от фантазията. Тогава единственото, с което разполага родителят, е обяснението, че това са измислени герои и не съществуват в рационалния свят. Но на това децата не могат да повярват, тъй като те пък са заключени в прочувственото.

- Подзаглавието на наръчника е „ 170 занимателни метода да се оправим с детските страхове ". Кажете най-малко 7!

- Заимствани са от арттерапия, приказкотерапия, разнообразни визуализации като способи за релаксация. От арттерапията вкъщи може да се приложи детето да нарисува това, което го е тревожило през нощта. После да го украси, тъй че да стане смешно. Ако го е боязън от доктор, да нарисува страшилище, а след това да си показа, че то е болно. Да му се нарисуват лепенки и патерици. После детето да го „ лекува ".

Друг метод е „ моделирай своя боязън ". Детето да направи обекта от пластилин или да го нарисува, а след това да го унищожи.

Криеницата е доста значима, тъй като оказва помощ на детето да се оправя с съществени страхове - да остане самичко, на тесни пространства, на мрачно.

Аз предлагам и друго - напиши писмо до Добросмел. Това е фиктивен от мен воин, който прилича Дядо Коледа. Но до момента в който на Дядо Коледа пишем, когато желаеме нещо да ни подари, на Добросмел пишем, когато желаеме да му подарим страха си. Упражнението е уместно за по-малките деца, които към момента имат вяра в Дядо Коледа. Те могат да му напишат писмо за страха си. И идващия път, когато се изправят против същия боязън, родителят да ги успокои, че той към този момент е в ръцете на Добросмел.

- Подготвяте нощна премиера на книгата. Защо?

- Целта е да разпространявам концепцията, че родителите имат безусловно въздействие върху прочувствения боязън на детето. Те могат да му повлияят да се усеща умерено и щастливо. Това оказва помощ по-късно то да се оправи със страховете си. Иска ми се да им дам няколко оръжия. Датата е 1 юни, търсим помещение.

- Случва ли се родителите да внушат боязън у детето със своите терзания то да не се нарани или да не стане обект на похищения?

- Децата са извънредно сензитивни. Когато приказваме, даже детето да не ни слуша умишлено, това оставя явен отпечатък в съзнанието му. Възрастните би трябвало да са извънредно деликатни, когато разясняват в наличието на детето натоварващи тематики - пожари, гибел на непосредствен, разногласия сред родственици, коментиране на някои обществени прослойки, като пияни хора и наркомани. Децата доста се опасяват и от крадци. Това, което родителят приказва, би трябвало да е доста обрано в наличието на детето. Защото то чува всичко и му придаваме косвено боязън.

Притеснява ме и стремежът за хиперопека. За да не се сблъска детето с компликации, родителят е подготвен на всичко и го анулира в огромна част от дейностите му. Това прави детето нестабилно, обезпокоително, комплицирано, а на идващ стадий и некомпетентно да се оправя единствено. Оттам се появяват хиляди други страхове, освен обществени. Възможно е детето да се върне в по-ранен стадий във връзка с страховете.

- Редно ли е да се заплащат децата с караконджули, Баба Яга, Торбалан?

- Чувала съм и родители, които плашат деца с чичко служител на реда, който ще ги арестува, със ортодонт, който ще им извади зъба, или с лекар с инжекция. После е безспорен потрес за едно дете да види тези хора. Това ние сами го предизвикваме на децата си. И го вършим, когато сме безсилни. Имаме едно оръжие в ръцете си, което самото дете ни дава със своята страх. Родителят знае, че може да го употребява. То може би прави работа сега, само че по-късно може да има доста отрицателно проявяване. Има страхове, които остават за цялостен живот. Тогава би трябвало да се намеси експерт - когато родителят е с вързани ръце, разумното не оказва помощ, нито хитрините. Тогава стигаме до уплахата.

Родителите би трябвало да знаят, че няма боязън, който да не бъде надвит, стига към него да се подходи в точния момент и съответно. Най-лесно става това през възприятието за комизъм. Не подигравайки се на детето, а със занимателни способи то да се изправи против страха. Една стъпка към страха е доста огромна победа за детето. Но не съм съгласна с максимата: „ Изправи се против страха си, с цел да го победиш! ". Ако дете се бои от високото и го накараме да скочи с бънджи, по-възможно е да засилим уплахата му. С дребни стъпки е доста по-бързо и елементарно, изключително в случай че се подхожда с позитивизъм. С усмивка се побеждават страховете.