Теодора Димова, Наскоро излезе книгата Диалози на Ивайло [Noisy] Цветков,

Теодора Димова,

Наскоро излезе книгата „ Диалози ” на Ивайло [Noisy] Цветков, в която е поместен и разговор с мен от 2018 година. Доста време е изтекло от този момент, съвсем бях не запомнила какво съм споделила, само че попаднах на една своя мисъл, на която се стопирах, замислих се и ми се изиска да я продължа и развия.

„ За един човек, зазидал се в своя нарцисизъм, суетност и комфорт, се оказва доста по-трудно да живее в актуалния свят, в сравнение с човек, отворил се към другите, участник в общественост – на другари, на сътрудници, на църквата. Това е и първото, най-болезнено разчупване на самозазиждането – преди всичко да помислиш за другия, а не за себе си. Това е инстикт, който се основава в продължение на дълго време. Защото самостоятелният свят остава несподелен, по тази причина той е и леден, и неуютен, и монотонен, и в последна сметка отегчително отегчителен. Индивидуалният свят не може да придобие онази цялост, за която човек е предназначен, в случай че остане самичък за себе си. Индивидуалният свят безусловно би трябвало да е обитаем с доста хора, с доста ползи, с неизчерпаемо любознание към другия. ”

Думата, която предизвика съзнанието ми, е „ зазидал ”. Това значи

не просто човек да се самолиши от независимост

Много по-страшно – да построи към себе си каменен дувар, от който да не може да излезе, даже в случай че някой ден почувства ентусиазъм към независимост. А индивидът е сътворен да бъде свободен, поривът за независимост е базов инстинкт. Поривът към независимост е непрекъснат, тъй като свободата няма лимит. И тук забавното – индивидът е свободен, когато е измежду другите, и е неразполагаем, когато е самичък, „ зазидан ”. Само наподобява парадоксално. Да речем, че човек може да бъде свободен и когато е самичък, но тогава няма какво да прави със свободата си, тя му е безполезна. Все едно Робинзон Крузо да беше намерил златно богатство на самотния остров. Истинското богатство за него е Петкан.

Наказанието, което човечеството е измислило на направилите закононарушение, е затваряне в затвор, „ зазиждане ”. Най-важното, което прави човек, затворен в килия, е да брои дните, когато ще излезе от нея. А всички закононарушения, за които биват съдени хората, се свеждат до едно – зло, породено на различен човек. Не те осъждат, в случай че направиш зло на самия себе си.

Но откакто

същинска независимост има единствено когато е споделена с другите

от кое място се пораждат индивидуализмът и неговата патология – егоизмът? Откъде се появява илюзията, че индивидуализмът основава комфорт? Бих я сравнила с илюзията, че слънцето се върти към земята. Антропоцентризмът е в основата на геоцентричната доктрина.

Тази астрономическа заблуда се оборва посредством обикновени астрономически знания. Социалната заблуда за щастливата самотност може да бъде оборена, като я доведем до нейния парадокс.

Ако не искаш да споделяш живота си с другите хора, изолирай се от тях, само че се изолирай изцяло. Не си купувай самун от магазина. Сам си сей пшеница, самичък си жъни равнищата, самичък си меси и печи хляба. Не карай кола, създадена от други, направи си самичък. Не я зареждай с бензин, придобит от други, изкопай си нефтен бунар. Не върви на учебно заведение, където други да те учат на познания.

Също и със заниманията – забавлявай се самичък. Никаква телевизия, никакви компютри – самичък ще си създаваш развлекателни, осведомителни и просветителни стратегии. Но и тв приемника и компютъра също самичък ще си направиш.

Интересно става и в изкуството. Сам ще би трябвало да си пишеш пиеси или опери и самичък да си ги изпълняваш. И всички те би трябвало да бъдат с един единствен воин. Същото се отнася и за романите – ще си пишеш романи самичък за себе си, в които единственият воин ще пътува по света, ще броди по морета и океани, само че няма да среща никого по необятния свят, няма да има спорове, само че няма да има и другарства. Няма да има убийства, обири и измами. Пълна идилия. Безметежно благополучие. Като напишеш и прочетеш първия си разказ, може би ще ти се прииска да напишеш още един. Сюжетът малко ще се повтаря, само че най-важното е, че ще се наслаждаваш на същото безметежно благополучие. И няма да има никой, който да ти го отнеме.

Няма подозрение, че булшитът става формален език, новият новговор. Защо не! Кой ще ти дефинира по какъв начин да приказваш и какво да казваш! Отпадат всевъзможни граници пред свободата на изложение.

Свободата е безгранична, безгранична и безконтролна.

И да не забравяме – човек нито за момент не би трябвало да демонстрира неодобрение. След като си самичък, няма кой различен да ти е отговорен за нищо, а щом няма отговорен, не може да има и злощастие. Потапянето в цялостното благополучие би трябвало да е изцяло, непоколебимо и безрезервно. Това е най-сигурният метод да бъде един път вечно отритнат светът, в който другите са отговорни за всичко, всяко злощастие произлиза от другите, другите ти мислят единствено неприятното и ти би трябвало да си непрекъснато нащрек, да се браниш, да се бориш и да страдаш.

Най-важното е, че в тази идилия няма да има политици. Всеки ще си сътвори система, каквато му е на сърце, и когато открие в нея и най-малкото несъвършенство, ще може да си я трансформира и усъвършенства. Ще бъдат изкоренени издъно и един път вечно всички недъзи и язви на публичното живеене – няма да има корупция, популизъм, употреба – белким е допустимо самичък себе си да подвеждаш, корумпираш и експлоатираш. Сегашното положение – да се гневиш на политиците, които самичък си избрал било с машини, било с хартиени бюлетини, ще бъде отстранено с един размах и сменено с универсалната народна власт, при която всеки самичък за себе си е и законодателна, и изпълнителна, и правосъдна власт. И цялата власт произтича от него и принадлежи на него. Това ще е система, съчетаваща свойствата на абсолютизма, демокрацията, диктатурата и комунизма, които ще преобладават според от настроението сега. А интернационално състояние няма да съществува.

Журналистиката също изчезва като специалност, ние така и така на публицистите гледаме с съмнение. Изчезва обаче и футболът, няма по какъв начин, желаят се и жертви. За сметка на това ще се развиват самостоятелните спортове, всеки ще се състезава самичък със себе си и като се има поради, че няма да има съдии, достиженията ще нарастват. Но неприятното е, че няма да има спортни публицисти, които да ги отразяват.

Някои хора си живеят в сходен благополучен свят, въпреки да не са разгърнали до дъно целия му капацитет.

Ако на други такава прекомерна идилия не им подхожда, не е нужно да подвигат гражданска война, с цел да я смъкват – задоволително е да се сетят за откритието на Коперник, че слънцето не се върти към земята. Има и други закони, които също са за предпочитане пред описаната идилия.