Заможните хора са направили своите саможертви и са основали първите читалища, каза Йордан Евтимов при представянето на новия брой на списание ЛИК
Заможните хора са създали своите саможертви и са основали първите читалища в България, сподели Йордан Евтимов, литературовед, учител в Нов български университет, в Свищов по време на, отдаден на „ Читалищата в минало и бъдеще време “.
Броят излиза в навечерието на 170-ата годишнина от основаването на първото българско читалище в Свищов.
Йордан Евтимов поздрави екипа на ЛИК, който е избрал да направи изявление с писателя Владимир Зарев, който той назова „ един от най-представителните модерни български писатели “.
По думите на Евтимов, Зарев е занаятчия на класическия род на буржоазния разказ, в който има доста герои, които са свързани между тях и които претърпяват личностно израстване, само че и вземат участие в живота на общността.
Евтимов приказва за романа „ Разруха “ на Зарев от 2003 година Той изясни, че в сюжета на книгата вземат участие герои, представители на разнообразни класи.
„ Това е един от дребното доста положителни опити, в които един български публицист съумява да опише точната обстановка с корупцията “, сподели Евтимов за книгата.
„ Интервюто също е един от представителните, отлични текстове в броя “, сподели още той.
Според Евтимов една от аргументите, заради които читателската просвета в България понижава, е „ обстановката с читателските клубове и говоренето за книги “.
„ Няма по какъв начин да виним младежите за това, че единствено са се вглъбили в телефоните “, сподели той.
По негови думи през последния четвърт век единствената телевизия, която е имала предаване за книги, е била Българската национална телевизия. Според него това предаване не е съумяло да притегли вниманието на младежите заради късното му лъчение и неинтересния формат. Той го съпостави с сходни излъчвания в западни страни.
Евтимов описа, че читателският клуб на Нов български университет, на който Евтимов е един от водещите, съумява да притегля интереса и наличието на студентите.
„ Нашата среда в това отношение е много по-некултурна спрямо преди 170 години “, сподели той за четенето в България.
Връщайки се към основаването на първите читалища в България, той изясни, че „ заможните хора са създали своите саможертви и са основали тези институции “.
Според Евтимов в западните общества се следи взаимна грижа сред членовете на бизнес и политическите сфери за културното развиване на общностите. Той уточни като образец изобретателя Никола Тесла, който е превеждал стихове на сръбския стихотворец Негош.
„ Живеем в едно време, в което в бизнеса има достижения, само че няма доста добра ориентировка кои са огромните достижения в региона на културата “, сподели той.
Евтимов изясни пред присъстващите истинското значение на думата „ парвеню “. По негови думи снобите са тези, основно заможни хора, буржоа, които съумяват да видят не класиците, а това, което от техните съвременници е огромно достижение и ще окаже въздействие върху културата и в бъдеще.
Според него за възобновяване на читателската просвета може да помогне Българска телеграфна агенция, като припомня на хората, които движат стопански страната, че би трябвало да са деликатни и сериозни към това, което се случва в страната в областта на културата.
Броят излиза в навечерието на 170-ата годишнина от основаването на първото българско читалище в Свищов.
Йордан Евтимов поздрави екипа на ЛИК, който е избрал да направи изявление с писателя Владимир Зарев, който той назова „ един от най-представителните модерни български писатели “.
По думите на Евтимов, Зарев е занаятчия на класическия род на буржоазния разказ, в който има доста герои, които са свързани между тях и които претърпяват личностно израстване, само че и вземат участие в живота на общността.
Евтимов приказва за романа „ Разруха “ на Зарев от 2003 година Той изясни, че в сюжета на книгата вземат участие герои, представители на разнообразни класи.
„ Това е един от дребното доста положителни опити, в които един български публицист съумява да опише точната обстановка с корупцията “, сподели Евтимов за книгата.
„ Интервюто също е един от представителните, отлични текстове в броя “, сподели още той.
Според Евтимов една от аргументите, заради които читателската просвета в България понижава, е „ обстановката с читателските клубове и говоренето за книги “.
„ Няма по какъв начин да виним младежите за това, че единствено са се вглъбили в телефоните “, сподели той.
По негови думи през последния четвърт век единствената телевизия, която е имала предаване за книги, е била Българската национална телевизия. Според него това предаване не е съумяло да притегли вниманието на младежите заради късното му лъчение и неинтересния формат. Той го съпостави с сходни излъчвания в западни страни.
Евтимов описа, че читателският клуб на Нов български университет, на който Евтимов е един от водещите, съумява да притегля интереса и наличието на студентите.
„ Нашата среда в това отношение е много по-некултурна спрямо преди 170 години “, сподели той за четенето в България.
Връщайки се към основаването на първите читалища в България, той изясни, че „ заможните хора са създали своите саможертви и са основали тези институции “.
Според Евтимов в западните общества се следи взаимна грижа сред членовете на бизнес и политическите сфери за културното развиване на общностите. Той уточни като образец изобретателя Никола Тесла, който е превеждал стихове на сръбския стихотворец Негош.
„ Живеем в едно време, в което в бизнеса има достижения, само че няма доста добра ориентировка кои са огромните достижения в региона на културата “, сподели той.
Евтимов изясни пред присъстващите истинското значение на думата „ парвеню “. По негови думи снобите са тези, основно заможни хора, буржоа, които съумяват да видят не класиците, а това, което от техните съвременници е огромно достижение и ще окаже въздействие върху културата и в бъдеще.
Според него за възобновяване на читателската просвета може да помогне Българска телеграфна агенция, като припомня на хората, които движат стопански страната, че би трябвало да са деликатни и сериозни към това, което се случва в страната в областта на културата.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ




