Очертанията на войната: За новата цел на контраофанзивата и язвите на руската армия
Темпото се усилва
Русия губи войната. За някои от вас това от дълго време не е вест, други към момента се раздират от подозрения накъде ще се наклонят везните, а трети ще ми възразят и ще ме репликират, че в действителност Украйна към този момент се задъхва, всеки миг ще падне в пропастта и всичко ще завърши за броени месеци. Всеки има право на има вяра в това или това, само че обстоятелствата издават някои ясни признаци, които са задоволително красноречиви сами за себе си и които недвусмислено поддържат моята теза. Русия губи войната.
Русия губи войната най-много на бойното поле, само че преди да се концентрирам на събитията на фронта, ще обърна внимание върху някои значими събития и случки, за които може и да сте чули нещичко през последните дни, а може просто да са се промъкнали през гигантските потоци информация заливащи ни отвред без да сте им обърнали внимание. Но точно те са някои от сериозните признаци, за които загатнах нагоре.
Първият подобен признак, несъмнено е признатият във вторник от съветската Дума (парламент) закон за увеличение на горната граница на наборната възраст от 27 на 30 години , като се запази долната такава (18 години). Всички плахи опити на обособени депутати да вдигнат долния предел до 21 години, с цел да могат тези младежи, които желаят да завършат висше обучение да го създадат, както и да бъдат освободени многодетните родители и такива на деца-инвалиди, бяха изрично отхвърлени от най-влиятелните хора с пагони. И това не е всичко – предходната седмица отново висшият законодателен орган на РФ усили с пет години горната граница на възрастта до която мъжете могат да бъдат мобилизирани и в този момент към този момент тя е 70 години. Както се обоснова от парламентарната трибуната военачалник Картаполов, всичко това се прави „ по демографски аргументи “. Иначе казано, цялото дееспособно мъжко население на Русия би трябвало да се приготви душевен да отиде в пердах за Родината, по-точно за маниите на Путин. Законите към този момент не плануват изключения, само че всички знаем кои са те – синът на Медведев, зетят на Шойгу, и други такива таткови момченца, все " почтени " милионери.
Прибягването до такива фрапантни ограничения значи едно – съветската войска страда от сериозен дефицит на човешки запаси . Някои, в това число и у нас, наивно считат, че е задоволително Путин да пожелае и безусловно за едно денонощие стотици хиляди мъже да се съберат под знамената и към фронта да се устреми голяма войска от над 1-2 милиона души. Не се е случило към този момент само единствено тъй като самодържецът към момента не го е поискал.
Но истината е, че сега съветското министерство на защитата с големи старания съумява да поддържа що годе непрекъсната бройка на войските в Украйна, която е под 400 хиляди души. Много е мъчно да се премине този предел, тъй като липсва всичко – от облекло и оръжие, до места за подготовка, амуниции и офицери, които да управляват. Към момента руснаците (по данни на украинския общоприет щаб) са изгубили към 245 хиляди души и тази численост настойчиво нараства всеки ден с към още най-малко петстотин.
Ако преобразуваме сухата статистика в някакво по-генерално резюме, то ще стигнем до извода, че една немалка част тристате хиляди мобилизирани предходната есен към този момент са извадени от строя – убити, ранени, заболели, полудели, възстановяващи се в лечебни заведения, инвалиди, или добродушно чакащи замяна във военнопленически лагер. Аз персонално към момента съм мощно песимистичен, че ще станем очевидци на втора шумно обявена готовност като миналогодишната, по-скоро ми се коства, че употребявайки новите промени в закона съветските управляващи безшумно и добродушно ще " дърпат " в армията хора от един към този момент много увеличен се запас.
Вторият признак е следващият опит на страната-агресор да наклони везните на войната употребявайки чисто терористични средства . През миналата зима това бе смъртоносна композиция от удари против жилищни квартали в огромните градове съчетани с методично разрушение на електроцентралите в следените от Киев области. Сега методът е друг – обстрелите на жилищната инфраструктура се комбинират с опити да се унищожи украинският износ на селскостопанска продукция, който носи на страната милиарди долари годишно. Това демонстрира единствено едно – даже и Путин към този момент не вижда по какъв начин Украйна ще бъде победена на бойното поле и за следващ път се пробва да я сложи на колене като оказва напън върху най-уязвимите и беззащитните. Нито тогава съумя, нито в този момент ще му се получи. И в двата случая основна помощ оказва така наречен Свободен свят. Миналата зима десетки страни помогнаха на украинците както финансово, по този начин и материално (за възобновяване на изумената енергийна инфраструктура, посредством доставка на генератори и дори на ток), а също така доста бе усилена противовъздушната защита.
Сега пък съвсем цялото селскостопанско произвеждане на Украйна ще бъде експортирано посредством така наречен коридори на солидарността (преминаващи най-много през страни-членки на ЕС), през които се чака да минават до 4 милиона тона храна месечно. Освен това за следващ път ще бъдат обезпечени съвременни Противовъздушна отбрана системи правейки небето над страната по-добре скрито.
Третият признак това са опитите на Москва да засилва в своя изгода всевъзможни " патриотични ", " родолюбиви " и впрочем " верни ": партии и придвижвания на всички места по света . Действа се както световно (като, да вземем за пример, се прокарват някакви мъгляви апели за мир или се внушава, че всичко се случва поради " зависимостта " на дадена страна от " световния хегемон Съединени американски щати " ), по този начин и локално. И в случай че към момента смятате, че разгорещили се пристрастености у нас поради " оня лист " на уеб страницата Миротворец и поради това кой да бъде националният ни празник са инцидентно зародили на вътрешна почва спорове, то вижте какво се случва по света. В най-мощната европейска страна набира известност про-путинскта партия Алтернатива за Германия, а от Кремъл се пробваха да й ударят едно рамо като снимаха анти-натовски клип на немски.
В Чехия от много време мътят водата в интерес на Москва някакви дребни партийки вариращи от някогашни комунисти до извънредно десни, като все пак съумяват да събират на протест десетки хиляди души. Но това не е нищо. В прилежаща Словакия, обичайно най-русофилската страна в Европа (заедно със Сърбия), предварителните прогнози сочат победа на изборите на социалдемократическата партия на някогашния министър председател Роберт Фицо.
Дали ще ви прозвучи познато в случай че ви загатна, че Фицо счита глобите на Европейски Съюз против Русия за опасност за словашката стопанска система, а всички в държавното управление, което оказва помощ на Украйна сигурно са " американски прислужници "? Като прибавим към тази радостна компания гласуващият обичайно срещу всяка помощ за Киев маджарски министър председател Орбан, както и непрестанните опити на последователи на някогашния президент Доналд Тръмп да оказват помощ по всякакъв начин на руснаците, то ще забележим една от малко малко добре координирана акция на Москва против солидната коалиция поддържаща безусловно Украйна. Путин евентуално осъзнава, че това надали ще обърне хода на събитията на бойното поле, само че сходно на десетки други диктатори преди него се пробва, посредством такива подмолни дейности да отдалечи неизбежния край.
Четвъртият признак това е много изненадващото посещаване на съветския боен министър Шойгу в Пхенян, за което даже и формалните пропагандни медии на Москва не крият, че цели да издейства боеприпаси за закъсалата им войска. То е и най-голямото доказателство за това какъв брой добре е работи интервенцията против съветската логистика, която ЗСУ (украинските въоръжени сили) организират към този момент към година. И до момента в който предишното лято имаше дни когато съветската артилерия изстрелваше до 60 хиляди снаряда дневно, то в този момент в Москва могат единствено да си мечтаят за такива числа.
Тези, които наблюдават войната по-отблизо не са могли да не виждат, че всеки ден от зоната на бойните дейности идва вест я за взривен съветски склад за боеприпаси, я за унищожена военна база. Вероятно сте си казвали „ Е, знамение огромно, някакъв си склад или някакъв си там полигон, избухнали малко снаряди, ще си докарат нови “. Но тази тактика към този момент дава своите резултати. Днес един склад, на следващия ден различен, след това трети, само че когато най-сетне изумените логистични центрове станат десетки, а след това и стотици то неизбежно настава снаряден апетит. И той най-вероятно занапред ще се усилва. Нека да ви обясня за какво мисля по този начин.
Едва ли някой от вас осъзнава, че Русия сега води война на заем . Или по-скоро наподобява на някой, който не върви на работа, а живее харчейки насъбраното от предците му завещание, освен това постоянно го пилее по най-глупавия метод. Съвременна Русия надали щеше да съставлява такава световна опасност, в случай че не бяха големите военни ресурси насъбрани по времето на някогашния към този момент Съюз на съветските социалистически републики. Като стартираме с автомати и каски и свършим с танкове, кораби и ракети, то съвсем всичко, което виждаме сега на фронта или е било създадено по времето когато злокобната комунистическа империя контролираше половината свят, или най-малко бе създадено тогава.
На Путин бяха завещани големи арсенали (само танковият наброяваше към началото на 2022 година към 12 хиляди машини), по този начин и съвсем неизчерпаеми на пръв взор ресурси от снаряди, мини и прочие Това сътвори у него едно лъжовно възприятие за непобедимост, още повече че никой на света, в това число и самият той, не е предполагал предишния февруари, че войната ще се проточи толкоз дълго. Измамното чувство, че разполага с безконечен запас караше съветските генерали безусловно да пилеят с лека ръка всичко без да мислят в дълготрайна вероятност. „ Загубихме 10 танка? Ще ни докарат нови! “ „ Трябват ни още 8 камиона, гаража го удариха с Хаймарс “. Примери за такова отношение – колкото искаш. Но изключително явно бе по какъв начин безгрижно се ползваше артилерията.
Вероятно към този момент сте не запомнили, само че предишното лято най-споменаваният украински град в новините идващи от фронта бе Северодонецк. Украинците го изоставиха след двумесечни брутални сражения, просто тъй като нямаше към този момент какво да отбраняват. А нямаше към този момент какво да отбраняват тъй като градът бе безусловно срутен. От съветската артилерия. А преди този момент беше Мариупол. А преди Мариупол бе сирийският Алепо. А преди Алепо бе чеченският Грозни. И в случай че продължим листата обратно във времето току виж сме стигнали и до самия Иван Грозни. И на всички места се действа по един и същи метод.
Пехотата среща опозиция от добре укрепил се съперник. Пехотният пълководец се обажда на артилерийския си сътрудник и го моли за " поддръжка ". Не го води за ръчичка да му покаже задачата, а му дава координати по карта, нормално някакъв квадрат, условно да го назовем 6268. И от там насетне всички оръдия изсипват върху този квадрат тонове смъртоносно желязо и унищожават всичко живо там дотам, че идващите 30 години там даже трева не смее да поникне. После се дават нови координати, нов квадрат бива заличен от лицето на земята, след това още един и най-после Северодонецк (Бахмут / Маринка / Мариупол / Авдеевка / Алепо и т.н.) го няма. При това, нали амуниции - колкото щеш, за някоя цел, която може да бъде отстранена с десетина снаряда, се изразходва цялостен вагон. И по този начин още веднъж и още веднъж. Но нищо не трае постоянно. И украинците започнаха да се приспособяват.
Първите промени настъпиха предишното лято . Тогава в Украйна се появиха американските реактивни системи Хаймарс, чийто управляеми снаряди се оказаха толкоз точни, че от време на време операторите на ЗСУ успяваха да ги вкарат в даден обект безусловно през прозореца. Приоритетните цели, изцяло разумно станаха съветските артилерийски батареи и най-много складовете с боеприпаси за тях. На тромавата съветска войска и лиши значително време да се приспособява към новите действителности и първоначално откри някакво решение като изтегли складовете отвън обсега на Хаймарсовете, т.е. на до 80 км по-назад.
Това обаче сътвори нови проблеми, тъй като удължи неимоверно дължината на пътя за доставка на скъпите снаряди от огромните разпределителни хранилища, а също така принуди агресорите да ги разсредоточават в много по-голям брой дребни такива наоколо до фронтовата линия, с цел да минимизират риска от мъчителни загуби.
Междувременно руснаците се сблъскаха с следващ, много по сериозен проблем. Докато през 2022 година ЗСУ използваха извънредно артилерийски системи от руски вид (т.е. същите като техния противник), то през последните месеци те получиха забележителен брой гаубици проектирани и направени по натовски стандарти. Излишно е да споделям, че те превъзхождат тези на руснаците във всяко едно отношение: по-скорострелни са, по-точни са, по-мобилни са, по-бързо се разполагат на нова позиция и по-бързо могат да я изоставен.
Най-важното им качество? Стрелят по-надалече. Така те можеха да поразяват съветските оръдия от забележителна отдалеченост като в същото време оставаха отвън обсега им. С това неприятно изобретение агресорите се сблъскаха в най-неподходящия за тях миг – когато фронтът се стабилизира, войната стана позиционна и надлежно артилерията от ден дневно стартира да играе все по-важна роля. Настъпи стадият на т.нар контра батарейна битка, която се свежда до простичкото " аз заличавам твоите оръдия и виждам ти да не унищожиш моите ".
Основното при контра батарейната битка е кой ще успее по бързо да открие къде се намират оръдията на съперника. Един от методите е посредством елементарното образно наблюдаване, да вземем за пример да се следи местността посредством дрон. Най-модерният и ефикасен метод е посредством звукозасичащи радари. Тук за следващ път украинците получиха преимущество, тъй като западните им сътрудници им доставиха забележителен брой профилирани радарни станции, които хем са по-многобройни от съветските (известни като " Зоопарк " ), хем са по-модерни.
Приблизително от пролетта насам тече твърдоглав и безсърдечен дуел сред артилериите на двете страни, който наподобява ненапълно на канадска битка. Той, несъмнено, остава отвън вниманието на медиите, тъй като е неясен за бъбривите неспециалисти, лишен е от сензационност и динамичност и надлежно не може да бъде продаден като добре опакован медиен артикул. А точно досадните, монотонни и продължителни процеси, които остават отвън нашето внимание постоянно вземат решение изхода освен на сраженията, само че и на войните.
И до момента в който всякакви измислени експерти у нас и по света обясняваха по какъв начин украинската контраатака буксува и надали не се е провалила, ЗСУ настойчиво и методично продължи да унищожава съветските огневи средства. В някои дни бяха докладвани 20, 30 и дори 40 съветски артилерийски системи отвън строя (абсолютният връх все още е 44 оръдия и минохвъргачки унищожени за едно денонощие). По най-груби сметки, от началото на почналото на 4 юни нахлуване украинците са обезвредили най-малко 700 съветски оръдия.
И защото нещастието нормално в никакъв случай не идва единствено, към този момент трети месец украинците с извънреден триумф употребяват английски крилати ракети Storm Shadow ( " Сянката на бурята " ), чиито радиус на деяние е към 300 км. Приоритетни цели на " сенките "? Казарми, щабове, горивни бази. И най-много огромните артилерийски хранилища в дълбокия съветски гръб, които до неотдавна бяха недосегаеми за украинците тъй като бяха отвън обсега на Хаймарсовете. Напълно разумно от началото на лятото фрагменти с оглушителни гърмежи, които се чуват на километри и гъсти облаци пушек на десетки метри в небето станаха неразделна част от профилираните осведомителни канали.
Руски боен сътрудник предходната седмица пресметна, че от началото на юни войските на Путин са изгубили до 700 разнообразни оръдия, а украинците към 100, т.е. съотношението на загубите е към 7 към едно. Той се питаше какъв брой още може да се издържи по този начин. В момента няма войска в света, която да може за малко време да попълни толкоз огромни загуби, още повече че доста от тези оръдия се създадени още през руско време и става въпрос за предвоенни ресурси. А военната индустрия на РФ в този момент просто няма по какъв начин да създаде.
Големите загуби в лагера на нашествениците доведоха и до трагични промени на бойното поле, изключително в Запорожието, където сега е в ход огромното нахлуване на ЗСУ. Вече украинците са тези, които имат предимство в огневата поддръжка , а руснаците се крият в окопите и се молят тихичко следващият снаряд да не е предопределен точно за тяхната позиция. Стига се до там, че на някои сектори ЗСУ не потегля в офанзива, до момента в който не се увери, че изцяло са натикали в земята съперника пред тях. При това, за разлика от руснаците в Мариупол и Севередонецк, не изсипват вагони със снаряди върху даден квадрат, а работят икономично и дейно употребявайки всички преимущества на предоставените им западни гаубици.
Загубата на огнева мощност в най-критичния миг на борбата разумно докара до люти кавги в съветския лагер. В началото на месеца, да вземем за пример, бе уволнен от поста си командващият 58 Армия военачалник Иван Попов , който се осмели да подлага на критика Шойгу и основното командване в безучастие и непукизъм. Попов, чиято войска е главната бариера на пътя на украинците към Азовско море, се оплака, че съвсем всички радари за контра батарейна битка са извадени от строя, че войските му са останали съвсем без боеприпаси и че украинците безусловно ги изтребват в окопите им. Как мислите, че постъпиха в Москва? Ами взеха че уволниха " плямпалото " Попов. И всичко си продължи както досега.
При това прословутите американски касетъчни муниции към момента не бяха се появили на фронта. А с тяхното идване обстановката на полесражение ще става още по-драматична за руснаците. От една страна, тъй като към този момент ще са много по-уязвими даже и в дълбоките окопи които са копали в продължение на месеци, от друга – тъй като ще бъдат лишени от едно от главните си оръжия - контраатаката.
Досега руснаците постоянно контраатакуваха, когато изгубят някоя позиция, с цел да не разрешат на ЗСУ да се закрепят на нея. Вече ще им бъде много мъчно да го вършат толкоз постоянно, тъй като по предписание работят в пеш строй, а точно против подобен вид дейности са изобретени касетъчните муниции. Те безусловно " косят " всичко живо поред, а в намерено пространство, каквото е съвсем цялото Запорожие, площта на проваляне на един снаряд е еквивалентна на две футболни стадиони.
От тази позиция коленопреклонната аудиенция на Шойгу в Северна Корея може да се пояснява като обезверен опит на руснаците да си върнат позагубената огнева мощност. Корея сигурно държи на склад обилни количества руски вид снаряди, от 122 милиметровите до 203 мм. Освен това корейците имат и лично произвеждане в град Токчхон, близо до китайската граница. Каквато и спогодба да е била реализирана, даже и позитивна за Москва, тя надали ще докара да някаква фрапантна смяна бойното поле. Просто в този момент обстановката там е доста по-различна в сравнение с бе тя преди година.
През тази седмица от Киев публично оповестиха, че главната цел на лятната контраатака е спирането на сухопътния кулоар на Русия с Крим . Сега те са много по-близо до реализирането си на тази цел в сравнение с по всяко време било преди – в сряда и четвъртък те реализираха два обилни пробива в съветската защита, надлежно по посока на Мелитопол и Бердянск, напредвайки до 4 км в дълбочина и на двата сектора. Освободено бе и основното село Старомайорске .
Достигнат ли Азовско море от там нататък ЗСУ ще слагат под неминуем огневи надзор всяко кътче на полуострова. Лишени от доскорошното си преимущество в артилерията, руснаците ще имат прекомерно малко причини за опълчване. Зеленски счита, че тогава към този момент Путин в действителност ще се съгласи на договаряния. Аз, обаче, много се колебая в това. Все отново кремълският деспот досега с нищо не е посочил, че позволява даже и мисълта за проваляне в тази война.
Русия губи войната. За някои от вас това от дълго време не е вест, други към момента се раздират от подозрения накъде ще се наклонят везните, а трети ще ми възразят и ще ме репликират, че в действителност Украйна към този момент се задъхва, всеки миг ще падне в пропастта и всичко ще завърши за броени месеци. Всеки има право на има вяра в това или това, само че обстоятелствата издават някои ясни признаци, които са задоволително красноречиви сами за себе си и които недвусмислено поддържат моята теза. Русия губи войната.
Русия губи войната най-много на бойното поле, само че преди да се концентрирам на събитията на фронта, ще обърна внимание върху някои значими събития и случки, за които може и да сте чули нещичко през последните дни, а може просто да са се промъкнали през гигантските потоци информация заливащи ни отвред без да сте им обърнали внимание. Но точно те са някои от сериозните признаци, за които загатнах нагоре.
Първият подобен признак, несъмнено е признатият във вторник от съветската Дума (парламент) закон за увеличение на горната граница на наборната възраст от 27 на 30 години , като се запази долната такава (18 години). Всички плахи опити на обособени депутати да вдигнат долния предел до 21 години, с цел да могат тези младежи, които желаят да завършат висше обучение да го създадат, както и да бъдат освободени многодетните родители и такива на деца-инвалиди, бяха изрично отхвърлени от най-влиятелните хора с пагони. И това не е всичко – предходната седмица отново висшият законодателен орган на РФ усили с пет години горната граница на възрастта до която мъжете могат да бъдат мобилизирани и в този момент към този момент тя е 70 години. Както се обоснова от парламентарната трибуната военачалник Картаполов, всичко това се прави „ по демографски аргументи “. Иначе казано, цялото дееспособно мъжко население на Русия би трябвало да се приготви душевен да отиде в пердах за Родината, по-точно за маниите на Путин. Законите към този момент не плануват изключения, само че всички знаем кои са те – синът на Медведев, зетят на Шойгу, и други такива таткови момченца, все " почтени " милионери.
Прибягването до такива фрапантни ограничения значи едно – съветската войска страда от сериозен дефицит на човешки запаси . Някои, в това число и у нас, наивно считат, че е задоволително Путин да пожелае и безусловно за едно денонощие стотици хиляди мъже да се съберат под знамената и към фронта да се устреми голяма войска от над 1-2 милиона души. Не се е случило към този момент само единствено тъй като самодържецът към момента не го е поискал.
Но истината е, че сега съветското министерство на защитата с големи старания съумява да поддържа що годе непрекъсната бройка на войските в Украйна, която е под 400 хиляди души. Много е мъчно да се премине този предел, тъй като липсва всичко – от облекло и оръжие, до места за подготовка, амуниции и офицери, които да управляват. Към момента руснаците (по данни на украинския общоприет щаб) са изгубили към 245 хиляди души и тази численост настойчиво нараства всеки ден с към още най-малко петстотин.
Ако преобразуваме сухата статистика в някакво по-генерално резюме, то ще стигнем до извода, че една немалка част тристате хиляди мобилизирани предходната есен към този момент са извадени от строя – убити, ранени, заболели, полудели, възстановяващи се в лечебни заведения, инвалиди, или добродушно чакащи замяна във военнопленически лагер. Аз персонално към момента съм мощно песимистичен, че ще станем очевидци на втора шумно обявена готовност като миналогодишната, по-скоро ми се коства, че употребявайки новите промени в закона съветските управляващи безшумно и добродушно ще " дърпат " в армията хора от един към този момент много увеличен се запас.
Вторият признак е следващият опит на страната-агресор да наклони везните на войната употребявайки чисто терористични средства . През миналата зима това бе смъртоносна композиция от удари против жилищни квартали в огромните градове съчетани с методично разрушение на електроцентралите в следените от Киев области. Сега методът е друг – обстрелите на жилищната инфраструктура се комбинират с опити да се унищожи украинският износ на селскостопанска продукция, който носи на страната милиарди долари годишно. Това демонстрира единствено едно – даже и Путин към този момент не вижда по какъв начин Украйна ще бъде победена на бойното поле и за следващ път се пробва да я сложи на колене като оказва напън върху най-уязвимите и беззащитните. Нито тогава съумя, нито в този момент ще му се получи. И в двата случая основна помощ оказва така наречен Свободен свят. Миналата зима десетки страни помогнаха на украинците както финансово, по този начин и материално (за възобновяване на изумената енергийна инфраструктура, посредством доставка на генератори и дори на ток), а също така доста бе усилена противовъздушната защита.
Сега пък съвсем цялото селскостопанско произвеждане на Украйна ще бъде експортирано посредством така наречен коридори на солидарността (преминаващи най-много през страни-членки на ЕС), през които се чака да минават до 4 милиона тона храна месечно. Освен това за следващ път ще бъдат обезпечени съвременни Противовъздушна отбрана системи правейки небето над страната по-добре скрито.
Третият признак това са опитите на Москва да засилва в своя изгода всевъзможни " патриотични ", " родолюбиви " и впрочем " верни ": партии и придвижвания на всички места по света . Действа се както световно (като, да вземем за пример, се прокарват някакви мъгляви апели за мир или се внушава, че всичко се случва поради " зависимостта " на дадена страна от " световния хегемон Съединени американски щати " ), по този начин и локално. И в случай че към момента смятате, че разгорещили се пристрастености у нас поради " оня лист " на уеб страницата Миротворец и поради това кой да бъде националният ни празник са инцидентно зародили на вътрешна почва спорове, то вижте какво се случва по света. В най-мощната европейска страна набира известност про-путинскта партия Алтернатива за Германия, а от Кремъл се пробваха да й ударят едно рамо като снимаха анти-натовски клип на немски.
В Чехия от много време мътят водата в интерес на Москва някакви дребни партийки вариращи от някогашни комунисти до извънредно десни, като все пак съумяват да събират на протест десетки хиляди души. Но това не е нищо. В прилежаща Словакия, обичайно най-русофилската страна в Европа (заедно със Сърбия), предварителните прогнози сочат победа на изборите на социалдемократическата партия на някогашния министър председател Роберт Фицо.
Дали ще ви прозвучи познато в случай че ви загатна, че Фицо счита глобите на Европейски Съюз против Русия за опасност за словашката стопанска система, а всички в държавното управление, което оказва помощ на Украйна сигурно са " американски прислужници "? Като прибавим към тази радостна компания гласуващият обичайно срещу всяка помощ за Киев маджарски министър председател Орбан, както и непрестанните опити на последователи на някогашния президент Доналд Тръмп да оказват помощ по всякакъв начин на руснаците, то ще забележим една от малко малко добре координирана акция на Москва против солидната коалиция поддържаща безусловно Украйна. Путин евентуално осъзнава, че това надали ще обърне хода на събитията на бойното поле, само че сходно на десетки други диктатори преди него се пробва, посредством такива подмолни дейности да отдалечи неизбежния край.
Четвъртият признак това е много изненадващото посещаване на съветския боен министър Шойгу в Пхенян, за което даже и формалните пропагандни медии на Москва не крият, че цели да издейства боеприпаси за закъсалата им войска. То е и най-голямото доказателство за това какъв брой добре е работи интервенцията против съветската логистика, която ЗСУ (украинските въоръжени сили) организират към този момент към година. И до момента в който предишното лято имаше дни когато съветската артилерия изстрелваше до 60 хиляди снаряда дневно, то в този момент в Москва могат единствено да си мечтаят за такива числа.
Тези, които наблюдават войната по-отблизо не са могли да не виждат, че всеки ден от зоната на бойните дейности идва вест я за взривен съветски склад за боеприпаси, я за унищожена военна база. Вероятно сте си казвали „ Е, знамение огромно, някакъв си склад или някакъв си там полигон, избухнали малко снаряди, ще си докарат нови “. Но тази тактика към този момент дава своите резултати. Днес един склад, на следващия ден различен, след това трети, само че когато най-сетне изумените логистични центрове станат десетки, а след това и стотици то неизбежно настава снаряден апетит. И той най-вероятно занапред ще се усилва. Нека да ви обясня за какво мисля по този начин.
Едва ли някой от вас осъзнава, че Русия сега води война на заем . Или по-скоро наподобява на някой, който не върви на работа, а живее харчейки насъбраното от предците му завещание, освен това постоянно го пилее по най-глупавия метод. Съвременна Русия надали щеше да съставлява такава световна опасност, в случай че не бяха големите военни ресурси насъбрани по времето на някогашния към този момент Съюз на съветските социалистически републики. Като стартираме с автомати и каски и свършим с танкове, кораби и ракети, то съвсем всичко, което виждаме сега на фронта или е било създадено по времето когато злокобната комунистическа империя контролираше половината свят, или най-малко бе създадено тогава.
На Путин бяха завещани големи арсенали (само танковият наброяваше към началото на 2022 година към 12 хиляди машини), по този начин и съвсем неизчерпаеми на пръв взор ресурси от снаряди, мини и прочие Това сътвори у него едно лъжовно възприятие за непобедимост, още повече че никой на света, в това число и самият той, не е предполагал предишния февруари, че войната ще се проточи толкоз дълго. Измамното чувство, че разполага с безконечен запас караше съветските генерали безусловно да пилеят с лека ръка всичко без да мислят в дълготрайна вероятност. „ Загубихме 10 танка? Ще ни докарат нови! “ „ Трябват ни още 8 камиона, гаража го удариха с Хаймарс “. Примери за такова отношение – колкото искаш. Но изключително явно бе по какъв начин безгрижно се ползваше артилерията.
Вероятно към този момент сте не запомнили, само че предишното лято най-споменаваният украински град в новините идващи от фронта бе Северодонецк. Украинците го изоставиха след двумесечни брутални сражения, просто тъй като нямаше към този момент какво да отбраняват. А нямаше към този момент какво да отбраняват тъй като градът бе безусловно срутен. От съветската артилерия. А преди този момент беше Мариупол. А преди Мариупол бе сирийският Алепо. А преди Алепо бе чеченският Грозни. И в случай че продължим листата обратно във времето току виж сме стигнали и до самия Иван Грозни. И на всички места се действа по един и същи метод.
Пехотата среща опозиция от добре укрепил се съперник. Пехотният пълководец се обажда на артилерийския си сътрудник и го моли за " поддръжка ". Не го води за ръчичка да му покаже задачата, а му дава координати по карта, нормално някакъв квадрат, условно да го назовем 6268. И от там насетне всички оръдия изсипват върху този квадрат тонове смъртоносно желязо и унищожават всичко живо там дотам, че идващите 30 години там даже трева не смее да поникне. После се дават нови координати, нов квадрат бива заличен от лицето на земята, след това още един и най-после Северодонецк (Бахмут / Маринка / Мариупол / Авдеевка / Алепо и т.н.) го няма. При това, нали амуниции - колкото щеш, за някоя цел, която може да бъде отстранена с десетина снаряда, се изразходва цялостен вагон. И по този начин още веднъж и още веднъж. Но нищо не трае постоянно. И украинците започнаха да се приспособяват.
Първите промени настъпиха предишното лято . Тогава в Украйна се появиха американските реактивни системи Хаймарс, чийто управляеми снаряди се оказаха толкоз точни, че от време на време операторите на ЗСУ успяваха да ги вкарат в даден обект безусловно през прозореца. Приоритетните цели, изцяло разумно станаха съветските артилерийски батареи и най-много складовете с боеприпаси за тях. На тромавата съветска войска и лиши значително време да се приспособява към новите действителности и първоначално откри някакво решение като изтегли складовете отвън обсега на Хаймарсовете, т.е. на до 80 км по-назад.
Това обаче сътвори нови проблеми, тъй като удължи неимоверно дължината на пътя за доставка на скъпите снаряди от огромните разпределителни хранилища, а също така принуди агресорите да ги разсредоточават в много по-голям брой дребни такива наоколо до фронтовата линия, с цел да минимизират риска от мъчителни загуби.
Междувременно руснаците се сблъскаха с следващ, много по сериозен проблем. Докато през 2022 година ЗСУ използваха извънредно артилерийски системи от руски вид (т.е. същите като техния противник), то през последните месеци те получиха забележителен брой гаубици проектирани и направени по натовски стандарти. Излишно е да споделям, че те превъзхождат тези на руснаците във всяко едно отношение: по-скорострелни са, по-точни са, по-мобилни са, по-бързо се разполагат на нова позиция и по-бързо могат да я изоставен.
Най-важното им качество? Стрелят по-надалече. Така те можеха да поразяват съветските оръдия от забележителна отдалеченост като в същото време оставаха отвън обсега им. С това неприятно изобретение агресорите се сблъскаха в най-неподходящия за тях миг – когато фронтът се стабилизира, войната стана позиционна и надлежно артилерията от ден дневно стартира да играе все по-важна роля. Настъпи стадият на т.нар контра батарейна битка, която се свежда до простичкото " аз заличавам твоите оръдия и виждам ти да не унищожиш моите ".
Основното при контра батарейната битка е кой ще успее по бързо да открие къде се намират оръдията на съперника. Един от методите е посредством елементарното образно наблюдаване, да вземем за пример да се следи местността посредством дрон. Най-модерният и ефикасен метод е посредством звукозасичащи радари. Тук за следващ път украинците получиха преимущество, тъй като западните им сътрудници им доставиха забележителен брой профилирани радарни станции, които хем са по-многобройни от съветските (известни като " Зоопарк " ), хем са по-модерни.
Приблизително от пролетта насам тече твърдоглав и безсърдечен дуел сред артилериите на двете страни, който наподобява ненапълно на канадска битка. Той, несъмнено, остава отвън вниманието на медиите, тъй като е неясен за бъбривите неспециалисти, лишен е от сензационност и динамичност и надлежно не може да бъде продаден като добре опакован медиен артикул. А точно досадните, монотонни и продължителни процеси, които остават отвън нашето внимание постоянно вземат решение изхода освен на сраженията, само че и на войните.
И до момента в който всякакви измислени експерти у нас и по света обясняваха по какъв начин украинската контраатака буксува и надали не се е провалила, ЗСУ настойчиво и методично продължи да унищожава съветските огневи средства. В някои дни бяха докладвани 20, 30 и дори 40 съветски артилерийски системи отвън строя (абсолютният връх все още е 44 оръдия и минохвъргачки унищожени за едно денонощие). По най-груби сметки, от началото на почналото на 4 юни нахлуване украинците са обезвредили най-малко 700 съветски оръдия.
И защото нещастието нормално в никакъв случай не идва единствено, към този момент трети месец украинците с извънреден триумф употребяват английски крилати ракети Storm Shadow ( " Сянката на бурята " ), чиито радиус на деяние е към 300 км. Приоритетни цели на " сенките "? Казарми, щабове, горивни бази. И най-много огромните артилерийски хранилища в дълбокия съветски гръб, които до неотдавна бяха недосегаеми за украинците тъй като бяха отвън обсега на Хаймарсовете. Напълно разумно от началото на лятото фрагменти с оглушителни гърмежи, които се чуват на километри и гъсти облаци пушек на десетки метри в небето станаха неразделна част от профилираните осведомителни канали.
Руски боен сътрудник предходната седмица пресметна, че от началото на юни войските на Путин са изгубили до 700 разнообразни оръдия, а украинците към 100, т.е. съотношението на загубите е към 7 към едно. Той се питаше какъв брой още може да се издържи по този начин. В момента няма войска в света, която да може за малко време да попълни толкоз огромни загуби, още повече че доста от тези оръдия се създадени още през руско време и става въпрос за предвоенни ресурси. А военната индустрия на РФ в този момент просто няма по какъв начин да създаде.
Големите загуби в лагера на нашествениците доведоха и до трагични промени на бойното поле, изключително в Запорожието, където сега е в ход огромното нахлуване на ЗСУ. Вече украинците са тези, които имат предимство в огневата поддръжка , а руснаците се крият в окопите и се молят тихичко следващият снаряд да не е предопределен точно за тяхната позиция. Стига се до там, че на някои сектори ЗСУ не потегля в офанзива, до момента в който не се увери, че изцяло са натикали в земята съперника пред тях. При това, за разлика от руснаците в Мариупол и Севередонецк, не изсипват вагони със снаряди върху даден квадрат, а работят икономично и дейно употребявайки всички преимущества на предоставените им западни гаубици.
Загубата на огнева мощност в най-критичния миг на борбата разумно докара до люти кавги в съветския лагер. В началото на месеца, да вземем за пример, бе уволнен от поста си командващият 58 Армия военачалник Иван Попов , който се осмели да подлага на критика Шойгу и основното командване в безучастие и непукизъм. Попов, чиято войска е главната бариера на пътя на украинците към Азовско море, се оплака, че съвсем всички радари за контра батарейна битка са извадени от строя, че войските му са останали съвсем без боеприпаси и че украинците безусловно ги изтребват в окопите им. Как мислите, че постъпиха в Москва? Ами взеха че уволниха " плямпалото " Попов. И всичко си продължи както досега.
При това прословутите американски касетъчни муниции към момента не бяха се появили на фронта. А с тяхното идване обстановката на полесражение ще става още по-драматична за руснаците. От една страна, тъй като към този момент ще са много по-уязвими даже и в дълбоките окопи които са копали в продължение на месеци, от друга – тъй като ще бъдат лишени от едно от главните си оръжия - контраатаката.
Досега руснаците постоянно контраатакуваха, когато изгубят някоя позиция, с цел да не разрешат на ЗСУ да се закрепят на нея. Вече ще им бъде много мъчно да го вършат толкоз постоянно, тъй като по предписание работят в пеш строй, а точно против подобен вид дейности са изобретени касетъчните муниции. Те безусловно " косят " всичко живо поред, а в намерено пространство, каквото е съвсем цялото Запорожие, площта на проваляне на един снаряд е еквивалентна на две футболни стадиони.
От тази позиция коленопреклонната аудиенция на Шойгу в Северна Корея може да се пояснява като обезверен опит на руснаците да си върнат позагубената огнева мощност. Корея сигурно държи на склад обилни количества руски вид снаряди, от 122 милиметровите до 203 мм. Освен това корейците имат и лично произвеждане в град Токчхон, близо до китайската граница. Каквато и спогодба да е била реализирана, даже и позитивна за Москва, тя надали ще докара да някаква фрапантна смяна бойното поле. Просто в този момент обстановката там е доста по-различна в сравнение с бе тя преди година.
През тази седмица от Киев публично оповестиха, че главната цел на лятната контраатака е спирането на сухопътния кулоар на Русия с Крим . Сега те са много по-близо до реализирането си на тази цел в сравнение с по всяко време било преди – в сряда и четвъртък те реализираха два обилни пробива в съветската защита, надлежно по посока на Мелитопол и Бердянск, напредвайки до 4 км в дълбочина и на двата сектора. Освободено бе и основното село Старомайорске .
Достигнат ли Азовско море от там нататък ЗСУ ще слагат под неминуем огневи надзор всяко кътче на полуострова. Лишени от доскорошното си преимущество в артилерията, руснаците ще имат прекомерно малко причини за опълчване. Зеленски счита, че тогава към този момент Путин в действителност ще се съгласи на договаряния. Аз, обаче, много се колебая в това. Все отново кремълският деспот досега с нищо не е посочил, че позволява даже и мисълта за проваляне в тази война.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ