Темата за недостига не само на квалифициран персонал, а изобщо

Темата за дефицита освен на дипломиран личен състав, а въобще на фрагменти в България е от извънредно значение, само че скоро надали ще откри своето решение.

Около това мнение се сплотиха специалисти по време на събитие за недостига на работна ръка и вноса на такава от чужбина, проведено от Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия (ИАНМСП).

Има огромна потребност да се приказва по тематиката “, счита Бойко Таков, изпълнителен шеф на Агенцията.

Мнението му бе споделено от заместник-министъра на нововъведенията и растежа Красимир Якимов, съгласно който въпросът е значим „ освен от икономическа, само че и от социална позиция “.

Свидетели сме на една тревожна наклонност – младежите не познават индустриалния капитал на България “, съобщи Якимов.

По думите му, промишлеността образува 28% от българската стопанска система и в действителност основава артикули с висока добавена стойност. За огромна част от предприятията обаче безконечен проблем е намирането на фрагменти.

Със същия проблем се сблъсква и туристическият отрасъл.

Недостигът на квалифицирани фрагменти е предизвикателство освен за качеството на услугите, само че и за конкурентоспособността на България като туристическа дестинация “, уточни Ирена Георгиева, заместник-министър на туризма.
Проблемът в цифри
В момента в България работещите наброяват 2.2 млн. души. Данните на Националния застрахователен институт (НОИ) обаче сочат, че единствено пенсионерите в страната са още 2 млн. души.

Позовавайки се на отчети на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и на Организация на обединените нации, Румен Радев, ръководител на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), предизвести, че работоспособното население на страната ни ще намалее с над една трета в идващите 35 години.

Ние сме в страхотни дефицити и ще бъдем в задълбочаващи се дефицити. Картината е тревожна и изисква дейности, не просто заявяване на планове за бъдещето “, заключи Радев.

В туризма пък нещата наподобяват по този начин: в интервала 2019 – 2024 година броят на заетите единствено в бранш „ Хотелиерство “ се е свил от 183 000 на 147 000 души, или това са към 40 000 души по-малко.

От 2019 година започнахме да се борим, с цел да оцеляваме под някаква форма “, показа Живко Иванов, заместник-председател на Български съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА).

Друга неприятна наклонност в бранша на гостоприемството се оказва застаряващият личен състав. Броят на лицата до 34-годишна възраст се е свила с 35.5% за интервал от 5 години, до момента в който заплатите са се вдигнали с 95% за същото време, по думите на Иванов.

Има тежко застаряване на работещите в бранша “, призна Иванов от БСБСПА.
Какви са вероятните решения
Фокус на събитието бе вносът на задгранична работа ръка в България, обсъждан като опция за справяне със обстановката.

Оказва се, че през 2024 година са издадени към 36 000 разрешителни на чужденци да работят в България, което е с към 10 000 броя повече по отношение на миналата година. През 2025 година, единствено до септември, издадените разрешителни са още веднъж към 35 000 броя.

Чуждестранната работна ръка обаче не е панацея.

Главният икономист на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Лъчезар Богданов предизвести, че не може да се разчита „ да запълним дупка в демографията с импорт “ на работа ръка, поставяйки под въпрос до каква степен това е реалистично виждане.

Проблемът е доста по-сложен, в сравнение с просто да гледаме краткосрочно и да запълним дефицита в даден град ", сподели Богданов.

Вместо това, той посочи, че може да се намерения в три други посоки:
Адаптация на стопанската система – т.е. структурата ѝ да се приспособява към по-малко, само че по-скъпоструващи работещи;Оптимизиране на работата на държавната администрация и стесняване на личния състав ѝ;Активизация на неактивните, в чиято група попадат неработещите млади, които не търсят интензивно работа, тъй като не имат вяра, че ще намерят такава, или тези, които не работят заради фамилни аргументи.Големият абсурд
Ресурс има – законодателен и финансов, има извънредно добра чуваемост от страна на страната, само че тук идва огромният абсурд – резултат няма “, съобщи Андрей Бъчваров, член на Борда на Българската предприемаческа асоциация BESCO.

Същото посочи и Богданов от ИПИ, който подсети, че този проблем съществува от години и не е нещо ново. Иванов от БСБСПА също акцентира, че още преди пандемията от ковид браншът към този момент е знаел какво го чака, но „ неприятното е, че на процедура, съвсем няма придвижване “.

Има едни хубави приказки за бъдещето, все сме в едно очакване, а нямаме тези 20 – 50 години пред нас, би трябвало ние да си подредим къщичката “, предизвести той.
задгранични служащи дефицит на работна ръка дефицит на личен състав дефицит на служащи Лъчезар Богданов Институт за пазарна стопанска система балнео ИАНМСП Изпълнителна организация за поощряване на дребните и междинните предприятия