Лихвите вървят нагоре, но засега остават поносими
Темата за лихвите бе една от главните през 2023-а и ще остане в центъра на вниманието през 2024-а. Истината е, че лихвите, които са главната съставния елемент в цената на заема и единствен източник на рентабилност при депозитите, през цялата 2023-а вървяха нагоре. Изключение имаше само при лихвите по жилищни заеми.
Публикуваната неотдавна показва следните данни. В края на 2022-а междинната рента по заемите за компании в левове до 1 млн. евро е била 3.24%, а в края на 2023-а - 4.21%, или тук имаме средногодишен растеж от близо 1 процентен пункт. При заемите в левове за фирмите над 1 млн. евро този растеж е относително много по-висок - 1.68 процентни пункта, като при тях междинната рента в края на 2023-а съгласно статистиката на Българска народна банка доближава 4.74 %. Така погледнати тези промени наподобяват незначителни, само че като растеж - близо 30% за заемите в левове до 1 млн. евро и близо 55% за заемите над 1 млн. евро, нарастването е впечатляващо. Не е смешка работа, когато обслужването на един заем от 20 млн. лв. за една година нарасне с към 55 % . Това въздейства и на чистите парични потоци, и на ликвидността на длъжника.
Все още не приказваме за застрашителни темпове на оскъпяването на левовите заеми за бизнеса, тъй като междинните лихвени равнища в края на 2023-а остават към базовите лихви на ЕЦБ. В този смисъл шегата, че българския бизнес носи не по-голям кредитен риск от ризка на ЕЦБ е изцяло настояща. Факт е, че при заемите в левове българският бизнес към момента се финансира по на ниска цена в сравнение с компаниите в множеството страни от еврозоната. Според (последната е за ноември 2023-а) междинният лихвен % за корпоративни заеми е 5.18%, като с по-нисък междинен лихвен % от България са единствено Люксембург, Нидерландия, Малта и Латвия. Във всички останали страни членки - междинната рента е по-висока от тази за корпоративните заеми в левове в България, като в Хърватска тя е 5.17%, също толкоз е в Германия, а в Гърция, в Ирландия, в Словакия, в Литва и в Естония надвишава 6% годишно.
Логично е да предположим, че цената на левовите заеми както за компаниите, по този начин и за жителите се въздейства най-вече от привлечения, надлежно от компаниите и от популацията, паричен запас в национална валута. За компаниите доходността по левовите депозити през 2023-а е повишена видимо. Средната рента по левовите депозити на нефинансови предприятия, съгласно статистиката на Българска народна банка, за една година се е покачила в пъти - с 1.82 процентни пункта (над 4 пъти), от 0.43% в края на 2022-а до 2.25% в края на 2023-а.
Ситуацията при заемите за компаниите в евро е малко по-различна. Те са по-скъпи от тези в левове и повода е, че са завързани най-вече за тримесечния и за (EURIBOR). А тези два показателя през 2023-а са нарастнали с 1.759 процентни пункта - от 2.132% в края на 2022-а, до 3.893% за три месечния EURIBOR, и с 1.219 прочие пункта - от 2.703% в края на 2022-а, до 3.922% в края на 2023-а за шестмесечният EURIBOR.
Съответно се покачва и междинната цена на заеми за компаниите у нас в евро . За заеми до 1 млн. евро в общоевропейската валута за една годината междинната рента се е нараснала с 1.56 процентни пункта - от 3.98% в края на 2022-а, до 5.53% в края на 2023-а. З а заемите в евровалута над 1 млн. евро междинната рента у нас се е нараснала с 1.97 процентни пункта - от 3.91% в края на 2022-а до 5.88% в края на 2023-а. От тези данни се вижда, че по еврокредити за компании ние сме покрай горната граница съгласно данните за Еврозоната по страни. Тук не трябва да се вършат спекулации по какъв начин влизането в Еврозоната ще се отрази на цената на заема у нас . Отговорът е, че при равни други условия отражението би трябвало да е неутрално при поддържане на висока ликвидност за сметка на вътрешен запас и при управление на бизнесрисковете в стопанската система.
Впрочем както при левите, по този начин и по евродепозитите за компании има впечатляващ (в пъти) растеж на доходността , несъмнено поради ниската база, от която той потегля. За една година междинната рента по евродепозитите за компании у нас се е нараснала с 2.41 проценти пункта (над 5 пъти) - от 0.47% в края на 2022-а до 2.88% в края на 2023-а.
По отношение на кредитирането и депозитите за жители там нещата от много време наподобяват като някаква странна особеност, само че имат своето разумно пояснение. На първо място за жилищните заеми . Тяхната цена и като междинна рента и като годишен % на разноските (ГПР) освен, че не пораства през годината, само че даже отбелязва лек спад. Средната лиха за една година е намаляла с 0.05 процентни пункта - от 2.63% в края на 2022-а до 2.58% в края на 2023-а, а ГПР за същия интервал се е свил с 0.01 процентни пункта - от 2.87% в края на 2022-а, до 2.86% в края на 2023-а.
Същата наклонност има и при потребителските заеми . Средната рента при тях е намаляла за една година с 0.09 процентни пункта - от 9.7% в края на 2022-а, на 9.6% в края на 2023-а, а ГПР за същия интервал се е свил с 0.07 процентни пункта - от 10.2% в края на 2022-а, на 10.14% в края на 2023-а. Тук би трябвало да се имат поради няколко фактора. На първо място лихвите по заемите за жители са законово привързани към междинната рентабилност, която банките заплащат по левовите депозити на популацията. А тя, макар че нараства, прави това от доста ниска база. Според данните на Българска народна банка за една година междинната рента по левовите депозити на популацията е повишена с 0.62 процентни пункта (близо 2 пъти) - от 0.33% в края 2022-а, до 0.95% в края на 2023-а. Сравнете растежа на лихвите по депозитите на популацията с този на компаниите, като и постигнатите в резултат на него лихвени равнища . Разликата е голяма и е в интерес на компаниите, а точно популацията обезпечава по-голямата част от привлечения запас на банките. С други думи с помощта на спестяванията на популацията банките си обезпечават на ниска цена запас, което им разрешава да поддържат жилищното кредитиране на ниски, освен това спадащи лихвени равнища и в това време да получават от него забележителна облага поради задоволително огромните маржове сред лихвите по заеми и лихвите по депозити.
И тази наклонност няма да прекъсне, до момента в който потокът на този на ниска цена запас не намалее, с което да накара банките да вдигнат лихвите по депозитите на популацията . Ако създадем съпоставяне със междинната цена на жилищен заем в Еврозоната - 4.05%, при нас е доста по-евтино. А съгласно статистиката на ЕЦБ единствената страна, в която заемът за жилище е на по ниска цена от тази в България е Малта . Разбира се актуалната обстановка със жилищното кредитиране в страна не е естествена и както Българска народна банка непрекъснато акцентира, тя крие редица съществени опасности във връзка с задлъжнялостта на семействата и на бъдещото качество на кредитните портфейли на банките. Но самите банки няма да трансформират държанието си по тези заеми, до момента в който ликвидността не намалее, тъй като тези заеми се мятат за най-нискорисковите заради обезпечението и товарят минимум банките с финансово покритие спрямо другите заеми. А в това време им носят задоволително висока рентабилност поради огромните маржове.
Липсата на поръчителство пък дефинира високата (в съпоставяне с другите заеми) цена на потребителските заеми . Въпреки че на годишна база тя не нараства, е добре да имаме поради нейната нестабилност, тъй като спрямо ноември 2023-а в края на същата година има скок на междинната цена на тези заеми с 1.01 процентен пункт като междинна рента и с 1.05 процентни пункта като ГПР. На фона на Еврозоната - междинна рента от 7.85%, в България потребителският заем е един от най-скъпите по междинна рента . Причините за това са доста от проблеми в доказването на непрекъснати легални и задоволително високи приходи на кредитоискатели до нормативни неуредици и спорни правосъдни практики в насилственото събиране на изискуеми вземания на кредиторите. Така или другояче както в Европейски Съюз, по този начин и у нас този вид заеми ще си остане един от най-рисковите и заради това един от най-скъпите.
Публикуваната неотдавна показва следните данни. В края на 2022-а междинната рента по заемите за компании в левове до 1 млн. евро е била 3.24%, а в края на 2023-а - 4.21%, или тук имаме средногодишен растеж от близо 1 процентен пункт. При заемите в левове за фирмите над 1 млн. евро този растеж е относително много по-висок - 1.68 процентни пункта, като при тях междинната рента в края на 2023-а съгласно статистиката на Българска народна банка доближава 4.74 %. Така погледнати тези промени наподобяват незначителни, само че като растеж - близо 30% за заемите в левове до 1 млн. евро и близо 55% за заемите над 1 млн. евро, нарастването е впечатляващо. Не е смешка работа, когато обслужването на един заем от 20 млн. лв. за една година нарасне с към 55 % . Това въздейства и на чистите парични потоци, и на ликвидността на длъжника.
Все още не приказваме за застрашителни темпове на оскъпяването на левовите заеми за бизнеса, тъй като междинните лихвени равнища в края на 2023-а остават към базовите лихви на ЕЦБ. В този смисъл шегата, че българския бизнес носи не по-голям кредитен риск от ризка на ЕЦБ е изцяло настояща. Факт е, че при заемите в левове българският бизнес към момента се финансира по на ниска цена в сравнение с компаниите в множеството страни от еврозоната. Според (последната е за ноември 2023-а) междинният лихвен % за корпоративни заеми е 5.18%, като с по-нисък междинен лихвен % от България са единствено Люксембург, Нидерландия, Малта и Латвия. Във всички останали страни членки - междинната рента е по-висока от тази за корпоративните заеми в левове в България, като в Хърватска тя е 5.17%, също толкоз е в Германия, а в Гърция, в Ирландия, в Словакия, в Литва и в Естония надвишава 6% годишно.
Логично е да предположим, че цената на левовите заеми както за компаниите, по този начин и за жителите се въздейства най-вече от привлечения, надлежно от компаниите и от популацията, паричен запас в национална валута. За компаниите доходността по левовите депозити през 2023-а е повишена видимо. Средната рента по левовите депозити на нефинансови предприятия, съгласно статистиката на Българска народна банка, за една година се е покачила в пъти - с 1.82 процентни пункта (над 4 пъти), от 0.43% в края на 2022-а до 2.25% в края на 2023-а.
Ситуацията при заемите за компаниите в евро е малко по-различна. Те са по-скъпи от тези в левове и повода е, че са завързани най-вече за тримесечния и за (EURIBOR). А тези два показателя през 2023-а са нарастнали с 1.759 процентни пункта - от 2.132% в края на 2022-а, до 3.893% за три месечния EURIBOR, и с 1.219 прочие пункта - от 2.703% в края на 2022-а, до 3.922% в края на 2023-а за шестмесечният EURIBOR.
Съответно се покачва и междинната цена на заеми за компаниите у нас в евро . За заеми до 1 млн. евро в общоевропейската валута за една годината междинната рента се е нараснала с 1.56 процентни пункта - от 3.98% в края на 2022-а, до 5.53% в края на 2023-а. З а заемите в евровалута над 1 млн. евро междинната рента у нас се е нараснала с 1.97 процентни пункта - от 3.91% в края на 2022-а до 5.88% в края на 2023-а. От тези данни се вижда, че по еврокредити за компании ние сме покрай горната граница съгласно данните за Еврозоната по страни. Тук не трябва да се вършат спекулации по какъв начин влизането в Еврозоната ще се отрази на цената на заема у нас . Отговорът е, че при равни други условия отражението би трябвало да е неутрално при поддържане на висока ликвидност за сметка на вътрешен запас и при управление на бизнесрисковете в стопанската система.
Впрочем както при левите, по този начин и по евродепозитите за компании има впечатляващ (в пъти) растеж на доходността , несъмнено поради ниската база, от която той потегля. За една година междинната рента по евродепозитите за компании у нас се е нараснала с 2.41 проценти пункта (над 5 пъти) - от 0.47% в края на 2022-а до 2.88% в края на 2023-а.
По отношение на кредитирането и депозитите за жители там нещата от много време наподобяват като някаква странна особеност, само че имат своето разумно пояснение. На първо място за жилищните заеми . Тяхната цена и като междинна рента и като годишен % на разноските (ГПР) освен, че не пораства през годината, само че даже отбелязва лек спад. Средната лиха за една година е намаляла с 0.05 процентни пункта - от 2.63% в края на 2022-а до 2.58% в края на 2023-а, а ГПР за същия интервал се е свил с 0.01 процентни пункта - от 2.87% в края на 2022-а, до 2.86% в края на 2023-а.
Същата наклонност има и при потребителските заеми . Средната рента при тях е намаляла за една година с 0.09 процентни пункта - от 9.7% в края на 2022-а, на 9.6% в края на 2023-а, а ГПР за същия интервал се е свил с 0.07 процентни пункта - от 10.2% в края на 2022-а, на 10.14% в края на 2023-а. Тук би трябвало да се имат поради няколко фактора. На първо място лихвите по заемите за жители са законово привързани към междинната рентабилност, която банките заплащат по левовите депозити на популацията. А тя, макар че нараства, прави това от доста ниска база. Според данните на Българска народна банка за една година междинната рента по левовите депозити на популацията е повишена с 0.62 процентни пункта (близо 2 пъти) - от 0.33% в края 2022-а, до 0.95% в края на 2023-а. Сравнете растежа на лихвите по депозитите на популацията с този на компаниите, като и постигнатите в резултат на него лихвени равнища . Разликата е голяма и е в интерес на компаниите, а точно популацията обезпечава по-голямата част от привлечения запас на банките. С други думи с помощта на спестяванията на популацията банките си обезпечават на ниска цена запас, което им разрешава да поддържат жилищното кредитиране на ниски, освен това спадащи лихвени равнища и в това време да получават от него забележителна облага поради задоволително огромните маржове сред лихвите по заеми и лихвите по депозити.
И тази наклонност няма да прекъсне, до момента в който потокът на този на ниска цена запас не намалее, с което да накара банките да вдигнат лихвите по депозитите на популацията . Ако създадем съпоставяне със междинната цена на жилищен заем в Еврозоната - 4.05%, при нас е доста по-евтино. А съгласно статистиката на ЕЦБ единствената страна, в която заемът за жилище е на по ниска цена от тази в България е Малта . Разбира се актуалната обстановка със жилищното кредитиране в страна не е естествена и както Българска народна банка непрекъснато акцентира, тя крие редица съществени опасности във връзка с задлъжнялостта на семействата и на бъдещото качество на кредитните портфейли на банките. Но самите банки няма да трансформират държанието си по тези заеми, до момента в който ликвидността не намалее, тъй като тези заеми се мятат за най-нискорисковите заради обезпечението и товарят минимум банките с финансово покритие спрямо другите заеми. А в това време им носят задоволително висока рентабилност поради огромните маржове.
Липсата на поръчителство пък дефинира високата (в съпоставяне с другите заеми) цена на потребителските заеми . Въпреки че на годишна база тя не нараства, е добре да имаме поради нейната нестабилност, тъй като спрямо ноември 2023-а в края на същата година има скок на междинната цена на тези заеми с 1.01 процентен пункт като междинна рента и с 1.05 процентни пункта като ГПР. На фона на Еврозоната - междинна рента от 7.85%, в България потребителският заем е един от най-скъпите по междинна рента . Причините за това са доста от проблеми в доказването на непрекъснати легални и задоволително високи приходи на кредитоискатели до нормативни неуредици и спорни правосъдни практики в насилственото събиране на изискуеми вземания на кредиторите. Така или другояче както в Европейски Съюз, по този начин и у нас този вид заеми ще си остане един от най-рисковите и заради това един от най-скъпите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ