Вноската на БНБ спаси бюджета от априлски дефицит
Големи, само че единични доходи крепят бюджетния баланс над повърхността. През април Консолидираната фискална стратегия продължава да е на остатък, който в края на четвъртия месец на годината е 600 млн. лв.. В известието на Министерството на финансите по този мотив се прави следното конкретизиране:
" За осъществяването на главните индикатори за месец април следва да се имат поради постъпилите доходи с еднократен за годината резултат в размер на 660 млн. лева от вноската в държавния бюджет от Българската национална банка, която се образува от превишението на приходите над разноските за 2023 година. От друга страна, е изработен ексклузивен разход в края на месец април от към 300 млн. лева заради празничните дни при започване на месец май и нужното софтуерно време за осъществяване изплащането на пенсиите за май. Целта е пенсионерите да получат своите пенсии без никакво закъснение. Също по този начин в края на месец април бе изплатена и утвърдената от Народното събрание великденска добавка към пенсиите на пенсионерите с най-ниски пенсии в общ размер на към 54 млн. лв.. "
Добре е да се знае, че вноската на Българска народна банка в бюджета, която е следдствие от превишението на приходите над разноските на Централната банка за 2023-а, е еднократен доход, който даже не е постоянен на годишна база. По принцип Българска народна банка може да го направи, само че има право и да резервира това превишение, в случай че изобщо го има, за запаси. Впрочем Централната банка би трябвало да спести напълно или отчасти въпросните 600 млн. лв., в случай че в действителност виждаше вероятност за влизане в еврозоната. Защото с приемането на еврото, съгласно гласувания неотдавна закон, тя ще е длъжна внезапно да вдигне капитала си. И би било далновидно за тази цел да резервира част или напълно въпросното превишение от 600 млн. лв..
Изглежда, че Българска народна банка се съмнява в реалистичността да влезем в еврозоната от началото на 2025-а и е решила да запълва оставените от последното постоянно държавно управление пробойни в бюджета.
Ако се абстрахираме от горепосочените условности в известието на Министерството на финансите, излиза, че остатъкът на КФП за четирите месеца на 2024-а е 200 млн. лв.. А това е с 300 млн. лв. по-малко от мартенския резулат. С други думи, обстановката се утежнява. И това изобщо не е изненадващо, като се имат поради данните на Министерството на финансите за първото тримесечие 2024-а. " Сравнени с данните за същия интервал на миналата година, постъпленията понижават с 59,5 млн. лева (1,0 %). Тoзи спад се дължи главно на по-ниските доходи от акцизи - спад от 192,8 млн. лева, 11,0 % ", се споделя в статистиката на финансовото ведомство. Пак в нея четем за спад в приходите от корпоративен налог, от Данък добавена стойност от импорт и от налог върху приходите на физически лица, които са на цивилен контракти.
И с цел да бъде картинката още по неприятна, Министерството на финасите прави едно доста значимо конкретизиране. То касае разноските. Важно е да се знае, че посоченият за април остатък по КФП, с към този момент направените разяснения за вноската на Българска народна банка и за изключителните разноски за предварително платените пенсии и добавки, се образува от 22.7 милиарда лв. доходи и 22.1 милиарда, лв. разноски. Самото Министерство на финасите обаче прецизира, че разноските не са такива кавито ни ги демонстрира, а с 1.2 милиарда лв. по-големи. А за какво това е по този начин? Тук, с цел да не стане неточност, ще цитираме самото финасово ведомство:
" През м. март 2024 година в осъществяване на член 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 година от сметката за непознати средства по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) бяха възобновени средства в общ размер на 1,2 милиарда лева В хода на осъществяването на бюджета за 2024 година тези средства ще бъдат предоставяни с акт на Министерския съвет въз основата на подписани съглашения с Министерство на регионалното развитие като прехвърляния за общините за финансиране на Инвестиционната стратегия за общински планове по реда на член 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година (ЗДБРБ). При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост с миналата година, разноските към края на април 2024 година са 23,3 милиарда лева при 20,9 милиарда лева към края на април 2023 г, което съставлява номинално повишаване в размер на 11,3 на 100 по отношение на първите четири месеца на 2023 година ", написа под линия в известието на Министерството на финансите за резултатите на консолидирания бюджет към края на април 2004-а. Изглежда, че на изпроводяк постоянното държавно управление на Кирил Петков е съумяло нормативно да закърпи зейналите още при започване на годината пробойни в бюджета, който то сглоби и прокара в Народнотот заседание. Но очевидно нормативните кръпки не устоят под натиска на фискалните действителности.
" За осъществяването на главните индикатори за месец април следва да се имат поради постъпилите доходи с еднократен за годината резултат в размер на 660 млн. лева от вноската в държавния бюджет от Българската национална банка, която се образува от превишението на приходите над разноските за 2023 година. От друга страна, е изработен ексклузивен разход в края на месец април от към 300 млн. лева заради празничните дни при започване на месец май и нужното софтуерно време за осъществяване изплащането на пенсиите за май. Целта е пенсионерите да получат своите пенсии без никакво закъснение. Също по този начин в края на месец април бе изплатена и утвърдената от Народното събрание великденска добавка към пенсиите на пенсионерите с най-ниски пенсии в общ размер на към 54 млн. лв.. "
Добре е да се знае, че вноската на Българска народна банка в бюджета, която е следдствие от превишението на приходите над разноските на Централната банка за 2023-а, е еднократен доход, който даже не е постоянен на годишна база. По принцип Българска народна банка може да го направи, само че има право и да резервира това превишение, в случай че изобщо го има, за запаси. Впрочем Централната банка би трябвало да спести напълно или отчасти въпросните 600 млн. лв., в случай че в действителност виждаше вероятност за влизане в еврозоната. Защото с приемането на еврото, съгласно гласувания неотдавна закон, тя ще е длъжна внезапно да вдигне капитала си. И би било далновидно за тази цел да резервира част или напълно въпросното превишение от 600 млн. лв..
Изглежда, че Българска народна банка се съмнява в реалистичността да влезем в еврозоната от началото на 2025-а и е решила да запълва оставените от последното постоянно държавно управление пробойни в бюджета.
Ако се абстрахираме от горепосочените условности в известието на Министерството на финансите, излиза, че остатъкът на КФП за четирите месеца на 2024-а е 200 млн. лв.. А това е с 300 млн. лв. по-малко от мартенския резулат. С други думи, обстановката се утежнява. И това изобщо не е изненадващо, като се имат поради данните на Министерството на финансите за първото тримесечие 2024-а. " Сравнени с данните за същия интервал на миналата година, постъпленията понижават с 59,5 млн. лева (1,0 %). Тoзи спад се дължи главно на по-ниските доходи от акцизи - спад от 192,8 млн. лева, 11,0 % ", се споделя в статистиката на финансовото ведомство. Пак в нея четем за спад в приходите от корпоративен налог, от Данък добавена стойност от импорт и от налог върху приходите на физически лица, които са на цивилен контракти.
И с цел да бъде картинката още по неприятна, Министерството на финасите прави едно доста значимо конкретизиране. То касае разноските. Важно е да се знае, че посоченият за април остатък по КФП, с към този момент направените разяснения за вноската на Българска народна банка и за изключителните разноски за предварително платените пенсии и добавки, се образува от 22.7 милиарда лв. доходи и 22.1 милиарда, лв. разноски. Самото Министерство на финасите обаче прецизира, че разноските не са такива кавито ни ги демонстрира, а с 1.2 милиарда лв. по-големи. А за какво това е по този начин? Тук, с цел да не стане неточност, ще цитираме самото финасово ведомство:
" През м. март 2024 година в осъществяване на член 71, ал.1 от Постановление № 13 на Министерския съвет от 2024 година от сметката за непознати средства по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) бяха възобновени средства в общ размер на 1,2 милиарда лева В хода на осъществяването на бюджета за 2024 година тези средства ще бъдат предоставяни с акт на Министерския съвет въз основата на подписани съглашения с Министерство на регионалното развитие като прехвърляния за общините за финансиране на Инвестиционната стратегия за общински планове по реда на член 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 година (ЗДБРБ). При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост с миналата година, разноските към края на април 2024 година са 23,3 милиарда лева при 20,9 милиарда лева към края на април 2023 г, което съставлява номинално повишаване в размер на 11,3 на 100 по отношение на първите четири месеца на 2023 година ", написа под линия в известието на Министерството на финансите за резултатите на консолидирания бюджет към края на април 2004-а. Изглежда, че на изпроводяк постоянното държавно управление на Кирил Петков е съумяло нормативно да закърпи зейналите още при започване на годината пробойни в бюджета, който то сглоби и прокара в Народнотот заседание. Но очевидно нормативните кръпки не устоят под натиска на фискалните действителности.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ