Темата накратко ЕСО отказва да публикува данни за т.нар. свободен ...

Държавата спъва новите ВЕИ проекти/>

Темата накратко ЕСО отказва да публикува данни за т.нар. свободен капацитет за новите мощности. Така инвеститорите не знаят как и къде да планират разполагането на бъдещите си централи. Това води до сериозни затруднения, влошена бизнес среда и забавяне на енергийния преход.
Присъединяването на нови мощности за възобновяема енергия към мрежата на държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО) би трябвало да е бърза, лесна и прозрачна процедура. Все пак България се е съгласила почти да удвои дела на зелената енергия до 2030 г. В действителност обаче се случва точно обратното - с различни административни похвати се блокират инвестициите или най-малкото сериозно се затруднява изпълнението на проектите.

Така хем държавата твърди, че чистата енергия е сред енергийните й приоритети, хем с нищо не показва, че процедурите по присъединяване на нови мощности най-накрая могат да се облекчат. Резултатът от това е, че в България през последните години няма нито една нова голяма ВЕИ инвестиция, докато в съседните страни този сектор вече бумти.
На сляпо
Проблемът е, че диспечерът - ЕСО, не публикува информация за т.нар. свободен капацитет на мрежата. А именно на нейна база фирмите биха могли да се ориентират къде в момента има възможност и нужда от изграждането на нови ВЕИ мощности и да насочат усилията си към проекти в тези райони. Тъй като такава информация липсва, бизнесът се ориентира "на сляпо" - ползват се наследствени терени, купуват се подходящи слънчеви места или имоти с повече вятър без яснота дали те ще бъдат одобрени от ЕСО за изграждане на ВЕИ централа.

Даден инвеститор може да купи земя във Видин, да изготви всички документи за присъединяване на соларна централа, а впоследствие да се окаже, че там свободен капацитет няма, а има в Малко Търново.

Според процедурата при интерес за изграждане на ВЕИ централа се подава заявление до ЕСО с искане за становище (ако проектът е за централа с мощност до 5 MW, заявлението се подава до съответното ЕРП, което обаче отново го препраща към ЕСО).
Капитал - брой 18
Следва чакане, което може да отнеме дори и цяла година. Ако ЕСО прецени, че няма свободен капацитет на въпросното място, фирмите се налага да търсят друг терен и съответно внасят ново искане за становище дали той е подходящ. Налага се и отново да почакат за оценката.

"Понякога това, че си получил "да" за проекта си, не означава нищо, тъй като те могат да те откажат с условията, които поставят за изграждането на централата. Може да поискат да изградиш подстанция, километри кабел и др. Така инвестицията ти става огромна и на практика се обезсмисля. Ние наричаме това "положителен отказ" - в такива случаи се налага просто да се търсят други варианти", коментират инвеститори, пожелали анонимност.

Според тях липсата на прозрачност убива инвеститорския интерес и прави средата непредсказуема. Не са ясни и критериите, по които ЕСО взема решенията си за това какви инвестиции ще са нужни, смятат те. "Как да сме сигурни, че ако на нас ни се поставят серия от изисквания за даден терен и ние се откажем, след два месеца, когато някой друг направи същата заявка, няма да се окаже, че за него подобни изисквания няма", коментират от бранша.

Източник: capital.bg