Русия с рекорно висок военен бюджет. Как това ще промени хода на войната?
Тема с продължение
Зимната буря, която вилня предишният уикенд в черноморския район изненада и шокира мнозина, само че като че ли пристигна тъкмо в точния момент, с цел да ни подсети какъв брой оскъдни сме ние хората пред силите на природата. Че даже войната се видя принудена страхливо да отстъпи на назад във времето. Стихията, обаче, остана вярна на максимата, че всяко знамение трае единствено три дни, и откакто бяха понижили темпото почти за толкоз, украинци и руснаци още веднъж се хвърлиха в люти битки.
Признавам си – доста ми се желае по-някакъв метод да свържа началото на днешния си разбор с края на предходния, където разясних тайните теории популяризирани настойчиво от известни западни медии и в частност „ Билд “. В случай че сте не запомнили, предишният петък най-високотиражният немски всекидневник, съгласно който американският президент Байдън и немският канцлер Шолц се били договорили да доставят на Украйна единствено минималното належащо количество оръжие, колкото тя да не може да бъде победена на бойното поле, само че в същото време да не бъде в положение сама да нанесе проваляне на Русия. Така другояче упоритият и инатлив Зеленски самичък щял да узрее за концепцията за договаряния с Путин и по лична воля да пристъпи към тях.
Излишно е да споделям, че сензацията създадена от водещия немски таблоид мигновено разпали редица пишман-конспираторози във всички краища на света. Лавината от мнения, която последва бе толкоз мощна, че евентуално можеше да отвее и внезапно сполетялата ни снежна стихия. Ефектът „ Билд “ бе в допълнение интензивен в неделя, когато другояче много по-авторитетният американски „ Нюзуик “ спретна статийка със заглавие
Бацилът на недоверието и подозрителността стартира да се популяризира с такава скорост, че се наложи управленията на двете международни сили да излязат с публични мнения по въпроса. Отвъд океана безапелационното мнение на Белия Дом по въпроса бе оповестено от асистент държавният секретар на Съединени американски щати по въпросите на Европа и Евразия Джеймс О`Брайън. " Бележката в Bild беше завладяваща. Но не. Няма американска политика... ", отсече О`Брайън. " Винаги сме казвали, че Украйна ще би трябвало да реши това. Ние не решаваме нищо за Украйна без Украйна. "
Помощник държавният секретар също по този начин, че все още по нищо не проличава, че Москва в действителност „ желае да обмисли смислени, същински мирни договаряния “.
В сходен дух бе и формалната позиция на немското държавно управление. Отново в понеделник, негов почитан чиновник отговори на питане на „ Дойче веле “ по този начин: „ От самото начало на съветската нападателна война, Съединените щати и Германия се ангажираха да прекратят съветската експанзия и да реализират обективен мир в Украйна. И това не може да бъде мир, който е натрапен с насила “.
Видимо удовлетворен, на идващия ден украинският външен министър, че „ не усеща никакъв напън “ за започване на мирни договаряния.
И по този начин, финита ла комедия. Или просто стихия в чаша вода. До идващия път, когато някоя друга могъща международна медия, алчна за кликове и ламтяща за въздействие (и най-много за пари, доста пари), ще популяризира следващата сензационна вест базирайки се на „ неназован държавен източник “.
Нека да бъдем справедливи със себе си. Нима има естествен човек, който би желал тази полуда да продължава? Няма, несъмнено. Но има ли някакви признаци, че който и да е от съперниците демонстрира най-малко мъничко податливост да обмисли друга развръзка с изключение на военната? Също няма. Напротив, и Русия, и Украйна стягат редиците си (и коланите си) и се надъхват за идващия рунд, който се обрисува да бъде още по-брутален и кървясъл. В Киев доста детайлно разсъждават и обмислят върху мобилизационната си политика, тъй че в дълготраен проект да имат задоволително боеспособни войски способни да се опълчват на агресора. В Москва, от своя страна, оповестиха рекорден боен бюджет за идната година. Тези пък които предостатъчно потриват ръце, че американските „ оръжейни “ пари за ЗСУ (украинските въоръжени сили) са пред изчерпване би трябвало да се усещат попарени от заявката на ръководителя на Камарата на представителите Майк Джонсън. Третият по власт човек в Америка, че е „ убеден и оптимистично надъхан “, че Конгресът ще може да утвърди помощ за Израел и Украйна до Коледа.
Мирът, който всички по този начин мощно желаем, се отсрочва за неустановен период. В подобен случай по какъв начин би изглеждала войната следващата година?
Война 2024
Ако се съди по заканите, които си насочат от в този момент двата съперника, по всичко проличава че ще станем очевидци на още по-ожесточени сражения и на все по-голяма досетливост проявена както на бойното поле, по този начин и отвън него. Може да се случи какво ли не като се изключи едно – бърз пробив и колапс на фронта както беше през есента на 2022 година Просто и руснаци, и украинци са се окопали толкоз на надълбоко, че даже и да им се наложи да правят отстъпка обратно на някое направление, зад тила си постоянно ще имат следващата линия окопи, в които да заемат позиции. Сумо битката, на която станахме очевидци през цялата сегашна година явно ще продължи и през идната, а всяко овладяно село и всеки няколко стотин метра отвоювана територия ще се честват като извънреден триумф.
От очертаващата се позиционна война, колкото и необичайно да звучи, най-голяма изгода би имал Путин. И не толкоз поради загубите, които безспорно ще понесе ЗСУ, а поради предстоящото повишаване на апатията, тревогата и умората от войната като цяло измежду необятните публични пластове в страните, които най-активно поддържат Украйна сега. В Кремъл по всякакъв начин ще не престават да оказват поддръжка на всички политически сили, които по един или различен метод ще могат да се окажат потребни на Москва. Такива са и прословутият Орбан, и словакът Фицо, и евентуалният предстоящ министър председател на Нидерландия Вилдерс, и част от парламентарната съпротива у нас. Все по постоянно ще чуваме пискливите гласчета на „ миролюбците “, които ще ни убеждават че не би трябвало да се дават оръжия на Украйна, тъй като по този начин спорът единствено щял да ескалира още повече. Всъщност обстановката е тъкмо противоположната – като редуцира военните благоприятни условия на съветската войска на бойното поле, ЗСУ пречи интензивността на бойните дейности да се усили още повече и дори да разшири географските си рамки в посока на други страни.
Най-голямата вяра на Путин, обаче си остава вероятната победа на Тръм на плануваните за след 11 месеца президентски избори в Съединени американски щати и следваща преоценка на помощта, която Белият дом оказва на Украйна. Аз съм писал за това нееднократно, за това приказват непрестанно редица авторитетни анализатори, а във вторник в сходен дух се е произнесъл пред Ройтерс и неназован почитан служител от Държавния департамент във Вашингтон. Запитан дали това е негова персонална позиция или публично мнение на държавното управление на Съединени американски щати,, че „ това е необятно публикувано мнение. “
Освен победа на Тръм зад океана, Путин мощно се надява, че ще реализира такава и на бойното поле. За това какви са задачите на самодържеца в южната част на Украйна, да вземем за пример, се похвали Владимир Салдо, губернаторът на така наречен Херсонска област. Според него „ висшият главнокомандващ “ освен бил уверено надъхан за ново завземане на Херсон, само че също по този начин да окупира всички основни градове по черноморския бряг – Николаев, Одеса и Измаил. С други думи – да доближи до Молдова и румънската граница. С оглед обстановката на фронта, това към дадения миг си наподобява напряко научнофантастично, само че постоянно би трябвало да си го припомняме когато чуем следващите апели на „ миротворците “ да не се праща оръжие на Украйна тъй като щяло да има „ ескалация “. Не знам за вас, само че аз се усещам много по-спокоен когато югозападната съветска държавна граница минава около Ростов на Дон, а не около делтата на Дунав.
За да може войната да продължи със същото движение най-малко до президентските избори в Съединени американски щати, ще са нужни пари и то доста. В това отношение възобновените упоритости на кремълския деспот за решителна победа в Украйна кореспондират с оповестения през седмицата бюджет на РФ за 2024 година В него са планувани рекордните за която и да е страна 39% разноски за защита и силови структури. Вероятно ще бъдат увеличени заплатите на служители на реда, жандармеристи и други „ блюстители на реда “, и най-много на воюващите в Украйна, които към този момент ще си продават живота малко по-скъпо в сравнение с до момента.
В случай че се питате какво е съответното измерение на тази чудовищна купчина пари в числа, то тя наподобява по този начин: бюджет 36.66 трилиона рубли, общо за силови структури 14.1 трилиона, от тях за защита 10.775 трилиона и 3.338 трилиона за полиция, Росгвардия и други Иначе казано, над 29% от гореспоменатият бюджет ще бъдат изразходвани единствено за армията. Това е съвсем два пъти повече в сравнение с е било през предходната година (6.8 трилиона), 2.3 пъти повече от 2022 година (4.7 трилиона) и три пъти повече от довоенния бюджет през далечната към този момент 2021 година (3.5 трилиона).
Добрите вести за Путин и путинофилите, обаче май свършват тук. В чисто финансов проект по този начин скроеният бюджет ще провокира съществени дълготрайни разтърсвания в Русия, тъй като на процедура няма да има пари за нищо друго. Малко прочут факт е че с изключение на разноските на държавно равнище, за воюващите на фронта средства отделят и районните бюджети, както и частният бизнес, т.е. действително ще бъдат надхвърлени въпросните 29 %. Няма да има пари за лечебни заведения, пътища, учебни заведения и пенсии. на такива критически значими за стабилността на всяка власт длъжности като съдии, прокурори и следователи, да не приказваме за редовите държавни чиновници в други области. На моменти това дори наподобява по този начин като че ли е направено преднамерено: „ Искаш пари? Ела и умри край Авдеевка. “ Звучи си напряко като реклама.
Основният проблем, обаче ще пристигна не от неизпълнените обществени задължения от страна на съветската страна, а от неспособността на съветската войска да реализира по този начин мечтаният поврат на бойното поле. От месец май насам руснаците не са завладяли освен никакъв град, само че дори и едно село. И въпреки последният факт може скоро да се промени поради яростните улични боеве за две села в Донецка област – Хромове и Степове – общо чувство за беззащитност на бойното поле си остава. Руската войска и флот тотално изостават по всички индикатори на актуалния пердах, като най-силно това закъснение си проличава в неналичието на задоволително добре готови младши командири. Подготовката на войските е меко казано несъответстваща, а придвижването им по бойното поле си е напряко брауново. Противовъздушната им защита, пък, все едно че си е взела отмора – оказа се че серия от добре координирани ракетни офанзиви на ЗСУ е изцяло задоволителна да сковава съветския флот, както и да прокуди ударните хеликоптерни обединения на агресора на летища надалеч от фронта.
Всичко това намира своето цифрово отражение в стремглаво възходящите загуби в жива мощ и техника на агресорите. Към четвъртък, 30 ноември те единствено в хора са 330040 (според данни на украинския общоприет щаб). При това се следи устойчива наклонност за увеличение на средностатистическите дневни загуби, който сега са твърдо над хиляда, очевидно най-много поради неспирните „ касапски офанзиви “ в региона на Авдеевка. Дори и съветските военни репортери и дори елементарни бойци към този момент не ги крият ами постоянно популяризират клипове из мрежата на разкаляни бойни полета покрити с трупове и черни зимни пътища осеяни с разнебитени танкове, камиони и бронетранспортьори. Особено внимание бих обърнал на цифрата 1280, която, по данни на ЗСУ, съставлява броят на починалите нашественици на 30 ноември. Компетентни анализатори към този момент обърнаха внимание, че тя надминава средностатистическите дневни съветски загуби през Първата Световна Война, които са 1222 починали единствено в пердах. (В обособена рубрика попадат умрелите от раните си в лечебни заведения, умрелите от заболявания и други причини). Изводите, както се споделя, оставям на вас.
И като заговорихме за числа и история бих желал да обърна вашето внимание на още някои обстоятелства. Загубите на американската войска по време на Втората Световна Война, когато тя в продължение четири години води война на два фронта по едно и също време против Германия и Япония, са „ единствено “ 416 хиляди. Тези, пък, на Англия за шест години са дори по-ниски – към 383 хиляди. При това всички знаем за какви крайни резултати е била платена тази цена в човешки животни и по какъв начин в последна сметка те тотално са трансформирали света в който живеем. Ако продължава да изпраща със същото движение хора на сигурна гибел, в границите на идната бюджетна година Путин единствено ще надмине американските и английските индикатори от преди съвсем един век, само че още веднъж няма най-вероятно да е постигнал нещо значително. Нищо чудно в случай че войната продължи по познатия от последните седмици сюжети, следващата година по това време да дискутираме по какъв начин съветските загуби са достигнали нов умопомрачителен таван, да вземем за пример 600 хиляди или дори повече. И изобщо не е толкоз значимо до каква степен безусловно прецизни са декларираните от Киев загуби на съветския агресор. По-ужасяващото е че съветската военна машина няма хората за нищо и хвърля още веднъж и още веднъж без никаква концепция следващата порция нещастници в месомелачката (или както един анализатор успешно я назова - русомелачката).
А в този момент е редно да се запитаме какво няма да може да промени мощно повишеният нов съветски боен бюджет. Преди всичко – няма да е съумял да повдигне общото интелектуално равнище на съветската войска. Тази, която сега води война в Украйна ще продължи да се състои най-вече от примитивни хорица от Глубинката пристигнали в далечната непозната земя най-много, с цел да подобрят отчайващото си материално състояние.
Също по този начин няма да забележим нова, съвременно въоръжена съветска войска, обута, облечена и екипирана по актуалните разбирания и стандарти. Напротив, ще има отново от същия миш-маш от нова и престаряла техника, в множеството случаи проектирана по времето когато Русия беше Съюз на съветските социалистически републики. Плюс малко ирански дронове, севернокорейски и белоруски муниции, и някой-друг китайски джип.
Според мен най-голямо развиване ще забележим при дроновете, като там и двете страни ще не престават да хвърлят от ден на ден и повече старания.
Войната в Украйна също по този начин ще наподобява от ден на ден и повече на шпионски трилър, освен това игран онлайн. В него и двете противоборстващи страни ще стават все по-изобретателни. Тази седмица, да вземем за пример, че е бил изработен опит за отравяне на брачната половинка на шефа на украинското разузнаване Кирил Буданов, както и на някои други лица от неговото обграждане. ] В случай че сте не запомнили, отровите са неотменна част от арсенала на подла човешка единица като Путин и носят несъмнено негово обръщение.
фотоси: Българска телеграфна агенция
Украинските секрети служби също следват личният си сюжет и работят целеустремено и по проект. В началото на седмицата имаше гърмеж в авиационния цех в Смоленск, последва голям пожар в предприятието за произвеждане и ремонт на танкове в Челябинск, а черешката на тортата бяха двете поредни акции в намиращата се от наша позиция безусловно на края на света Бурятия. Първо бе подпалена дълга влакова композиции с гориво тъкмо когато е навлизала в Северноамурският тунел на Байкало-Амурската автомагистрала. Изгорели са забележителен брой цистерни и най-много за неустановен интервал е. За да бъде съветското злощастие цялостно, скоро по-късно бе изваден от строя още един трен с гориво, освен това когато е минавал по обиколния маршрут по така наречен Дяволски мост. Посланието на украинците също е ясно: „ Не сте в сигурност в нито една точка в Русия “.
И най-после бих желал да обърна вашето внимание върху два процеса в развиване, които никакъв боен бюджет, колкото и огромен да е той, не би могъл да управлява.
Първият от тях е растящата интернационална изолираност на Русия във всяко едно отношение. И не става дума единствено за демонстративното игнориране на съветския външен министър Лавров в Скопие по време на 30-ото съвещание на Съвета на министрите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Отвсякъде дохвърчат сигнали, че Русия не е мечтана като сътрудник и участник в интернационалния живот до момента в който касапницата в Украйна продължава. Финландия, да вземем за пример, тази седмица затвори и последния си контролно-пропусквателен пункт на границата с грамадния си източен комшия. Скоро се чака това да стори и Естония. В София на своя конгрес Европейската федерация по гимнастика гласоподава срещу връщането на състезатели от Русия и Беларус на интернационалните надпревари от идната година. Истеричната говорителка на съветското външно министерство Мария Захарова постоянно щампова всичките тези дейности с една и съща дума – „ Русофобия “ – само че всички ние знаем, че става дума за нещо напълно друго. За морал. Като че ли позицията на всички естествени, трезвомислещи и свободолюбиви хора по света бе най-добре систематизирана от македонския външен министър Димитър Ковачевски, който на конференция в Скопие съобщи, че визитата на Лавров е добра опция " Русия да чуе за какво е наказана и изолирана и по-късно да каже на господаря на Кремъл, че Европейският съюз и ОССЕ остават единни в осъждането на агресивното и нелегално държание на Русия ".
Вторият развой е към момента доста мирен с цел да бие очевидно на очи, само че даже и Путин не може да направи нищо, с цел да го озапти. Става въпрос за ускоряващото се непринудено придвижване на дамите и майките на воюващите в Украйна. Засега те желаят едно само нещо – властелинът-президент да върне обичаните им хора вкъщи. Ще се окажат ли съветските майки и съпруги катализаторът на необратим развой в едно общество което като че ли е наказано на безконечен феодализъм?
Зимната буря, която вилня предишният уикенд в черноморския район изненада и шокира мнозина, само че като че ли пристигна тъкмо в точния момент, с цел да ни подсети какъв брой оскъдни сме ние хората пред силите на природата. Че даже войната се видя принудена страхливо да отстъпи на назад във времето. Стихията, обаче, остана вярна на максимата, че всяко знамение трае единствено три дни, и откакто бяха понижили темпото почти за толкоз, украинци и руснаци още веднъж се хвърлиха в люти битки.
Признавам си – доста ми се желае по-някакъв метод да свържа началото на днешния си разбор с края на предходния, където разясних тайните теории популяризирани настойчиво от известни западни медии и в частност „ Билд “. В случай че сте не запомнили, предишният петък най-високотиражният немски всекидневник, съгласно който американският президент Байдън и немският канцлер Шолц се били договорили да доставят на Украйна единствено минималното належащо количество оръжие, колкото тя да не може да бъде победена на бойното поле, само че в същото време да не бъде в положение сама да нанесе проваляне на Русия. Така другояче упоритият и инатлив Зеленски самичък щял да узрее за концепцията за договаряния с Путин и по лична воля да пристъпи към тях.
Излишно е да споделям, че сензацията създадена от водещия немски таблоид мигновено разпали редица пишман-конспираторози във всички краища на света. Лавината от мнения, която последва бе толкоз мощна, че евентуално можеше да отвее и внезапно сполетялата ни снежна стихия. Ефектът „ Билд “ бе в допълнение интензивен в неделя, когато другояче много по-авторитетният американски „ Нюзуик “ спретна статийка със заглавие
Бацилът на недоверието и подозрителността стартира да се популяризира с такава скорост, че се наложи управленията на двете международни сили да излязат с публични мнения по въпроса. Отвъд океана безапелационното мнение на Белия Дом по въпроса бе оповестено от асистент държавният секретар на Съединени американски щати по въпросите на Европа и Евразия Джеймс О`Брайън. " Бележката в Bild беше завладяваща. Но не. Няма американска политика... ", отсече О`Брайън. " Винаги сме казвали, че Украйна ще би трябвало да реши това. Ние не решаваме нищо за Украйна без Украйна. "
Помощник държавният секретар също по този начин, че все още по нищо не проличава, че Москва в действителност „ желае да обмисли смислени, същински мирни договаряния “.
В сходен дух бе и формалната позиция на немското държавно управление. Отново в понеделник, негов почитан чиновник отговори на питане на „ Дойче веле “ по този начин: „ От самото начало на съветската нападателна война, Съединените щати и Германия се ангажираха да прекратят съветската експанзия и да реализират обективен мир в Украйна. И това не може да бъде мир, който е натрапен с насила “.
Видимо удовлетворен, на идващия ден украинският външен министър, че „ не усеща никакъв напън “ за започване на мирни договаряния.
И по този начин, финита ла комедия. Или просто стихия в чаша вода. До идващия път, когато някоя друга могъща международна медия, алчна за кликове и ламтяща за въздействие (и най-много за пари, доста пари), ще популяризира следващата сензационна вест базирайки се на „ неназован държавен източник “.
Нека да бъдем справедливи със себе си. Нима има естествен човек, който би желал тази полуда да продължава? Няма, несъмнено. Но има ли някакви признаци, че който и да е от съперниците демонстрира най-малко мъничко податливост да обмисли друга развръзка с изключение на военната? Също няма. Напротив, и Русия, и Украйна стягат редиците си (и коланите си) и се надъхват за идващия рунд, който се обрисува да бъде още по-брутален и кървясъл. В Киев доста детайлно разсъждават и обмислят върху мобилизационната си политика, тъй че в дълготраен проект да имат задоволително боеспособни войски способни да се опълчват на агресора. В Москва, от своя страна, оповестиха рекорден боен бюджет за идната година. Тези пък които предостатъчно потриват ръце, че американските „ оръжейни “ пари за ЗСУ (украинските въоръжени сили) са пред изчерпване би трябвало да се усещат попарени от заявката на ръководителя на Камарата на представителите Майк Джонсън. Третият по власт човек в Америка, че е „ убеден и оптимистично надъхан “, че Конгресът ще може да утвърди помощ за Израел и Украйна до Коледа.
Мирът, който всички по този начин мощно желаем, се отсрочва за неустановен период. В подобен случай по какъв начин би изглеждала войната следващата година?
Война 2024
Ако се съди по заканите, които си насочат от в този момент двата съперника, по всичко проличава че ще станем очевидци на още по-ожесточени сражения и на все по-голяма досетливост проявена както на бойното поле, по този начин и отвън него. Може да се случи какво ли не като се изключи едно – бърз пробив и колапс на фронта както беше през есента на 2022 година Просто и руснаци, и украинци са се окопали толкоз на надълбоко, че даже и да им се наложи да правят отстъпка обратно на някое направление, зад тила си постоянно ще имат следващата линия окопи, в които да заемат позиции. Сумо битката, на която станахме очевидци през цялата сегашна година явно ще продължи и през идната, а всяко овладяно село и всеки няколко стотин метра отвоювана територия ще се честват като извънреден триумф.
От очертаващата се позиционна война, колкото и необичайно да звучи, най-голяма изгода би имал Путин. И не толкоз поради загубите, които безспорно ще понесе ЗСУ, а поради предстоящото повишаване на апатията, тревогата и умората от войната като цяло измежду необятните публични пластове в страните, които най-активно поддържат Украйна сега. В Кремъл по всякакъв начин ще не престават да оказват поддръжка на всички политически сили, които по един или различен метод ще могат да се окажат потребни на Москва. Такива са и прословутият Орбан, и словакът Фицо, и евентуалният предстоящ министър председател на Нидерландия Вилдерс, и част от парламентарната съпротива у нас. Все по постоянно ще чуваме пискливите гласчета на „ миролюбците “, които ще ни убеждават че не би трябвало да се дават оръжия на Украйна, тъй като по този начин спорът единствено щял да ескалира още повече. Всъщност обстановката е тъкмо противоположната – като редуцира военните благоприятни условия на съветската войска на бойното поле, ЗСУ пречи интензивността на бойните дейности да се усили още повече и дори да разшири географските си рамки в посока на други страни.
Най-голямата вяра на Путин, обаче си остава вероятната победа на Тръм на плануваните за след 11 месеца президентски избори в Съединени американски щати и следваща преоценка на помощта, която Белият дом оказва на Украйна. Аз съм писал за това нееднократно, за това приказват непрестанно редица авторитетни анализатори, а във вторник в сходен дух се е произнесъл пред Ройтерс и неназован почитан служител от Държавния департамент във Вашингтон. Запитан дали това е негова персонална позиция или публично мнение на държавното управление на Съединени американски щати,, че „ това е необятно публикувано мнение. “
Освен победа на Тръм зад океана, Путин мощно се надява, че ще реализира такава и на бойното поле. За това какви са задачите на самодържеца в южната част на Украйна, да вземем за пример, се похвали Владимир Салдо, губернаторът на така наречен Херсонска област. Според него „ висшият главнокомандващ “ освен бил уверено надъхан за ново завземане на Херсон, само че също по този начин да окупира всички основни градове по черноморския бряг – Николаев, Одеса и Измаил. С други думи – да доближи до Молдова и румънската граница. С оглед обстановката на фронта, това към дадения миг си наподобява напряко научнофантастично, само че постоянно би трябвало да си го припомняме когато чуем следващите апели на „ миротворците “ да не се праща оръжие на Украйна тъй като щяло да има „ ескалация “. Не знам за вас, само че аз се усещам много по-спокоен когато югозападната съветска държавна граница минава около Ростов на Дон, а не около делтата на Дунав.
За да може войната да продължи със същото движение най-малко до президентските избори в Съединени американски щати, ще са нужни пари и то доста. В това отношение възобновените упоритости на кремълския деспот за решителна победа в Украйна кореспондират с оповестения през седмицата бюджет на РФ за 2024 година В него са планувани рекордните за която и да е страна 39% разноски за защита и силови структури. Вероятно ще бъдат увеличени заплатите на служители на реда, жандармеристи и други „ блюстители на реда “, и най-много на воюващите в Украйна, които към този момент ще си продават живота малко по-скъпо в сравнение с до момента.
В случай че се питате какво е съответното измерение на тази чудовищна купчина пари в числа, то тя наподобява по този начин: бюджет 36.66 трилиона рубли, общо за силови структури 14.1 трилиона, от тях за защита 10.775 трилиона и 3.338 трилиона за полиция, Росгвардия и други Иначе казано, над 29% от гореспоменатият бюджет ще бъдат изразходвани единствено за армията. Това е съвсем два пъти повече в сравнение с е било през предходната година (6.8 трилиона), 2.3 пъти повече от 2022 година (4.7 трилиона) и три пъти повече от довоенния бюджет през далечната към този момент 2021 година (3.5 трилиона).
Добрите вести за Путин и путинофилите, обаче май свършват тук. В чисто финансов проект по този начин скроеният бюджет ще провокира съществени дълготрайни разтърсвания в Русия, тъй като на процедура няма да има пари за нищо друго. Малко прочут факт е че с изключение на разноските на държавно равнище, за воюващите на фронта средства отделят и районните бюджети, както и частният бизнес, т.е. действително ще бъдат надхвърлени въпросните 29 %. Няма да има пари за лечебни заведения, пътища, учебни заведения и пенсии. на такива критически значими за стабилността на всяка власт длъжности като съдии, прокурори и следователи, да не приказваме за редовите държавни чиновници в други области. На моменти това дори наподобява по този начин като че ли е направено преднамерено: „ Искаш пари? Ела и умри край Авдеевка. “ Звучи си напряко като реклама.
Основният проблем, обаче ще пристигна не от неизпълнените обществени задължения от страна на съветската страна, а от неспособността на съветската войска да реализира по този начин мечтаният поврат на бойното поле. От месец май насам руснаците не са завладяли освен никакъв град, само че дори и едно село. И въпреки последният факт може скоро да се промени поради яростните улични боеве за две села в Донецка област – Хромове и Степове – общо чувство за беззащитност на бойното поле си остава. Руската войска и флот тотално изостават по всички индикатори на актуалния пердах, като най-силно това закъснение си проличава в неналичието на задоволително добре готови младши командири. Подготовката на войските е меко казано несъответстваща, а придвижването им по бойното поле си е напряко брауново. Противовъздушната им защита, пък, все едно че си е взела отмора – оказа се че серия от добре координирани ракетни офанзиви на ЗСУ е изцяло задоволителна да сковава съветския флот, както и да прокуди ударните хеликоптерни обединения на агресора на летища надалеч от фронта.
Всичко това намира своето цифрово отражение в стремглаво възходящите загуби в жива мощ и техника на агресорите. Към четвъртък, 30 ноември те единствено в хора са 330040 (според данни на украинския общоприет щаб). При това се следи устойчива наклонност за увеличение на средностатистическите дневни загуби, който сега са твърдо над хиляда, очевидно най-много поради неспирните „ касапски офанзиви “ в региона на Авдеевка. Дори и съветските военни репортери и дори елементарни бойци към този момент не ги крият ами постоянно популяризират клипове из мрежата на разкаляни бойни полета покрити с трупове и черни зимни пътища осеяни с разнебитени танкове, камиони и бронетранспортьори. Особено внимание бих обърнал на цифрата 1280, която, по данни на ЗСУ, съставлява броят на починалите нашественици на 30 ноември. Компетентни анализатори към този момент обърнаха внимание, че тя надминава средностатистическите дневни съветски загуби през Първата Световна Война, които са 1222 починали единствено в пердах. (В обособена рубрика попадат умрелите от раните си в лечебни заведения, умрелите от заболявания и други причини). Изводите, както се споделя, оставям на вас.
И като заговорихме за числа и история бих желал да обърна вашето внимание на още някои обстоятелства. Загубите на американската войска по време на Втората Световна Война, когато тя в продължение четири години води война на два фронта по едно и също време против Германия и Япония, са „ единствено “ 416 хиляди. Тези, пък, на Англия за шест години са дори по-ниски – към 383 хиляди. При това всички знаем за какви крайни резултати е била платена тази цена в човешки животни и по какъв начин в последна сметка те тотално са трансформирали света в който живеем. Ако продължава да изпраща със същото движение хора на сигурна гибел, в границите на идната бюджетна година Путин единствено ще надмине американските и английските индикатори от преди съвсем един век, само че още веднъж няма най-вероятно да е постигнал нещо значително. Нищо чудно в случай че войната продължи по познатия от последните седмици сюжети, следващата година по това време да дискутираме по какъв начин съветските загуби са достигнали нов умопомрачителен таван, да вземем за пример 600 хиляди или дори повече. И изобщо не е толкоз значимо до каква степен безусловно прецизни са декларираните от Киев загуби на съветския агресор. По-ужасяващото е че съветската военна машина няма хората за нищо и хвърля още веднъж и още веднъж без никаква концепция следващата порция нещастници в месомелачката (или както един анализатор успешно я назова - русомелачката).
А в този момент е редно да се запитаме какво няма да може да промени мощно повишеният нов съветски боен бюджет. Преди всичко – няма да е съумял да повдигне общото интелектуално равнище на съветската войска. Тази, която сега води война в Украйна ще продължи да се състои най-вече от примитивни хорица от Глубинката пристигнали в далечната непозната земя най-много, с цел да подобрят отчайващото си материално състояние.
Също по този начин няма да забележим нова, съвременно въоръжена съветска войска, обута, облечена и екипирана по актуалните разбирания и стандарти. Напротив, ще има отново от същия миш-маш от нова и престаряла техника, в множеството случаи проектирана по времето когато Русия беше Съюз на съветските социалистически републики. Плюс малко ирански дронове, севернокорейски и белоруски муниции, и някой-друг китайски джип.
Според мен най-голямо развиване ще забележим при дроновете, като там и двете страни ще не престават да хвърлят от ден на ден и повече старания.
Войната в Украйна също по този начин ще наподобява от ден на ден и повече на шпионски трилър, освен това игран онлайн. В него и двете противоборстващи страни ще стават все по-изобретателни. Тази седмица, да вземем за пример, че е бил изработен опит за отравяне на брачната половинка на шефа на украинското разузнаване Кирил Буданов, както и на някои други лица от неговото обграждане. ] В случай че сте не запомнили, отровите са неотменна част от арсенала на подла човешка единица като Путин и носят несъмнено негово обръщение.
фотоси: Българска телеграфна агенция
Украинските секрети служби също следват личният си сюжет и работят целеустремено и по проект. В началото на седмицата имаше гърмеж в авиационния цех в Смоленск, последва голям пожар в предприятието за произвеждане и ремонт на танкове в Челябинск, а черешката на тортата бяха двете поредни акции в намиращата се от наша позиция безусловно на края на света Бурятия. Първо бе подпалена дълга влакова композиции с гориво тъкмо когато е навлизала в Северноамурският тунел на Байкало-Амурската автомагистрала. Изгорели са забележителен брой цистерни и най-много за неустановен интервал е. За да бъде съветското злощастие цялостно, скоро по-късно бе изваден от строя още един трен с гориво, освен това когато е минавал по обиколния маршрут по така наречен Дяволски мост. Посланието на украинците също е ясно: „ Не сте в сигурност в нито една точка в Русия “.
И най-после бих желал да обърна вашето внимание върху два процеса в развиване, които никакъв боен бюджет, колкото и огромен да е той, не би могъл да управлява.
Първият от тях е растящата интернационална изолираност на Русия във всяко едно отношение. И не става дума единствено за демонстративното игнориране на съветския външен министър Лавров в Скопие по време на 30-ото съвещание на Съвета на министрите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Отвсякъде дохвърчат сигнали, че Русия не е мечтана като сътрудник и участник в интернационалния живот до момента в който касапницата в Украйна продължава. Финландия, да вземем за пример, тази седмица затвори и последния си контролно-пропусквателен пункт на границата с грамадния си източен комшия. Скоро се чака това да стори и Естония. В София на своя конгрес Европейската федерация по гимнастика гласоподава срещу връщането на състезатели от Русия и Беларус на интернационалните надпревари от идната година. Истеричната говорителка на съветското външно министерство Мария Захарова постоянно щампова всичките тези дейности с една и съща дума – „ Русофобия “ – само че всички ние знаем, че става дума за нещо напълно друго. За морал. Като че ли позицията на всички естествени, трезвомислещи и свободолюбиви хора по света бе най-добре систематизирана от македонския външен министър Димитър Ковачевски, който на конференция в Скопие съобщи, че визитата на Лавров е добра опция " Русия да чуе за какво е наказана и изолирана и по-късно да каже на господаря на Кремъл, че Европейският съюз и ОССЕ остават единни в осъждането на агресивното и нелегално държание на Русия ".
Вторият развой е към момента доста мирен с цел да бие очевидно на очи, само че даже и Путин не може да направи нищо, с цел да го озапти. Става въпрос за ускоряващото се непринудено придвижване на дамите и майките на воюващите в Украйна. Засега те желаят едно само нещо – властелинът-президент да върне обичаните им хора вкъщи. Ще се окажат ли съветските майки и съпруги катализаторът на необратим развой в едно общество което като че ли е наказано на безконечен феодализъм?
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ