9-годишно изследване разкрива трайните ефекти на детските травми върху връзките ни като възрастни
Текущо проучване на над 2000 възрастни в Нидерландия разкрива по какъв тъкмо метод малтретирането в детството се свързва с по-ниско качество на връзките на по-късен стадий в живота.
По-старо проучване също открива, че похищението върху децата или незадоволителните грижи могат да доведат до несигурни модели на обвързаност, само че настоящето отива една крачка по-напред и твърди, че тези проблеми пораждат главно от острата меланхолия, асоциирана с тази съответна контузия в детството.
Голямата кохорна е била проследявана към този момент близо десетилетие. На първата, втората, четвъртата и шестата година от изследването откривателите вършат оценка на равнището на меланхолия и тревога на участниците. На четвъртата година ревизират и дали са били измъчвани като дребни. На деветата участниците правят оценка качеството на връзките им, както и техният модел на обвързаност.
Малко над ¾ от хората в групата оповестяват за случаи на меланхолия или тревога.
Подобно на минали изследвания и в сегашното създателите откриват, че хората, които са били измъчвани като дребни, имат доста по-остри равнища на меланхолия и тревога.
Хората оповестяват също по този начин, че качеството на връзките им е по-ниско, а равнищата на нестабилно привързване, в това число обезпокоително привързване, илюстрирано от рискови равнища на фамилиарност с ниски равнища на автономност, както и отбягваща обвързаност, характеризираща се с високи равнища на автономност и дискомфорт във връзка с интимността – по-високи.
Изследователите тестват разнообразни пътеки, с цел да открият какво общо имат между тях всички тези фактори. Когато регистрират пола, възрастта и равнището на обучение, те откриват, че връзката сред малтретирането и неприятното качество на връзките се „ медиира напълно “ от нестабилно привързване и заостреност на депресията.
Учените моделират шест разнообразни пътеки, с цел да видят по какъв начин всяка една от тях води към останалите. Техните открития демонстрират, че съществуват две обособени пътеки, по които може да се образува това нестабилно привързване. Най-силната свързва малтретирането в детството с увеличена заостреност на депресията, обезпокоително привързване и най-сетне – до по-ниско качество на връзките.
„ Тази пътека демонстрира, че някои хора, които оповестяват, че са били измъчвани в детството, могат да развият по-унило въодушевление и други депресивни признаци, да станат по-зависими и неуверени… и да изпитват повече дистрес във връзката, а това надлежно може да засегне нейното качество “, пишат създателите.
Втората пътека също свързва малтретирането с депресията, само че този път до по-ниско качество на връзките довежда отбягващата обвързаност.
Тази крайна стъпка настава, тъй като сътрудниците с отбягваща стъпка имат склонността да отхвърлят интимността, на тях им е по-трудно да разчитат на другите, изясняват създателите на изследването.
И двете пътеки ще би трябвало да бъдат възпроизведени в бъдещи проучвания, изключително в случай че желаеме да разберем по какъв начин и за какво едното нещо води до друго.
Макар и броя на участниците в проучването да е значителен, някои хора с остра меланхолия се отхвърлят от него, което значи, че то може да не е изцяло представително.
Нещо повече – защото информацията за малтретирането в детството е основана на мемоари, мъчно е да кажем сигурно, че те са 100 % точни.
Въпреки това откритията съответстват значително с минали изследвания, които демонстрират, че похищението върху децата или незадоволителните грижи могат да окажат трайни резултати върху здравето и благосъстоянието на индивида на по-късен стадий от живота му.
„ Информирането на родители, учители, общопрактикуващи лекари и необятната общност за вероятното разрушително влияние на малтретирането в детска възраст върху психическото богатство и интимните връзки може да докара до по-добро различаване и по-ранно разкриване “, пишат създателите.
Изследването е оповестено в Child Abuse & Neglect.
Източник: Science Alert
