Текущата сметка на еврозоната отчете излишък от 283 млрд. евро,

Текущата сметка на еврозоната регистрира остатък от 283 милиарда евро, или 1,8 на 100 от брутния вътрешен артикул, през четирите тримесечия до края на третото тримесечие на 2025 година Това демонстрират най-новите настоящи данни на Европейската централна банка (ЕЦБ). Излишъкът по настоящата сметка на еврозоната е по-нисък, в сравнение с регистрирания година по-рано - 425 милиарда евро или 2,8 на 100 от Брутният вътрешен продукт.

Намалението се дължи главно на прекосяването на салдото по първичните приходи от остатък в размер на 55 милиарда евро към недостиг от 41 милиарда евро. Допълнителен отрицателен принос имат по-големият недостиг по вторичните приходи - от 161 милиарда евро на 188 милиарда евро - както и по-малкият остатък при услугите, който се свива от 168 милиарда евро на 144 милиарда евро. Тези фактори са отчасти обезщетени от нарастването на остатъка при търговията със артикули - от 362 милиарда евро на 368 милиарда евро.

Разбивката по продуктови групи демонстрира, че повишаването на остатъка при стоките през интервала се дължи най-много на по-големия остатък при химическите артикули, който се усилва от 268 милиарда евро на 310 милиарда евро, както и на по-малкия недостиг при енергийните артикули - от 266 милиарда евро на 242 милиарда евро. Тези позитивни развития са отчасти обезвредени от намаляващия остатък при машините и промишлените артикули - от 304 милиарда евро на 260 милиарда евро.

По-слабият резултат при услугите се изяснява главно с по-големите дефицити при „ други бизнес услуги “, които нарастват от 45 милиарда евро на 78 милиарда евро, както и при таксите за потребление на интелектуална благосъстоятелност - от 109 милиарда евро на 136 милиарда евро. В същото време остатъкът при телекомуникационните, компютърните и осведомителните услуги се усилва от 202 милиарда евро на 230 милиарда евро и отчасти компенсира негативната динамичност.

Преминаването от остатък към недостиг при първичните приходи се дължи най-много на внезапното понижение на остатъка при директните вложения - от 104 милиарда евро на 17 милиарда евро, както и на по-големия недостиг при портфейлните акции, който нараства от 190 милиарда евро на 205 милиарда евро.

Данните по географски сътрудници демонстрират, че през четирите тримесечия до третото тримесечие на 2025 година еврозоната е осъществила най-големите си двустранни остатъци по отношение на Англия - 206 милиарда евро, и по отношение на Швейцария - 58 милиарда евро, като и в двата случая се регистрира леко намаляване по отношение на година по-рано. Излишъци са регистрирани и по отношение на нововъзникващи стопански системи, други развити стопански системи и офшорни центрове.

Най-големият двустранен недостиг е регистриран при търговията с Китай - 144 милиарда евро, което съставлява доста нарастване по отношение на 85 милиарда евро година по-рано. Еврозоната регистрира недостиг и по отношение на Съединените щати - 32 милиарда евро, след остатък от 9 милиарда евро година по-рано.

По съставни елементи най-съществените промени на годишна база са при стоките, където остатъкът по отношение на Съединените щати нараства от 193 милиарда евро на 247 милиарда евро, до момента в който дефицитът по отношение на Китай се усилва от 122 милиарда евро на 177 милиарда евро. При услугите дефицитът по отношение на Съединените щати се уголемява от 136 милиарда евро на 179 милиарда евро. При първичните приходи дефицитът по отношение на Съединените щати нараства от 47 милиарда евро на 98 милиарда евро, а при вторичните приходи дефицитът по отношение на страните членки на Европейски Съюз отвън еврозоната се усилва от 65 милиарда евро на 86 милиарда евро.

В края на третото тримесечие на 2025 година чистата интернационална капиталова позиция на еврозоната демонстрира чисти активи в размер на 1,72 трилиона евро по отношение на останалия свят, или 11,0 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Това съставлява нарастване по отношение на 1,51 трилиона евро в края на предходното тримесечие.

Ръстът на чистите активи с 209 милиарда евро се дължи главно на нарастването на аварийните активи - от 1,46 трилиона евро на 1,62 трилиона евро - както и на повишаването на чистите активи в портфейлни дългови принадлежности - от 1,41 трилиона евро на 1,52 трилиона евро. В същото време чистите активи от директни вложения понижават от 2,75 трилиона евро на 2,72 трилиона евро.

Развитието на чистата интернационална капиталова позиция през третото тримесечие на 2025 година се дължи най-много на позитивни ценови промени в размер на 282 милиарда евро и в по-малка степен на чисти транзакции за 35 милиарда евро. Те са отчасти обезщетени от негативни други промени в размера за 66 милиарда евро и от неподходящи валутни резултати за 43 милиарда евро.

Активите от директни вложения на сдруженията със специфична цел в еврозоната възлизат на 3,54 трилиона евро в края на третото тримесечие, което съставлява 28% от общите активи от директни вложения и нарастване по отношение на предходното тримесечие. Пасивите от директни вложения на тези сдружения доближават 3,09 трилиона евро, или 32% от общите пасиви.

Брутният външен дълг на еврозоната възлиза на 16,96 трилиона евро, или 108 на 100 от Брутният вътрешен продукт, в края на третото тримесечие на 2025 година, което съставлява нарастване с 83 милиарда евро по отношение на предходното тримесечие.