Пет пъти теглото на НДК или 100 хил. тона: Толкова текстил изхвърляме у нас годишно
Текстилната промишленост е измежду най -големите потребители на вода. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, в сравнение с от всички битови потребности на човечеството. Около 20% от световното замърсяване на водата е породено от боядисването и довършителната обработка на текстилните артикули с микро пластмаси.
Текстилната промишленост употребява 45 млн. тона петрол и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души. Всяка година в Европейски Съюз се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 кг. Неслучайно назовават текстила " новата пластмаса ".
Парниковите излъчвания от този отрасъл са колкото тези от авиацията, железопътния и корабния превоз взети дружно.
Ако непотребният към този момент текстил се изхвърли дружно с битовите боклуци и се депонира в сметищата, остава там за десетилетия и при разграждането се отделят нездравословни газове и токсични субстанции, които се просмукват в почвата и подземните води.
Европа интензивно предизвиква кръговата стопанска система и разделното събиране на текстил. Целта е текстилът да се употребява допустимо най-дълго посредством преработване, наново предопределение и повторна приложимост. До 2025 година всички страни членки на Европейския съюз би трябвало да вкарат наложително разделно събиране на текстил.
Къде е България?
Пет пъти тежестта на Националния замък на културата - над 100 хиляди тона – толкоз текстил изхвърляме годишно единствено в България. Едва 2% от тях се рециклират. А в действителност сред 50 и 70% от събраните облекла и другите текстилни артикули в Европа са годни за приложимост.
Ако България успее да извърши евродирективата в период, през 2023 година на територията на страната би трябвало да има 2 933 контейнера. В момента у нас системата за разделно събиране на текстил работи напълно на непринуден принцип. Има разнообразни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни боклуци, които си сътрудничат с общините.
В България към този момент има и компании, които оферират взимане на непотребния текстил от вкъщи, с цел да ви спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на положителната воля на жителите и тяхната екологична просвета. Но в скоро време ще бъде наложително за всички.
Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се вкарва като наложителна за текстила и обувките за страните - членки в проверката на Рамковата инструкция на боклуци. В България организация по оползотворяване към момента няма, за разлика от доста други европейски страни.
А тя е нужна не просто поради законовите условия, а и тъй като ще способства за конкурентоспособна европейска рециклираща промишленост, позволяваща кръговата стопанска система и запазвайки ресурсите за бъдещите генерации.
Към момента наложителни групови системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно основаване на така наречен организации по оползотворяване има в Белгия.
В развой на подготовка за основаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.
Ако времето на носенето на една дреха се удвои, излъчванията на парникови газове ще намалеят с почти 44%, спрямо производството на нова дреха.
Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се ползва моделът на разширената отговорност на производителя и е доближат висок % на оползотворяване – над 50% от пуснатите на пазара нови облекла се събират и оползотворяват назад. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа, скандинавските страни също имат висок % на събираемост и оползотворяемост.
Експерти оферират да се намерения за въвеждане на отговорност на производителя, която да сложи началото на качествено разделно събиране, с съответни ограничения за подготовка за повторна приложимост и преработването им по образеца на френското държавно управление, което към този момент години ползва сполучливо този модел и за текстил и за обувки.
Новото европейско законодателство планува въвеждането на продуктова такса за текстилни произведения, която се заплаща от пускащия изделието на пазара. Предстои да се види по кое време и по какъв начин ще се вкара този механизъм и у нас.
Текстилната промишленост употребява 45 млн. тона петрол и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души. Всяка година в Европейски Съюз се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 кг. Неслучайно назовават текстила " новата пластмаса ".
Парниковите излъчвания от този отрасъл са колкото тези от авиацията, железопътния и корабния превоз взети дружно.
Ако непотребният към този момент текстил се изхвърли дружно с битовите боклуци и се депонира в сметищата, остава там за десетилетия и при разграждането се отделят нездравословни газове и токсични субстанции, които се просмукват в почвата и подземните води.
Европа интензивно предизвиква кръговата стопанска система и разделното събиране на текстил. Целта е текстилът да се употребява допустимо най-дълго посредством преработване, наново предопределение и повторна приложимост. До 2025 година всички страни членки на Европейския съюз би трябвало да вкарат наложително разделно събиране на текстил.
Къде е България?
Пет пъти тежестта на Националния замък на културата - над 100 хиляди тона – толкоз текстил изхвърляме годишно единствено в България. Едва 2% от тях се рециклират. А в действителност сред 50 и 70% от събраните облекла и другите текстилни артикули в Европа са годни за приложимост.
Ако България успее да извърши евродирективата в период, през 2023 година на територията на страната би трябвало да има 2 933 контейнера. В момента у нас системата за разделно събиране на текстил работи напълно на непринуден принцип. Има разнообразни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни боклуци, които си сътрудничат с общините.
В България към този момент има и компании, които оферират взимане на непотребния текстил от вкъщи, с цел да ви спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на положителната воля на жителите и тяхната екологична просвета. Но в скоро време ще бъде наложително за всички.
Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се вкарва като наложителна за текстила и обувките за страните - членки в проверката на Рамковата инструкция на боклуци. В България организация по оползотворяване към момента няма, за разлика от доста други европейски страни.
А тя е нужна не просто поради законовите условия, а и тъй като ще способства за конкурентоспособна европейска рециклираща промишленост, позволяваща кръговата стопанска система и запазвайки ресурсите за бъдещите генерации.
Към момента наложителни групови системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно основаване на така наречен организации по оползотворяване има в Белгия.
В развой на подготовка за основаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.
Ако времето на носенето на една дреха се удвои, излъчванията на парникови газове ще намалеят с почти 44%, спрямо производството на нова дреха.
Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се ползва моделът на разширената отговорност на производителя и е доближат висок % на оползотворяване – над 50% от пуснатите на пазара нови облекла се събират и оползотворяват назад. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа, скандинавските страни също имат висок % на събираемост и оползотворяемост.
Експерти оферират да се намерения за въвеждане на отговорност на производителя, която да сложи началото на качествено разделно събиране, с съответни ограничения за подготовка за повторна приложимост и преработването им по образеца на френското държавно управление, което към този момент години ползва сполучливо този модел и за текстил и за обувки.
Новото европейско законодателство планува въвеждането на продуктова такса за текстилни произведения, която се заплаща от пускащия изделието на пазара. Предстои да се види по кое време и по какъв начин ще се вкара този механизъм и у нас.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ