"Ще стане театро и половина" – когато Васил Гендов беше пътуващ артист
Текстът е препубликуван от Заглавието е на " Дневник ".
На 7 декември се навършиха 130 години от рождението на Васил Гендов (1891-1970). По този мотив издателство " ФънТези " разгласява един незнаен мемоарен ръкопис от създателя на първия български игрален филм " Българан е галант " (1914), на " Любовта е полуда " (1917) и още девет пълнометражни кино лентата, основани сред 1921 и 1937 година
Книгата е озаглавена " Когато артистите се гримираха на свещи ", друго от малко объркващото за актуалния четец авторско название " Страници от развиването на провинциалния спектакъл (лични спомени) ".
Мемоарът е писан главно в края на 40-те и през 50-те години на ХХ век, само че не съумява да се вмести в идеологическите калъпи на комунистическата ера макар наивно-комичните тук-там усилия на създателя да се хареса на новите господари. Предаден при започване на 70-те от неговите наследниците на Съюза на артистите в България, текстът очевидно е преценен като неспособен за издание и бива инвентаризиран скоро по-късно в архива на Народния спектакъл " Иван Вазов ".
Той е препоръчан на издателството за издание близо 50 години по-късно от театроведа доктор Светлана Панчева, завеждаща музея на театъра. На нея и на шефа на театъра Мариус Донкин би трябвало да благодарим за опцията да бъдат събудени за живот тези мемоарни страници и оправдан приносът на техния създател в историята на българския спектакъл и просвета изобщо.
" Когато артистите се гримираха на свещи " споделя малко известната театрална страна от биографията на Васил Гендов, разказана от самия него. Той стартира кариерата си като артист в пътуващия спектакъл на Роза Попова през декември 1910 година и остава в трупата до разпускането ѝ по отношение на оповестяването на Балканската война през есента на 1912 година
В началото на сезон 1914/15 година постъпва като драматически възпитаник в Народния спектакъл, където остава до 1919, а през 1921 година основава собствен пътуващ спектакъл, в който с изключение на артист е още режисьор, драматург и шеф. Под разнообразни имена трупата на Васил Гендов обикаля страна и изнася по 30-40 представления месечно до 1938 година
Предложеният фрагмент споделя един епизод от странстванията на театъра на Роза Попова из Добруджа при започване на 1912 година Пълният текст на книгата е наличен свободно за събаряне и четене онлайн
" Когато артистите се гримираха на свещи " е издадена с поддръжката на стратегия " Култура " на Столична община и със подпомагане на Народния спектакъл " Иван Вазов ". Изданието е снабдено с 22 непубликувани до момента фотографии от персоналния списък на Васил Гендов.
Из " Когато артистите се гримираха на свещи " от Васил Гендов
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ТЕАТЪР В КУРТ БУНАР
През интервала на обиколките на театъра в Добруджа попаднахме на село Курт кладенец. Пътувахме с карети на път за Добрич. Към 11 ч. сутринта влязохме в селото, където трябваше да създадем къс престой в една дребна селска механа, с цел да починат конете, а в същото време и да се позатоплят артистите, тъй като през време на пътя стартира да вали леден дребен дъжд като лапавица, който от студения вятър се набиваше в облеклата и лицето.
Направи ни усещане, че малко време след нашето идване в селото кръчмата се извърши с хора, а по прозорците се струпа тълпа от мъже и дами, които с огромен интерес, само че и много с напрежение разглеждаха артистите. Разбрахме, че това внимание беше ориентирано към нас, толкоз повече, че файтонджиите били разгласили на открито, че пътуват " представленджии " - нещо, което за първи път се случваше в това населено място и по тази причина локалните бързаха да видят като какви бяха тези хора, които носеха това название. Хора без дом и без покрив, които съгласно тогавашните разбирания бяха вън от рамките на елементарните, порядъчните и почтените люде.
След малко пристигна и кметът на селото, съпроводен от основния преподавател. Те настоятелно желаеха да останем и дадем зрелище в селото. Обясни им се, че това е невероятно заради неналичието на сценичен салон. Те обаче дадоха отговор, че това можело да стане и в самата механа, в която се намирахме. Роза Попова прегледа с усмивка кръчмата, която имаше площ 8 на 8 метра, без тезгяха, който беше в дъното и заемаше една много огромна повърхност от помещението, тъй като зад него бяха подредени няколко бъчви и една огромна зидана готварска печка. Роза изясни, че салонът е много дребен и най-важното - липсва място за сцена.
- А какво ви плаши, че салонът е дребен? - възрази кметът. - Ще турим по-големи цени, с цел да се прихване за местата, а що се отнася до сцената, даскалът споделя, че тя може да се направи сред тезгяха и бъчвите.
Дъски и греди имаме, колкото желаете.
Като видя, че Роза Попова е съвсем непреклонна, кметът добави шеговито:
- И без това ще почивате тук довечера, тъй като няма да можете да си заминете, та по-добре е да извършите хатъра на селото, тъй като нашите селяни в никакъв случай не са виждали такова знамение. Аз съм виждал представления във Варна и в Шумен, виждал съм и " Геновева ", и " Разбойниците ", а даскалът е от Търново, където е играл на представления дружно с учителите.
- Как по този начин няма да пътуваме! - възрази Роза Попова и като се засмя добави: - Да не сме задържани?
Учителят също шеговито добави:
- Кметът подреди да се приберат конете на файтоните в общинския обор, да се нахранят там като посетители на нашите коне и до момента в който не си изкарат тази вечер вечеринката, не желаят да тръгнат.
- Много хубаво нагласено - сподели Роза, като се засмя. - Няма що, оставаме и ний, единствено че би трябвало да ни дадат хора и материал.
- За това не се грижете - добави кмета, - всичко ще имате. И столове ще съберем, ще вземем и всички лампи от селските улици. Ще видите, че ще стане театро и половина. Най-малко двеста души ще се поберат.
Скоро по-късно барабанчето на общината разгласи за огромното знамение, което ще види селото довечера в селската механа, като подканяше селяните да избързат и отидат в общината и си запазят места, където се продаваха билетите при нараснали цени: от 4 лева до 1 лева за правостоящи.
Интересен бе краят на обявлението с барабанчето, което гласеше, че " никому да не стане мъчително, в случай че остане на открито и не види това знамение " и че " кметът няма да бъде отговорен и никой да се не оплаква ". Когато поставихме един плакат пред вратата на кръчмата от пиесата " Епидемия " на Разсудов, която щяхме да играем, пристигна кметът и изиска да сменим пиесата, тъй като " медицински " работи няма да заинтересуват селяните, пък и в селото от няколко години към този момент не е имало никаква зараза - нито по хората, нито по добитъка.
Когато му обяснихме, че това е една забавна фамилна драма из съветския живот, той се съгласи със забележката, че в случай че има нещо като прегръщане и целуване да се отстрани, тъй като щяло да има дами и да не би да избяга някоя.
Само половин час след излизането на кмета от кръчмата, барабанчето отначало биеше, само че в този момент с нов текст. Доколкото си припомням, барабанчикът разгласяваше за " страшната и кървава драма, която е станала преди няколко дни в Русия и която селяните ще видят довечера в кръчмата, без да се плашат, тъй като ще бъде единствено на смешка ".
В продължение единствено на два часа всички билети бяха разпродадени. Артистите, общинските чиновници и учителите се бяха впрегнали в правенето на сцената върху тезгяха и бъчвите. Всичките лампи от селските фенери бяха донесени в кръчмата и предоставени за разчистване на дамите от театъра. Роза Попова и Надежда Караиванова нареждаха дрешника. Гримьорната стая щеше да бъде една дребна стая зад тезгяха, която служеше за склад на кръчмата и която по едно и също време съхраняваше разните качета с туршии за мезета.
На остарелия сътрудник Христо Илиев беше предоставена по-лека работа - да покрива прозорците откъм улицата с амбалажна книга и да потърси ютия за изглаждане на дамските рокли. Тук обаче на помощ пристигнаха две учителки от учебното заведение, които си предложиха труда да изгладят нужния за вечерта дрешник.
Вечерта дребното салонче на кръчмата беше задръстено от аудитория - селяни и селянки в красиви добруджански носии, които с боязън чакаха започването на представлението. Някои от дамите бяха с деца в ръцете, а други с хурки и не преставаха да предат, както във време на паузите, по този начин и през време на действието.
Интересни бяха възгласите, които гласно се отправяха към сцената по време на играта като: " по какъв начин не я позор, женена жена да се занася с непознат мъж " или " доста ти е добър мъжът, че не вземе да ти счупи главата ".
Нещо по-характерно обаче беше отношението на публиката към сцената. При това стеснено състояние на столовете в дребния салон първият ред на " запаса " -та беше директно до сцената - по този начин, че когато публиката извърши салона, коленете на седящите на първия ред се облягаха на рампата на сцената и по този метод заемащият тези места беше директно до сцената, далечен от нея единствено на към 60 см.
Във второто деяние на пиесата " Епидемия ", по време на разговора сред доктора и Карелин, има миг, когато докторът предлага на Карелин цигара. Тук обаче внезапно се чу гласът на кмета, който седеше на първия ред в средата и който откакто се изправи в целия си растеж, изважда кутия цигари първи качество и като си протяга ръката до самите актьори, споделя гласно:
- Запалете, апелирам, по една от моите цигари, доста са сухи.
Когато кметът видя смутения тип на артистите и прикования в него взор, който му подсещаше, че не би трябвало да прави това, той радостно добави:
- Хайде де, няма за какво да придиряте, тука всички сме си свои и няма кой да хване недостатък.
Това сътвори радостно въодушевление измежду салона, някои започнаха да се смеят и по този метод драматическият разговор от пиесата се прекатурна на радостна сцена от някоя комедия.
Пиесата " Епидемия " беше изпратена с екстаз от присъстващите, които с нестихващи ръкопляскания и одобрителни крясъци изпроводиха последното деяние, като гласно показваха доволството си от това, че Карелин убива Илария Георгиевна.
- Пада ѝ се! - викаха гласно някои дами. - Язък за него. Трябваше мъжът ѝ да ѝ счупи главата, с цел да не черни непознатите мъже.
Каква обаче беше нашата изненада, когато на края се явиха при нас кметът и някои от учителите и ни предложиха вечеря, като молеха да приемем тяхната компания. Театралният салон бързо се прекатурна на гостилница и върху масите се сложиха всякакви тави и чинии с печени свине, кокошки, баници, пържени и бъркани яйца, сирене, кашкавал и дамаджани с вино.
В салона влязоха и някакви роми " чалгаджии " с цимбал и цигулки, които започнаха да свирят български хора и ръченици. При такава атмосфера и най-приятелски връзки вечерта продължи до късно през нощта. След това всички актьори бяха разквартирувани по къщи, където ги очакваше също топъл банкет.
На сутринта, когато театърът щеше да отпътува, към кръчмата се беше събрало цялото село, а чалгаджиите отначало засвириха хора и ръченици.
Всички обаче от изпращачите бяха донесли по нещо на артистите - за из пътя, като баници, пържени пилета, сирене, сланина, топли пити, виновност и шишета с ракии. Донесеното беше в такова количество, че много време трябваше то да се опакова и прибере в колата за театралния багаж.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
На 7 декември се навършиха 130 години от рождението на Васил Гендов (1891-1970). По този мотив издателство " ФънТези " разгласява един незнаен мемоарен ръкопис от създателя на първия български игрален филм " Българан е галант " (1914), на " Любовта е полуда " (1917) и още девет пълнометражни кино лентата, основани сред 1921 и 1937 година
Книгата е озаглавена " Когато артистите се гримираха на свещи ", друго от малко объркващото за актуалния четец авторско название " Страници от развиването на провинциалния спектакъл (лични спомени) ".
Мемоарът е писан главно в края на 40-те и през 50-те години на ХХ век, само че не съумява да се вмести в идеологическите калъпи на комунистическата ера макар наивно-комичните тук-там усилия на създателя да се хареса на новите господари. Предаден при започване на 70-те от неговите наследниците на Съюза на артистите в България, текстът очевидно е преценен като неспособен за издание и бива инвентаризиран скоро по-късно в архива на Народния спектакъл " Иван Вазов ".
Той е препоръчан на издателството за издание близо 50 години по-късно от театроведа доктор Светлана Панчева, завеждаща музея на театъра. На нея и на шефа на театъра Мариус Донкин би трябвало да благодарим за опцията да бъдат събудени за живот тези мемоарни страници и оправдан приносът на техния създател в историята на българския спектакъл и просвета изобщо.
" Когато артистите се гримираха на свещи " споделя малко известната театрална страна от биографията на Васил Гендов, разказана от самия него. Той стартира кариерата си като артист в пътуващия спектакъл на Роза Попова през декември 1910 година и остава в трупата до разпускането ѝ по отношение на оповестяването на Балканската война през есента на 1912 година
В началото на сезон 1914/15 година постъпва като драматически възпитаник в Народния спектакъл, където остава до 1919, а през 1921 година основава собствен пътуващ спектакъл, в който с изключение на артист е още режисьор, драматург и шеф. Под разнообразни имена трупата на Васил Гендов обикаля страна и изнася по 30-40 представления месечно до 1938 година
Предложеният фрагмент споделя един епизод от странстванията на театъра на Роза Попова из Добруджа при започване на 1912 година Пълният текст на книгата е наличен свободно за събаряне и четене онлайн
" Когато артистите се гримираха на свещи " е издадена с поддръжката на стратегия " Култура " на Столична община и със подпомагане на Народния спектакъл " Иван Вазов ". Изданието е снабдено с 22 непубликувани до момента фотографии от персоналния списък на Васил Гендов.
Из " Когато артистите се гримираха на свещи " от Васил Гендов
ЗА ПЪРВИ ПЪТ ТЕАТЪР В КУРТ БУНАР
През интервала на обиколките на театъра в Добруджа попаднахме на село Курт кладенец. Пътувахме с карети на път за Добрич. Към 11 ч. сутринта влязохме в селото, където трябваше да създадем къс престой в една дребна селска механа, с цел да починат конете, а в същото време и да се позатоплят артистите, тъй като през време на пътя стартира да вали леден дребен дъжд като лапавица, който от студения вятър се набиваше в облеклата и лицето.
Направи ни усещане, че малко време след нашето идване в селото кръчмата се извърши с хора, а по прозорците се струпа тълпа от мъже и дами, които с огромен интерес, само че и много с напрежение разглеждаха артистите. Разбрахме, че това внимание беше ориентирано към нас, толкоз повече, че файтонджиите били разгласили на открито, че пътуват " представленджии " - нещо, което за първи път се случваше в това населено място и по тази причина локалните бързаха да видят като какви бяха тези хора, които носеха това название. Хора без дом и без покрив, които съгласно тогавашните разбирания бяха вън от рамките на елементарните, порядъчните и почтените люде.
След малко пристигна и кметът на селото, съпроводен от основния преподавател. Те настоятелно желаеха да останем и дадем зрелище в селото. Обясни им се, че това е невероятно заради неналичието на сценичен салон. Те обаче дадоха отговор, че това можело да стане и в самата механа, в която се намирахме. Роза Попова прегледа с усмивка кръчмата, която имаше площ 8 на 8 метра, без тезгяха, който беше в дъното и заемаше една много огромна повърхност от помещението, тъй като зад него бяха подредени няколко бъчви и една огромна зидана готварска печка. Роза изясни, че салонът е много дребен и най-важното - липсва място за сцена.
- А какво ви плаши, че салонът е дребен? - възрази кметът. - Ще турим по-големи цени, с цел да се прихване за местата, а що се отнася до сцената, даскалът споделя, че тя може да се направи сред тезгяха и бъчвите.
Дъски и греди имаме, колкото желаете.
Като видя, че Роза Попова е съвсем непреклонна, кметът добави шеговито:
- И без това ще почивате тук довечера, тъй като няма да можете да си заминете, та по-добре е да извършите хатъра на селото, тъй като нашите селяни в никакъв случай не са виждали такова знамение. Аз съм виждал представления във Варна и в Шумен, виждал съм и " Геновева ", и " Разбойниците ", а даскалът е от Търново, където е играл на представления дружно с учителите.
- Как по този начин няма да пътуваме! - възрази Роза Попова и като се засмя добави: - Да не сме задържани?
Учителят също шеговито добави:
- Кметът подреди да се приберат конете на файтоните в общинския обор, да се нахранят там като посетители на нашите коне и до момента в който не си изкарат тази вечер вечеринката, не желаят да тръгнат.
- Много хубаво нагласено - сподели Роза, като се засмя. - Няма що, оставаме и ний, единствено че би трябвало да ни дадат хора и материал.
- За това не се грижете - добави кмета, - всичко ще имате. И столове ще съберем, ще вземем и всички лампи от селските улици. Ще видите, че ще стане театро и половина. Най-малко двеста души ще се поберат.
Скоро по-късно барабанчето на общината разгласи за огромното знамение, което ще види селото довечера в селската механа, като подканяше селяните да избързат и отидат в общината и си запазят места, където се продаваха билетите при нараснали цени: от 4 лева до 1 лева за правостоящи.
Интересен бе краят на обявлението с барабанчето, което гласеше, че " никому да не стане мъчително, в случай че остане на открито и не види това знамение " и че " кметът няма да бъде отговорен и никой да се не оплаква ". Когато поставихме един плакат пред вратата на кръчмата от пиесата " Епидемия " на Разсудов, която щяхме да играем, пристигна кметът и изиска да сменим пиесата, тъй като " медицински " работи няма да заинтересуват селяните, пък и в селото от няколко години към този момент не е имало никаква зараза - нито по хората, нито по добитъка.
Когато му обяснихме, че това е една забавна фамилна драма из съветския живот, той се съгласи със забележката, че в случай че има нещо като прегръщане и целуване да се отстрани, тъй като щяло да има дами и да не би да избяга някоя.
Само половин час след излизането на кмета от кръчмата, барабанчето отначало биеше, само че в този момент с нов текст. Доколкото си припомням, барабанчикът разгласяваше за " страшната и кървава драма, която е станала преди няколко дни в Русия и която селяните ще видят довечера в кръчмата, без да се плашат, тъй като ще бъде единствено на смешка ".
В продължение единствено на два часа всички билети бяха разпродадени. Артистите, общинските чиновници и учителите се бяха впрегнали в правенето на сцената върху тезгяха и бъчвите. Всичките лампи от селските фенери бяха донесени в кръчмата и предоставени за разчистване на дамите от театъра. Роза Попова и Надежда Караиванова нареждаха дрешника. Гримьорната стая щеше да бъде една дребна стая зад тезгяха, която служеше за склад на кръчмата и която по едно и също време съхраняваше разните качета с туршии за мезета.
На остарелия сътрудник Христо Илиев беше предоставена по-лека работа - да покрива прозорците откъм улицата с амбалажна книга и да потърси ютия за изглаждане на дамските рокли. Тук обаче на помощ пристигнаха две учителки от учебното заведение, които си предложиха труда да изгладят нужния за вечерта дрешник.
Вечерта дребното салонче на кръчмата беше задръстено от аудитория - селяни и селянки в красиви добруджански носии, които с боязън чакаха започването на представлението. Някои от дамите бяха с деца в ръцете, а други с хурки и не преставаха да предат, както във време на паузите, по този начин и през време на действието.
Интересни бяха възгласите, които гласно се отправяха към сцената по време на играта като: " по какъв начин не я позор, женена жена да се занася с непознат мъж " или " доста ти е добър мъжът, че не вземе да ти счупи главата ".
Нещо по-характерно обаче беше отношението на публиката към сцената. При това стеснено състояние на столовете в дребния салон първият ред на " запаса " -та беше директно до сцената - по този начин, че когато публиката извърши салона, коленете на седящите на първия ред се облягаха на рампата на сцената и по този метод заемащият тези места беше директно до сцената, далечен от нея единствено на към 60 см.
Във второто деяние на пиесата " Епидемия ", по време на разговора сред доктора и Карелин, има миг, когато докторът предлага на Карелин цигара. Тук обаче внезапно се чу гласът на кмета, който седеше на първия ред в средата и който откакто се изправи в целия си растеж, изважда кутия цигари първи качество и като си протяга ръката до самите актьори, споделя гласно:
- Запалете, апелирам, по една от моите цигари, доста са сухи.
Когато кметът видя смутения тип на артистите и прикования в него взор, който му подсещаше, че не би трябвало да прави това, той радостно добави:
- Хайде де, няма за какво да придиряте, тука всички сме си свои и няма кой да хване недостатък.
Това сътвори радостно въодушевление измежду салона, някои започнаха да се смеят и по този метод драматическият разговор от пиесата се прекатурна на радостна сцена от някоя комедия.
Пиесата " Епидемия " беше изпратена с екстаз от присъстващите, които с нестихващи ръкопляскания и одобрителни крясъци изпроводиха последното деяние, като гласно показваха доволството си от това, че Карелин убива Илария Георгиевна.
- Пада ѝ се! - викаха гласно някои дами. - Язък за него. Трябваше мъжът ѝ да ѝ счупи главата, с цел да не черни непознатите мъже.
Каква обаче беше нашата изненада, когато на края се явиха при нас кметът и някои от учителите и ни предложиха вечеря, като молеха да приемем тяхната компания. Театралният салон бързо се прекатурна на гостилница и върху масите се сложиха всякакви тави и чинии с печени свине, кокошки, баници, пържени и бъркани яйца, сирене, кашкавал и дамаджани с вино.
В салона влязоха и някакви роми " чалгаджии " с цимбал и цигулки, които започнаха да свирят български хора и ръченици. При такава атмосфера и най-приятелски връзки вечерта продължи до късно през нощта. След това всички актьори бяха разквартирувани по къщи, където ги очакваше също топъл банкет.
На сутринта, когато театърът щеше да отпътува, към кръчмата се беше събрало цялото село, а чалгаджиите отначало засвириха хора и ръченици.
Всички обаче от изпращачите бяха донесли по нещо на артистите - за из пътя, като баници, пържени пилета, сирене, сланина, топли пити, виновност и шишета с ракии. Донесеното беше в такова количество, че много време трябваше то да се опакова и прибере в колата за театралния багаж.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ