Вазов – поетът съдия
Текстът е препубликуван от.
Вазов и Берковица
Двете юбилейни Вазови години (2020-а и 2021-а), отдадени на 170 години от рождението и 100 години от гибелта на именития публицист, като че ли " позабравят " един къс епизод от ранния му живот. Иде тирада за късата съдийска кариера на Вазов от февруари 1879 година до септември 1880 година, когато извършва длъжността на ръководител на Берковския областен съд.
След прекосяването на съветските войски в български земи през юни 1877 година Вазов е назначен от княз Черкаски на дребна чиновническа служба в Свищов - " регистратор " към губернатора Найден Геров. Малко по-късно е освободен и командирован в Русе, а тук Вазов получава предопределение " служител за особени поръчки " към губернатора.
В края на април 1879 година изтича закрепеният от Берлинския контракт 9-месечен период за съветска окупация на България, тогава " всичко будно и грамотно се заловило за чиновничество, тъй като потребността от държавни чиновници била огромна " (по думите на откривателя Ю. Трифонов). Така Вазов получава предопределение от императорския комисар Лукиянов за ръководител на Берковския областен съд, а това станало на 19-и февруари 1879 година
Вазов с облекчение приема това - било поради мръсния русенски въздух, " цялостен с прахуляк и миризми ", било поради неспирните гуляи с съветски офицери край река Дунав. Дори бил прегледан от двама лекари, които изразили подозрения за туберкулоза.
" За Берковица - написа по-късно той - отпътувах с парахода през Лом и от тук с (пощенска) кола през Кутловица. Тоя интервал от своя живот съм описал на доста места и основно в " Нова земя " (част III) и в " Митрофан ". В града Берк овица, ситуиран в луксозните разклонения на Ком, с изобилна зеленина, сенки и здрав балкански въздух, аз скоро се поправих и за пръв път обикнах буйно величествената природа. В Берковица ме чакаха към този момент членовете на съда, които " обезсмъртих " по-после под имената на Митрофан, Дакито и Дормидолски.
Те ме настаниха в къщата на берковския отличник Клисурски, до момента в който ми се откри квартира в една парясана турска къща до самата река, в която нямаше никакви мебели, та единият от членовете на съда ми зае един дървен креват. По-после аз си набрах и столове, и друга покъщина. В същата къща се помести и прототипът на Дормидолски, който скоро по-късно се ожени за една покръстена туркиня Елена. При нея се прибра и друга една покръстена ханъма Зихра (Параскева, Прасковня, Пеша), млада, черноока 19-годишна жена на един турски бей, който в пияно положение бе паднал в една река и се удавил ".
В къщата, където е живял Вазов, в този момент е организиран прекрасен музей.
Но по какъв начин 29-годишният Вазов се отдава на съдийско занятие за година и половина, откакто не е правист и няма университетско обучение? Това е обяснимо, защото постигането на националния блян на Освобождението изисква бърз строеж и на нови държавни устои. А отгледана интелигенция от българи тогава няма. Юристите, учили цялостни или непълни курсове из Западна или Средна Европа, се броят на пръстите на едната ръка; само че за тях привлекателни са високите постове в новия Върховен съд, министерството на правораздаването или апелативните съдилища.
Притичат се на помощ родолюбиви българи от Бесарабия, учили из съветски университети, или чужденци с висше обучение. По тази причина на съдийски и прокурорски длъжности се назначават грамотни и будни жители, а също и на постове из цялата администрация. В този кадрови " поток " попада и Иван Вазов в условия на възходяща поетическа известност.
Ала освен кадровият недостиг препятства младото българско правосъдие. Законовите правила са прекомерно неразбираеми и преплетени, а това в ръцете на недоучили съдии и прокурори е причина за неуместни и комични обстановки. Всъщност османското наказателно законодателство дълги години след Освобождението не е анулирано . Наред с това стартират да работят и Временни правила за устройство на правосъдната част, одобрени от императорския съветски комисар. Ала най-силен източник на право за " спонтанните съдии ", както ги назовава самичък Вазов, са били локалните традиции и вътрешното възприятие за правдивост и морал.
Така Вазов стартира да правораздава, а също така е и ръководител на съда . Наред с него заседават и локални съдии и правосъдни заседатели, а делата са най-вече углавни (наказателни) и цивилен. По това време из българските градчета особено издигнати правосъдни здания няма, най-често се употребяват някогашни конаци или други по-представителни пространства.
Една заличка нормално съчетава функционалности на правосъдна зала, съвещателна стая за взимане на решения, канцелария и списък. В началото страните се подканят да се спогодят, а постоянно това е придружено от " здраво словце " на някой от съдиите или служителите. Полага се и клетва върху Евангелие и кръст. Място за аудитория съвсем в никакъв случай няма.
Съдията Вазов е удовлетворен от своята съдийска работа. От друга страна, локалното население също не е било недоволно, откривайки характерните черти на благосклонност и човечност у младия арбитър. Човеколюбие - това е по моему основното достолепие на Вазовите текстове, почерпено може би от берковския престой.
Вярно е, че Вазовото творчество постоянно се " проектира " върху траекторията на националната ни съдба; това се случва десетилетия наред и затова среща всенародна любов. Ала има нещо друго, което (сякаш) подценяваме - Вазовите хуманизъм и великодушие. Вгледай се деликатно, читателю, в романа " Нова земя " да вземем за пример, наподобяващ Толстоевия " Ана Каренина ". Няма по какъв начин да не усетиш добродушно великодушие, когато Вазов сбито написа за някои безчинства против останалото турско население или за осмивания Гаврил Кръстевич ( " Треперко Паша " ).
Вечната българска класика: Нова земяС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
В Берковица поетът се отдава на " спокойни прекарвания и безшумно съзерцаване " (по думите на проф. Никола Саранов). А при посещаване на княз Александър I Батемберг в града през септември 1879 година особено снизхождение е оказано на ръководителя на съда, като монархът го приканва и в бъдеще да работи и обогатява българската лирика посредством своя гений. Да дадем думата на самия Вазов:
" Животът ми в Берковица съответствува с един от най-плодовитите интервали в моето творчество. Физически подсилен измежду хубавата природа, почувствал се съживен, напълнял, добре гледан от Зихра, подложен в една среда, цялостна с истински видове, и съществени, и комични, сред едно население, запазило своята първичност, освен стихотворец, само че и ръководител на областен съд, аз почерпих от Берковица огромен брой сюжети, които частично обработих доста по-късно ".
Там поетът написа поемата " Грамада ", пресъздала локален бит: мятане на камък на несъмнено място и изговаряне на клетва против чорбаджии от по-старо време, сложили се в услуга на турците. Грамадата растяла и се превръщала в нещо като " национално наказване " и " духовен линч "! В града Вазов написа и поемата " Моята съседка Гмитра ", стихотворенията " На Ком " и " Малини ", а по-късно ще добави локални сюжети в романа " Нова земя ", в поемите " Зихра " и " Загорка ", както и във превъзходната сатирична повест " Митрофан и Дормидолски ".
А ето по какъв начин разказва униформата на съдията Вазов един от познавачите - проф. Никола Саранов:
" Той е бил именуван " ръководителят с алената фуражка ", тъй като ходел в делнични дни единствено с фуражка, обшита с червени шарени гайтани, а в празник - със сабя, прикачена през рамото с алена, 4-5 пръста необятна лента, шинел с лъскави металически копчета и пагони ". Това държание е в осъществяване на заповед на министър Т. Бурмов ръководителите на окръжни съдилища да бъдат облечени в униформа на съветски щатски съветници, която се е състояла от военна шапка, редингот с позлатени копчета и пагони, препасан с шпага. За страдание няма непокътната фотография от съдийския интервал на поета, а най-популярен е рисуваният портрет от художника Николай Евров. Той пък копира фотография на Вазов като служител в Русе, защитавана през днешния ден в Националния книжовен музей.
Появяват се обаче известни настроения против работата на Берковския съд. В излизащия по това време в София закостенял вестник " Витоша " стартират изявления против някои правосъдни решения, както и във връзка държанието на съдии и заседатели, в това число на самия Вазов. Зачестяват и анонимните доноси, облаците се сгъстяват. Аз приписвам това на възходящата известност на Вазов като стихотворец, предизвикваща злоба, както и на политически пристрастености. Ето част от анонимна дописка във вестника:
" Освен това ние си разрешаваме най-искрено да кажем господин Вазову, че той по-добре ще стори, в случай че бъде или единствено стихотворец, в което ще по-да сполучи, или единствено съдия;... с цел да не прави несъзнателно, от неведение, такива погрешки... Като арбитър господин Вазов ще стори по-добре, в случай че се научи да бъде по-внимателен и бърз в осъществяването на длъжностите по службата си, милосърден, обективен и неутрален към всичките жители в раздаването на правораздаването, нежели да написа недописани Идилии и недоправени Видуловци, като че единствено тия са ни към този момент ексик! "
Вазов написа опровергаване до вестника, само че редакцията му дава отговор с присмехулно антрефиле. Вазов написа още веднъж до вестника, с цел да изиска името на анонимния дописник, само че още веднъж получава насмешки. Зачестяват и други недомислени и неподписани обвинявания. Това евентуално доближава до министъра на правораздаването, който предлага на съдията Вазов пренасяне на служба " помощник-прокурор " при Видинския областен съд. Ала гордият стихотворец намира това за намаляване. На 15-и септември 1880 година от Берковица написа депеша до министъра:
" По домашни условия и други повелителни аргументи съм заставен да се откажа от длъжността помощник-прокурор във Видин, где благоволите да ме назначите, и сервирам оставката си ".
Смъртна присъда на куче
Смъртната присъда на куче съпътства присмехулно Вазов десетилетия наред. Как се случва тази правосъдна неточност? Домашно куче, благосъстоятелност на Михал Първанов от Берковица, изяло на пчелина на Еленко Атанасов от с. Костенци 19 дребни ярета и агнета. Съдът заседава два пъти: на 2-ри и на 7-и април 1880 година Поискано е " удостоверение " от кмета на селото, потвърждаващо злодеянието; изпратен на място е и избирателен член на съда със задача да приготви " доклад ".
На второто съвещание притежателят на кучето не отхвърля случката, само че вменява виновност на пчелинчията Георги Слатинченин: " по тази причина кучето в този момент аз кандърдисвам да се убие, само че възнаграждението за изядените агнета и ярета да заплати пчелинджията ми ".
Командированият член рапортува: " фактически кучето на Михаил Първанов... е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 ягнета и 4 останали още живи, само че ще умрат и те, тъй като кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия сподели, че това куче и по-предишний ден изяло една овца ".
На 12-и април 1880 година съдът ПРИСЪДИ: " Кучето на Михаил Първанов да се убие, според с духът на член 170 от Отомански Наказателен закон и овчарят Георги пчелинджията от с. Слатина да заплати заплащане на Еленко Атанасов 180 гроша "!
След доста години (през 1896 г.) Алеко Константинов ще обнародва преписката по това дело във вестник " Знаме " с язвително-саркастични стрели против Вазов. Защо постъпва по този начин Щастливеца, откакто двамата с Вазов се познават добре и даже са работили като млади дружно в канцеларията на свищовския губернатор?
Ето отговорът от проф. Н. Саранов:
" Тяхната основа би трябвало да търсим в партизанските пристрастености, в събитието, че Иван Вазов и Алеко Константинов се намират като дейни дейци в противоположни политически лагери ".
А проф. Саранов е показал усърдие, с цел да открие самото дело. То е защитавано при започване на 40-те години на ХХ век в особено чекмедже от уредника на Вазовата къща-музей в центъра на София Елин Пелин, а там е било донесено от правосъдното министерство. По време на бомбардировките на София през 1944 година това дело дружно с други скъпи документи са скрити на друго място. В отбрана на Вазов проф. Саранов изяснява, че присъдата не е произнесена еднолично, а от цялостен правосъден състав от пет индивида. Освен това имало и други куриозни случаи.
Например известният публицист и държавник Стоян Михайловски, който даже учил няколко семестъра право, през есента на 1879 година като член на Софийския областен съд написа собственоръчно " разпореждане ", с което " министърът на правораздаването Димитър Греков (доктор по право от Екс ан Прованс, Франция) е чисто и просто принизен от своето министерско достолепие и съдът не признава неговата власт ", а това е станало поради политически различия с него! А пък един мирови арбитър от това време " осъжда вадичката на К. М. от с. П. да не тече през двора на Л. Ж. от същото село "!
Проф. Никола Саранов и неговият текст за съдията Вазов
Иван Вазов като съдияС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
През последните няколко месеца се издадоха значително книги, отдадени на Вазов и неговия жанр. Столични и провинциални театри показват негови пиеси. Ала най-пълно и нагледно престоят на Вазов в Берковица е разказан от проф. Никола Саранов в една студия, оповестена в Годишник на Юридическия факултет на университета през 1943 година Неотдавна тази студия бе преиздадена от издателство " Нова звезда ", а пишещият тези редове приготви подробна биография на проф. Саранов при започване на книгата.
Интересна е ориста и на проф. Никола Саранов (1895-1974). Той е титуляр на дисциплината Наказателно съдопроизводство във факултета и е един от най-известните преподаватели. Въвежда и науката Криминалистика в България.
Саранови са прочут габровски жанр със заслуги през Възраждането. Специализирал е в Германия и Франция, в град Хале пази дисертация през 1923 година Проявявал е освен научно, само че и чисто човешко любознание, което го води и до концепцията да изследва съдийската кариера на Вазов. След 1944 година е пропъден от университета, преследван е от Държавна сигурност и умира в цялостна давност на столичната ул. " Хан Аспарух " през 1974 г.
Вазов и Берковица
Двете юбилейни Вазови години (2020-а и 2021-а), отдадени на 170 години от рождението и 100 години от гибелта на именития публицист, като че ли " позабравят " един къс епизод от ранния му живот. Иде тирада за късата съдийска кариера на Вазов от февруари 1879 година до септември 1880 година, когато извършва длъжността на ръководител на Берковския областен съд.
След прекосяването на съветските войски в български земи през юни 1877 година Вазов е назначен от княз Черкаски на дребна чиновническа служба в Свищов - " регистратор " към губернатора Найден Геров. Малко по-късно е освободен и командирован в Русе, а тук Вазов получава предопределение " служител за особени поръчки " към губернатора.
В края на април 1879 година изтича закрепеният от Берлинския контракт 9-месечен период за съветска окупация на България, тогава " всичко будно и грамотно се заловило за чиновничество, тъй като потребността от държавни чиновници била огромна " (по думите на откривателя Ю. Трифонов). Така Вазов получава предопределение от императорския комисар Лукиянов за ръководител на Берковския областен съд, а това станало на 19-и февруари 1879 година
Вазов с облекчение приема това - било поради мръсния русенски въздух, " цялостен с прахуляк и миризми ", било поради неспирните гуляи с съветски офицери край река Дунав. Дори бил прегледан от двама лекари, които изразили подозрения за туберкулоза.
" За Берковица - написа по-късно той - отпътувах с парахода през Лом и от тук с (пощенска) кола през Кутловица. Тоя интервал от своя живот съм описал на доста места и основно в " Нова земя " (част III) и в " Митрофан ". В града Берк овица, ситуиран в луксозните разклонения на Ком, с изобилна зеленина, сенки и здрав балкански въздух, аз скоро се поправих и за пръв път обикнах буйно величествената природа. В Берковица ме чакаха към този момент членовете на съда, които " обезсмъртих " по-после под имената на Митрофан, Дакито и Дормидолски.
Те ме настаниха в къщата на берковския отличник Клисурски, до момента в който ми се откри квартира в една парясана турска къща до самата река, в която нямаше никакви мебели, та единият от членовете на съда ми зае един дървен креват. По-после аз си набрах и столове, и друга покъщина. В същата къща се помести и прототипът на Дормидолски, който скоро по-късно се ожени за една покръстена туркиня Елена. При нея се прибра и друга една покръстена ханъма Зихра (Параскева, Прасковня, Пеша), млада, черноока 19-годишна жена на един турски бей, който в пияно положение бе паднал в една река и се удавил ".
В къщата, където е живял Вазов, в този момент е организиран прекрасен музей.
Но по какъв начин 29-годишният Вазов се отдава на съдийско занятие за година и половина, откакто не е правист и няма университетско обучение? Това е обяснимо, защото постигането на националния блян на Освобождението изисква бърз строеж и на нови държавни устои. А отгледана интелигенция от българи тогава няма. Юристите, учили цялостни или непълни курсове из Западна или Средна Европа, се броят на пръстите на едната ръка; само че за тях привлекателни са високите постове в новия Върховен съд, министерството на правораздаването или апелативните съдилища.
Притичат се на помощ родолюбиви българи от Бесарабия, учили из съветски университети, или чужденци с висше обучение. По тази причина на съдийски и прокурорски длъжности се назначават грамотни и будни жители, а също и на постове из цялата администрация. В този кадрови " поток " попада и Иван Вазов в условия на възходяща поетическа известност.
Ала освен кадровият недостиг препятства младото българско правосъдие. Законовите правила са прекомерно неразбираеми и преплетени, а това в ръцете на недоучили съдии и прокурори е причина за неуместни и комични обстановки. Всъщност османското наказателно законодателство дълги години след Освобождението не е анулирано . Наред с това стартират да работят и Временни правила за устройство на правосъдната част, одобрени от императорския съветски комисар. Ала най-силен източник на право за " спонтанните съдии ", както ги назовава самичък Вазов, са били локалните традиции и вътрешното възприятие за правдивост и морал.
Така Вазов стартира да правораздава, а също така е и ръководител на съда . Наред с него заседават и локални съдии и правосъдни заседатели, а делата са най-вече углавни (наказателни) и цивилен. По това време из българските градчета особено издигнати правосъдни здания няма, най-често се употребяват някогашни конаци или други по-представителни пространства.
Една заличка нормално съчетава функционалности на правосъдна зала, съвещателна стая за взимане на решения, канцелария и списък. В началото страните се подканят да се спогодят, а постоянно това е придружено от " здраво словце " на някой от съдиите или служителите. Полага се и клетва върху Евангелие и кръст. Място за аудитория съвсем в никакъв случай няма.
Съдията Вазов е удовлетворен от своята съдийска работа. От друга страна, локалното население също не е било недоволно, откривайки характерните черти на благосклонност и човечност у младия арбитър. Човеколюбие - това е по моему основното достолепие на Вазовите текстове, почерпено може би от берковския престой.
Вярно е, че Вазовото творчество постоянно се " проектира " върху траекторията на националната ни съдба; това се случва десетилетия наред и затова среща всенародна любов. Ала има нещо друго, което (сякаш) подценяваме - Вазовите хуманизъм и великодушие. Вгледай се деликатно, читателю, в романа " Нова земя " да вземем за пример, наподобяващ Толстоевия " Ана Каренина ". Няма по какъв начин да не усетиш добродушно великодушие, когато Вазов сбито написа за някои безчинства против останалото турско население или за осмивания Гаврил Кръстевич ( " Треперко Паша " ).
В Берковица поетът се отдава на " спокойни прекарвания и безшумно съзерцаване " (по думите на проф. Никола Саранов). А при посещаване на княз Александър I Батемберг в града през септември 1879 година особено снизхождение е оказано на ръководителя на съда, като монархът го приканва и в бъдеще да работи и обогатява българската лирика посредством своя гений. Да дадем думата на самия Вазов:
" Животът ми в Берковица съответствува с един от най-плодовитите интервали в моето творчество. Физически подсилен измежду хубавата природа, почувствал се съживен, напълнял, добре гледан от Зихра, подложен в една среда, цялостна с истински видове, и съществени, и комични, сред едно население, запазило своята първичност, освен стихотворец, само че и ръководител на областен съд, аз почерпих от Берковица огромен брой сюжети, които частично обработих доста по-късно ".
Там поетът написа поемата " Грамада ", пресъздала локален бит: мятане на камък на несъмнено място и изговаряне на клетва против чорбаджии от по-старо време, сложили се в услуга на турците. Грамадата растяла и се превръщала в нещо като " национално наказване " и " духовен линч "! В града Вазов написа и поемата " Моята съседка Гмитра ", стихотворенията " На Ком " и " Малини ", а по-късно ще добави локални сюжети в романа " Нова земя ", в поемите " Зихра " и " Загорка ", както и във превъзходната сатирична повест " Митрофан и Дормидолски ".
А ето по какъв начин разказва униформата на съдията Вазов един от познавачите - проф. Никола Саранов:
" Той е бил именуван " ръководителят с алената фуражка ", тъй като ходел в делнични дни единствено с фуражка, обшита с червени шарени гайтани, а в празник - със сабя, прикачена през рамото с алена, 4-5 пръста необятна лента, шинел с лъскави металически копчета и пагони ". Това държание е в осъществяване на заповед на министър Т. Бурмов ръководителите на окръжни съдилища да бъдат облечени в униформа на съветски щатски съветници, която се е състояла от военна шапка, редингот с позлатени копчета и пагони, препасан с шпага. За страдание няма непокътната фотография от съдийския интервал на поета, а най-популярен е рисуваният портрет от художника Николай Евров. Той пък копира фотография на Вазов като служител в Русе, защитавана през днешния ден в Националния книжовен музей.
Появяват се обаче известни настроения против работата на Берковския съд. В излизащия по това време в София закостенял вестник " Витоша " стартират изявления против някои правосъдни решения, както и във връзка държанието на съдии и заседатели, в това число на самия Вазов. Зачестяват и анонимните доноси, облаците се сгъстяват. Аз приписвам това на възходящата известност на Вазов като стихотворец, предизвикваща злоба, както и на политически пристрастености. Ето част от анонимна дописка във вестника:
" Освен това ние си разрешаваме най-искрено да кажем господин Вазову, че той по-добре ще стори, в случай че бъде или единствено стихотворец, в което ще по-да сполучи, или единствено съдия;... с цел да не прави несъзнателно, от неведение, такива погрешки... Като арбитър господин Вазов ще стори по-добре, в случай че се научи да бъде по-внимателен и бърз в осъществяването на длъжностите по службата си, милосърден, обективен и неутрален към всичките жители в раздаването на правораздаването, нежели да написа недописани Идилии и недоправени Видуловци, като че единствено тия са ни към този момент ексик! "
Вазов написа опровергаване до вестника, само че редакцията му дава отговор с присмехулно антрефиле. Вазов написа още веднъж до вестника, с цел да изиска името на анонимния дописник, само че още веднъж получава насмешки. Зачестяват и други недомислени и неподписани обвинявания. Това евентуално доближава до министъра на правораздаването, който предлага на съдията Вазов пренасяне на служба " помощник-прокурор " при Видинския областен съд. Ала гордият стихотворец намира това за намаляване. На 15-и септември 1880 година от Берковица написа депеша до министъра:
" По домашни условия и други повелителни аргументи съм заставен да се откажа от длъжността помощник-прокурор във Видин, где благоволите да ме назначите, и сервирам оставката си ".
Смъртна присъда на куче
Смъртната присъда на куче съпътства присмехулно Вазов десетилетия наред. Как се случва тази правосъдна неточност? Домашно куче, благосъстоятелност на Михал Първанов от Берковица, изяло на пчелина на Еленко Атанасов от с. Костенци 19 дребни ярета и агнета. Съдът заседава два пъти: на 2-ри и на 7-и април 1880 година Поискано е " удостоверение " от кмета на селото, потвърждаващо злодеянието; изпратен на място е и избирателен член на съда със задача да приготви " доклад ".
На второто съвещание притежателят на кучето не отхвърля случката, само че вменява виновност на пчелинчията Георги Слатинченин: " по тази причина кучето в този момент аз кандърдисвам да се убие, само че възнаграждението за изядените агнета и ярета да заплати пчелинджията ми ".
Командированият член рапортува: " фактически кучето на Михаил Първанов... е изяло на Еленко Атанасов 7 ярета и 8 ягнета и 4 останали още живи, само че ще умрат и те, тъй като кучето ги е давило, и самичкий пчелинджия сподели, че това куче и по-предишний ден изяло една овца ".
На 12-и април 1880 година съдът ПРИСЪДИ: " Кучето на Михаил Първанов да се убие, според с духът на член 170 от Отомански Наказателен закон и овчарят Георги пчелинджията от с. Слатина да заплати заплащане на Еленко Атанасов 180 гроша "!
След доста години (през 1896 г.) Алеко Константинов ще обнародва преписката по това дело във вестник " Знаме " с язвително-саркастични стрели против Вазов. Защо постъпва по този начин Щастливеца, откакто двамата с Вазов се познават добре и даже са работили като млади дружно в канцеларията на свищовския губернатор?
Ето отговорът от проф. Н. Саранов:
" Тяхната основа би трябвало да търсим в партизанските пристрастености, в събитието, че Иван Вазов и Алеко Константинов се намират като дейни дейци в противоположни политически лагери ".
А проф. Саранов е показал усърдие, с цел да открие самото дело. То е защитавано при започване на 40-те години на ХХ век в особено чекмедже от уредника на Вазовата къща-музей в центъра на София Елин Пелин, а там е било донесено от правосъдното министерство. По време на бомбардировките на София през 1944 година това дело дружно с други скъпи документи са скрити на друго място. В отбрана на Вазов проф. Саранов изяснява, че присъдата не е произнесена еднолично, а от цялостен правосъден състав от пет индивида. Освен това имало и други куриозни случаи.
Например известният публицист и държавник Стоян Михайловски, който даже учил няколко семестъра право, през есента на 1879 година като член на Софийския областен съд написа собственоръчно " разпореждане ", с което " министърът на правораздаването Димитър Греков (доктор по право от Екс ан Прованс, Франция) е чисто и просто принизен от своето министерско достолепие и съдът не признава неговата власт ", а това е станало поради политически различия с него! А пък един мирови арбитър от това време " осъжда вадичката на К. М. от с. П. да не тече през двора на Л. Ж. от същото село "!
Проф. Никола Саранов и неговият текст за съдията Вазов
През последните няколко месеца се издадоха значително книги, отдадени на Вазов и неговия жанр. Столични и провинциални театри показват негови пиеси. Ала най-пълно и нагледно престоят на Вазов в Берковица е разказан от проф. Никола Саранов в една студия, оповестена в Годишник на Юридическия факултет на университета през 1943 година Неотдавна тази студия бе преиздадена от издателство " Нова звезда ", а пишещият тези редове приготви подробна биография на проф. Саранов при започване на книгата.
Интересна е ориста и на проф. Никола Саранов (1895-1974). Той е титуляр на дисциплината Наказателно съдопроизводство във факултета и е един от най-известните преподаватели. Въвежда и науката Криминалистика в България.
Саранови са прочут габровски жанр със заслуги през Възраждането. Специализирал е в Германия и Франция, в град Хале пази дисертация през 1923 година Проявявал е освен научно, само че и чисто човешко любознание, което го води и до концепцията да изследва съдийската кариера на Вазов. След 1944 година е пропъден от университета, преследван е от Държавна сигурност и умира в цялостна давност на столичната ул. " Хан Аспарух " през 1974 г.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ