Трохите на битието
Текстът е препубликуван от.
В първия ден от Пролетния панаир на книгата, се състоя премиерата на новата книга на Цветанка Еленкова " Изместването на страха ", на която съм редактор. Авторката има издадени шест стихосбирки и две книги с есета. Последният алманах също включва есета и стихове, отдадени на християнската религия.
Искам да кажа няколко думи не за съответните есета на Цветанка Еленкова, а за техния дух. Защото в случай че има нещо извънредно за българската литература в тази книга, то това е точно нейният дух . Ще се опитам да артикулирам този дух, тъй като наличието му се среща извънредно рядко и несвикнали с него, можем да го подминем. А това би било голям пропуск за самите нас.
Дух на деликатно вглеждане в живота, без да се бърза. На деликатно и постепенно осмисляне на думите и смисъла им. Дух на кротка изясненост, която може да провижда напред или обратно във времето, без да бърка в оценката, в събитията. Светите отци назовават това ясно виждане не ясновидство, а проницателност.
Есетата и стиховете са писани в положение, в което разсъдъкът е слязъл в сърцето и те двете образуват ново осезание, което свободно се движи във времето на Стария и Новия завет, във времето на Сътворението, като приказва от гледната точка на настоящия ден, без вековете и хилядолетията да съставляват някаква спънка за това осезание. Прозорливо, любвеобилно, обичащо осезание, до което паниките не могат да доближат, пред което страховете се отместват. Дали това осезание се стопира пред някоя манастирска икона и дълго я преглежда от всички страни, от всички времена или се стопира пред картина на Бойко Колев, като поема в себе си ненатрапливите ѝ древен асоциации, вниманието му е еднообразно изчистено, концентрирано, кристално.
Ето да вземем за пример иконата " Бащинство " от наоса на църквата Рождество Христово в Арбанаси, която съставлява " рядко срещана комбинация на Разпнатия Христос в прегръдката на Отца Си ", провокира вниманието на авторката и тя просто заключава: " И доколкото хората се доближават до Бога, дотолкоз се доближават и един до различен. Тоест в случай че съществува някаква неспособност да се доближим до Бога в този живот, да следваме пътя на Обожението, то е само невъзможността да дадем или да изпитаме обич към другия ".
Пред подобен взор към света, животът някак се смълчава, потопява се в първозваната си същина, в своето положение преди грехопадението, в своята богоподобност. Есетата и стиховете в тази дребна брошура ни издигат на височина, до която ние инак мъчно бихме стигнали, карат ни да замълчим с безмълвие, което от дълго време сме не запомнили, да изпаднем в съзерцаване на осмия, невечерния ден.
Милена Кирова формулира стила на Цвети Еленкова като " воля за точност на изрече и блян към деликатно разработване на всеки подробност " и прибавя, че " при подобен метод и най-дребните неща, трохите на битието, получават значителност ". Една такава трохичка на битието е " Трева ".
Онова леке
на залепналата за листа капка
излязло отвън очертанията си
нимб на икона
вълна в канара
дантела от Камариняс
е някой който се стопира на думите
без да се оглежда
и хвърля отражения
Богословските есета са написани в същия лиричен дух като стиховете. Затова през стиховете можем да вникнем по-дълбоко в богословските разсъждения. Авторката претърпява богословието като лирика, с което демонстрира и на читателя, че когато се гледа през подобен взор, се прониква по-надълбоко и се разкриват скритите съкровища на богословието. Този взор е характерен за авторката и на него се дължи проникновението ѝ.
Посочвам това, тъй като някои, които не я познават, може да останат с усещането, че текстовете са писани от богослов. Тя ни демонстрира, че за същинското богословие е належащо боголюбие , а без обич към Бога богословието помръква и изсъхва. Също и без лирика богословието освен звучи изсъхнало, само че в него отсъства трепетът на живота. В богословските разсъждения на Цвети метафоричните облици и изненадващите обрати, присъщи за поезията, му придават формат на икона, в която колкото повече се вглеждаме, толкоз повече тя оживява и ни поема в себе си.
За да бъдат написани тези текстове, е нужна богата богословска просвета , което ние откриваме безусловно на всеки ред, а също и в цитираните източници. Иска се още и проникновено схващане на проблемите, които се проучват, следване на посоката, централизация в тематиката. Разсъжденията са основани на светите отци и на най-изтъкнатите модерни богослови, което им придава тежест, макар че се четат с лекост.
Зове овцете си по имеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
А и тематиките са неслучайно подбрани, множеството от тях са колкото забавни, толкоз и ексцентрични. Спойката сред богословските есета и поезията e " нашият път на прекарване на Христа ". Като четем публикациите, оставаме с усещане, че получаваме отговори на въпроси, които сами дълго сме си задавали и в отговор на нашите усложнения Бог ни е изпратил лидер, който да ни покаже какъв брой ясни са отговорите, какъв брой близо сме били до тях. Забелязвали сме, че ние не четем книги, които не дават отговор на въпроси, които преди този момент не сме си задавали. Ето, в ръцете ни е такава книга, която ни е поднесена с обич.
Теодора Димова, публицист: Все още не можем да преодолеем деветосептемврийския манталитет
В първия ден от Пролетния панаир на книгата, се състоя премиерата на новата книга на Цветанка Еленкова " Изместването на страха ", на която съм редактор. Авторката има издадени шест стихосбирки и две книги с есета. Последният алманах също включва есета и стихове, отдадени на християнската религия.
Искам да кажа няколко думи не за съответните есета на Цветанка Еленкова, а за техния дух. Защото в случай че има нещо извънредно за българската литература в тази книга, то това е точно нейният дух . Ще се опитам да артикулирам този дух, тъй като наличието му се среща извънредно рядко и несвикнали с него, можем да го подминем. А това би било голям пропуск за самите нас.
Дух на деликатно вглеждане в живота, без да се бърза. На деликатно и постепенно осмисляне на думите и смисъла им. Дух на кротка изясненост, която може да провижда напред или обратно във времето, без да бърка в оценката, в събитията. Светите отци назовават това ясно виждане не ясновидство, а проницателност.
Есетата и стиховете са писани в положение, в което разсъдъкът е слязъл в сърцето и те двете образуват ново осезание, което свободно се движи във времето на Стария и Новия завет, във времето на Сътворението, като приказва от гледната точка на настоящия ден, без вековете и хилядолетията да съставляват някаква спънка за това осезание. Прозорливо, любвеобилно, обичащо осезание, до което паниките не могат да доближат, пред което страховете се отместват. Дали това осезание се стопира пред някоя манастирска икона и дълго я преглежда от всички страни, от всички времена или се стопира пред картина на Бойко Колев, като поема в себе си ненатрапливите ѝ древен асоциации, вниманието му е еднообразно изчистено, концентрирано, кристално.
Ето да вземем за пример иконата " Бащинство " от наоса на църквата Рождество Христово в Арбанаси, която съставлява " рядко срещана комбинация на Разпнатия Христос в прегръдката на Отца Си ", провокира вниманието на авторката и тя просто заключава: " И доколкото хората се доближават до Бога, дотолкоз се доближават и един до различен. Тоест в случай че съществува някаква неспособност да се доближим до Бога в този живот, да следваме пътя на Обожението, то е само невъзможността да дадем или да изпитаме обич към другия ".
Пред подобен взор към света, животът някак се смълчава, потопява се в първозваната си същина, в своето положение преди грехопадението, в своята богоподобност. Есетата и стиховете в тази дребна брошура ни издигат на височина, до която ние инак мъчно бихме стигнали, карат ни да замълчим с безмълвие, което от дълго време сме не запомнили, да изпаднем в съзерцаване на осмия, невечерния ден.
Милена Кирова формулира стила на Цвети Еленкова като " воля за точност на изрече и блян към деликатно разработване на всеки подробност " и прибавя, че " при подобен метод и най-дребните неща, трохите на битието, получават значителност ". Една такава трохичка на битието е " Трева ".
Онова леке
на залепналата за листа капка
излязло отвън очертанията си
нимб на икона
вълна в канара
дантела от Камариняс
е някой който се стопира на думите
без да се оглежда
и хвърля отражения
Богословските есета са написани в същия лиричен дух като стиховете. Затова през стиховете можем да вникнем по-дълбоко в богословските разсъждения. Авторката претърпява богословието като лирика, с което демонстрира и на читателя, че когато се гледа през подобен взор, се прониква по-надълбоко и се разкриват скритите съкровища на богословието. Този взор е характерен за авторката и на него се дължи проникновението ѝ.
Посочвам това, тъй като някои, които не я познават, може да останат с усещането, че текстовете са писани от богослов. Тя ни демонстрира, че за същинското богословие е належащо боголюбие , а без обич към Бога богословието помръква и изсъхва. Също и без лирика богословието освен звучи изсъхнало, само че в него отсъства трепетът на живота. В богословските разсъждения на Цвети метафоричните облици и изненадващите обрати, присъщи за поезията, му придават формат на икона, в която колкото повече се вглеждаме, толкоз повече тя оживява и ни поема в себе си.
За да бъдат написани тези текстове, е нужна богата богословска просвета , което ние откриваме безусловно на всеки ред, а също и в цитираните източници. Иска се още и проникновено схващане на проблемите, които се проучват, следване на посоката, централизация в тематиката. Разсъжденията са основани на светите отци и на най-изтъкнатите модерни богослови, което им придава тежест, макар че се четат с лекост.
А и тематиките са неслучайно подбрани, множеството от тях са колкото забавни, толкоз и ексцентрични. Спойката сред богословските есета и поезията e " нашият път на прекарване на Христа ". Като четем публикациите, оставаме с усещане, че получаваме отговори на въпроси, които сами дълго сме си задавали и в отговор на нашите усложнения Бог ни е изпратил лидер, който да ни покаже какъв брой ясни са отговорите, какъв брой близо сме били до тях. Забелязвали сме, че ние не четем книги, които не дават отговор на въпроси, които преди този момент не сме си задавали. Ето, в ръцете ни е такава книга, която ни е поднесена с обич.
Теодора Димова, публицист: Все още не можем да преодолеем деветосептемврийския манталитет Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ