Здравка Евтимова, за която писането е свобода
Текстът е препубликуван от.
На китайски името ѝ се написа с 3-4 йероглифа, които - както споделя самата тя, наподобяват като " няколко мравки, съсечени и насъбрани на листа ".
Но името ѝ е прекомерно мъчно за китайците: допустимо за четене, само че невероятно за изговаряне.
Затова ѝ споделят Ана. А тя в действителност се споделя Здравка Евтимова.
Разказите на българската писателка са преведени допълнително от 30 страни по света, измежду които и Китай. За тях Евтимова е носителка на редица награди.
През 2005 година нейният роман " Васил " беше определен измежду десетте описа от целия свят, спечелили състезанието на радио BBC Лондон, а 10 години по-късно различен неин роман - " Рядко ", беше включен в антологията " Най-добра европейска прозаичност за 2015 година " на американското издателство Dalkey Archive Press.
Преди дни стана ясно, че Евтимова е получила и друго самопризнание.
Кръв от къртицаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Нейният разказ " Четвъртък " беше определен от словенската " Фондация за славянски култури " като един от 100-те романа, писани от славянски създатели след рухването на Берлинската стена. Списъкът е част от интернационална литературна стратегия за разпространение на актуалната славянска литература.
Стимулът на Евтимова да продължава да написа обаче не са премиите и признанията на литературната рецензия. " Писането е независимост, то е голяма изненада ", споделя тя в свое изявление за бТВ.
Нейният портал към литературата в действителност са преводите. Завършила е британска лингвистика и през годините е превела десетки художествени произведения от британски на български.
Често е преводач и на самата себе си - сама приготвя акомодациите на книгите си за британските им издания.
Казва обаче, че най-голямо наслаждение ѝ носи българският език.
" Когато работя с български език, аз не работя, а просто се разгръщам. Ако мога да сравня българския като звездолет, то аз съм една бурмичка, която се поставя на изтривалката пред звездолета. Обаче отново си скъп и отново си нужен, отново има смисъл от теб ", споделя Евтимова за Българското национално радио.
Пернишки разказиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
" Пишейки на български, имам възприятието, че хилядолетията, стотиците години на нашата история идват в книгите ми. Някакви такива национални думи идват, които и аз не знам от кое място [са]. "
Именно с тези национални думи тя постоянно разказва тихите и невидими хора, с техните елементарни житейски проблеми.
Според писателя и книжовен критик Георги Гроздев нейните герои живеят мъчно, само че в единодушие със себе си. Обстоятелствата постоянно са срещу тях, само че те въпреки всичко съумяват да преодолеят компликациите.
" Трудностите в действителност ни вършат това, което сме и ни вършат и повече от това, което сме желали да бъдем ", споделя Евтимова.
На китайски името ѝ се написа с 3-4 йероглифа, които - както споделя самата тя, наподобяват като " няколко мравки, съсечени и насъбрани на листа ".
Но името ѝ е прекомерно мъчно за китайците: допустимо за четене, само че невероятно за изговаряне.
Затова ѝ споделят Ана. А тя в действителност се споделя Здравка Евтимова.
Разказите на българската писателка са преведени допълнително от 30 страни по света, измежду които и Китай. За тях Евтимова е носителка на редица награди.
През 2005 година нейният роман " Васил " беше определен измежду десетте описа от целия свят, спечелили състезанието на радио BBC Лондон, а 10 години по-късно различен неин роман - " Рядко ", беше включен в антологията " Най-добра европейска прозаичност за 2015 година " на американското издателство Dalkey Archive Press.
Преди дни стана ясно, че Евтимова е получила и друго самопризнание.
Нейният разказ " Четвъртък " беше определен от словенската " Фондация за славянски култури " като един от 100-те романа, писани от славянски създатели след рухването на Берлинската стена. Списъкът е част от интернационална литературна стратегия за разпространение на актуалната славянска литература.
Стимулът на Евтимова да продължава да написа обаче не са премиите и признанията на литературната рецензия. " Писането е независимост, то е голяма изненада ", споделя тя в свое изявление за бТВ.
Нейният портал към литературата в действителност са преводите. Завършила е британска лингвистика и през годините е превела десетки художествени произведения от британски на български.
Често е преводач и на самата себе си - сама приготвя акомодациите на книгите си за британските им издания.
Казва обаче, че най-голямо наслаждение ѝ носи българският език.
" Когато работя с български език, аз не работя, а просто се разгръщам. Ако мога да сравня българския като звездолет, то аз съм една бурмичка, която се поставя на изтривалката пред звездолета. Обаче отново си скъп и отново си нужен, отново има смисъл от теб ", споделя Евтимова за Българското национално радио.
" Пишейки на български, имам възприятието, че хилядолетията, стотиците години на нашата история идват в книгите ми. Някакви такива национални думи идват, които и аз не знам от кое място [са]. "
Именно с тези национални думи тя постоянно разказва тихите и невидими хора, с техните елементарни житейски проблеми.
Според писателя и книжовен критик Георги Гроздев нейните герои живеят мъчно, само че в единодушие със себе си. Обстоятелствата постоянно са срещу тях, само че те въпреки всичко съумяват да преодолеят компликациите.
" Трудностите в действителност ни вършат това, което сме и ни вършат и повече от това, което сме желали да бъдем ", споделя Евтимова.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ