Константинос Кавафис, застанал леко косо към Вселената
Текстът е препубликуван от.
Константинос Кавафис, стихотворец (1863 - 1933)
Произход: Богато семейство на православни гръцки търговци от Истанбул, роден в Александрия, жител на Англия
Образование и работа: гръцко учебно заведение в Александрия, учи британски и френски, живее и учи в Ливърпул с частни учители, работи като публицист, брокер на фондовата борса в Александрия, секретар в английската администрация в Египет
Интереси: Философия, лирика, езици, момчета, уиски и хиоска мастика
Известни книги: Няма издадени книги приживе, популяризира стиховете си на свитъци измежду другари, има голямо въздействие върху новото потомство гръцки поети
Най-известни стихотворения: " Итака ", " Скрито ", " Намесата на боговете ", " Термопили ", " В очакване на варварите ", " Градът ", " Вечер "
Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е отдалечен,
изпълнен с премеждия и познания...
Светът е цялостен с положителни поети. Малко от тях са велики, още по-малко - гениални. Но Константинос Кавафис е повече - той е Поет. Толкоз. Без избрания. Без разяснения. Тази " Итака ", дружно с " Четири квартета " на Елиът, е най-горният камък на върха на модерната лирика.
Миналото окончателно си е тръгнало, настоящето си отива пред очите ни, историята оживява, само че единствено до момента в който я описваме - поезията на Кавафис е пропита от чувство, че душата и делата на индивида са в непрестанен спор за парче настояще. А Едуард Форстър, който пръв открива Кавафис за света, го разказва в книгата " Александрия ": " Един гръцки господин, застанал безусловно неподвижно, леко напряко към Вселената " .
Да, във великия град на знанието - Александрия, или най-малко в остатъка от него - се ражда през 1863 година и прекарва огромна част от живота си Константинос Кавафис, попива сладникаво-гниеща му атмосфера, разказва го в гаснещите си поетични сънища:
Ти сподели: " Другаде ще ида, при друго някое море.
Един различен град ще се откри, от този по-добър.
[...]
Все в този град ще стигаш ти. За различен не се надявай.
Тъй както тук живота ти е към този момент опустошен -
тук, в тази мъничка черупка,
за всякъде ще бъде опустошен. "
Кавафис в действителност не намира по-добър град за живот и гибел от Александрия. Родителите му са от остаряла и богата истанбулска фамилия, с предшественици на високи постове в църквата и в администрацията. Баща му, Петрос, има адвокатски фирми в Англия и Египет, търгува с памук, зърно и платове. Жени се за 14-годишната Хариклея, щерка на търговец на скъпоценни камъни.
Кавафис е роден космополит с родственици из цяла Европа, само че през 1870 година Петрос умира и фамилията отива в Ливърпул. Константинос прекарва там 7 години, попива английската просвета и научава британския по този начин, че цялостен живот приказва родния гръцки с акцент. Но бизнесът запада и, обеднели, те се връщат в Александрия, той учи в комерсиално учебно заведение, само че повече се занимава с история и литература, научава италиански, латински, френски и арабски.
Заради политически безредици, фамилията отново се мести, този път в Истанбул. Славното минало и великолепието на града оставят безконечен спомен у младежа, още повече - там той открива и хомосексуализма, тематика, която също има дълбока диря в поезията му. На нея, както постоянно внимателно и с повече внимание към следите от действителността, в сравнение с към самата действителност, е отдадено стихотворението " Скрито ": " По думите и по делата ми/ да се не мъчат да открият кой съм бил./ Имаше спънка, тя преобразяваше/ делата ми и метода ми на живот. "
До края на дните си в Александрия Константинос Кавафис води спокоен и неосезаем живот. Той е публицист, служител в английската администрация, има доходи от борсата и даже от хазарт. Държи прекрасен апартамент на втория етаж с огромна тераса. Между 5 и 7 следобяд там пуши обичаните си цигари, пие уиски или хиоска мастика и среща другари.
Припомни си, тялоС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Отличен събеседник, Кавафис знае доста истории от предишното, само че ги споделя по този начин, като че ли стават преди малко в града под краката им. В света под краката им. Вечер обикаля местата за среща с млади момчета, с които лудува през нощта.
Тези нощни походи обаче са все по-редки с времето и с напредването в поезията. Кавафис стартира да написа като себе си късно, след 45. Той прелестно знае какво поетично великолепие основава и ненавижда концепцията стиховете му да висят непродадени в книжарница, по тази причина не издава книга, просто развъжда ръкописите на свитъци и ги раздава.
Като стихотворец става прочут първо в Александрия, след това в Англия, оттова по цяла Европа, а чак най-после и в Гърция. Когато и другите от младото потомство обаче стартират да го боготворят и го признават за най-големия гръцки стихотворец на всички времена, Константинос Кавафис е към този момент мъртъв.
През 1933 година го отнася злокобен рак на гърлото и единственото, което му остава, е да чака намесата на боговете:
Сега ще се случи това, след това друго,
[...]
ще объркаме всичко по този начин, че най-после ще бъдем
във цялостно разстройване... И ще пристигна тогава часът, боговете когато
ще се заловен на работа... и когато сложат ред на земята,
ще си идат. А след това - този нещо ще стори,
различен - друго; след време и другите -
кой колкото може. И всичко още веднъж ще почне.
Константинос Кавафис, стихотворец (1863 - 1933)
Произход: Богато семейство на православни гръцки търговци от Истанбул, роден в Александрия, жител на Англия
Образование и работа: гръцко учебно заведение в Александрия, учи британски и френски, живее и учи в Ливърпул с частни учители, работи като публицист, брокер на фондовата борса в Александрия, секретар в английската администрация в Египет
Интереси: Философия, лирика, езици, момчета, уиски и хиоска мастика
Известни книги: Няма издадени книги приживе, популяризира стиховете си на свитъци измежду другари, има голямо въздействие върху новото потомство гръцки поети
Най-известни стихотворения: " Итака ", " Скрито ", " Намесата на боговете ", " Термопили ", " В очакване на варварите ", " Градът ", " Вечер "
Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е отдалечен,
изпълнен с премеждия и познания...
Светът е цялостен с положителни поети. Малко от тях са велики, още по-малко - гениални. Но Константинос Кавафис е повече - той е Поет. Толкоз. Без избрания. Без разяснения. Тази " Итака ", дружно с " Четири квартета " на Елиът, е най-горният камък на върха на модерната лирика.
Миналото окончателно си е тръгнало, настоящето си отива пред очите ни, историята оживява, само че единствено до момента в който я описваме - поезията на Кавафис е пропита от чувство, че душата и делата на индивида са в непрестанен спор за парче настояще. А Едуард Форстър, който пръв открива Кавафис за света, го разказва в книгата " Александрия ": " Един гръцки господин, застанал безусловно неподвижно, леко напряко към Вселената " .
Да, във великия град на знанието - Александрия, или най-малко в остатъка от него - се ражда през 1863 година и прекарва огромна част от живота си Константинос Кавафис, попива сладникаво-гниеща му атмосфера, разказва го в гаснещите си поетични сънища:
Ти сподели: " Другаде ще ида, при друго някое море.
Един различен град ще се откри, от този по-добър.
[...]
Все в този град ще стигаш ти. За различен не се надявай.
Тъй както тук живота ти е към този момент опустошен -
тук, в тази мъничка черупка,
за всякъде ще бъде опустошен. "
Кавафис в действителност не намира по-добър град за живот и гибел от Александрия. Родителите му са от остаряла и богата истанбулска фамилия, с предшественици на високи постове в църквата и в администрацията. Баща му, Петрос, има адвокатски фирми в Англия и Египет, търгува с памук, зърно и платове. Жени се за 14-годишната Хариклея, щерка на търговец на скъпоценни камъни.
Кавафис е роден космополит с родственици из цяла Европа, само че през 1870 година Петрос умира и фамилията отива в Ливърпул. Константинос прекарва там 7 години, попива английската просвета и научава британския по този начин, че цялостен живот приказва родния гръцки с акцент. Но бизнесът запада и, обеднели, те се връщат в Александрия, той учи в комерсиално учебно заведение, само че повече се занимава с история и литература, научава италиански, латински, френски и арабски.
Заради политически безредици, фамилията отново се мести, този път в Истанбул. Славното минало и великолепието на града оставят безконечен спомен у младежа, още повече - там той открива и хомосексуализма, тематика, която също има дълбока диря в поезията му. На нея, както постоянно внимателно и с повече внимание към следите от действителността, в сравнение с към самата действителност, е отдадено стихотворението " Скрито ": " По думите и по делата ми/ да се не мъчат да открият кой съм бил./ Имаше спънка, тя преобразяваше/ делата ми и метода ми на живот. "
До края на дните си в Александрия Константинос Кавафис води спокоен и неосезаем живот. Той е публицист, служител в английската администрация, има доходи от борсата и даже от хазарт. Държи прекрасен апартамент на втория етаж с огромна тераса. Между 5 и 7 следобяд там пуши обичаните си цигари, пие уиски или хиоска мастика и среща другари.
Отличен събеседник, Кавафис знае доста истории от предишното, само че ги споделя по този начин, като че ли стават преди малко в града под краката им. В света под краката им. Вечер обикаля местата за среща с млади момчета, с които лудува през нощта.
Тези нощни походи обаче са все по-редки с времето и с напредването в поезията. Кавафис стартира да написа като себе си късно, след 45. Той прелестно знае какво поетично великолепие основава и ненавижда концепцията стиховете му да висят непродадени в книжарница, по тази причина не издава книга, просто развъжда ръкописите на свитъци и ги раздава.
Като стихотворец става прочут първо в Александрия, след това в Англия, оттова по цяла Европа, а чак най-после и в Гърция. Когато и другите от младото потомство обаче стартират да го боготворят и го признават за най-големия гръцки стихотворец на всички времена, Константинос Кавафис е към този момент мъртъв.
През 1933 година го отнася злокобен рак на гърлото и единственото, което му остава, е да чака намесата на боговете:
Сега ще се случи това, след това друго,
[...]
ще объркаме всичко по този начин, че най-после ще бъдем
във цялостно разстройване... И ще пристигна тогава часът, боговете когато
ще се заловен на работа... и когато сложат ред на земята,
ще си идат. А след това - този нещо ще стори,
различен - друго; след време и другите -
кой колкото може. И всичко още веднъж ще почне.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ