По буквите: Дън, Бояджиев, Елми
Текстът е препубликуван от
Измина един месец, откогато. Но ние имаме вяра, че рубриката му би трябвало да продължи.
Сега по буквите потегля Зорница Христова, която тази седмица ни показва най-новата стихосбирка на Цочо Бояджиев " Епистолариум ", двуезичната поетична книга " Видове обич " на Стивън Дън и появилия се безусловно преди броени дни разказ " Направени от виновност " на Йоанна Елми.
" Видове обич " от Стивън Дън
Превод от британски Христина Керанова, Бургас: ИК " Знаци ", 2014
Видове любовС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Стихотворенията на Стивън Дън са като картина на Хопър - човек, който е самичък, въпреки в картината да има други, и чувство за други, и мъчително, споделено предпочитание за непосредственост. Застинал в неумението, в невъзможността да преодолее някаква преграда. В едно (невключено в тази книга) стихотворение той написа:
" Дори умните дами се залъгват, / въпреки най-умните да знаят, че общуването е форма на въздържане, / реклама на интимността, до момента в който сърцето се крие в своя дребен джоб от думи. "
Или: стихотворенията на Стивън Дън са като разкази на Карвър или Ъпдайк - фамилни истории, в които сюблимното е в луфтовете сред елементарните неща, в несигурността дали го има. В една от творбите (вече от тази книга) едро куче атакува брачната половинка му, инцидентна кола блъсва кучето и трите - неговата жена, лидерката на автомобила и собственичката на кучето - страдат дружно и напълно друго, а той е изправен пред личната си некадърност да измисли сходен свършек.
В друго стихотворение мъжът се прибира, изпълнен с готовност да допре всички - двете кучета, децата, брачната половинка си, котката. И всички, като в никакъв случай, имат същата нужда - само че единствено по съвпадане, единствено тъй като се е случило времето да е хубаво.
Тази година Стивън Дън умря - на рождения си ден, на 82 години. Това е и мотивът да препрочетем книгата, въпреки да не е напълно нова.
По принцип не обичам двуезичните издания, само че в тази ситуация си давам сметка, че това е обилно решение за двуезичния четец - а в някакъв смисъл евентуалният български четец на Стивън Дън е точно подобен. Не знам дали ще се впечатли от премията " Пулицър " или останалите оценки, от принадлежността му (или не) към разнообразни генерации. По-скоро, в случай че потърси и други книги на Дън, подтикът ще е персонален, не предпочитание за " наваксване " с книжовен авторитет. Аз го усетих.
" Епистолариум " от Цочо Бояджиев
София: Издателство за лирика " ДА ", 2021
В публикацията си в " К " за " Обратното на слънчогледа " Марин Бодаков писа: " Това е книга на раздялата след раздялата, на тъгата след тъгата. " Като че няма нищо по-окончателно. Още повече че става въпрос за определената лирика на Цочо Бояджиев, писана през десетилетия. И въпреки всичко новата му книга " Епистолариум " се пробва да прекрачи оттатък - сред човек и човек е имало думи.
Може ли общуването да спре, когато думите са тук? Цочо Бояджиев деликатно изрязва части от писма и им дава отговор. И тази лирика е смирена пред границите на това, което не ѝ е обещано - диалога като ромон, в който " отвързани са думите от смисъла / и смисълът е, че са твои думи ", конкретиката на проекта да отидеш с някого в Жеравна, вместо да оставиш Жеравна да се разпадне на звуковите си и семантични асоциации. Дори божественото в поезията не е задоволително - тъй като " господ движи ръката на поета, / само че би трябвало си и гъшето перо ".
Не е " хватка " замисълът на книгата, а опит за захващане, за задържане. И в това време - за отваряне на процеп, в който думите да продължат да бъдат част от диалог. Процеп, в който читателят обезверено ще се опита да пропъхне и своите думи, въпреки и пощальонът да е обезсърчителен и злонамерен. Щадяща и безутешна е тази лирика, заскобяваща своето майсторство, да не заглуши нещо по-важно.
Понеже " едвам в този момент най-накрая възприемам / за какво му е на словото да става плът ".
" Направени от виновност " от Йоанна Елми
София: ИК " Жанет 45 ", 2021
Направени от винаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Бистър, стипчив като утрешен мраз е дебютният разказ на Йоанна Елми. Изреченията вървят бързо, не си разрешават да се шляят - да се споделя, каквото има да се казва; шляенето е привилегия на други времена. Книгата не си слага за цел да опише за Прехода, нито за незаконната емиграция, нито за живота на три генерации дами и болката, преживявана като виновност. Просто споделя, както се отварят шкафове в опустяла къща. Виждате сами.
Не знам къде ще ви се появи чувството за " вербатим " - знаете, оня спектакъл, в който актьорите произнасят действително записани от очевидците думи. На мен - още от първите страници, от зарязаната сама родилка и студената ръка на лекаря, който оставя върху корема ѝ банкнота, да си купела нещо от лавката. И нататък, още доста.
Истории от 90-теС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Толкова бяхме взрени в обобщенията преди и след Десети, че сме цялостни с несподелим опит. Опитвам да чета Елми в подтекста на емигрантската литература, примерно Джумпа Лахири, пробвам с ключа на " Истории от 90-те " - не е това, има от това, само че е друго. Благодарна съм, че съвсем няма систематизирания или са заскобени в разговор, поставени до други, съмнителни. Благодарна съм за характерността на облиците, тъй като по този начин им имам вяра.
Най-доброто резюме е още първоначално: героинята Яна търси в интернет нещо за злополуката, на която е станала очевидец, търси по основни думи - и открива поредност от сходни конфликти, жертвата на които е можела да бъде тя.
Ей по този начин се усеща и читателят.
Измина един месец, откогато. Но ние имаме вяра, че рубриката му би трябвало да продължи.
Сега по буквите потегля Зорница Христова, която тази седмица ни показва най-новата стихосбирка на Цочо Бояджиев " Епистолариум ", двуезичната поетична книга " Видове обич " на Стивън Дън и появилия се безусловно преди броени дни разказ " Направени от виновност " на Йоанна Елми.
" Видове обич " от Стивън Дън
Превод от британски Христина Керанова, Бургас: ИК " Знаци ", 2014
Стихотворенията на Стивън Дън са като картина на Хопър - човек, който е самичък, въпреки в картината да има други, и чувство за други, и мъчително, споделено предпочитание за непосредственост. Застинал в неумението, в невъзможността да преодолее някаква преграда. В едно (невключено в тази книга) стихотворение той написа:
" Дори умните дами се залъгват, / въпреки най-умните да знаят, че общуването е форма на въздържане, / реклама на интимността, до момента в който сърцето се крие в своя дребен джоб от думи. "
Или: стихотворенията на Стивън Дън са като разкази на Карвър или Ъпдайк - фамилни истории, в които сюблимното е в луфтовете сред елементарните неща, в несигурността дали го има. В една от творбите (вече от тази книга) едро куче атакува брачната половинка му, инцидентна кола блъсва кучето и трите - неговата жена, лидерката на автомобила и собственичката на кучето - страдат дружно и напълно друго, а той е изправен пред личната си некадърност да измисли сходен свършек.
В друго стихотворение мъжът се прибира, изпълнен с готовност да допре всички - двете кучета, децата, брачната половинка си, котката. И всички, като в никакъв случай, имат същата нужда - само че единствено по съвпадане, единствено тъй като се е случило времето да е хубаво.
Тази година Стивън Дън умря - на рождения си ден, на 82 години. Това е и мотивът да препрочетем книгата, въпреки да не е напълно нова.
По принцип не обичам двуезичните издания, само че в тази ситуация си давам сметка, че това е обилно решение за двуезичния четец - а в някакъв смисъл евентуалният български четец на Стивън Дън е точно подобен. Не знам дали ще се впечатли от премията " Пулицър " или останалите оценки, от принадлежността му (или не) към разнообразни генерации. По-скоро, в случай че потърси и други книги на Дън, подтикът ще е персонален, не предпочитание за " наваксване " с книжовен авторитет. Аз го усетих.
" Епистолариум " от Цочо Бояджиев
София: Издателство за лирика " ДА ", 2021
В публикацията си в " К " за " Обратното на слънчогледа " Марин Бодаков писа: " Това е книга на раздялата след раздялата, на тъгата след тъгата. " Като че няма нищо по-окончателно. Още повече че става въпрос за определената лирика на Цочо Бояджиев, писана през десетилетия. И въпреки всичко новата му книга " Епистолариум " се пробва да прекрачи оттатък - сред човек и човек е имало думи.
Може ли общуването да спре, когато думите са тук? Цочо Бояджиев деликатно изрязва части от писма и им дава отговор. И тази лирика е смирена пред границите на това, което не ѝ е обещано - диалога като ромон, в който " отвързани са думите от смисъла / и смисълът е, че са твои думи ", конкретиката на проекта да отидеш с някого в Жеравна, вместо да оставиш Жеравна да се разпадне на звуковите си и семантични асоциации. Дори божественото в поезията не е задоволително - тъй като " господ движи ръката на поета, / само че би трябвало си и гъшето перо ".
Не е " хватка " замисълът на книгата, а опит за захващане, за задържане. И в това време - за отваряне на процеп, в който думите да продължат да бъдат част от диалог. Процеп, в който читателят обезверено ще се опита да пропъхне и своите думи, въпреки и пощальонът да е обезсърчителен и злонамерен. Щадяща и безутешна е тази лирика, заскобяваща своето майсторство, да не заглуши нещо по-важно.
Понеже " едвам в този момент най-накрая възприемам / за какво му е на словото да става плът ".
" Направени от виновност " от Йоанна Елми
София: ИК " Жанет 45 ", 2021
Бистър, стипчив като утрешен мраз е дебютният разказ на Йоанна Елми. Изреченията вървят бързо, не си разрешават да се шляят - да се споделя, каквото има да се казва; шляенето е привилегия на други времена. Книгата не си слага за цел да опише за Прехода, нито за незаконната емиграция, нито за живота на три генерации дами и болката, преживявана като виновност. Просто споделя, както се отварят шкафове в опустяла къща. Виждате сами.
Не знам къде ще ви се появи чувството за " вербатим " - знаете, оня спектакъл, в който актьорите произнасят действително записани от очевидците думи. На мен - още от първите страници, от зарязаната сама родилка и студената ръка на лекаря, който оставя върху корема ѝ банкнота, да си купела нещо от лавката. И нататък, още доста.
Толкова бяхме взрени в обобщенията преди и след Десети, че сме цялостни с несподелим опит. Опитвам да чета Елми в подтекста на емигрантската литература, примерно Джумпа Лахири, пробвам с ключа на " Истории от 90-те " - не е това, има от това, само че е друго. Благодарна съм, че съвсем няма систематизирания или са заскобени в разговор, поставени до други, съмнителни. Благодарна съм за характерността на облиците, тъй като по този начин им имам вяра.
Най-доброто резюме е още първоначално: героинята Яна търси в интернет нещо за злополуката, на която е станала очевидец, търси по основни думи - и открива поредност от сходни конфликти, жертвата на които е можела да бъде тя.
Ей по този начин се усеща и читателят.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ