Текстът е препубликуван от Фридрих Ницше (1844 - 1900) -

Текстът е препубликуван от

Фридрих Ницше (1844 - 1900) - мъдрец, публицист, композитор

Произход: Рьокен - Прусия, семейство на свещеник и преподавател, отхвърля се от прусашкото поданство и живее като апатрид

Образование: частно учебно заведение, гимназия в Наумбург, специализира в музика, езици, литература, теология и класическа лингвистика в университетите в Бон и Лайпциг

Интереси: музика, лингвистика, философия, литература, лирика

Известени произведения: " Тъй рече Заратустра ", " Раждането на нещастието ", " Човешко, прекомерно човешко ", " Отвъд положителното и злото ", " Генеалогия на морала ", " Веселата просвета ", " Ecce Homo ", " Залезът на Боговете "

Тъй рече Заратустра: Книга за всички и никогоС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Фридрих Ницше, лингвист, мъдрец, публицист, е съвсем незнаен за необятната аудитория като композитор, само че безпределно прочут като мъдрец. В България той не е доста прочут и като стихотворец, въпреки че и философията му е лирика.

Негови стихове превеждат Пенчо Славейков и Гео Милев, само че ето стихотворението " Дъжд ", което, мисля, и аз съумях да докарам до порядъчен превод:

" С тътнеж тежък, тътнеж безконечен, // на земята пада // този дъжд - часове не стопира към този момент // дългата дрънканица. // Сякаш някакво плямпало, // дрънка и не спря..// А денят погледна неенергично // И на открито видя // що дъждът, без отдих дребен, // на света вещае: // Всичко е по този начин незначително, тъпо // и животът - суетност е. "

" О, безсмъртни души, къде отлетя свободата ви ", пита Ницше в " Тъй рече Заратустра ".

Раждането на нещастието (твърди корици)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Но вероятен отговор самичък дава още в предговора, където обяснява мъчителния налог, плащан за безсмъртието на духа: " За да бъдеш вечен, плащаш скъпо, като умираш доста пъти приживе . Има нещо, което назовавам " омразата на великото ", т.е., всичко велико, един път основано, се обръща окончателно върху оногова, който го е сътворил Другото нещо е оная злокобна тишина в близост "

Ницше не стопира, а продължава, стига границата на сарказма, където жестоката самотност се среща с жестоката дарба да я осъзнаеш и посредством това да я надмогнеш: " В едно сходно положение един път усетих близостта на стадо говеда, надалеч преди да съм го видял, просто заради нахлуването на човеколюбиви мисли в главата ми - стадото носеше топлота "...

Този буен мъдрец, който първо е буен лингвист, държи на положителната фраза и оставя блестящи мисли за цитиране. Например: " Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен ". Или: " Бог е мъртъв ".

Залезът на Кумирите (твърди корици)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Но заради ироничния жанр сходни цитати постоянно утвърждават противоположното на това, което е на повърхността. Още по-лошо става, в случай че са откъснати от подтекста, тъй че да внимаваме с тях. Пример - фразата, че Бог е мъртъв, в света на Ницше се отнася единствено до юдео-християнската версия на Бога, не до Бог въобще. Но това рядко се споделя на необятната аудитория, тъй като тогава фразата не е подобаваща за операция, а става теоретичен въпрос.

Въпреки че знам заплахата, ще пожертвам с два цитата на Ницще. Първо е предизвестието: " Ако прекомерно дълго се взираш в бездната, и бездната ще се взре в теб " .

Ако ви звучи като Тери Пратчет, четете Ницше. Вторият откъс е: " Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то и тая неистина изпълзява от устата му - Аз, Държавата, съм народът. "

Фридрих Ницше е роден през 1844 година в Прусия, само че апелът за немско, повече немско и на първо място немско, му идва доста, той се отхвърля от поданство, с цел да обикаля Европа като " апатрид ".

А през последните си години, когато написа в промеждутъците на лудостта, твърди, че е потомък на полски протестанти, преселени в Германия четири генерации по-рано. Да, четири генерации обратно мъжете в рода му са лутерански пастори, само че полският генезис не се приема от откривателите.

От дете Ницше е с нежно здраве, плод и на неприятна приемственост. Страда от ревматизъм, късогледство и анизокория - разнообразни по величина зеници. Има мигрена и пресмята, че главоболието го държи към една трета от годината.

Докато служи в армията, пада с коня, къса гръдни мускули, евентуално чупи ребра, месеци е имобилен и се уволнява. Все отново взе участие във френско-пруската война от 1870 година, само че тогава боледува от дифтерит и дизентерия, счита се, че се заразява и със сифилис.

Човешко, прекомерно човешко (твърди корици)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Освен с сложен живот и нелека философия, Ницше е прочут и със чудноват полов живот. За интервала си в Италия твърди, че два пъти дневно е при проститутки, а през множеството друго време онанира.

" Можех да вървя и по-често при девойките ", самоиронизира се той.

Поне два пъти има трагична неосъществена обич. Първо е Козима, щерка на Лист и жена на Вагнер, с който Ницше къса поради прекомерно немския му темперамент. Или поради пристрастеността си по жена му. В Италия пък се влюбва в Лу Саломе, а съгласно някои - и в приятеля си Пол Рии, който също е влюбен в Саломе. Те обмислят да живеят тримата, има намек и за садо-мазо връзки, само че май никой с никого не употребява под никаква форма влеченията си.

Лу Саломе и половата лирика на интелектуалната муза

Тъй рече НицшеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

В живота на Ницше обаче има една мощно преобладаваща жена - сестра му Елизабет. Тя го ревнува от Саломе, той я ревнува от мъжа й, като го упреква в антисемитизъм.

В книгите и в живота Ницше е срещу антисемитизма и други черти от " немския темперамент ", само че след умели фалшификации, осъществени след гибелта му от Елизабет, той и до момента е апетитен за едно от знамената на нацизма. Добре, че не е жив, та да преживее следващото голямо страдалчество.

Така или другояче, факт е, че геният Ницше цялостен живот страда и цялостен живот преодолява страданието, като трансформира това в център на своята философия.