"Лято в Бурландия" – историите, които разказваме, за да предпазим възрастните
Текстът е препубликуван от
Една от най-неприятните особености на детството е безсилието. Възрастните постоянно считат, че децата не схващат нищо. Но децата виждат всичко, чуват всичко, схващат всичко. Проблемът е, че рядко е по силите им да създадат нещо. Да спрат развода на родителите си, да предотвратят гибелта на баба си, да се изправят против насилието и насилниците.
Може би по тази причина " Лято в Бурландия " на Момчил Миланов е толкоз мощна книга: детето в нея - дребният Щерн - не просто схваща всичко от света на възрастните, само че намира и метод да го промени към по-добро. За себе си и за тях. Или най-малко за един от тях.
В публикация от 2016 година за ролята на гибелта в книгите на Морис Сендак авторката Кейти Ройфи споделя историята за дете, очевидец на рухването на кулите близнаци в Манхатън. Детето упорствало пред татко си, че е видяло над постройките да летят пеперуди. Разбира се (и това е основното в историята), детето знаело, че фигурите, които е описало като пеперуди, са хора, хвърлящи се от горящите здания. Но то измислило пеперудите, с цел да защищити татко си от най-страшното просветление - че личното му дете не е наивно и прелестно знае какво се случва.
Детското въображение като метод да предпазим и даже да спасим възрастните е главният генератор на събития в Бурландия - измислена страна, в която можеш да влезеш единствено в случай че следваш законите на въображението . В скорошно изявление Момчил Миланов дефинира книгата си като " политически разказ за деца ". Трудно определимо като род, " Лято в Бурландия " в действителност съдържа в себе си детайли на фентъзи, исторически разказ, приказка, приключенска история с пъклен изверг.
Лято в БурландияС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Романът е също политически коментар за положението на Грейщад, сивия град, съмнително напомнящ на София - с разрушени плочки и трамваи на сънищата ( " траумвай ", въпреки и добра хрумка, към момента ми звучи леко претенциозно на български). Политиката участва в книгата като обезпокоителен декор, като мъгла, която се спуска над града ден след ден, безнадеждно и непреклонно, по най-страшния и прочут ни метод: апропо.
Жанровата несигурност и разколебаност на романа, в който местата и героите са по едно и също време себе си и други, действителни и мислени, в действителност реализира резултата на съня. Сън, в който напълно умерено и без несъгласие можем да бъдем двама души по едно и също време. Сънищата и подлият проект на мистериозния Барон Нулде да постави ръка върху тях са в основата на книгата от сюжетна позиция. Те са също и основният механизъм за откриване на страховете и желанията на дребния Щерн, който, по всичко наподобява, има проект за избавление.
И защото това е в последна сметка надълбоко българска история, спасението в нея не е групово, а самостоятелно. Зимата в Грейщад е за всички. Лятото в Бурландия - единствено за тези, които могат да си измислят бягство. Вътрешна емиграция в съня.
Именно опцията за бягство - този ярък персонален небосвод - прави книгата на Миланов толкоз нежна и лека за четене. Макар действието да се развива под тягостната сянка на дирижабъла, щръкнал над града, в него няма нищо ужасно или безнадеждно. Това е бляскав разказ на игра и вървене по главата на злото: тъкмо подобен, какъвто го загатва превъзходната корица на Кирил Златков.
За разлика от " Да отгледаш гарвани " или " Лабиринтът на фавна " - два кино лентата, които изследват тъмните страни на детската фикция по време на тирания, " Лято в Бурландия " е лек, непосредствен и топъл . Сънят на разсъдъка тук не ражда чудовища, а най-вече котколиси или лисокотки - ще би трябвало да навлезете в историята, с цел да изберете един от двата разновидността.
Четох книгата постепенно - напълно преднамерено, тъй като желаех да удължа с няколко дни потъването в нейния свят на сънища, цялостни с любов и грижа. И с тази толкоз непоносима горест по хората, които обичаме и които може да изчезнат във всеки един миг. Изведнъж се разсънваме и разбираме, че ги няма. И никой сън не може да ги върне, колкото и постоянно да се явяват в него.
С любов и въображение - единствено по този начин можем да се надигнем против тъгата и надвисващия мрак , да се спасим, когато лакеите на Нулде нахлуят в дома ни, с цел да ни търсят. Само по този начин могат да се изправят против света децата, които всичко схващат, а в действителност толкоз малко могат да създадат. С любов и въображение Грейщад става малко по-цветен, а трамваите политат като пеперуди край горящите кули. И в никакъв случай няма да кажем на възрастните, че разбираме всичко. Защото би трябвало да ги предпазим.
Една от най-неприятните особености на детството е безсилието. Възрастните постоянно считат, че децата не схващат нищо. Но децата виждат всичко, чуват всичко, схващат всичко. Проблемът е, че рядко е по силите им да създадат нещо. Да спрат развода на родителите си, да предотвратят гибелта на баба си, да се изправят против насилието и насилниците.
Може би по тази причина " Лято в Бурландия " на Момчил Миланов е толкоз мощна книга: детето в нея - дребният Щерн - не просто схваща всичко от света на възрастните, само че намира и метод да го промени към по-добро. За себе си и за тях. Или най-малко за един от тях.
В публикация от 2016 година за ролята на гибелта в книгите на Морис Сендак авторката Кейти Ройфи споделя историята за дете, очевидец на рухването на кулите близнаци в Манхатън. Детето упорствало пред татко си, че е видяло над постройките да летят пеперуди. Разбира се (и това е основното в историята), детето знаело, че фигурите, които е описало като пеперуди, са хора, хвърлящи се от горящите здания. Но то измислило пеперудите, с цел да защищити татко си от най-страшното просветление - че личното му дете не е наивно и прелестно знае какво се случва.
Детското въображение като метод да предпазим и даже да спасим възрастните е главният генератор на събития в Бурландия - измислена страна, в която можеш да влезеш единствено в случай че следваш законите на въображението . В скорошно изявление Момчил Миланов дефинира книгата си като " политически разказ за деца ". Трудно определимо като род, " Лято в Бурландия " в действителност съдържа в себе си детайли на фентъзи, исторически разказ, приказка, приключенска история с пъклен изверг.
Романът е също политически коментар за положението на Грейщад, сивия град, съмнително напомнящ на София - с разрушени плочки и трамваи на сънищата ( " траумвай ", въпреки и добра хрумка, към момента ми звучи леко претенциозно на български). Политиката участва в книгата като обезпокоителен декор, като мъгла, която се спуска над града ден след ден, безнадеждно и непреклонно, по най-страшния и прочут ни метод: апропо.
Жанровата несигурност и разколебаност на романа, в който местата и героите са по едно и също време себе си и други, действителни и мислени, в действителност реализира резултата на съня. Сън, в който напълно умерено и без несъгласие можем да бъдем двама души по едно и също време. Сънищата и подлият проект на мистериозния Барон Нулде да постави ръка върху тях са в основата на книгата от сюжетна позиция. Те са също и основният механизъм за откриване на страховете и желанията на дребния Щерн, който, по всичко наподобява, има проект за избавление.
И защото това е в последна сметка надълбоко българска история, спасението в нея не е групово, а самостоятелно. Зимата в Грейщад е за всички. Лятото в Бурландия - единствено за тези, които могат да си измислят бягство. Вътрешна емиграция в съня.
Именно опцията за бягство - този ярък персонален небосвод - прави книгата на Миланов толкоз нежна и лека за четене. Макар действието да се развива под тягостната сянка на дирижабъла, щръкнал над града, в него няма нищо ужасно или безнадеждно. Това е бляскав разказ на игра и вървене по главата на злото: тъкмо подобен, какъвто го загатва превъзходната корица на Кирил Златков.
За разлика от " Да отгледаш гарвани " или " Лабиринтът на фавна " - два кино лентата, които изследват тъмните страни на детската фикция по време на тирания, " Лято в Бурландия " е лек, непосредствен и топъл . Сънят на разсъдъка тук не ражда чудовища, а най-вече котколиси или лисокотки - ще би трябвало да навлезете в историята, с цел да изберете един от двата разновидността.
Четох книгата постепенно - напълно преднамерено, тъй като желаех да удължа с няколко дни потъването в нейния свят на сънища, цялостни с любов и грижа. И с тази толкоз непоносима горест по хората, които обичаме и които може да изчезнат във всеки един миг. Изведнъж се разсънваме и разбираме, че ги няма. И никой сън не може да ги върне, колкото и постоянно да се явяват в него.
С любов и въображение - единствено по този начин можем да се надигнем против тъгата и надвисващия мрак , да се спасим, когато лакеите на Нулде нахлуят в дома ни, с цел да ни търсят. Само по този начин могат да се изправят против света децата, които всичко схващат, а в действителност толкоз малко могат да създадат. С любов и въображение Грейщад става малко по-цветен, а трамваите политат като пеперуди край горящите кули. И в никакъв случай няма да кажем на възрастните, че разбираме всичко. Защото би трябвало да ги предпазим.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ