Преводът не е веднъж завинаги
Текстът е препубликуван от.
Анджела Родел е родена в Уисконсин, Съединени американски щати, през 1974 година Живее и работи в България от близо 20 години. Превеждала е знакови имена в българската литература - като Георги Господинов, Ивайло Петров, Георги Марков, Захари Карабашлиев, Ангел Игов, Милен Русков, Вера Мутафчиева и други През май 2023 година дружно с Георги Господинов печели Международния Букър - най-престижната премия за художествена литература в превод на британски език.
" Честито знамение на езика ": " Времеубежище " на Георги Господинов завоюва интернационален " Букър "
Срещам се с Анджела Родел в офиса ѝ в топъл юнски ден. Питам я харесва ли ѝ горещината, тъй като знам, че е родом от много по-студено място. Засмива се, споделя, че даже тя се предава и пуска климатик - въпреки всичко идва от суперклиматизираната Америка. Америка. За доста българи американската фантазия е още жива и мнозина са отпътували да търсят щастието си оттатък океана.
Но Анджела е избрала да пристигна тук. И да остане.
Едно от първите ѝ визити в България е по време на Виденовата зима. Чудя се по какъв начин не се е отказала. Разказва ми, че преди този момент отишла в Копривщица през 95-та, а там " супер, някакви планини, някакви баби, слънце, беше доста по този начин, сантиментално и идилично, и към този момент като аплайвах за " Фулбрайт " през 96-97-ма, тъкмо за Виденовата зима бях тук ".
Преживяването я заземява:
" За мен беше страховит урок, бях на 23 и разбрах каква щастливка съм, че това, което одобряваме за даденост в Америка, никак не е даденост. Тогава имах доста нереална, сантиментална визия. А за мен беше просто по-дълбоко запознаване с България. "
Сравнява го с обичта към човек - в един миг виждаш всичките му страни - и положителните, и неприятните, само че това не те отблъсква, просто го приемаш подобен, какъвто е. " Благодарна съм, че бях тук през този интервал. Мисля, че получих някакво просветление и за себе си, и за България. "
Питам я дали има вяра, че човек има избран път, по който върви, и каквото и да прави, се озовава на него, или всичко е плод на случайност. " Бях в Америка и правех докторантура, само че от самото начало усещах, че нещо беше незавършено. Вече като пристигнах през 2004-2005 година, отново се оказах на този кръстопът - дали да се връщам в Щатите и да пазя дисертация, или да оставам - и просто взех решение да остана. Не беше доста рационално решение, имаше някакво мощно вътрешно възприятие, че моята работа тук не е свършена, че има какво да изучавам от това място. "
ВремеубежищеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
На 23 май, в навечерието на най-хубавия български празник, Георги Господинов и Анджела Родел завоюваха Международния Букър за романа " Времеубежище " и превода му на британски език. Поздравявам я за изключителното самопризнание и споделям, че още сега, в който Лейла Слимани разгласи, че романът, определен от журито, е отличен и поради мощно поетичния си език, си споделих: няма по какъв начин да не е " Времеубежище ".
" Ние, българите ": Анджела Родел дава отговор на Макс Фриш
Наистина ли, отвръща Анджела, и споделя, че с Георги са били изумени, че въобще са стигнали до дългия лист. " Още ми се вижда като сън, не мога да допускам. " Питам я дали за нея е било фантазия да завоюва тази премия. " Дори не смеехме да си мечтаем . Когато станахме част от дългия лист, си казахме, че е огромна чест, и нали, дотук бяхме! Като влязохме и в късия лист - отново: дотук бяхме! Аз персонално не посмях да си бленувам такова нещо, само че... "
Споделям с Анджела очакванията си високото самопризнание да окаже въздействие върху самочувствието на българите във връзка с българската литература. " Както сподели Георги в доста изявленията, това би трябвало да отвори вратата и за млади писатели, и за други български писатели; към този момент ще бъдем на картата... "
Интересно ми е какви са съгласно нея усещанията на американците от България и българската литература.
" Средният американец не е чувал за България, не знае къде е. Може би в този момент, откакто към този момент има толкоз българи в Америка, си споделят: А, да, имам един другар, той е българин, тук, на работа, само че като цяло никакви асоциации нямат. " Надява се Международният Букър да е " малка врата към източноевропейската литература ".
" В Съединени американски щати действителността е такава, че процентът преводна литература, която се издава, е доста дребен. И той включва цялата нехудожествена литература, преводни учебници, научни писания, справочници и така нататък Докато в България даже през социализма постоянно е имало доста преводна литература. И като виждам пазара, доста се следи. Все отново мисля, че европейците като цяло, в това число България, са по-отворени и на преводната литература не се гледа като на втора употреба, до момента в който в Съединени американски щати, най-малко допреди двайсетина години, да гледаш филм със надписи беше някак под равнището им. Но новото потомство към този момент не мисли по този начин. "
Разпитвам Анджела за първите ѝ стъпки в превода на български. Започнала е с лирика: " Това с превода на лирика стана инцидентно, само че мисля, че има нещо правилно, че най-хубавият преводач на лирика е стихотворец, по тази причина обичам да работя с български или американски поети като редактор. Чета лирика, само че усещам, че не е моето. Превела съм много лирика, само че постоянно с възприятие на терзание " Анджела преподава в магистърската стратегия " Преводач-редактор ", където също превеждат лирика: " Всички постоянно се тормозят, опасяват се, питат се по какъв начин ще стане, само че все се оказва, че има един-двама със страхотна заложба Те като че ли са поети, още неоткрити, и преводачи, на които това е мощната им страна. "
Във връзка с преподавателската работа я запитвам счита ли, че преводът може да бъде преподаван, и по какъв начин протичат нейните лекции. Впечатлението ѝ е, че доста студенти бързат към вълнуващи и забавни тематики, да вземем за пример диалекти, диалект, само че съгласно нея структурата на езика, граматиката, са основополагащи и постоянно се оказват препъникамъни за младите преводачи. Признава, че даже тя, въпреки и опитна, постоянно има едно мислено за глаголните времена, когато превежда.
" Има тактики, няма невъзможни неща за превод съвсем, само че да, имам едно мислено, че всеки текст съдържа клопки. "
А кои са нейните учители в превода? Имало ли е изобщо някой, който да се занимава с превод от български на британски във времето, когато е пристигнала в България? " Малко скърбя, че не съм имала преподавател, може би по-бързо щях да стигна до някакви значими заключения, само че като започнах да превеждам - през 2004-2005 година работих в списание Vagabond - и там Антони Георгиев, който е доста умел, ужасно ми оказа помощ, даде ми кураж.
Тогава, като дилетант, се придържах доста безусловно към текста, коя съм аз, че да... Нямах самочувствие да е по-леко, свободно, само че Антони доста ме окуражаваше. Ти знаеш този език, той е и твой, може да даваш нещо от себе си, и това беше доста значимо... че той като редактор минаваше през всички текстове и държеше преводът да е правилен на истинския текст, само че и да не е вцепенен, дърварски - беше доста потребен преподавател в това отношение. Самите създатели също доста ми помогнаха, даваха противоположна връзка. Имах шанс да работя с създатели, които от своя страна имаха самообладание да работят с мен. "
С Георги Господинов да вземем за пример, наподобява, че имат необикновен синхрон, като че ли работата им върви доста гладко. " Да, той е страховит, може би от дребното български писатели, които в действителност гледат на писането като на поминък. При него всичко е суперизящно , доста рядко може да намериш нещо, което да не е както би трябвало. Активен е, взе участие, без да се наскърбява, без да се държи, като че ли греша в някаква рана, което е много внимателен миг. Разбирам, че преводачът от време на време е първият човек, който влиза в текста, в който пък от време на време се случва да има несъответствия, проблеми, клишета. Винаги чувствам дали създателят е отворен към подобен вид коментар. Има писатели, които са признателни, споделят: Търсил съм подобен редактор и не съм намерил...
Да си преводач от български на британски включва и много посланическа работа. " Много е мъчно и това е неплатен труд, дано бъдем откровени. Писах един текст за сборника на Димитър Камбуров и Михаела Харпър и там тъкмо за това говорех, че ти не си единствено преводач, никой не идва при теб да ти каже: Дай да преведем един български публицист. Самият ти би трябвало да си скаут, да откриеш забавен създател, да инвестираш в превод, след това ставаш сътрудник, търсиш списания, издатели, вероятно намираш опция за издание. И по-късно отново ти си този, който кандидатства за грантове, финансиране, ти си връзката с издателите А когато, живот и здраве, книгата излезе, в случай че създателят не е доста сигурен в британския си, би трябвало да вървиш по всякакви фестивали - което е супер! Примерно, с Вера Мутафчиева, която към този момент не е сред живите, аз ще върша книжно турне, тъй като съм и рекламен сътрудник, и пиар... Цялата работа включва доста повече от чистата работа с текста. "
И като загатваме Вера Мутафчиева, Анджела към този момент е на финалната права в редактирането на превода на " Случаят Джем " . Признава, че е било предизвикателство. " Имаше доста турски вътре - нали Вера Мутафчиева е била османистка, академик, историк, и не дава нито бележки под линия, нито нищо, просто ти си в турския текст. Открих един турчин, с който да се съветвам. Иначе езикът ѝ е страховит, авторката е с доста готино възприятие за комизъм. За страдание, не съм я познавала персонално, само че очевидно е била добра психоложка, уловила е какво е присъщото в индивида, в нейните персонажи. Затова макар че беше мъчно, беше и пъклен прелестно за превод. А и текстът е доста авангарден за времето си! През 60-те години такава конструкция! Как въобще е излязло сходно нещо в социалистическа България " Може да прочетете и прелестния текст, в който самата Анджела споделя за прекарването си с книгата.
Питам я по какъв начин се е справила с условието на американските издателства нищо да не се извежда под линия. " По принцип модата е такава, че не трябва да има. Смята се, че това изважда читателя от текста, и преди, когато работехме с издателство Open Letters по " Физика на тъгата ", нямахме право една записка под линия да сложим, което е доста мъчно - цялата книга е цялостна със соцреалии, просто се видяхме в знамение. С новия издател - Norton, просто без да питаме, взехме решение, че не може. Но оттова ми пратиха някакви други свои книги, видях, че има бележки, и ги попитах: Ама може ли бележки под линия, а те: Да, естествено, може да употребявате. С Георги към този момент бяхме толкоз опарени от предходния си опит, че подходихме доста спестовно. Може би няма и 10 бележки под линия в целия разказ (Time Shelter). "
И въпреки всичко по какъв начин се предава на американския четец целият този социализъм и изобщо културата на Източния блок и мисленето на хората по това време?
" Едно от спасенията за мен като преводач, е, че хората, които четат преводна литература, са много подбрана публика; те към този момент имат интерес, изключително към източноевропейски създатели. И тъй като има толкоз съветски преводи от този интервал, уповавам се, че тази атмосфера може да е позната и от други творби. В България социализмът е друг спрямо останалите соцдържави, само че концепциите като цяло въпреки всичко имат някаква почва в американското въображение. "
Припомням ѝ за ателието по превод на Фондация " Елизабет Костова " от 2020 година, в което лектори бяха самата Родел, Изидора Анжел, Екатерина Петрова и Велина Минкова. Тогава за пръв път осъзнах какъв брой е мъчно да бъдеш преводач от български на британски, какъв брой старания изисква това. Анджела признава, че Елизабет Костова и фондацията са я въвели в тази сфера и среда, признателна е, че са ѝ помогнали да сътвори контакти с издатели и редактори.
Споделям, че тъкмо по време на въпросното ателие съм придобила малко убеденост, че човек може да превежда и на език, който не му е майчин. " Мисля, че това е някакъв фатализъм. Да, преди съществуваше настройката, че би трябвало да превеждаш единствено на майчиния си език, само че хегемонията на native speakers в превода бавно си отива.
Например тази година и аз, и Изидора [Анжел] бяхме определени за стипендиантки на National Endowment for the Arts, и от двайсетина плана имаше към 6-7 души, които не бяха native speakers, само че все пак завоюваха. Вече разбираме, че няма един британски, и това, че езикът не ти е роден, не значи, че не можеш да бъдеш добър преводач или че няма какво да дадеш на този текст. Нещата се трансформират за положително. "
Имало ли е текст или елементи от текст, за които си е казвала: Не, това не може да се преведе? " Да, по-скоро обособени моменти, и все се сещам за Иглика Василева, която, като превеждала " Одисей ", в един миг толкоз се фрустрирала, че взела един нож и пробола книгата. И аз изцяло я разбирам!
Хайка за вълциС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Сега да вземем за пример с " Хайка за вълци " - толкоз обичам този разказ, просто брилянтен език, с възприятие за комизъм... Може би 7-8 години търсих издател, най-сетне открих, и си крещя: Ама не мога да я преведа тая книга, няма да стане на британски, какво върша аз тука... Не мога! И в един миг, като отшумя това обезсърчение, си споделих: Да, значи, няма да стане толкоз готино, както е на български, с всички там диалекти, идиолекти, само че въпреки всичко има толкоз доста забавни неща, чисто исторически, персонални, обществени, политически, че има стойност, даже всички тънки езикови работи да няма по какъв начин да ги спася... Поне аз по този начин се утеших.
Може би никой превод не е заключителен, може би след двайсет години ще има разнообразни разбирания и нови преводи. Това е обикновено, преводът не е един път вечно. "
Като един същински ренесансов човек Анджела не се лимитира единствено с една форма на изкуство. Всъщност в България я довежда и пристрастеността ѝ към музиката и пеенето. Питам я дали това ѝ оказва помощ да съобщи ритъма на текста. " Абсолютно, аз съм изцяло уверена, че има връзка. Бях в Лондон преди може би 10 години за един преводачески семинар, след семинара пием бира и се оказва, че всеки от нас е и музикант, просто всеки. Това не е инцидентно, съгласно мен ти оказва помощ ужасно доста да усетиш мелодията, звучността на езика, стига да имаш ухо за тия неща. "
Излиза, че разнообразни пътища водят Анджела към преводаческата активност. Може би просто когато нещо е същински значимо за нас, намираме пътя към него през всичко, което вършим.
Анджела Родел, преводач: Аз съм оптимист за България макар всичко
Анджела Родел е родена в Уисконсин, Съединени американски щати, през 1974 година Живее и работи в България от близо 20 години. Превеждала е знакови имена в българската литература - като Георги Господинов, Ивайло Петров, Георги Марков, Захари Карабашлиев, Ангел Игов, Милен Русков, Вера Мутафчиева и други През май 2023 година дружно с Георги Господинов печели Международния Букър - най-престижната премия за художествена литература в превод на британски език.
" Честито знамение на езика ": " Времеубежище " на Георги Господинов завоюва интернационален " Букър " Срещам се с Анджела Родел в офиса ѝ в топъл юнски ден. Питам я харесва ли ѝ горещината, тъй като знам, че е родом от много по-студено място. Засмива се, споделя, че даже тя се предава и пуска климатик - въпреки всичко идва от суперклиматизираната Америка. Америка. За доста българи американската фантазия е още жива и мнозина са отпътували да търсят щастието си оттатък океана.
Но Анджела е избрала да пристигна тук. И да остане.
Едно от първите ѝ визити в България е по време на Виденовата зима. Чудя се по какъв начин не се е отказала. Разказва ми, че преди този момент отишла в Копривщица през 95-та, а там " супер, някакви планини, някакви баби, слънце, беше доста по този начин, сантиментално и идилично, и към този момент като аплайвах за " Фулбрайт " през 96-97-ма, тъкмо за Виденовата зима бях тук ".
Преживяването я заземява:
" За мен беше страховит урок, бях на 23 и разбрах каква щастливка съм, че това, което одобряваме за даденост в Америка, никак не е даденост. Тогава имах доста нереална, сантиментална визия. А за мен беше просто по-дълбоко запознаване с България. "
Сравнява го с обичта към човек - в един миг виждаш всичките му страни - и положителните, и неприятните, само че това не те отблъсква, просто го приемаш подобен, какъвто е. " Благодарна съм, че бях тук през този интервал. Мисля, че получих някакво просветление и за себе си, и за България. "
Питам я дали има вяра, че човек има избран път, по който върви, и каквото и да прави, се озовава на него, или всичко е плод на случайност. " Бях в Америка и правех докторантура, само че от самото начало усещах, че нещо беше незавършено. Вече като пристигнах през 2004-2005 година, отново се оказах на този кръстопът - дали да се връщам в Щатите и да пазя дисертация, или да оставам - и просто взех решение да остана. Не беше доста рационално решение, имаше някакво мощно вътрешно възприятие, че моята работа тук не е свършена, че има какво да изучавам от това място. "
На 23 май, в навечерието на най-хубавия български празник, Георги Господинов и Анджела Родел завоюваха Международния Букър за романа " Времеубежище " и превода му на британски език. Поздравявам я за изключителното самопризнание и споделям, че още сега, в който Лейла Слимани разгласи, че романът, определен от журито, е отличен и поради мощно поетичния си език, си споделих: няма по какъв начин да не е " Времеубежище ".
" Ние, българите ": Анджела Родел дава отговор на Макс Фриш Наистина ли, отвръща Анджела, и споделя, че с Георги са били изумени, че въобще са стигнали до дългия лист. " Още ми се вижда като сън, не мога да допускам. " Питам я дали за нея е било фантазия да завоюва тази премия. " Дори не смеехме да си мечтаем . Когато станахме част от дългия лист, си казахме, че е огромна чест, и нали, дотук бяхме! Като влязохме и в късия лист - отново: дотук бяхме! Аз персонално не посмях да си бленувам такова нещо, само че... "
Споделям с Анджела очакванията си високото самопризнание да окаже въздействие върху самочувствието на българите във връзка с българската литература. " Както сподели Георги в доста изявленията, това би трябвало да отвори вратата и за млади писатели, и за други български писатели; към този момент ще бъдем на картата... "
Интересно ми е какви са съгласно нея усещанията на американците от България и българската литература.
" Средният американец не е чувал за България, не знае къде е. Може би в този момент, откакто към този момент има толкоз българи в Америка, си споделят: А, да, имам един другар, той е българин, тук, на работа, само че като цяло никакви асоциации нямат. " Надява се Международният Букър да е " малка врата към източноевропейската литература ".
" В Съединени американски щати действителността е такава, че процентът преводна литература, която се издава, е доста дребен. И той включва цялата нехудожествена литература, преводни учебници, научни писания, справочници и така нататък Докато в България даже през социализма постоянно е имало доста преводна литература. И като виждам пазара, доста се следи. Все отново мисля, че европейците като цяло, в това число България, са по-отворени и на преводната литература не се гледа като на втора употреба, до момента в който в Съединени американски щати, най-малко допреди двайсетина години, да гледаш филм със надписи беше някак под равнището им. Но новото потомство към този момент не мисли по този начин. "
Разпитвам Анджела за първите ѝ стъпки в превода на български. Започнала е с лирика: " Това с превода на лирика стана инцидентно, само че мисля, че има нещо правилно, че най-хубавият преводач на лирика е стихотворец, по тази причина обичам да работя с български или американски поети като редактор. Чета лирика, само че усещам, че не е моето. Превела съм много лирика, само че постоянно с възприятие на терзание " Анджела преподава в магистърската стратегия " Преводач-редактор ", където също превеждат лирика: " Всички постоянно се тормозят, опасяват се, питат се по какъв начин ще стане, само че все се оказва, че има един-двама със страхотна заложба Те като че ли са поети, още неоткрити, и преводачи, на които това е мощната им страна. "
Във връзка с преподавателската работа я запитвам счита ли, че преводът може да бъде преподаван, и по какъв начин протичат нейните лекции. Впечатлението ѝ е, че доста студенти бързат към вълнуващи и забавни тематики, да вземем за пример диалекти, диалект, само че съгласно нея структурата на езика, граматиката, са основополагащи и постоянно се оказват препъникамъни за младите преводачи. Признава, че даже тя, въпреки и опитна, постоянно има едно мислено за глаголните времена, когато превежда.
" Има тактики, няма невъзможни неща за превод съвсем, само че да, имам едно мислено, че всеки текст съдържа клопки. "
А кои са нейните учители в превода? Имало ли е изобщо някой, който да се занимава с превод от български на британски във времето, когато е пристигнала в България? " Малко скърбя, че не съм имала преподавател, може би по-бързо щях да стигна до някакви значими заключения, само че като започнах да превеждам - през 2004-2005 година работих в списание Vagabond - и там Антони Георгиев, който е доста умел, ужасно ми оказа помощ, даде ми кураж.
Тогава, като дилетант, се придържах доста безусловно към текста, коя съм аз, че да... Нямах самочувствие да е по-леко, свободно, само че Антони доста ме окуражаваше. Ти знаеш този език, той е и твой, може да даваш нещо от себе си, и това беше доста значимо... че той като редактор минаваше през всички текстове и държеше преводът да е правилен на истинския текст, само че и да не е вцепенен, дърварски - беше доста потребен преподавател в това отношение. Самите създатели също доста ми помогнаха, даваха противоположна връзка. Имах шанс да работя с създатели, които от своя страна имаха самообладание да работят с мен. "
С Георги Господинов да вземем за пример, наподобява, че имат необикновен синхрон, като че ли работата им върви доста гладко. " Да, той е страховит, може би от дребното български писатели, които в действителност гледат на писането като на поминък. При него всичко е суперизящно , доста рядко може да намериш нещо, което да не е както би трябвало. Активен е, взе участие, без да се наскърбява, без да се държи, като че ли греша в някаква рана, което е много внимателен миг. Разбирам, че преводачът от време на време е първият човек, който влиза в текста, в който пък от време на време се случва да има несъответствия, проблеми, клишета. Винаги чувствам дали създателят е отворен към подобен вид коментар. Има писатели, които са признателни, споделят: Търсил съм подобен редактор и не съм намерил...
Да си преводач от български на британски включва и много посланическа работа. " Много е мъчно и това е неплатен труд, дано бъдем откровени. Писах един текст за сборника на Димитър Камбуров и Михаела Харпър и там тъкмо за това говорех, че ти не си единствено преводач, никой не идва при теб да ти каже: Дай да преведем един български публицист. Самият ти би трябвало да си скаут, да откриеш забавен създател, да инвестираш в превод, след това ставаш сътрудник, търсиш списания, издатели, вероятно намираш опция за издание. И по-късно отново ти си този, който кандидатства за грантове, финансиране, ти си връзката с издателите А когато, живот и здраве, книгата излезе, в случай че създателят не е доста сигурен в британския си, би трябвало да вървиш по всякакви фестивали - което е супер! Примерно, с Вера Мутафчиева, която към този момент не е сред живите, аз ще върша книжно турне, тъй като съм и рекламен сътрудник, и пиар... Цялата работа включва доста повече от чистата работа с текста. "
И като загатваме Вера Мутафчиева, Анджела към този момент е на финалната права в редактирането на превода на " Случаят Джем " . Признава, че е било предизвикателство. " Имаше доста турски вътре - нали Вера Мутафчиева е била османистка, академик, историк, и не дава нито бележки под линия, нито нищо, просто ти си в турския текст. Открих един турчин, с който да се съветвам. Иначе езикът ѝ е страховит, авторката е с доста готино възприятие за комизъм. За страдание, не съм я познавала персонално, само че очевидно е била добра психоложка, уловила е какво е присъщото в индивида, в нейните персонажи. Затова макар че беше мъчно, беше и пъклен прелестно за превод. А и текстът е доста авангарден за времето си! През 60-те години такава конструкция! Как въобще е излязло сходно нещо в социалистическа България " Може да прочетете и прелестния текст, в който самата Анджела споделя за прекарването си с книгата.
Питам я по какъв начин се е справила с условието на американските издателства нищо да не се извежда под линия. " По принцип модата е такава, че не трябва да има. Смята се, че това изважда читателя от текста, и преди, когато работехме с издателство Open Letters по " Физика на тъгата ", нямахме право една записка под линия да сложим, което е доста мъчно - цялата книга е цялостна със соцреалии, просто се видяхме в знамение. С новия издател - Norton, просто без да питаме, взехме решение, че не може. Но оттова ми пратиха някакви други свои книги, видях, че има бележки, и ги попитах: Ама може ли бележки под линия, а те: Да, естествено, може да употребявате. С Георги към този момент бяхме толкоз опарени от предходния си опит, че подходихме доста спестовно. Може би няма и 10 бележки под линия в целия разказ (Time Shelter). "
И въпреки всичко по какъв начин се предава на американския четец целият този социализъм и изобщо културата на Източния блок и мисленето на хората по това време?
" Едно от спасенията за мен като преводач, е, че хората, които четат преводна литература, са много подбрана публика; те към този момент имат интерес, изключително към източноевропейски създатели. И тъй като има толкоз съветски преводи от този интервал, уповавам се, че тази атмосфера може да е позната и от други творби. В България социализмът е друг спрямо останалите соцдържави, само че концепциите като цяло въпреки всичко имат някаква почва в американското въображение. "
Припомням ѝ за ателието по превод на Фондация " Елизабет Костова " от 2020 година, в което лектори бяха самата Родел, Изидора Анжел, Екатерина Петрова и Велина Минкова. Тогава за пръв път осъзнах какъв брой е мъчно да бъдеш преводач от български на британски, какъв брой старания изисква това. Анджела признава, че Елизабет Костова и фондацията са я въвели в тази сфера и среда, признателна е, че са ѝ помогнали да сътвори контакти с издатели и редактори.
Споделям, че тъкмо по време на въпросното ателие съм придобила малко убеденост, че човек може да превежда и на език, който не му е майчин. " Мисля, че това е някакъв фатализъм. Да, преди съществуваше настройката, че би трябвало да превеждаш единствено на майчиния си език, само че хегемонията на native speakers в превода бавно си отива.
Например тази година и аз, и Изидора [Анжел] бяхме определени за стипендиантки на National Endowment for the Arts, и от двайсетина плана имаше към 6-7 души, които не бяха native speakers, само че все пак завоюваха. Вече разбираме, че няма един британски, и това, че езикът не ти е роден, не значи, че не можеш да бъдеш добър преводач или че няма какво да дадеш на този текст. Нещата се трансформират за положително. "
Имало ли е текст или елементи от текст, за които си е казвала: Не, това не може да се преведе? " Да, по-скоро обособени моменти, и все се сещам за Иглика Василева, която, като превеждала " Одисей ", в един миг толкоз се фрустрирала, че взела един нож и пробола книгата. И аз изцяло я разбирам!
Сега да вземем за пример с " Хайка за вълци " - толкоз обичам този разказ, просто брилянтен език, с възприятие за комизъм... Може би 7-8 години търсих издател, най-сетне открих, и си крещя: Ама не мога да я преведа тая книга, няма да стане на британски, какво върша аз тука... Не мога! И в един миг, като отшумя това обезсърчение, си споделих: Да, значи, няма да стане толкоз готино, както е на български, с всички там диалекти, идиолекти, само че въпреки всичко има толкоз доста забавни неща, чисто исторически, персонални, обществени, политически, че има стойност, даже всички тънки езикови работи да няма по какъв начин да ги спася... Поне аз по този начин се утеших.
Може би никой превод не е заключителен, може би след двайсет години ще има разнообразни разбирания и нови преводи. Това е обикновено, преводът не е един път вечно. "
Като един същински ренесансов човек Анджела не се лимитира единствено с една форма на изкуство. Всъщност в България я довежда и пристрастеността ѝ към музиката и пеенето. Питам я дали това ѝ оказва помощ да съобщи ритъма на текста. " Абсолютно, аз съм изцяло уверена, че има връзка. Бях в Лондон преди може би 10 години за един преводачески семинар, след семинара пием бира и се оказва, че всеки от нас е и музикант, просто всеки. Това не е инцидентно, съгласно мен ти оказва помощ ужасно доста да усетиш мелодията, звучността на езика, стига да имаш ухо за тия неща. "
Излиза, че разнообразни пътища водят Анджела към преводаческата активност. Може би просто когато нещо е същински значимо за нас, намираме пътя към него през всичко, което вършим.
Анджела Родел, преводач: Аз съм оптимист за България макар всичко Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ