Търси се съчувствие, а не възмездие. Как се държим, когато почине дете
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Надежда Цекулова дълги години работи като публицист с ползи в областта на опазването на здравето, обществената политика и човешките права. Основна част от професионалния ѝ път минава в стратегия " Хоризонт " на Българското национално радио. Има дейна активност за възстановяване достъпа до опазване на здравето на уязвими групи с фокус върху детското и майчиното здраве. В момента е шеф стратегия " Кампании и връзки " в Българския хелзинкски комитет.
" Скъпи госпожа и господин Х,
Изключително тъжни сме, че Ида умря. Това беше толкоз ненадейно! Много ни натъжава това, че не можахме да създадем повече, с цел да ѝ помогнем. " Цитатът е от картичка, която екипът на едно детско поделение в Германия приготвя за родителите на умряло дете. Българско дете, лекувано при тях. " Знам какъв брой ви е тежко, и че няма думи, които да ви успокоят ", споделя в персоналното си писмо до родителите шефът на клиниката.
Предлагам да забележим този текст поради разразилата се словесна борба сред лекари и нелекари в България. Тя беше предизвикана от гибелта на едно тригодишно дете.
Как се държим, когато почине дете
У нас словесната война доближи своя разцвет с изявлението на премиера Бойко Борисов, съгласно който " би трябвало да има отмъщение ". Тази война нито стартира с този случай, нито ще приключи с него – тя се разпалва всякога, когато скърбящи близки на умрял пациент обществено търсят отговори на измъчващите ги въпроси:
Защо умря?
Можеше ли да бъде избавен?
Кой е отговорен?
Нека не приказваме за известното – че е извънредно да няма детска болница у нас, че пътеките по педиатрия са недофинансирани, че заплатите са ниски, че в основата на детските политики на страната стои необяснима надменност. Това са проблеми, чието решение изисква време, финансиране, политическа воля, подготвеност и подготвеност за публично изпитание, а не виждам да разполагаме с никой от тези запаси тук и в този момент, макар че " толкоз пари за опазване на здравето се дават " (по Борисов).
Оплакванията от неприятно отношение са двустранни – от пациенти към медицински личен състав и от медици към пациентите и техните близки. 35% от правосъдните каузи за лекарска неточност се водят поради неприятна връзка, сочи проучване на експерта по здравно право Мария Шаркова.
Засега обаче нито медицинските университети, нито съсловните организации на лекарите и медицинските експерти демонстрират осъзнаване, че носят отговорност за този проблем. Държавните институции освен не оказват помощ, а в сегашната си форма вредят, подхранвайки с популистка псевдоактивност недоказаните страхове на пациентите и околните или заставайки без ясни причини зад съответни имена от гилдията в бяло.
Цялостният срив в доверието към всяка институционалност прави пациентите свръх мнителни и подозрителни, а при неприятен излаз – гневни и нападателни. Понякога – както наподобява ще се окаже и в тази ситуация с умрялото дете – даже когато лекарите са създали всичко по силите си. Пациентите понасят следствията от напрежението, на който са подложени медиците, и невъзможността им да се оправят с сложните условия и отрицателните страсти, свързани с работата. Обвиненията, желанието за отплата и разпра са всичко, което смазаните от загубата и безсилието хора съумяват да насочат като обръщение. Очаквано, този раздор ескалира при извънредно чувствителни проблеми, когато гибелта е психически и публично неприемлива – когато почине родилка, когато почине дете
Как се държи лекарят, когато лекува
От друга страна в България към момента доминира патерналистичната настройка, съгласно която лекарят, като " учил 10 години ", е овластен да взима решения, без да беседва с пациента или околните му, а на осведомения и питащ, не дай Боже изискващ пациент, постоянно се гледа най-малкото като на скука, а от време на време – и като на зложелател. Продължава да се предизвиква назидателното говорене от медици към пациенти в жанр " Знаете ли на нас какво ни е? ", " За какво ти е да знаеш, ти нямаш здравно обучение " и " А какво ще вършиме без нас ".
В този циничен кръг медиите получават нелеката роля на проверяващ и бранител на истината. Заради недоверието към формалните институции от публицистите се чака да открият какво в действителност се е случило и да въздадат правдивост. И извънредно неизненадващо – те се провалят в тази си задача. Естественото състрадание и съпричастност към почернените близки не е обективност и не оказва помощ грешките в системата да бъдат открити и поправени. Близките желаят линч, а медиите несъзнателно се трансформират в оръжие на този линч, човъркайки в още топлата рана.
За да не се повтарят сходни обстановки още веднъж и още веднъж, общуването сред медицинския екип и пациентите би трябвало да се припознае като значима тематика. Създаването на умения за връзка на медицинските експерти и за отработване на личните им страсти би успокоило доста атмосферата, даже при трагични обстановки.
Човешко схващане и доверие
Когато това го има, вместо взаимни обвинявания, социална нервност и доживотна психическа контузия и за лекари, и за пациенти, бихме получили човешко схващане – като в писмото от началото на този текст.
Психологическата просвета потвърждава, че съчувствената и включваща връзка от страна на овластения, на лекаря, естествено води след себе си по-спокойни, доверяващи се и съдействащи пациенти и близки.
Дотогава всички ние, страничните наблюдаващи, измежду които е даже министър председателят, бихме могли да окажем смирена, необвиняваща и приобщаваща поддръжка както на околните, по този начин и на въвлечения в проблема медицински екип, и да пожелаеме институциите да изпълнят своите отговорности, с цел да създадем онази среда на човешко схващане и доверие, без която медицината не може да вирее.
" Скъпи госпожа и господин Х,
Изключително тъжни сме, че Ида умря. Това беше толкоз ненадейно! Много ни натъжава това, че не можахме да създадем повече, с цел да ѝ помогнем. " Цитатът е от картичка, която екипът на едно детско поделение в Германия приготвя за родителите на умряло дете. Българско дете, лекувано при тях. " Знам какъв брой ви е тежко, и че няма думи, които да ви успокоят ", споделя в персоналното си писмо до родителите шефът на клиниката.
Предлагам да забележим този текст поради разразилата се словесна борба сред лекари и нелекари в България. Тя беше предизвикана от гибелта на едно тригодишно дете.
Как се държим, когато почине дете
У нас словесната война доближи своя разцвет с изявлението на премиера Бойко Борисов, съгласно който " би трябвало да има отмъщение ". Тази война нито стартира с този случай, нито ще приключи с него – тя се разпалва всякога, когато скърбящи близки на умрял пациент обществено търсят отговори на измъчващите ги въпроси:
Защо умря?
Можеше ли да бъде избавен?
Кой е отговорен?
Нека не приказваме за известното – че е извънредно да няма детска болница у нас, че пътеките по педиатрия са недофинансирани, че заплатите са ниски, че в основата на детските политики на страната стои необяснима надменност. Това са проблеми, чието решение изисква време, финансиране, политическа воля, подготвеност и подготвеност за публично изпитание, а не виждам да разполагаме с никой от тези запаси тук и в този момент, макар че " толкоз пари за опазване на здравето се дават " (по Борисов).
Оплакванията от неприятно отношение са двустранни – от пациенти към медицински личен състав и от медици към пациентите и техните близки. 35% от правосъдните каузи за лекарска неточност се водят поради неприятна връзка, сочи проучване на експерта по здравно право Мария Шаркова.
Засега обаче нито медицинските университети, нито съсловните организации на лекарите и медицинските експерти демонстрират осъзнаване, че носят отговорност за този проблем. Държавните институции освен не оказват помощ, а в сегашната си форма вредят, подхранвайки с популистка псевдоактивност недоказаните страхове на пациентите и околните или заставайки без ясни причини зад съответни имена от гилдията в бяло.
Цялостният срив в доверието към всяка институционалност прави пациентите свръх мнителни и подозрителни, а при неприятен излаз – гневни и нападателни. Понякога – както наподобява ще се окаже и в тази ситуация с умрялото дете – даже когато лекарите са създали всичко по силите си. Пациентите понасят следствията от напрежението, на който са подложени медиците, и невъзможността им да се оправят с сложните условия и отрицателните страсти, свързани с работата. Обвиненията, желанието за отплата и разпра са всичко, което смазаните от загубата и безсилието хора съумяват да насочат като обръщение. Очаквано, този раздор ескалира при извънредно чувствителни проблеми, когато гибелта е психически и публично неприемлива – когато почине родилка, когато почине дете
Как се държи лекарят, когато лекува
От друга страна в България към момента доминира патерналистичната настройка, съгласно която лекарят, като " учил 10 години ", е овластен да взима решения, без да беседва с пациента или околните му, а на осведомения и питащ, не дай Боже изискващ пациент, постоянно се гледа най-малкото като на скука, а от време на време – и като на зложелател. Продължава да се предизвиква назидателното говорене от медици към пациенти в жанр " Знаете ли на нас какво ни е? ", " За какво ти е да знаеш, ти нямаш здравно обучение " и " А какво ще вършиме без нас ".
В този циничен кръг медиите получават нелеката роля на проверяващ и бранител на истината. Заради недоверието към формалните институции от публицистите се чака да открият какво в действителност се е случило и да въздадат правдивост. И извънредно неизненадващо – те се провалят в тази си задача. Естественото състрадание и съпричастност към почернените близки не е обективност и не оказва помощ грешките в системата да бъдат открити и поправени. Близките желаят линч, а медиите несъзнателно се трансформират в оръжие на този линч, човъркайки в още топлата рана.
За да не се повтарят сходни обстановки още веднъж и още веднъж, общуването сред медицинския екип и пациентите би трябвало да се припознае като значима тематика. Създаването на умения за връзка на медицинските експерти и за отработване на личните им страсти би успокоило доста атмосферата, даже при трагични обстановки.
Човешко схващане и доверие
Когато това го има, вместо взаимни обвинявания, социална нервност и доживотна психическа контузия и за лекари, и за пациенти, бихме получили човешко схващане – като в писмото от началото на този текст.
Психологическата просвета потвърждава, че съчувствената и включваща връзка от страна на овластения, на лекаря, естествено води след себе си по-спокойни, доверяващи се и съдействащи пациенти и близки.
Дотогава всички ние, страничните наблюдаващи, измежду които е даже министър председателят, бихме могли да окажем смирена, необвиняваща и приобщаваща поддръжка както на околните, по този начин и на въвлечения в проблема медицински екип, и да пожелаеме институциите да изпълнят своите отговорности, с цел да създадем онази среда на човешко схващане и доверие, без която медицината не може да вирее.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ