2019: пешеходен преглед на икономическите и политическите илюзии
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ".Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД.
Годината не учуди никого: хем забавна за наблюдаващите на стопанската система и политиката на България и Европейския съюз (ЕС), хем изборна, хем без смяна.
Обяснението е, че позитивният заряд на последните 30, само че изключително последните 20 години, поддържа политическото статукво. Макар постоянно да не трябва даже забелязван като фактор на настоящо положение на нещата.
Голямата картина
България се оказа в групата на дребното (30-40 от 190) страни със икономически напредък над 3% от брутния вътрешен артикул (БВП) през 2019 година Положението ще бъде същото и през идната година. Ръстът за тази година е към шест пъти по-висок, в сравнение с през 2013 година А за последните пет години – над два пъти по-висок, в сравнение с през 2014 година
Да се взрем в историческата вероятност.
През 2019 година размерът на Брутният вътрешен продукт е 2.5 пъти по-голям от Брутният вътрешен продукт на 1987 година, която е най-хубавата по този индикатор от годините сред 1944 и 1989-та.
Спрямо 1997 година разликата е 6 пъти, а по отношение на най-лошата година от началото на 1990-те – 7.5-8 пъти. Иначе казано: размерът на това, което българските жители и компании съумяват да продадат в страната и на открито, е доста по-голям от този в положителните години преди 1989 година, да не приказваме за интервалите на стопански спад.
През целия интервал след 2000 година, както на няколко пъти потвърждава Георги Ганев, заплатите у нас порастват два пъти по-бързо от цените. Заплатите не са всичко, само че те порастват най-бързо в Европейски Съюз от към десетина години.
Изобщо, този растеж е доста по-силен в новите страни членки на Съюза. Според един разбор на Международния валутен фонд (МВФ) от ноември т. година, главен фактор в този растеж е по-високата облага в индустрията и услугите на страни като нашата. Важно е също, че от ден на ден хора ги получават, заради исторически най-ниската безработица и най-високата претовареност. Не единствено в България.
Не единствено заплатите, само че и цялото благосъстояние на българските жители се е нараснало над 10 пъти за последните 20 години.
Да бъдеш " най "
Новинарските заглавия с очакване натъртват върху " най ", изключително в случай че нещо е най-зле. Например: " харчим най-вече за храна в Европейски Съюз ". Твърдението не дава отговор на истината за 2019 година, само че е правилно за предходни години. Днес този разход на семействата е 19.2% от общите им разноски. Подобрението по отношение на най-лошата от последните 20 години (2010 година – 37.2%) е съвсем два пъти.
През 2019 година тези разноски в Румъния са 27.7%. Литва и Естония са по-зле от България, а ситуацията в Унгария е като тук. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че и менюто на семействата у нас е по-здравословно от 2010 или 2015 година
Това са разноски за поддържане на живота в тялото. Колкото са по-високи, толкоз по-трудно се реализира главната им цел. Най-трудно е било през 1989 и 1997 година, с 48 и 50% от общите разноски на семействата.
Краят на света през 2019
Един политологически анекдот споделя, че " краят на света може да настъпи и в една настрана взета страна ". Струва ми се, че в България през 2019 година той е настъпвал най-често. Битовизмът на новинарството у нас също се разпростра повече от предходни години. Той също ускорява прекарването на края на света. Ще се спра единствено на два образеца: опазването на здравето и дишането в София. Образованието е комплицирано и би трябвало да бъде трансферирано към Българска академия на науките. (Особено това по македонски език.)
" Живеем най-кратко в Европейски Съюз ", тъй като " системата ни убива ". Първата част на това изречение е вярна. Подробностите биха разрешили да се схванат аргументите на този факт.
През 1960 година междинната дълготрайност на живота у нас е била малко над 69.2 години. След това има 26-годишен интервал на известно постепенно усъвършенстване: през 1986 година тя е 71.7 години. Това е най-дългият средностатистически живот, регистриран преди 1989 година
За десетте последващи години (съкращаването стартира през 1987 г.), т.е. към 1997 година, продължителността на живота спада до нивото на 1963 година и е 69.3 години. През 2019 година (75 години) удължаването на живота в България е с към и над 5 години по отношение на нивото от 1960 и 1997 година
Иначе казано, на последните 20 години изискуем 4/5 от подобрението на продължителността на живота за последните 50 години*. Очевидно " системата " освен убива.
За България и другите страни като нашата, съпоставени със Западна Европа, има една странна на пръв взор причинност: при тях продължителността на живота пораства непрекъснато, до момента в който при нас на всички места този растеж е съвсем пренебрежим от средата на 1960-те до 1991 година Изравняването стартира по-късно. И единствено в България се утежнява в средата на 1990-те.
Краят на света няма да настъпи и в региона на опазването на околната среда. Въпреки " нещастието " около дишането в София и градуса на преживяване на проблемите на екологията след 1998 година Мъглата в София няма да се махне, макар обещанията за решение по въпроса. Въздухът тук е замърсен, само че е доста по-безвреден от времето, когато работеха " Кремиковци " (затворен заради фалит) и комбинатът за цветни метали в кв. " Гара Искър " (изчистен, заради щото е приватизиран).
България последователно се придвижва нагоре в Индекса за запазване на околната среда на Йейлския университет. През 2019 година тя се " изкачва " до 30-то място измежду 180 страни. 5/6 от страните в света са по-зле, а от новите страни членки на Европейски Съюз ситуацията е малко по-добро единствено в Словакия и Литва**.
Произход на илюзиите
Естествено беше изборите през тази година да не доведат до политическа смяна. Причините са няколко.
Когато гласоподават, гласоподавателите са пешеходци. Собственият им ход през годините демонстрира, че в персонален проект те не са толкоз зле, колкото са били. Политическите други възможности, изключително олицетворяваната от Българска социалистическа партия, обещанието, че ще има по-високи налози върху приходите " на богатите " и други сходни, не се удостоверяват от персоналните мемоари и опит.
Когато приказват за публични неща, те съвсем неизбежно стават колективисти, приказват от името на " ние ". Сравнението на " нас в този момент " с " нас преди време " демонстрира това, за което стана дума нагоре. Сравнението на " нас " с " другите " изисква нетривиално изпитание да схванат разликите и аргументите за тях. Но първото усещане е, че " сме по-зле ". За това през 2019 година още веднъж се оказаха отговорни политиците и " отчасти престъпния " и " напълно сгрешен " преход. Въпреки това най-популярната и най-достоверната книга за този интервал е тази на Иван Костов.
Доброто положение на стопанската система е причина и за положителното положение на обществените финанси за 2019 година Фискът разрешава да се купуват гласовете на гласоподавателите на едро. (Това е неразрешено като самостоятелен акт, само че не и като работа на държавното управление и парламентарното болшинство.)
Изглежда изцяло рационално да се усилват заплати, пенсии, помощи и дотации ангро, с цел да се запазят позиции в ръководството. Това ще даде неприятен икономически резултат в бъдеще. Но към този момент се вижда, че разноските за труд през първите девет месеца на 2019 година, съгласно Евростат, в България порастват много бързо, с 10% (около 3 пъти по-бързо от междинния растеж в ЕС). Само румънските 13.2% са по-зле.
Купуването на гласове на едро ненапълно обезврежда недоволството от корупцията. Годината сподели, че корупционните кавги не са задоволително съображение за политическа смяна.
Казусите с " жилищата на властта " и " къщите за тъщи " са разбираемо неприятни. Но други фактори поддържат политическата непоклатимост. Чистите загуби към този момент от два други енергийни плана – АЕЦ " Белене " и " Цанков камък ", са 3% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година Ако се прибавят разноските и за други държавни планове, сумата стига до 4% от Брутният вътрешен продукт. Но тези неща са сложни за схващане, работят като обединител на ръководещи и съпротива, пък постоянно ще се намерят услужливи организации, и " специалисти ", които да обвинят за всичко " американските Топлоелектрическа централа ".
2019 година беше и година обществените доноси. Не че и преди не се е случвало, само че особеното е, че в този момент в тази работа се включиха и основните прокурори. Те получиха от политиците мандат да поддържат статуквото. Недоволството от този факт е обяснимо, само че процедурно безсилно. Тази роля на прокуратурата не е завещание от системата преди 1989 година Тя е изобретение на последните седем години, което излезе на повърхността през 2019 година
* При това следва да се регистрира, че след 1986 година е налице непрекъснат развой на увеличение на смъртността и понижаване на раждаемостта до 1997 година, когато двата фактора на продължителността на живота се утежняват най-рязко.
** Даже в подтекста на до момента контрактуваните цели на споделени (между страните членки на ЕС) дейности в региона на опазването на околната среда за 2030 година България не стои зле. По критериите за СО2 тя е измежду " изоставащите ", с минус 8.1% от набелязаното. Но по-добре от Румъния и Франция (-12.5 и – 13.6% съответно) и доста по-напред от Германия и Дания (-16.2), Австрия, Белгия, Естония, Полша и Чехия – всичките с закъснение от над 20%.
При енергийната успеваемост " изоставането " е приблизително с 10% за 2017 и 2018 година Положението е същото и в Австрия, Белгия и Германия, само че е доста по-лошо в Литва, Унгария и Словакия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (52)
Годината не учуди никого: хем забавна за наблюдаващите на стопанската система и политиката на България и Европейския съюз (ЕС), хем изборна, хем без смяна.
Обяснението е, че позитивният заряд на последните 30, само че изключително последните 20 години, поддържа политическото статукво. Макар постоянно да не трябва даже забелязван като фактор на настоящо положение на нещата.
Голямата картина
България се оказа в групата на дребното (30-40 от 190) страни със икономически напредък над 3% от брутния вътрешен артикул (БВП) през 2019 година Положението ще бъде същото и през идната година. Ръстът за тази година е към шест пъти по-висок, в сравнение с през 2013 година А за последните пет години – над два пъти по-висок, в сравнение с през 2014 година
Да се взрем в историческата вероятност.
През 2019 година размерът на Брутният вътрешен продукт е 2.5 пъти по-голям от Брутният вътрешен продукт на 1987 година, която е най-хубавата по този индикатор от годините сред 1944 и 1989-та.
Спрямо 1997 година разликата е 6 пъти, а по отношение на най-лошата година от началото на 1990-те – 7.5-8 пъти. Иначе казано: размерът на това, което българските жители и компании съумяват да продадат в страната и на открито, е доста по-голям от този в положителните години преди 1989 година, да не приказваме за интервалите на стопански спад.
През целия интервал след 2000 година, както на няколко пъти потвърждава Георги Ганев, заплатите у нас порастват два пъти по-бързо от цените. Заплатите не са всичко, само че те порастват най-бързо в Европейски Съюз от към десетина години.
Изобщо, този растеж е доста по-силен в новите страни членки на Съюза. Според един разбор на Международния валутен фонд (МВФ) от ноември т. година, главен фактор в този растеж е по-високата облага в индустрията и услугите на страни като нашата. Важно е също, че от ден на ден хора ги получават, заради исторически най-ниската безработица и най-високата претовареност. Не единствено в България.
Не единствено заплатите, само че и цялото благосъстояние на българските жители се е нараснало над 10 пъти за последните 20 години.
Да бъдеш " най "
Новинарските заглавия с очакване натъртват върху " най ", изключително в случай че нещо е най-зле. Например: " харчим най-вече за храна в Европейски Съюз ". Твърдението не дава отговор на истината за 2019 година, само че е правилно за предходни години. Днес този разход на семействата е 19.2% от общите им разноски. Подобрението по отношение на най-лошата от последните 20 години (2010 година – 37.2%) е съвсем два пъти.
През 2019 година тези разноски в Румъния са 27.7%. Литва и Естония са по-зле от България, а ситуацията в Унгария е като тук. Данните на Национален статистически институт демонстрират, че и менюто на семействата у нас е по-здравословно от 2010 или 2015 година
Това са разноски за поддържане на живота в тялото. Колкото са по-високи, толкоз по-трудно се реализира главната им цел. Най-трудно е било през 1989 и 1997 година, с 48 и 50% от общите разноски на семействата.
Краят на света през 2019
Един политологически анекдот споделя, че " краят на света може да настъпи и в една настрана взета страна ". Струва ми се, че в България през 2019 година той е настъпвал най-често. Битовизмът на новинарството у нас също се разпростра повече от предходни години. Той също ускорява прекарването на края на света. Ще се спра единствено на два образеца: опазването на здравето и дишането в София. Образованието е комплицирано и би трябвало да бъде трансферирано към Българска академия на науките. (Особено това по македонски език.)
" Живеем най-кратко в Европейски Съюз ", тъй като " системата ни убива ". Първата част на това изречение е вярна. Подробностите биха разрешили да се схванат аргументите на този факт.
През 1960 година междинната дълготрайност на живота у нас е била малко над 69.2 години. След това има 26-годишен интервал на известно постепенно усъвършенстване: през 1986 година тя е 71.7 години. Това е най-дългият средностатистически живот, регистриран преди 1989 година
За десетте последващи години (съкращаването стартира през 1987 г.), т.е. към 1997 година, продължителността на живота спада до нивото на 1963 година и е 69.3 години. През 2019 година (75 години) удължаването на живота в България е с към и над 5 години по отношение на нивото от 1960 и 1997 година
Иначе казано, на последните 20 години изискуем 4/5 от подобрението на продължителността на живота за последните 50 години*. Очевидно " системата " освен убива.
За България и другите страни като нашата, съпоставени със Западна Европа, има една странна на пръв взор причинност: при тях продължителността на живота пораства непрекъснато, до момента в който при нас на всички места този растеж е съвсем пренебрежим от средата на 1960-те до 1991 година Изравняването стартира по-късно. И единствено в България се утежнява в средата на 1990-те.
Краят на света няма да настъпи и в региона на опазването на околната среда. Въпреки " нещастието " около дишането в София и градуса на преживяване на проблемите на екологията след 1998 година Мъглата в София няма да се махне, макар обещанията за решение по въпроса. Въздухът тук е замърсен, само че е доста по-безвреден от времето, когато работеха " Кремиковци " (затворен заради фалит) и комбинатът за цветни метали в кв. " Гара Искър " (изчистен, заради щото е приватизиран).
България последователно се придвижва нагоре в Индекса за запазване на околната среда на Йейлския университет. През 2019 година тя се " изкачва " до 30-то място измежду 180 страни. 5/6 от страните в света са по-зле, а от новите страни членки на Европейски Съюз ситуацията е малко по-добро единствено в Словакия и Литва**.
Произход на илюзиите
Естествено беше изборите през тази година да не доведат до политическа смяна. Причините са няколко.
Когато гласоподават, гласоподавателите са пешеходци. Собственият им ход през годините демонстрира, че в персонален проект те не са толкоз зле, колкото са били. Политическите други възможности, изключително олицетворяваната от Българска социалистическа партия, обещанието, че ще има по-високи налози върху приходите " на богатите " и други сходни, не се удостоверяват от персоналните мемоари и опит.
Когато приказват за публични неща, те съвсем неизбежно стават колективисти, приказват от името на " ние ". Сравнението на " нас в този момент " с " нас преди време " демонстрира това, за което стана дума нагоре. Сравнението на " нас " с " другите " изисква нетривиално изпитание да схванат разликите и аргументите за тях. Но първото усещане е, че " сме по-зле ". За това през 2019 година още веднъж се оказаха отговорни политиците и " отчасти престъпния " и " напълно сгрешен " преход. Въпреки това най-популярната и най-достоверната книга за този интервал е тази на Иван Костов.
Доброто положение на стопанската система е причина и за положителното положение на обществените финанси за 2019 година Фискът разрешава да се купуват гласовете на гласоподавателите на едро. (Това е неразрешено като самостоятелен акт, само че не и като работа на държавното управление и парламентарното болшинство.)
Изглежда изцяло рационално да се усилват заплати, пенсии, помощи и дотации ангро, с цел да се запазят позиции в ръководството. Това ще даде неприятен икономически резултат в бъдеще. Но към този момент се вижда, че разноските за труд през първите девет месеца на 2019 година, съгласно Евростат, в България порастват много бързо, с 10% (около 3 пъти по-бързо от междинния растеж в ЕС). Само румънските 13.2% са по-зле.
Купуването на гласове на едро ненапълно обезврежда недоволството от корупцията. Годината сподели, че корупционните кавги не са задоволително съображение за политическа смяна.
Казусите с " жилищата на властта " и " къщите за тъщи " са разбираемо неприятни. Но други фактори поддържат политическата непоклатимост. Чистите загуби към този момент от два други енергийни плана – АЕЦ " Белене " и " Цанков камък ", са 3% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година Ако се прибавят разноските и за други държавни планове, сумата стига до 4% от Брутният вътрешен продукт. Но тези неща са сложни за схващане, работят като обединител на ръководещи и съпротива, пък постоянно ще се намерят услужливи организации, и " специалисти ", които да обвинят за всичко " американските Топлоелектрическа централа ".
2019 година беше и година обществените доноси. Не че и преди не се е случвало, само че особеното е, че в този момент в тази работа се включиха и основните прокурори. Те получиха от политиците мандат да поддържат статуквото. Недоволството от този факт е обяснимо, само че процедурно безсилно. Тази роля на прокуратурата не е завещание от системата преди 1989 година Тя е изобретение на последните седем години, което излезе на повърхността през 2019 година
* При това следва да се регистрира, че след 1986 година е налице непрекъснат развой на увеличение на смъртността и понижаване на раждаемостта до 1997 година, когато двата фактора на продължителността на живота се утежняват най-рязко.
** Даже в подтекста на до момента контрактуваните цели на споделени (между страните членки на ЕС) дейности в региона на опазването на околната среда за 2030 година България не стои зле. По критериите за СО2 тя е измежду " изоставащите ", с минус 8.1% от набелязаното. Но по-добре от Румъния и Франция (-12.5 и – 13.6% съответно) и доста по-напред от Германия и Дания (-16.2), Австрия, Белгия, Естония, Полша и Чехия – всичките с закъснение от над 20%.
При енергийната успеваемост " изоставането " е приблизително с 10% за 2017 и 2018 година Положението е същото и в Австрия, Белгия и Германия, само че е доста по-лошо в Литва, Унгария и Словакия.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината 2020 (52)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ