"Не се чисти". Кой хакна съдебната система?
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ".
Държавата и жителите ѝ са обект на невиждана хакерска офанзива. Първите заключения са, че управляващите освен не се оправят съответно с опазването на персонални данни, само че и с следствието на тяхното приключване. Това стана очевидно най-много в последните дни, когато част от правосъдната система сама се оказа виновна за подобен теч. И отхвърли да проверява какво стои зад него.
Ето и хронологията на някои на пръв взор несвързани обстоятелства, които обаче обрисуват една обща картина.
15 юли. Излизат първите медийни изявления, че осведомителната система на Национална агенция за приходите е хакната и милиони персонални данни на жители са изтекли в интернет.
18 юли. Става ясно, че Инспекторатът на Висш съдебен съвет (ИВСС) е огласил персоналните данни на арбитър Мирослава Тодорова и фамилията ѝ в нарушаване на закона. От институцията признават, че са позволили " пропуск ", потвърждавайки, че името на файла с имуществената декларация на Тодорова " NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII " е било оповестено " в работен вид ".
23 юли. Главният правосъден контрольор Теодора Точкова афишира публично, че не става въпрос за напътствие персоналните данни на съдийката и фамилията ѝ да бъдат огласени, а че " пpeпpaтĸaтa " нe ce чиcти " би cлeдвaлo дa e ĸъм cиcтeмния aдминиcтpaтop, ĸoйтo нa бaзaтa нa тexничecĸитe cи yмeния, дa извъpши нyжнoтo изчиcтвaнe (зaличaвaнe) ".
1 август. Спецпрокуратурата разгласява част от доказателствата по делото за хакерската офанзива против Национална агенция за приходите в опит да убеди медиите и обществото, че тримата обвинени по случая несъмнено са виновни за приключването на милионите персонални данни. Прессъобщението обаче съдържа полузаличен линк, посредством който благодарение на обикновена информация в Гугъл елементарно може да се доближи до директория с персоналните данни на над 2000 прокурори и следователи. Тя е озаглавена " NE SE CHISTIIIIIII ".
Не е мъчно човек да се досети, че най-логичното пояснение е, че създателят на наименованието е имал достъп до хакнатите данни, а досието не е била открадната в този тип от осведомителния масив на ИВСС, да вземем за пример. Още повече, че под заглавието ѝ в портала " Pastebin ", където се съхраняват изтеклите данни на редовите прокурори и следователи, проличава датата 18 юли 2019 година
По-важното е друго. Очевидно осведомителната система на правосъдния инспекторат не е задоволително добре предпазена. Очевидно в нея се съхраняват персонални данни на магистрати, които елементарно стават притежание на безграничен брой хора. Независимо дали поради небрежност на чиновниците, инспекторите и управлението му или поради хакерска офанзива.
Въпросът е дали сходна информация не се съхранява изборно от самата институция?
Дали данните на избрани магистрати не се пазят в обособена директория със специфична цел? Каква би могла да бъде тази хипотетична цел? В чий интерес?
Отговорите би могла да даде само прокуратурата, в случай че образува настрана следствие. Нещо, за което досега държавното обвиняване не е дало поръчка. Нещо повече – нито един от органите на правосъдната власт не разгласи, че казусът с приключването на персоналните данни на арбитър Тодорова се нуждае от всестранно и цялостно изясняване.
Направи го само самата Тодорова, призовавайки Висш съдебен съвет " да изглеждаме съществено и да реагираме ". И Съдийската гилдия на съвета реагира. С декларация. От която нищо не последва. И нищо няма да последва, в случай че Пленумът на Висш съдебен съвет най-малко не разиска нуждата основният прокурор Сотир Цацаров да разпореди образуването на такова досъдебно произвеждане.
Друг е въпросът какво може да се чака от прокуратура, която разследвайки теч на персонални данни прави по този начин, че те да станат притежание и на тази част от обществото, на която по някаква причина към момента не са станали известни. При това приказваме за ЕГН на над 2000 прокурори и следователи. Ако не всички настоящи в страната, то съвсем всички.
В този смисъл по логически път идва най-големият въпрос – кой хакна правосъдната система? Тримата обвинени за офанзивата против Национална агенция за приходите от " ТАД Груп " в този момент или някой различен доста по-рано.
Премиерът Бойко Борисов, чийто ЕГН също бе огласен от спецпрокуратурата дружно с тези на Цацаров и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, осветли до прочут степен този въпрос още през февруари 2014 година
Тогава той съобщи в изявление пред уеб страницата " Медиапул " следното: " В политиката победител е този, който ръководи.
Ахмед Доган ръководи най-вече България.
В политиката, както във футбола, можеш да играеш цялостен мач в отбрана и след това с една контраофанзива да вкараш гол и да победиш – можеш да си трета политическа мощ и да управляваш страната. Доган пръв осъзна, че в случай че има медийна империя и надзор върху правосъдната власт, може да ръководи. "
Кой има интерес прокуратурата да не проверява случая " Не се чисти "?
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изтичането на персонални данни от Национална агенция за приходите (113)
Държавата и жителите ѝ са обект на невиждана хакерска офанзива. Първите заключения са, че управляващите освен не се оправят съответно с опазването на персонални данни, само че и с следствието на тяхното приключване. Това стана очевидно най-много в последните дни, когато част от правосъдната система сама се оказа виновна за подобен теч. И отхвърли да проверява какво стои зад него.
Ето и хронологията на някои на пръв взор несвързани обстоятелства, които обаче обрисуват една обща картина.
15 юли. Излизат първите медийни изявления, че осведомителната система на Национална агенция за приходите е хакната и милиони персонални данни на жители са изтекли в интернет.
18 юли. Става ясно, че Инспекторатът на Висш съдебен съвет (ИВСС) е огласил персоналните данни на арбитър Мирослава Тодорова и фамилията ѝ в нарушаване на закона. От институцията признават, че са позволили " пропуск ", потвърждавайки, че името на файла с имуществената декларация на Тодорова " NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII " е било оповестено " в работен вид ".
23 юли. Главният правосъден контрольор Теодора Точкова афишира публично, че не става въпрос за напътствие персоналните данни на съдийката и фамилията ѝ да бъдат огласени, а че " пpeпpaтĸaтa " нe ce чиcти " би cлeдвaлo дa e ĸъм cиcтeмния aдминиcтpaтop, ĸoйтo нa бaзaтa нa тexничecĸитe cи yмeния, дa извъpши нyжнoтo изчиcтвaнe (зaличaвaнe) ".
1 август. Спецпрокуратурата разгласява част от доказателствата по делото за хакерската офанзива против Национална агенция за приходите в опит да убеди медиите и обществото, че тримата обвинени по случая несъмнено са виновни за приключването на милионите персонални данни. Прессъобщението обаче съдържа полузаличен линк, посредством който благодарение на обикновена информация в Гугъл елементарно може да се доближи до директория с персоналните данни на над 2000 прокурори и следователи. Тя е озаглавена " NE SE CHISTIIIIIII ".
Не е мъчно човек да се досети, че най-логичното пояснение е, че създателят на наименованието е имал достъп до хакнатите данни, а досието не е била открадната в този тип от осведомителния масив на ИВСС, да вземем за пример. Още повече, че под заглавието ѝ в портала " Pastebin ", където се съхраняват изтеклите данни на редовите прокурори и следователи, проличава датата 18 юли 2019 година
По-важното е друго. Очевидно осведомителната система на правосъдния инспекторат не е задоволително добре предпазена. Очевидно в нея се съхраняват персонални данни на магистрати, които елементарно стават притежание на безграничен брой хора. Независимо дали поради небрежност на чиновниците, инспекторите и управлението му или поради хакерска офанзива.
Въпросът е дали сходна информация не се съхранява изборно от самата институция?
Дали данните на избрани магистрати не се пазят в обособена директория със специфична цел? Каква би могла да бъде тази хипотетична цел? В чий интерес?
Отговорите би могла да даде само прокуратурата, в случай че образува настрана следствие. Нещо, за което досега държавното обвиняване не е дало поръчка. Нещо повече – нито един от органите на правосъдната власт не разгласи, че казусът с приключването на персоналните данни на арбитър Тодорова се нуждае от всестранно и цялостно изясняване.
Направи го само самата Тодорова, призовавайки Висш съдебен съвет " да изглеждаме съществено и да реагираме ". И Съдийската гилдия на съвета реагира. С декларация. От която нищо не последва. И нищо няма да последва, в случай че Пленумът на Висш съдебен съвет най-малко не разиска нуждата основният прокурор Сотир Цацаров да разпореди образуването на такова досъдебно произвеждане.
Друг е въпросът какво може да се чака от прокуратура, която разследвайки теч на персонални данни прави по този начин, че те да станат притежание и на тази част от обществото, на която по някаква причина към момента не са станали известни. При това приказваме за ЕГН на над 2000 прокурори и следователи. Ако не всички настоящи в страната, то съвсем всички.
В този смисъл по логически път идва най-големият въпрос – кой хакна правосъдната система? Тримата обвинени за офанзивата против Национална агенция за приходите от " ТАД Груп " в този момент или някой различен доста по-рано.
Премиерът Бойко Борисов, чийто ЕГН също бе огласен от спецпрокуратурата дружно с тези на Цацаров и депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, осветли до прочут степен този въпрос още през февруари 2014 година
Тогава той съобщи в изявление пред уеб страницата " Медиапул " следното: " В политиката победител е този, който ръководи.
Ахмед Доган ръководи най-вече България.
В политиката, както във футбола, можеш да играеш цялостен мач в отбрана и след това с една контраофанзива да вкараш гол и да победиш – можеш да си трета политическа мощ и да управляваш страната. Доган пръв осъзна, че в случай че има медийна империя и надзор върху правосъдната власт, може да ръководи. "
Кой има интерес прокуратурата да не проверява случая " Не се чисти "?
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изтичането на персонални данни от Национална агенция за приходите (113)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ