Защо Борисов спря и Георгиева, и Габриел
Текстът е препечатан от " Дойче веле ".
Драмата с разпределението на висшите постовете в Европейски Съюз е на път да завърши - и то по-бързо, в сравнение с мнозина чакаха. Ако, несъмнено, на някои от номинациите не им мине котка път в Европейския парламент. А в него през този мандат има много черни котки.
При договарянето стана ясно, че трима българи са имали напълно съществени шансове да получат един от въпросните висши постове. Още преди изборите Кристалина Георгиева беше обсъждана като евентуален претендент за началник на Европейска комисия. Този вид се оказа реален и след тях. А напълно допустимо беше тя да стане " външен министър " - Върховен представител на Европейски Съюз по външните работи и сигурността. След като Борисов на процедура е наложил несъгласие върху тази алтернатива, е било препоръчано Мария Габриел да " поеме " външната политика на Съюза. Борисов обаче стопира и непредвиденото въздигане на Неделчева, както той назовава Мария Габриел. А в последния епизод на българската евродрама Сергей Станишев за малко стана формалната номинация на Европейския съвет за началник на Европарламента, само че бързо по-късно трябваше да се откаже заради липса на поддръжка в групата на социалистите и демократите. Та по какъв начин наподобява обликът на България в европейското огледало?
Защо толкоз българи?
Всички към този момент означиха, че " завъртането " на толкоз български имена е триумф за страната ни. Успех, който демонстрира, че частично отрицателният облик, обвързван с корупция и проблеми в правораздаването, в случай че не е преодолян, то най-малко е туширан от позитиви. Какви са те? Най-вече градивната позиция на Борисов в границите на Европейски Съюз. Тази градивна позиция стана доста забележима по време на българското европредседателство и докара до развиване във връзка с интеграцията на Западните Балкани. Но най-важното е, че във вътрешно-съюзната политика Борисов не се нарежда до калпазаните от Вишеградската група. Това е основният фактор, който изяснява за какво България получи толкоз доста и великодушни номинации - тя остана една от дребното източноевропейски страни, които не се преглеждат като изострен проблем. Другият фактор е независимата политическа тежест на Кристалина Георгиева, чийто престиж в Европа е неоспорим.
Защо Борисов спря Кристалина Георгиева?
Както стана ясно, напълно реалистично беше Георгиева да получи поста " външен министър ". По-малки са били възможностите ѝ да стане ръководител на Еврокомисията. И тук, много изненадващо, чухме версията, че Борисов избира " същински комисар " с бюджет, а не поста " външен министър ". Ако приемем, че Георгиева би се съгласила да е Върховен представител, тогава излиза, че сами сме се отказали от тази опция. Подобна политическа невзискателност наподобява странна и много нетипична за Борисов.
Първо, не е правилно, че Върховният представител разполага с по-малко запаси или въздействие от останалите комисари. Всъщност е тъкмо противоположното. Нещо повече: с Кристалина Георгиева този сектор би придобил спомагателна тежест и запас. Второ, правилно е, че Върховният представител не дефинира външната политика на Европейски Съюз, а е по-скоро координатор на външните политики на държавите-членки. Но и това е доста значима, влиятелна и виновна задача, която би вкарала самата България в доста по-висока политическа орбита.
Обясненията за отхвърли на Борисов може да се търсят измежду следните три. От една страна той може би счита, че български представител не е в положение да извършва свястно тази роля, изключително в тежък миг за Европейски Съюз като настоящия. Дори административният потенциал на Георгиева не би бил задоволителен, с цел да подсигурява сполучливо осъществяване на функционалностите в политически раздробена и конфронтационна среда.
От друга страна Борисов несъмнено се е боял, че приемането на толкоз висок пост мигновено ще насочи прожекторите към България. А това, което ще се види, не е напълно за проявление. Освен за финансовата непоклатимост и автомагистралите, мнозина несъмнено щяха да научат и елементи за медиите, популистите в ръководството, корупцията, проблемите в правосъдната система и така нататък
И не на последно място: Кристалина Георгиева би се трансформирала в конкурентен център на власт по отношение на Борисов - нещо, от което той надали има потребност.
Защо не Мария Габриел?
В един миг на договарянията на напред във времето излезе и кандидатурата на Габриел, която има преимуществото да е жена от Източна Европа, въпреки и без опита и престижа на Георгиева. Тук решението на Борисов е основно. А отводът му от този пост е комбиниране от два спомагателни фактора. Първо, шансът за сполучлив мандат на Габриел е по-нисък от този на Георгиева. Второ, вероятността за отрицателно ориентиране на европейското публично мнение към ръководството на Борисов е с нея по-висока: номинирането за Върховен представител на претендент, който няма сериозна политическа кариера, би породило вдигнати вежди, насмешки и рецензии (Карл Билд беше един от първите, които влязоха в този модус). Но пък в случай че човек има вяра в качествата на избраниците си, подобен вид причини не би трябвало да са решаващи за него.
Защо Сергей Станишев?
Когато стана ясно, че измежду номинациите за останалите четири висши постове няма източноевропейци, водачът на ПЕС получи късмет да стане преседател на Екологичен потенциал. Станишев има лична политическа тежест в Брюксел и Страсбург, а и дава отговор институционално на условията. Неговото избиране би понижило и остротата на абсурда, породил се поради отхвърления принцип на " водещите претенденти ". Тъй като Тимерманс, претендентът на социалистите, беше с най-големи шансове за ръководител на Европейска комисия, най-ощетени от несъобразяването с този принцип бяха точно социалистите. Като отплата те щяха да получат председателското място за водача на ПЕС.
Защо не Станишев?
Липсата на поддръжка в личната му група се оказа решаваща. Което не е изненадващо след опитите на Корнелия Нинова да подрие неговия престиж в Европа. Разбира се, тук роля са изиграли и калкулациите на други страни, само че " приятелският " огън от личната му партия несъмнено е бил от голяма важност.
Неговото вероятно предопределение щеше да е потребно за Българска социалистическа партия. Защото по този начин партията щеше да получи късмет да се върне от национал-популистките си забежки на територията на европейската левица. Уви, този късмет просъществува единствено към час.
Като теглим чертата
България се уплаши. И се оказа неподготвена за опциите, с които малко ненадейно се снабди. Точно това обръщение излъчи Борисов - че към този миг не сме подготвени за огромната европейска политика и ни е боязън от вниманието, с което тя е обвързвана. Това е може би реалистична оценка, само че въпреки всичко не е изключително ласкателна. Белгия, Холандия, Дания и Полша са страни, за които никой не се чуди дали претендентите им ще се оправят. Ние доста приказваме против " двете скорости " и " двойните стандарти " в Европейски Съюз, само че когато се появи опция, сами се вкарваме в ниската скорост и в по-затлачените води.
Тази липса на самочувствие не е инцидентна - тя идва от това, че всички (и най-много премиерът) знаят проблемите ни. Но вместо да ги решаваме пламенно, избираме да се борим против европейския мониторинг върху същите тези проблеми.
Опозицията от Българска социалистическа партия пък напряко получи слаба оценка за личната си политика. Ако социалистите не се бяха самоизолирали в Европейски Съюз, а бяха построили мостове към сестрински партии, в този момент с огромна възможност техен човек щеше да е ръководител на Екологичен потенциал. Но те сами го торпилираха, за което несъмнено ще получат усмивка от Москва (доколкото ботоксът позволява). Където либерализмът е отживялост, усмивката на властта е нещо доста скъпо. (Защото във връзка с другите полезности нормално има недостиг.)
Като теглим чертата, нищо трагично не се е случило. Просто още една пропусната опция
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новата Еврокомисия (451)
Драмата с разпределението на висшите постовете в Европейски Съюз е на път да завърши - и то по-бързо, в сравнение с мнозина чакаха. Ако, несъмнено, на някои от номинациите не им мине котка път в Европейския парламент. А в него през този мандат има много черни котки.
При договарянето стана ясно, че трима българи са имали напълно съществени шансове да получат един от въпросните висши постове. Още преди изборите Кристалина Георгиева беше обсъждана като евентуален претендент за началник на Европейска комисия. Този вид се оказа реален и след тях. А напълно допустимо беше тя да стане " външен министър " - Върховен представител на Европейски Съюз по външните работи и сигурността. След като Борисов на процедура е наложил несъгласие върху тази алтернатива, е било препоръчано Мария Габриел да " поеме " външната политика на Съюза. Борисов обаче стопира и непредвиденото въздигане на Неделчева, както той назовава Мария Габриел. А в последния епизод на българската евродрама Сергей Станишев за малко стана формалната номинация на Европейския съвет за началник на Европарламента, само че бързо по-късно трябваше да се откаже заради липса на поддръжка в групата на социалистите и демократите. Та по какъв начин наподобява обликът на България в европейското огледало?
Защо толкоз българи?
Всички към този момент означиха, че " завъртането " на толкоз български имена е триумф за страната ни. Успех, който демонстрира, че частично отрицателният облик, обвързван с корупция и проблеми в правораздаването, в случай че не е преодолян, то най-малко е туширан от позитиви. Какви са те? Най-вече градивната позиция на Борисов в границите на Европейски Съюз. Тази градивна позиция стана доста забележима по време на българското европредседателство и докара до развиване във връзка с интеграцията на Западните Балкани. Но най-важното е, че във вътрешно-съюзната политика Борисов не се нарежда до калпазаните от Вишеградската група. Това е основният фактор, който изяснява за какво България получи толкоз доста и великодушни номинации - тя остана една от дребното източноевропейски страни, които не се преглеждат като изострен проблем. Другият фактор е независимата политическа тежест на Кристалина Георгиева, чийто престиж в Европа е неоспорим.
Защо Борисов спря Кристалина Георгиева?
Както стана ясно, напълно реалистично беше Георгиева да получи поста " външен министър ". По-малки са били възможностите ѝ да стане ръководител на Еврокомисията. И тук, много изненадващо, чухме версията, че Борисов избира " същински комисар " с бюджет, а не поста " външен министър ". Ако приемем, че Георгиева би се съгласила да е Върховен представител, тогава излиза, че сами сме се отказали от тази опция. Подобна политическа невзискателност наподобява странна и много нетипична за Борисов.
Първо, не е правилно, че Върховният представител разполага с по-малко запаси или въздействие от останалите комисари. Всъщност е тъкмо противоположното. Нещо повече: с Кристалина Георгиева този сектор би придобил спомагателна тежест и запас. Второ, правилно е, че Върховният представител не дефинира външната политика на Европейски Съюз, а е по-скоро координатор на външните политики на държавите-членки. Но и това е доста значима, влиятелна и виновна задача, която би вкарала самата България в доста по-висока политическа орбита.
Обясненията за отхвърли на Борисов може да се търсят измежду следните три. От една страна той може би счита, че български представител не е в положение да извършва свястно тази роля, изключително в тежък миг за Европейски Съюз като настоящия. Дори административният потенциал на Георгиева не би бил задоволителен, с цел да подсигурява сполучливо осъществяване на функционалностите в политически раздробена и конфронтационна среда.
От друга страна Борисов несъмнено се е боял, че приемането на толкоз висок пост мигновено ще насочи прожекторите към България. А това, което ще се види, не е напълно за проявление. Освен за финансовата непоклатимост и автомагистралите, мнозина несъмнено щяха да научат и елементи за медиите, популистите в ръководството, корупцията, проблемите в правосъдната система и така нататък
И не на последно място: Кристалина Георгиева би се трансформирала в конкурентен център на власт по отношение на Борисов - нещо, от което той надали има потребност.
Защо не Мария Габриел?
В един миг на договарянията на напред във времето излезе и кандидатурата на Габриел, която има преимуществото да е жена от Източна Европа, въпреки и без опита и престижа на Георгиева. Тук решението на Борисов е основно. А отводът му от този пост е комбиниране от два спомагателни фактора. Първо, шансът за сполучлив мандат на Габриел е по-нисък от този на Георгиева. Второ, вероятността за отрицателно ориентиране на европейското публично мнение към ръководството на Борисов е с нея по-висока: номинирането за Върховен представител на претендент, който няма сериозна политическа кариера, би породило вдигнати вежди, насмешки и рецензии (Карл Билд беше един от първите, които влязоха в този модус). Но пък в случай че човек има вяра в качествата на избраниците си, подобен вид причини не би трябвало да са решаващи за него.
Защо Сергей Станишев?
Когато стана ясно, че измежду номинациите за останалите четири висши постове няма източноевропейци, водачът на ПЕС получи късмет да стане преседател на Екологичен потенциал. Станишев има лична политическа тежест в Брюксел и Страсбург, а и дава отговор институционално на условията. Неговото избиране би понижило и остротата на абсурда, породил се поради отхвърления принцип на " водещите претенденти ". Тъй като Тимерманс, претендентът на социалистите, беше с най-големи шансове за ръководител на Европейска комисия, най-ощетени от несъобразяването с този принцип бяха точно социалистите. Като отплата те щяха да получат председателското място за водача на ПЕС.
Защо не Станишев?
Липсата на поддръжка в личната му група се оказа решаваща. Което не е изненадващо след опитите на Корнелия Нинова да подрие неговия престиж в Европа. Разбира се, тук роля са изиграли и калкулациите на други страни, само че " приятелският " огън от личната му партия несъмнено е бил от голяма важност.
Неговото вероятно предопределение щеше да е потребно за Българска социалистическа партия. Защото по този начин партията щеше да получи късмет да се върне от национал-популистките си забежки на територията на европейската левица. Уви, този късмет просъществува единствено към час.
Като теглим чертата
България се уплаши. И се оказа неподготвена за опциите, с които малко ненадейно се снабди. Точно това обръщение излъчи Борисов - че към този миг не сме подготвени за огромната европейска политика и ни е боязън от вниманието, с което тя е обвързвана. Това е може би реалистична оценка, само че въпреки всичко не е изключително ласкателна. Белгия, Холандия, Дания и Полша са страни, за които никой не се чуди дали претендентите им ще се оправят. Ние доста приказваме против " двете скорости " и " двойните стандарти " в Европейски Съюз, само че когато се появи опция, сами се вкарваме в ниската скорост и в по-затлачените води.
Тази липса на самочувствие не е инцидентна - тя идва от това, че всички (и най-много премиерът) знаят проблемите ни. Но вместо да ги решаваме пламенно, избираме да се борим против европейския мониторинг върху същите тези проблеми.
Опозицията от Българска социалистическа партия пък напряко получи слаба оценка за личната си политика. Ако социалистите не се бяха самоизолирали в Европейски Съюз, а бяха построили мостове към сестрински партии, в този момент с огромна възможност техен човек щеше да е ръководител на Екологичен потенциал. Но те сами го торпилираха, за което несъмнено ще получат усмивка от Москва (доколкото ботоксът позволява). Където либерализмът е отживялост, усмивката на властта е нещо доста скъпо. (Защото във връзка с другите полезности нормално има недостиг.)
Като теглим чертата, нищо трагично не се е случило. Просто още една пропусната опция
Всичко, което би трябвало да знаете за: Новата Еврокомисия (451)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ