Какво и как, за да бъде завършен сегашният конституционен модел
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Преди близо два месеца президентът Румен Радев организира редица консултативни срещи по тематиката " Необходимост от промени в Конституцията за правосъдната власт и правата на жителите ". От приемането на Конституцията през 1991 година основен проблем, установен от редица интернационалните експертни консултативни органи е устройството и организацията на органа, администриращ въпросите на правосъдната власт, а точно - Висшия правосъден съвет. Като последица от тези устройствени дефицити се утежнява в допълнение и статусът на съдиите, прокурорите и следователите. Възприетият към сегашното модел има редица основни проблеми, препотвърдили се и в практиката:
- дава идентичен статус на съдиите, прокурорите и следователите поради другата природа и функционалности на двете професии;
- лишава съдиите от присъщата за съда самостоятелност като единствен предназначен независимо да се произнесе по юридически спор, а заради това слага в неустановеност отбраната на главните права на жителите и юридическите лица в страната;
- благоприятства безотговорността при осъществяване на главната функционалност на прокуратурата като страж на публичния ред и основава условия за слагането ѝ според от изпълнителната власт;
- основава среда на самоцелно самозатваряне на българската прокуратура, трансформирайки я в балансиращ център сред трите управляващи, в несъгласие на демократичните правила и конституционния модел.
Екипът на ИПИ се придържа към визията, което разрешава инициираните промени да бъдат естествено продължение на довеждане докрай на заложения в Конституцията модел на правосъдната власт чрез промени в границите на Обикновено Народно заседание. За задачата на 31.01.2020 година представихме публично мнение до президентството.
Относно състава на прокурорската гилдия (ПК) на Висшия правосъден съвет (ВСС) и основния прокурор
За да се откри работещ модел на организация на Висш съдебен съвет по метод, по който да бъдат преодолени съществуващите проблеми, преди всичко би трябвало да бъде извършено разграничаване сред статуса на съдиите и този на прокурорите и следователите.
Концепцията за правовата страна изисква прецизно осъществяване на правилото за разделяне на управляващите, с особена значимост това се отнася за правосъдната власт. Но поради другите функционалности, които извършват съда и прокуратурата сме длъжни до отграничим статуса на съдиите. Съдията е притежател на правосъдната власт, единствен предназначен да се произнесе по показаните от страните в производството обстоятелства и условия, събрани чрез доказателства и доказателствени средства. В наказателния развой прокурорът се явява таман тази страна, която има цялата власт да указва реда за събиране на доказателства, да прави преценка на събраните доказателства в досъдебното произвеждане и на база на тях да реши дали да съобщи на съд едно лице. В правосъдната фаза прокуратурата е заинтригуваната от изхода на делото страна, която посредством функционалността по поддържане на обвиняването се явява бранител на публичния интерес. На база на резултатността и успеваемостта на уважаване на обвинителния акт, направен от прокурора, се прави неговата професионална препоръка и се слагат условия за неговия кариерно развиване. Замисълът на едни конституционни промени по отношение на устройството и пълномощията на българската прокуратура би бил да се ускори публичният контрол върху нейната активност, да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством съкращаване въздействието на основния прокурор в ПК на Висш съдебен съвет и да се подсигурява обективността на прокуратурата по обвинителната ѝ функционалност, включително и в успеваемостта на създадените обвинявания. Тази самостоятелност следва да се преглежда в подтекста на отбраната на обществения интерес. Макар и изведено по тълкувателен път, прокуратурата е виновната институция за практикуване на наказателната политики на страната, в това число и осъществявайки функционалността на единствен бранител на публичния интерес.
Именно предвид на това следва да съществува форма на инспекция, премерване, идентифициране на проблемите и понасяне на отговорност. Тъй като отпред на тази институция е сложена еднолична фигура, формата на отговорност има две направления - едната е на самия основен прокурор, другата на редовите прокурори по метод, който включва засилен публичен контрол на работата им. Действащата нормативна рамка попречва това развиване. На първо място - посредством свиване предметния обсег на показания от основния прокурор по реда на член 84, т. 16 от Конституция на Република България годишен доклад чрез тълкувателната активност на Конституционния съд. Де факто редица практики от 2019 година и 2020 година демонстрират несъобразяване със наложителното пояснение на Конституционен съд и изборно използване в случаи, които употребяват лица от висшето управление на прокуратурата. Практически осуетена е опцията да бъде осъществена отговорност над прокуратурата и основния прокурор и чрез парламентарната квота в прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет заради липса на нормативно условие от какви лица да се попълня тя. Така членовете на ПК на Висш съдебен съвет биват с професионална биография на прокурори, а не лица външни за самата прокуратура. А това още веднъж преповтаря заплахата както по време на мандата им във Висш съдебен съвет, по този начин и след него, основният прокурор да търси дефицити в работата им като редови прокурори, с което на процедура да управлява вота и държанието им в правосъдния съвет. Реферирайки към Структурния и функционален разбор на прокуратурата от 2016 година и редица мнения на Венецианската комисия, предлагаме:
- Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да се състои от 11 членове като включва основния прокурор, трима членове, избирани директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и шестима членове, определени от Народното събрание. Членовете, избирани от Народното събрание да бъдат адвокати с професионален опит, друг от този на настоящ прокурор или следовател, както и на прокурор и следовател, заемал длъжността най-малко 5 години преди датата на избора. Процедурата по номинация следва да бъде реализирана от професионални магистратски организации, юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна активност, висши учебни заведения и научни организации. По този метод, без да се лишава Народно събрание от конституционното му пълномощия да избира членовете на Народно събрание, доста ще се усъвършенства процедурната гаранция за транспарантен развой по номинация и ще се преустановят практиките, прокурори, близки до лица от изпълнителната власт да попълнят състава на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Съществен въпрос, непокътнат нито в работата на Висш съдебен съвет, нито станал предмет на разбор и оценка до момента е качеството на взаимоотношение му полицията и прокуратурата, като задължени по закон да правят процесуалните дейности в досъдебното произвеждане. Това точно изисква външни за прокуратурата лица да правят тази оценка на работата на двете звена като най-подходящи за задачата са лица от съдийското съсловие. Ето за какво в квотата на Висш съдебен съвет, предавана от Народно събрание най-малко един от членовете следва да бъде избиран от съдийското съсловие.
Относно статуса на основния прокурор
Проблемите в тази област са:
- Липса на ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор при положение на данни и условия за осъществено от него закононарушение. Това влече неспособност за освобождение от служба заради влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за осъществено съзнателно закононарушение.
- Липса на ефикасен механизъм за търсенето на дисциплинарна отговорност поради структурната организация на ПК на Висш съдебен съвет, а оттова и неспособност за използване на освобождението от служба заради тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
- Липсата на използване на института на краткотрайното премахване както по член 230 от Закон за съдебната власт, по този начин и по реда на член 69 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Липсата на отчетност, съчетано с неналичието на работеща процедура за премахване на основния прокурор и при прогласеното единоначалие води до това, че въпреки и прогласен, правилото на законността в българския углавен развой се подменя от правилото на целесъобразността, освен това - политическата целенасоченост. Поради това българската прокуратура, под управлението на основния прокурор, работи изборно, без опция за какъвто и да било надзор и превъзмогване на установените дефицити. Държавните органи са длъжни, в случай че има предпоставки, да встъпят в дейности. Те не могат да преценяват дали да стартират или да се въздържат от наказателното произвеждане.
Това освен предизвиква безотговорността в прокуратурата и накърнява работата на редовите прокурори, само че и инфектира съда и ускорява публичното съмнение в него, заради щото окончателният резултат е чрез акт на съда - основаното към този момент в обществото съмнение се ускорява, когато съдът освободи, оправдае и така нататък
С цел превъзмогване на тези недостатъци предлагаме изменение на Конституцията на Република България, които:
- удостоверяват опцията основният прокурор да бъде избиран от пленума на Висш съдебен съвет при отчитане направените оферти за смяна в структурния състава на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет и ПК на Висш съдебен съвет в актуалното мнение,
- използване на института на краткотрайното премахване на основния прокурор от служба, до момента в който трае следствието за осъществено от него закононарушение, като отстраняването следва да се прави при опазване пълномощията на Висш съдебен съвет при искане от страна на Народното събрание. За задачата следва да се сътвори нова т. 9 на член 130а, алинея 2 от Конституцията на Република България: " Пленумът, по искане на 1/5 от народните представители отстранява краткотрайно от служба основния прокурор при положение на обосновано съмнение за осъществено закононарушение от общ темперамент. "
Относно състава на съдийската гилдия (СК) на Висш съдебен съвет
Съгласно настоящата уредба на образуване на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет съдиите, избирани от съдии се явяват числено малцинство, едвам 6 от 14 членове са съдии, избирани директно от съдиите (председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които, въпреки и съдии, не са определени от съдиите). На процедура това води до безспорен политически надзор и послушание на правосъдната власт от страна на политическата по този начин щото ръководителите на висшите съдилища да бъдат избирани от политически излъчени членове на правосъдния съвет. Въпросите за назначение, оценяване, повишение и наказване на съдиите също се вземат решение при чисто малцинство на съдиите в Семеен кодекс на Висш съдебен съвет. А това също слага под подозрение независимостта на съда, а оттова и главното право на всеки български жител както и на жители от страни по Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи, а точно правото на обективен развой от самостоятелен и неутрален съд. Поради изложеното предлагаме:
- Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да бъде в състав 14 членове и да включва ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, девет членове, избирани директно от съдиите, и трима членове, определени от Народното събрание. Членовете, избирани от Народното събрание да бъдат адвокати с професионален опит, друг от този на настоящ арбитър, прокурор и следовател, както и на арбитър, прокурор и следовател, заемал длъжността най-малко 5 години преди датата на избора.
- Семеен кодекс на Висш съдебен съвет да бъде само способена да избира и да предлага на президента за назначение ръководителите на Върховен касационен съд и ВАС; Семеен кодекс на Висш съдебен съвет да бъде само способена да взема решение кариерните въпроси на съдиите. Виждаме това конституционно решение като опция за деполитизирането на българския съд.
- Семеен кодекс на Висш съдебен съвет да приема годишните доклада на ръководителите на висшите съдилища.
Считаме, че само при отнемане от опция за присъединяване в изборите на ръководителите на висшите съдилища на членовете на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет би могло да се реализира и извърши главната задача на Висш съдебен съвет по отстояване независимостта на правосъдната власт. Предлагаме:
- Запазването на пълномощията на пленума на Висш съдебен съвет да се отнася само до: избора на основен прокурор и административните функционалности по приемане бюджета на правосъдната власт и ръководство на недвижимите парцели, както и приемането на годишния отчет за активността на основния прокурор (съдът е контролната инстанция за активността на прокуратурата, а влезлите в действие неоправдателни присъди - коректив за осъществяване пълномощията на прокуратурата). Изрично настояваме прекратяването на мандатите на членове на Висш съдебен съвет да става от Семеен кодекс на Висш съдебен съвет за нейните членове, надлежно от ПК на Висш съдебен съвет за нейните членове.
Относно въвеждането на конституционната тъжба
По този въпрос се въздържаме от съответно позволение като бихме подкрепили всяко едно деяние, което усилва гаранциите за отбрана правата на българските жители и юридическите лица, в това число и въвеждане на института на конституционната тъжба. Считаме за присъщо на един главен закон да съществуват текстове, които биха улеснили неговото директно приложение в изгода отбрана на съществени права. Поради това означаваме като значително значимо допълнението на главния закон с експлицитен текст, който дава право на българските жители на обективен правосъден развой от самостоятелен и неутрален съд. Подобен метод би засилил и приложението на отговорността на страната за вреди от противозаконни актове или дейности на длъжностни лица.
Преди близо два месеца президентът Румен Радев организира редица консултативни срещи по тематиката " Необходимост от промени в Конституцията за правосъдната власт и правата на жителите ". От приемането на Конституцията през 1991 година основен проблем, установен от редица интернационалните експертни консултативни органи е устройството и организацията на органа, администриращ въпросите на правосъдната власт, а точно - Висшия правосъден съвет. Като последица от тези устройствени дефицити се утежнява в допълнение и статусът на съдиите, прокурорите и следователите. Възприетият към сегашното модел има редица основни проблеми, препотвърдили се и в практиката:
- дава идентичен статус на съдиите, прокурорите и следователите поради другата природа и функционалности на двете професии;
- лишава съдиите от присъщата за съда самостоятелност като единствен предназначен независимо да се произнесе по юридически спор, а заради това слага в неустановеност отбраната на главните права на жителите и юридическите лица в страната;
- благоприятства безотговорността при осъществяване на главната функционалност на прокуратурата като страж на публичния ред и основава условия за слагането ѝ според от изпълнителната власт;
- основава среда на самоцелно самозатваряне на българската прокуратура, трансформирайки я в балансиращ център сред трите управляващи, в несъгласие на демократичните правила и конституционния модел.
Екипът на ИПИ се придържа към визията, което разрешава инициираните промени да бъдат естествено продължение на довеждане докрай на заложения в Конституцията модел на правосъдната власт чрез промени в границите на Обикновено Народно заседание. За задачата на 31.01.2020 година представихме публично мнение до президентството.
Относно състава на прокурорската гилдия (ПК) на Висшия правосъден съвет (ВСС) и основния прокурор
За да се откри работещ модел на организация на Висш съдебен съвет по метод, по който да бъдат преодолени съществуващите проблеми, преди всичко би трябвало да бъде извършено разграничаване сред статуса на съдиите и този на прокурорите и следователите.
Концепцията за правовата страна изисква прецизно осъществяване на правилото за разделяне на управляващите, с особена значимост това се отнася за правосъдната власт. Но поради другите функционалности, които извършват съда и прокуратурата сме длъжни до отграничим статуса на съдиите. Съдията е притежател на правосъдната власт, единствен предназначен да се произнесе по показаните от страните в производството обстоятелства и условия, събрани чрез доказателства и доказателствени средства. В наказателния развой прокурорът се явява таман тази страна, която има цялата власт да указва реда за събиране на доказателства, да прави преценка на събраните доказателства в досъдебното произвеждане и на база на тях да реши дали да съобщи на съд едно лице. В правосъдната фаза прокуратурата е заинтригуваната от изхода на делото страна, която посредством функционалността по поддържане на обвиняването се явява бранител на публичния интерес. На база на резултатността и успеваемостта на уважаване на обвинителния акт, направен от прокурора, се прави неговата професионална препоръка и се слагат условия за неговия кариерно развиване. Замисълът на едни конституционни промени по отношение на устройството и пълномощията на българската прокуратура би бил да се ускори публичният контрол върху нейната активност, да се подсигурява по-голямата самостоятелност на редовите прокурори посредством съкращаване въздействието на основния прокурор в ПК на Висш съдебен съвет и да се подсигурява обективността на прокуратурата по обвинителната ѝ функционалност, включително и в успеваемостта на създадените обвинявания. Тази самостоятелност следва да се преглежда в подтекста на отбраната на обществения интерес. Макар и изведено по тълкувателен път, прокуратурата е виновната институция за практикуване на наказателната политики на страната, в това число и осъществявайки функционалността на единствен бранител на публичния интерес.
Именно предвид на това следва да съществува форма на инспекция, премерване, идентифициране на проблемите и понасяне на отговорност. Тъй като отпред на тази институция е сложена еднолична фигура, формата на отговорност има две направления - едната е на самия основен прокурор, другата на редовите прокурори по метод, който включва засилен публичен контрол на работата им. Действащата нормативна рамка попречва това развиване. На първо място - посредством свиване предметния обсег на показания от основния прокурор по реда на член 84, т. 16 от Конституция на Република България годишен доклад чрез тълкувателната активност на Конституционния съд. Де факто редица практики от 2019 година и 2020 година демонстрират несъобразяване със наложителното пояснение на Конституционен съд и изборно използване в случаи, които употребяват лица от висшето управление на прокуратурата. Практически осуетена е опцията да бъде осъществена отговорност над прокуратурата и основния прокурор и чрез парламентарната квота в прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет заради липса на нормативно условие от какви лица да се попълня тя. Така членовете на ПК на Висш съдебен съвет биват с професионална биография на прокурори, а не лица външни за самата прокуратура. А това още веднъж преповтаря заплахата както по време на мандата им във Висш съдебен съвет, по този начин и след него, основният прокурор да търси дефицити в работата им като редови прокурори, с което на процедура да управлява вота и държанието им в правосъдния съвет. Реферирайки към Структурния и функционален разбор на прокуратурата от 2016 година и редица мнения на Венецианската комисия, предлагаме:
- Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет да се състои от 11 членове като включва основния прокурор, трима членове, избирани директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и шестима членове, определени от Народното събрание. Членовете, избирани от Народното събрание да бъдат адвокати с професионален опит, друг от този на настоящ прокурор или следовател, както и на прокурор и следовател, заемал длъжността най-малко 5 години преди датата на избора. Процедурата по номинация следва да бъде реализирана от професионални магистратски организации, юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна активност, висши учебни заведения и научни организации. По този метод, без да се лишава Народно събрание от конституционното му пълномощия да избира членовете на Народно събрание, доста ще се усъвършенства процедурната гаранция за транспарантен развой по номинация и ще се преустановят практиките, прокурори, близки до лица от изпълнителната власт да попълнят състава на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет. Съществен въпрос, непокътнат нито в работата на Висш съдебен съвет, нито станал предмет на разбор и оценка до момента е качеството на взаимоотношение му полицията и прокуратурата, като задължени по закон да правят процесуалните дейности в досъдебното произвеждане. Това точно изисква външни за прокуратурата лица да правят тази оценка на работата на двете звена като най-подходящи за задачата са лица от съдийското съсловие. Ето за какво в квотата на Висш съдебен съвет, предавана от Народно събрание най-малко един от членовете следва да бъде избиран от съдийското съсловие.
Относно статуса на основния прокурор
Проблемите в тази област са:
- Липса на ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор при положение на данни и условия за осъществено от него закононарушение. Това влече неспособност за освобождение от служба заради влизане в действие на присъда, с която е наложено наказване отнемане от независимост за осъществено съзнателно закононарушение.
- Липса на ефикасен механизъм за търсенето на дисциплинарна отговорност поради структурната организация на ПК на Висш съдебен съвет, а оттова и неспособност за използване на освобождението от служба заради тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
- Липсата на използване на института на краткотрайното премахване както по член 230 от Закон за съдебната власт, по този начин и по реда на член 69 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Липсата на отчетност, съчетано с неналичието на работеща процедура за премахване на основния прокурор и при прогласеното единоначалие води до това, че въпреки и прогласен, правилото на законността в българския углавен развой се подменя от правилото на целесъобразността, освен това - политическата целенасоченост. Поради това българската прокуратура, под управлението на основния прокурор, работи изборно, без опция за какъвто и да било надзор и превъзмогване на установените дефицити. Държавните органи са длъжни, в случай че има предпоставки, да встъпят в дейности. Те не могат да преценяват дали да стартират или да се въздържат от наказателното произвеждане.
Това освен предизвиква безотговорността в прокуратурата и накърнява работата на редовите прокурори, само че и инфектира съда и ускорява публичното съмнение в него, заради щото окончателният резултат е чрез акт на съда - основаното към този момент в обществото съмнение се ускорява, когато съдът освободи, оправдае и така нататък
С цел превъзмогване на тези недостатъци предлагаме изменение на Конституцията на Република България, които:
- удостоверяват опцията основният прокурор да бъде избиран от пленума на Висш съдебен съвет при отчитане направените оферти за смяна в структурния състава на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет и ПК на Висш съдебен съвет в актуалното мнение,
- използване на института на краткотрайното премахване на основния прокурор от служба, до момента в който трае следствието за осъществено от него закононарушение, като отстраняването следва да се прави при опазване пълномощията на Висш съдебен съвет при искане от страна на Народното събрание. За задачата следва да се сътвори нова т. 9 на член 130а, алинея 2 от Конституцията на Република България: " Пленумът, по искане на 1/5 от народните представители отстранява краткотрайно от служба основния прокурор при положение на обосновано съмнение за осъществено закононарушение от общ темперамент. "
Относно състава на съдийската гилдия (СК) на Висш съдебен съвет
Съгласно настоящата уредба на образуване на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет съдиите, избирани от съдии се явяват числено малцинство, едвам 6 от 14 членове са съдии, избирани директно от съдиите (председателите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, които, въпреки и съдии, не са определени от съдиите). На процедура това води до безспорен политически надзор и послушание на правосъдната власт от страна на политическата по този начин щото ръководителите на висшите съдилища да бъдат избирани от политически излъчени членове на правосъдния съвет. Въпросите за назначение, оценяване, повишение и наказване на съдиите също се вземат решение при чисто малцинство на съдиите в Семеен кодекс на Висш съдебен съвет. А това също слага под подозрение независимостта на съда, а оттова и главното право на всеки български жител както и на жители от страни по Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи, а точно правото на обективен развой от самостоятелен и неутрален съд. Поради изложеното предлагаме:
- Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет да бъде в състав 14 членове и да включва ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, девет членове, избирани директно от съдиите, и трима членове, определени от Народното събрание. Членовете, избирани от Народното събрание да бъдат адвокати с професионален опит, друг от този на настоящ арбитър, прокурор и следовател, както и на арбитър, прокурор и следовател, заемал длъжността най-малко 5 години преди датата на избора.
- Семеен кодекс на Висш съдебен съвет да бъде само способена да избира и да предлага на президента за назначение ръководителите на Върховен касационен съд и ВАС; Семеен кодекс на Висш съдебен съвет да бъде само способена да взема решение кариерните въпроси на съдиите. Виждаме това конституционно решение като опция за деполитизирането на българския съд.
- Семеен кодекс на Висш съдебен съвет да приема годишните доклада на ръководителите на висшите съдилища.
Считаме, че само при отнемане от опция за присъединяване в изборите на ръководителите на висшите съдилища на членовете на прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет би могло да се реализира и извърши главната задача на Висш съдебен съвет по отстояване независимостта на правосъдната власт. Предлагаме:
- Запазването на пълномощията на пленума на Висш съдебен съвет да се отнася само до: избора на основен прокурор и административните функционалности по приемане бюджета на правосъдната власт и ръководство на недвижимите парцели, както и приемането на годишния отчет за активността на основния прокурор (съдът е контролната инстанция за активността на прокуратурата, а влезлите в действие неоправдателни присъди - коректив за осъществяване пълномощията на прокуратурата). Изрично настояваме прекратяването на мандатите на членове на Висш съдебен съвет да става от Семеен кодекс на Висш съдебен съвет за нейните членове, надлежно от ПК на Висш съдебен съвет за нейните членове.
Относно въвеждането на конституционната тъжба
По този въпрос се въздържаме от съответно позволение като бихме подкрепили всяко едно деяние, което усилва гаранциите за отбрана правата на българските жители и юридическите лица, в това число и въвеждане на института на конституционната тъжба. Считаме за присъщо на един главен закон да съществуват текстове, които биха улеснили неговото директно приложение в изгода отбрана на съществени права. Поради това означаваме като значително значимо допълнението на главния закон с експлицитен текст, който дава право на българските жители на обективен правосъден развой от самостоятелен и неутрален съд. Подобен метод би засилил и приложението на отговорността на страната за вреди от противозаконни актове или дейности на длъжностни лица.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ