Данъците в София също тръгват нагоре
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Преди 10 дни ИПИ разгласява своя Алтернативен бюджет за 2019 година В рамките на представянето ясно декларирахме, че ни чака вълна от покачвания на локалните налози, което се трансформира и в главен акцент от събитието за доста медии. Към днешна дата концепциите за нарастване на локалните налози към този момент са факт, като най-големите общини – София и Пловдив, също се включиха в конкуренцията. Безспорно най-големият фокус попада върху Столична община, защото нарастването е първо от най-малко 10 години (виж данните за налозите тук) и всекидневно медийното внимание се концентрира върху столицата.
Защо в този момент се повишават локалните налози?
Традиционно у нас локалните налози следват компактно политическия цикъл. Данъци се подвигат в първата и втората година от мандата, след което идва мъртвило до провеждането на локалните избори (виж историята на локалните налози тук). Местните данъци имат характерен темперамент – не са автоматизирани отчисления (като при подоходния налог или Данък добавена стойност например), а действително се вадят пари от джоба и се заплаща в общината, което ги прави извънредно непопулярни. През 2017 и 2018 година да вземем за пример бяха вдигнати осигурителните вноски за пенсия с по 1 процентен пункт, което на годишна база изземва повече от всяко покачване в локалните данъци, само че реакция съвсем нямаше. При общините е по-сложно – всяко покачване води до мощно отрицателна реакция, което значи, че никой не би го направил тъкмо преди изборите.
Прегледът на ИПИ на данъчната политика на локално равнище през годините демонстрира, че в години след избори се следят по 60-70 образеца за покачвания на налози на локално равнище. Най-вероятно сходна ще е картината и в този момент – през 2020 и 2021 година най-малко половината общини ще подхващат някакви стъпки за нарастване на локалните данъци. Забележете, че в тази сметка изключваме такса боклук, която също ще върви нагоре. Тази вълна от по-високи локални налози в прочут смисъл ще отговори на апела на финансовия министър – общините да употребяват по-активно данъчните си пълномощия, само че в това време няма да промени трагично структурата на общинските бюджети. Зависимостта от държавния бюджет и европейските средства, от една страна, и неналичието на съответен запас за обществени вложения, от друга, ще остане. Темата за фискалната децентрализация – преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане на физически лица към общините (виж тук), освен няма да изчезне, а ще е от ден на ден на дневен ред. Само с имуществени налози няма по какъв начин да се реализира финансова автономия – 10 годишни старания за повдигане на ставки и повишение на събираемостта изрично го потвърждават.
Какво се случи в София?
Всеки, който следи деликатно процесите в столичната община, знае, че покачването на локалните налози беше на ръба да се случи още предходната година. Причината да не се случи тогава беше напълно обвързана с изборите – в случай че в този момент гледаме резултатите, то вероятно повишаване преди година като нищо щеше да обърне вота в столицата. Предложението в този момент се концентрира върху възмездното придобиване на имущество и върху облагането на транспортните средства. Двете тематики обаче не са идентични и по-добре да се разясняват настрана.
Едно от провокациите пред столичната община е по какъв начин да финансира капиталовата си стратегия, изключително в новите квартали, където липсва съответна инфраструктура. И, по опция, това да се случи като по-голяма тежест падне точно върху тези нови квартали. Има два метода това да се случи през налозите – единият е през промени в данъчната основа на имущественият налог, другият е през нараснала ставка на налога върху покупко-продажбите. Ако не можеш да направиш първото, опираш до второто. Това се случва и в София.
Проблемът с данъчната основа на парцелите
Данъкът върху недвижимото имущество в София стъпва на извънредно усложнена формула за данъчна оценка на парцела, в основата на която стои зонирането на столицата. В взаимозависимост от зоната, в която попада жилището ви, коефициентът за местонахождение варира от 28,1 до 93,6 на квадратен метър – това е над 3 пъти разлика в данъчната основа за другите квартали. Текущите границите на зоните в София са избрани през 1998 година Тези зони несъмнено са от дълго време остарели както поради смяната в динамичността на някои от обичайните квартали, по този начин и поради развиването на новите квартали, които преди 30 години са имали напълно друг образ.
Големият проблем в облагането на парцелите в столицата е точно в данъчната основа и съответно в зонирането. Промяната обаче е политически сложна. Последното предложение за сходна промяна беше на Минко Герджиков през 2011 година (виж тук). Предложението за ново зониране тогава провокира скандал и докара до неговата оставка. Подобно решение е мъчно, само че има и друго. Очакването на общините (не единствено на София) е, че скоро ще има законодателни промени, които да трансформират формулата за данъчната оценка на парцелите и/или напряко да обвържат налога с пазарната оценка. Това би решило казуса на столицата с районирането, и изключително по отношение на новите влиятелни квартали, без да се влиза в огромен скандал. Чакането обаче може да се трансформира и в капан – отлагаш решение поради предстоящи законодателни промени, които обаче също може постоянно да се отсрочват.
Екологичният съставен елемент при колите беше въведен поради София
Докато при облагането на покупко-продажбите искрено приказваме за покачване на данъчната тежест, то при облагането на транспортните средства обстановката е малко по-различна. Промените в закона в края на предходната година трансформираха облагането на колите – данъкът към този момент се образува по напълно различен метод, в това число с появяването на екологичен съставен елемент. Този екологичен съставен елемент би трябвало да натовари повече тези с ниска екологична категория и да облекчи тези с висока категория. В София, както и в множеството общини в страната, обаче за настоящата 2019 година останаха минималните по закон равнища на екологичната съставния елемент. Те варират от 0,40 до 1,10, което значи, че, като се изключи категориите евро 1 и 2, които получават коефициент 1,10 и евро 3 (коефициент от 1), всички други получават отстъпка от налога. През 2018 година огромна част от колите в София заплащат по-нисък налог по отношение на предходните години. Това се вижда и от доклада за полугодието на общината – 6,5 млн. лева по-малко са събрани от налог върху транспортните средства за първите 6 месеца на 2018 година, като до края на годината разликата ще доближи към 10 млн. лева
Предложението в този момент се възползва от опциите на закона и завишава облагането на колите с ниска категория (с оптималния по закон коефициент 1,40), отстранява отстъпката за колите с евро 4 (вместо 0,80 става 1,00) и резервира отстъпките за коли евро 5 и 6. И до момента в който тези промени бяха предстоящи – законът беше изменен най-много поради столичната община и беше ясно, че столицата ще се възползва оптимално от диференцираните ставки, то малко по-изненадваща е смяната в облагането и по отношение на мощността, като са наранени всички над 74 kW. Така, единствените незасегнати от по-високото облагане ще бъдат колите до 74 kW, които имат евро 5 или 6. Ако съпоставим по отношение на 2017 година, то в случай че автомобил има евро 5 или 6, даже и по-мощните най-вероятно няма да заплащат по-висок налог. Голямата тежест в тази ситуация ще падне главно върху коли, които са с евро 1 и 2 и с огромна мощ.
Ролята на районните кметове
Всичко казано дотук се пробва да изясни общата рамка и съответно картината в София. По-високите налози няма по какъв начин да са добра вест за данъкоплатците, само че на доста места бяха предстоящи. Без фискална децентрализация и с калпава данъчна основа за парцелите, всички общини имат тласък да бутат налога върху покупко-продажбите нагоре – не е инцидентно, че това е единственият налог, при който общините всеобщо отиват на оптималната ставка (3 на сто). Ефектът от по-високия налог върху покупко-продажбите в София ще е към 20 млн. лева спомагателен доход. В случая, най-малко е добра концепцията половината от събраните средства да се харчат от районните кметове – по този начин ще има известно състезание кой и по какъв начин се оправя с обществения запас. Столичната община, в тази ситуация, е подготвена да предприеме известни стъпки за децентрализация в посока районни кметове, остава и страната да направи такива по оста централен бюджет – общински управляващи.
Преди 10 дни ИПИ разгласява своя Алтернативен бюджет за 2019 година В рамките на представянето ясно декларирахме, че ни чака вълна от покачвания на локалните налози, което се трансформира и в главен акцент от събитието за доста медии. Към днешна дата концепциите за нарастване на локалните налози към този момент са факт, като най-големите общини – София и Пловдив, също се включиха в конкуренцията. Безспорно най-големият фокус попада върху Столична община, защото нарастването е първо от най-малко 10 години (виж данните за налозите тук) и всекидневно медийното внимание се концентрира върху столицата.
Защо в този момент се повишават локалните налози?
Традиционно у нас локалните налози следват компактно политическия цикъл. Данъци се подвигат в първата и втората година от мандата, след което идва мъртвило до провеждането на локалните избори (виж историята на локалните налози тук). Местните данъци имат характерен темперамент – не са автоматизирани отчисления (като при подоходния налог или Данък добавена стойност например), а действително се вадят пари от джоба и се заплаща в общината, което ги прави извънредно непопулярни. През 2017 и 2018 година да вземем за пример бяха вдигнати осигурителните вноски за пенсия с по 1 процентен пункт, което на годишна база изземва повече от всяко покачване в локалните данъци, само че реакция съвсем нямаше. При общините е по-сложно – всяко покачване води до мощно отрицателна реакция, което значи, че никой не би го направил тъкмо преди изборите.
Прегледът на ИПИ на данъчната политика на локално равнище през годините демонстрира, че в години след избори се следят по 60-70 образеца за покачвания на налози на локално равнище. Най-вероятно сходна ще е картината и в този момент – през 2020 и 2021 година най-малко половината общини ще подхващат някакви стъпки за нарастване на локалните данъци. Забележете, че в тази сметка изключваме такса боклук, която също ще върви нагоре. Тази вълна от по-високи локални налози в прочут смисъл ще отговори на апела на финансовия министър – общините да употребяват по-активно данъчните си пълномощия, само че в това време няма да промени трагично структурата на общинските бюджети. Зависимостта от държавния бюджет и европейските средства, от една страна, и неналичието на съответен запас за обществени вложения, от друга, ще остане. Темата за фискалната децентрализация – преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане на физически лица към общините (виж тук), освен няма да изчезне, а ще е от ден на ден на дневен ред. Само с имуществени налози няма по какъв начин да се реализира финансова автономия – 10 годишни старания за повдигане на ставки и повишение на събираемостта изрично го потвърждават.
Какво се случи в София?
Всеки, който следи деликатно процесите в столичната община, знае, че покачването на локалните налози беше на ръба да се случи още предходната година. Причината да не се случи тогава беше напълно обвързана с изборите – в случай че в този момент гледаме резултатите, то вероятно повишаване преди година като нищо щеше да обърне вота в столицата. Предложението в този момент се концентрира върху възмездното придобиване на имущество и върху облагането на транспортните средства. Двете тематики обаче не са идентични и по-добре да се разясняват настрана.
Едно от провокациите пред столичната община е по какъв начин да финансира капиталовата си стратегия, изключително в новите квартали, където липсва съответна инфраструктура. И, по опция, това да се случи като по-голяма тежест падне точно върху тези нови квартали. Има два метода това да се случи през налозите – единият е през промени в данъчната основа на имущественият налог, другият е през нараснала ставка на налога върху покупко-продажбите. Ако не можеш да направиш първото, опираш до второто. Това се случва и в София.
Проблемът с данъчната основа на парцелите
Данъкът върху недвижимото имущество в София стъпва на извънредно усложнена формула за данъчна оценка на парцела, в основата на която стои зонирането на столицата. В взаимозависимост от зоната, в която попада жилището ви, коефициентът за местонахождение варира от 28,1 до 93,6 на квадратен метър – това е над 3 пъти разлика в данъчната основа за другите квартали. Текущите границите на зоните в София са избрани през 1998 година Тези зони несъмнено са от дълго време остарели както поради смяната в динамичността на някои от обичайните квартали, по този начин и поради развиването на новите квартали, които преди 30 години са имали напълно друг образ.
Големият проблем в облагането на парцелите в столицата е точно в данъчната основа и съответно в зонирането. Промяната обаче е политически сложна. Последното предложение за сходна промяна беше на Минко Герджиков през 2011 година (виж тук). Предложението за ново зониране тогава провокира скандал и докара до неговата оставка. Подобно решение е мъчно, само че има и друго. Очакването на общините (не единствено на София) е, че скоро ще има законодателни промени, които да трансформират формулата за данъчната оценка на парцелите и/или напряко да обвържат налога с пазарната оценка. Това би решило казуса на столицата с районирането, и изключително по отношение на новите влиятелни квартали, без да се влиза в огромен скандал. Чакането обаче може да се трансформира и в капан – отлагаш решение поради предстоящи законодателни промени, които обаче също може постоянно да се отсрочват.
Екологичният съставен елемент при колите беше въведен поради София
Докато при облагането на покупко-продажбите искрено приказваме за покачване на данъчната тежест, то при облагането на транспортните средства обстановката е малко по-различна. Промените в закона в края на предходната година трансформираха облагането на колите – данъкът към този момент се образува по напълно различен метод, в това число с появяването на екологичен съставен елемент. Този екологичен съставен елемент би трябвало да натовари повече тези с ниска екологична категория и да облекчи тези с висока категория. В София, както и в множеството общини в страната, обаче за настоящата 2019 година останаха минималните по закон равнища на екологичната съставния елемент. Те варират от 0,40 до 1,10, което значи, че, като се изключи категориите евро 1 и 2, които получават коефициент 1,10 и евро 3 (коефициент от 1), всички други получават отстъпка от налога. През 2018 година огромна част от колите в София заплащат по-нисък налог по отношение на предходните години. Това се вижда и от доклада за полугодието на общината – 6,5 млн. лева по-малко са събрани от налог върху транспортните средства за първите 6 месеца на 2018 година, като до края на годината разликата ще доближи към 10 млн. лева
Предложението в този момент се възползва от опциите на закона и завишава облагането на колите с ниска категория (с оптималния по закон коефициент 1,40), отстранява отстъпката за колите с евро 4 (вместо 0,80 става 1,00) и резервира отстъпките за коли евро 5 и 6. И до момента в който тези промени бяха предстоящи – законът беше изменен най-много поради столичната община и беше ясно, че столицата ще се възползва оптимално от диференцираните ставки, то малко по-изненадваща е смяната в облагането и по отношение на мощността, като са наранени всички над 74 kW. Така, единствените незасегнати от по-високото облагане ще бъдат колите до 74 kW, които имат евро 5 или 6. Ако съпоставим по отношение на 2017 година, то в случай че автомобил има евро 5 или 6, даже и по-мощните най-вероятно няма да заплащат по-висок налог. Голямата тежест в тази ситуация ще падне главно върху коли, които са с евро 1 и 2 и с огромна мощ.
Ролята на районните кметове
Всичко казано дотук се пробва да изясни общата рамка и съответно картината в София. По-високите налози няма по какъв начин да са добра вест за данъкоплатците, само че на доста места бяха предстоящи. Без фискална децентрализация и с калпава данъчна основа за парцелите, всички общини имат тласък да бутат налога върху покупко-продажбите нагоре – не е инцидентно, че това е единственият налог, при който общините всеобщо отиват на оптималната ставка (3 на сто). Ефектът от по-високия налог върху покупко-продажбите в София ще е към 20 млн. лева спомагателен доход. В случая, най-малко е добра концепцията половината от събраните средства да се харчат от районните кметове – по този начин ще има известно състезание кой и по какъв начин се оправя с обществения запас. Столичната община, в тази ситуация, е подготвена да предприеме известни стъпки за децентрализация в посока районни кметове, остава и страната да направи такива по оста централен бюджет – общински управляващи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ