Въпросите към кандидата Гешев
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Мандатът на сегашния основен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а на 24-ти октомври следва да бъде определен приемникът му, съвсем несъмнено това ще бъде заместникът му Иван Гешев.
Изборът на основен прокурор е деяние, повтарящо се на всеки 7 години, само че упражняването на този мандат съпътства значимите за българското общество решения. Не тъй като е в законовите пълномощия на основния прокурор да взема тези решения, на процедура обаче това е в неписаната, само че фактическа власт на тази фигура, без значение коя е личността. Събития от близкото минало като изборната спекулация " Костинброд " или банкрутът на КТБ демонстрират по какъв начин с намесата на основния прокурор може да се въздейства на изборните резултати за народни представители, да се банкрутира банка и застрашена банковата система.
В България фактическото е по-силно от нормативното – главата на българската прокуратура има лостовете да сложи според всеки един представител на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт. Именно по тази причина с нараснало внимание би трябвало да следим кой заема този пост и какви са дейностите му. Законът дава право на гражданските организации в социална изгода, съсловните организации на магистратите и представители на академичната общественост да показват мнения и да задават въпроси към претендента.
Защо е значимо, в случай че изобщо е значимо
В среда, в която мъчно можем да приказваме за медийна независимост, е добре някой да пита. Често няма кой, не тъй като липсват, въпреки и смелите публицисти да са едвам малко на брой, а заради обстоятелството че призваните да дават отговор се скриват. Кандидатът Иван Гешев и сегашният основен прокурор не са привикнали да застават пред неуместни микрофони. Те разделят медиите на свои и непознати, т.е. на комфортни и неуместни.
Отправянето на въпроси е опция и опит във Висшия правосъден съвет (ВСС) да прозвучат на глас тези и имена, чиито отговори членовете и претендентите добре знаят и познават. Именно останалите незнайни за прокуратурата имена и проблеми са част от производството на паралелна държавност. Не си представям по какъв начин партийните малките екрани на ГЕРБ и Българска социалистическа партия задават тези въпроси. Не си представям и публичната Българска национална телевизия да попита Гешев нещо значително.
Защо е обречено, преди да се е случило
Вероятно отговорите на въпросите няма да повлияят на избиращите основния прокурор членове на Висш съдебен съвет. Две години след мандата си преобладаващата част от тях са посочили, че се вълнуват само от бонусите, които могат да получат, а функционалността им на пазители на независимостта на правосъдната власт е красива куха фраза, а не пълномощие, скрепено с власт. Именно по тази причина беше и е значимо кой и по какъв начин бива номиниран и избиран в състава на Висш съдебен съвет през есента на 2017 година
Но отговорите на поставените въпроси към претендента Гешев могат да послужат на президента Радев. Все отново президентът издава указа за назначение на основен прокурор и в случай че реши да върне избора на Висш съдебен съвет за прегласуване, отговорите на поставените въпроси могат да послужат за съответни претекстове. Силният мотив е незаобиколимо затруднение даже и в българската среда.
Иначе, за стигналите дотук читатели, няма по какъв начин да не отбележим и чисто правния недостиг – въпросите би трябвало да предхождат инспекцията на качествата на претендентите (имало е процедури и с повече от един кандидат), с цел да могат съответните комисии във Висш съдебен съвет, а по-късно и целокупният състав на съвета, да има въз основата на какво да произведат решението си.
Към претендента Гешев насочиха мнения и въпроси голям брой организации, в това число Висшият адвокатски съвет, Софийската адвокатска гилдия и гражданските организации с предмет на активност човешки права и правораздаване. Прави усещане сходната тема на питанията, т.е. ясно е какви са проблемите в българската прокуратура, просто липсват нужните решения.
Съвместните въпроси на Института за пазарна стопанска система и Антикорупционния фонд
биха били забавни и за неспециализирана по правни въпроси публика, по тази причина ги споделяме тук:
1. В средата на тази година заявихте: " В момента не преставам 99%, даже някой да ме предложи, да не вземам участие в това съревнование, което се обрисува извънредно мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма по какъв начин да не се оцапаш. Аз не желая да се въргалям, в случай че някой желае, да се търкаля ", както и " Ще се купуват магистрати, политици, публицисти – за информация, за оклеветяване, за лобиране ". В този ред на мисли: каква е достоверната Ви мотивация да приемете номинацията? По Ваши данни и наблюдения
има ли купени магистрати, политици и публицисти и в случай че да, подхванати ли са от прокуратурата дейности?
2. Към момента в осъществяване на решението на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България " българските управляващи следва да подхващат законови ограничения за превъзмогване на нормативните и институционални дефицити в устройството на прокуратурата на Република България. Според Вас какъв следва да бъде механизмът, който да обезпечи дейно, бързо и без значение следствие при задоволителен публичен контрол, когато е налице подозрение за осъществено закононарушение от страна на настоящ основен прокурор? В тази връзка, ще подкрепите ли да бъдат въведени препоръчаните в Независимия разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от 2016 година
ограничения за дейно следствие и отчетност на основния прокурор?
3. Споделяте ли оценката на Венецианската комисия, направена в мнението ѝ от 2017 година, по отношение на нуждата от сериозна промяна на модела на прокуратурата, като се има поради констатацията на Комисията, че " в някогашните социалистически страни съществува институционално завещание на мощно овластени прокурорски системи, които слагат в заплаха независимостта на съдиите "? Ще подкрепите ли препоръчаните в мнението на Венецианската комисия ограничения за дейно следствие и въвеждане на процедура за импийчмънт на основния прокурор, измежду които са:
– следствието за осъществени нарушавания от основния прокурор да се реализира от без значение лице или орган, който да може да събира и проучва обстоятелства и доказателства без значение от прокуратурата;
– членовете на Висш съдебен съвет от прокурорската квота или с предишен стаж в прокуратурата да нямат блокиращо болшинство при вземането на решение за импийчмънт;
– да се понижи изискуемото болшинството за взимане на решение от Висш съдебен съвет по отношение на предлагането до президента за освобождение на основния прокурор?
4. Бихте ли подкрепил самодейност за ограничение на функционалността на прокуратурата по общия контрол за правда, както е предложено в мнението на Венецианската комисия от 2017 година (§ 41-43)?
5. По време на работата Ви като административен началник на Специализираната прокуратура, а по-късно и като заместител на основния прокурор, заявихте, че прокуратурата следва да се отвори към жителите, в това число и като изнася пред медиите материали по следствието. В тази връзка:
– Считате ли, че би трябвало да бъде обновен дебатът за по-силна отчетност на прокуратурата пред обществото посредством опцията Народното събрание (НС) да изисква по лична самодейност отчети за активността на прокуратурата, в това число по неприключили със правосъден акт каузи?
– Бихте ли подхванали дейности за иницииране на ново пояснение на конституционния текст, като се има поради, че в диспозитива на тълкувателно Решение № 6 на Конституционен съд от 2017 година категорично се споделя, че " Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответно наказателно произвеждане ". В същото време конституционната смяна от декември 2015 година беше обоснована точно с нуждата от усилване отчетността на основния прокурор?
6. В концепцията си, по сходство на концепцията на сегашния основен прокурор, застъпвате визията за съдействие на българската прокуратура с медиите и неправителствените организации. В случай, че бъдете определен за основен прокурор, ангажирате ли се да организирате периодически Ваши чувания с опция за отговаряне на сложени въпроси от медиите и Неправителствени организации бранша? Ако отговорът Ви е позитивен, какъв би бил препоръчаният от Вас формат?
7. Като наблюдаващ прокурор по делото КТБ в Специализирания съд (дело 2209/2017)
считате ли, че лицето Делян Славчев Пеевски следва да бъде разпитано и в какво процесуално качество?
8. В Годишния отчет за използване на закона и за активността на прокуратурата за 2018 година като аргументи за постановяване на оправдателни присъди се показват:
– заради погрешно квалифициране на действието с обвинителния акт – 26.1% (2017 година - 23.8%; 2016 година - 20.7%) от общия брой влезнали в действие оправдателни присъди и решения;
– заради пропуски, неточности или бездейност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното произвеждане – 18.7% (2017 година - 20.4%; 2016 година - 14.8%);
В отчета се показват и аргументите за връщане на делата, измежду които:
– позволено на досъдебното произвеждане отстранимо значително нарушаване на процесуалните права – 38.7% от общия брой върнати на прокурорите каузи от съда;
– установени от съда пропуски при правене на обвинителния акт – 32% от общия брой върнати каузи.
Считате ли, че тези резултати могат да бъдат избрани като незадоволителни и
каква отговорност ще поемете за работата на прокуратурата в качеството си на административен началник,
а по-късно и като заместител на основния прокурор?
В случай че бъдете определен за основен прокурор какви съответни ограничения за възстановяване на резултатите ще предприемете?
9. Според последния Доклад на Европейската комисия за ефикасността на правораздаването на страните членки на Съвета на Европа (CEPEJ) в България броят прокурори на 100 хиляди жители е най-голям, с коефициент 21,3 при междинен брой прокурори на 100 хиляди жители за всички изследвани страни от 11,7. Отново по данни от този отчет натовареността на българските прокурори е с коефициент 1,8 при междинна за всички страни 3,1. Спомагателният личен състав в българската прокуратура е най-голям за всички изследвани страни с коефициент 40,5. Какви ограничения ще предприемете, с цел да повишите ефикасността на българската прокуратура?
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (99)
Мандатът на сегашния основен прокурор Сотир Цацаров е към края си, а на 24-ти октомври следва да бъде определен приемникът му, съвсем несъмнено това ще бъде заместникът му Иван Гешев.
Изборът на основен прокурор е деяние, повтарящо се на всеки 7 години, само че упражняването на този мандат съпътства значимите за българското общество решения. Не тъй като е в законовите пълномощия на основния прокурор да взема тези решения, на процедура обаче това е в неписаната, само че фактическа власт на тази фигура, без значение коя е личността. Събития от близкото минало като изборната спекулация " Костинброд " или банкрутът на КТБ демонстрират по какъв начин с намесата на основния прокурор може да се въздейства на изборните резултати за народни представители, да се банкрутира банка и застрашена банковата система.
В България фактическото е по-силно от нормативното – главата на българската прокуратура има лостовете да сложи според всеки един представител на законодателната, изпълнителната и правосъдната власт. Именно по тази причина с нараснало внимание би трябвало да следим кой заема този пост и какви са дейностите му. Законът дава право на гражданските организации в социална изгода, съсловните организации на магистратите и представители на академичната общественост да показват мнения и да задават въпроси към претендента.
Защо е значимо, в случай че изобщо е значимо
В среда, в която мъчно можем да приказваме за медийна независимост, е добре някой да пита. Често няма кой, не тъй като липсват, въпреки и смелите публицисти да са едвам малко на брой, а заради обстоятелството че призваните да дават отговор се скриват. Кандидатът Иван Гешев и сегашният основен прокурор не са привикнали да застават пред неуместни микрофони. Те разделят медиите на свои и непознати, т.е. на комфортни и неуместни.
Отправянето на въпроси е опция и опит във Висшия правосъден съвет (ВСС) да прозвучат на глас тези и имена, чиито отговори членовете и претендентите добре знаят и познават. Именно останалите незнайни за прокуратурата имена и проблеми са част от производството на паралелна държавност. Не си представям по какъв начин партийните малките екрани на ГЕРБ и Българска социалистическа партия задават тези въпроси. Не си представям и публичната Българска национална телевизия да попита Гешев нещо значително.
Защо е обречено, преди да се е случило
Вероятно отговорите на въпросите няма да повлияят на избиращите основния прокурор членове на Висш съдебен съвет. Две години след мандата си преобладаващата част от тях са посочили, че се вълнуват само от бонусите, които могат да получат, а функционалността им на пазители на независимостта на правосъдната власт е красива куха фраза, а не пълномощие, скрепено с власт. Именно по тази причина беше и е значимо кой и по какъв начин бива номиниран и избиран в състава на Висш съдебен съвет през есента на 2017 година
Но отговорите на поставените въпроси към претендента Гешев могат да послужат на президента Радев. Все отново президентът издава указа за назначение на основен прокурор и в случай че реши да върне избора на Висш съдебен съвет за прегласуване, отговорите на поставените въпроси могат да послужат за съответни претекстове. Силният мотив е незаобиколимо затруднение даже и в българската среда.
Иначе, за стигналите дотук читатели, няма по какъв начин да не отбележим и чисто правния недостиг – въпросите би трябвало да предхождат инспекцията на качествата на претендентите (имало е процедури и с повече от един кандидат), с цел да могат съответните комисии във Висш съдебен съвет, а по-късно и целокупният състав на съвета, да има въз основата на какво да произведат решението си.
Към претендента Гешев насочиха мнения и въпроси голям брой организации, в това число Висшият адвокатски съвет, Софийската адвокатска гилдия и гражданските организации с предмет на активност човешки права и правораздаване. Прави усещане сходната тема на питанията, т.е. ясно е какви са проблемите в българската прокуратура, просто липсват нужните решения.
Съвместните въпроси на Института за пазарна стопанска система и Антикорупционния фонд
биха били забавни и за неспециализирана по правни въпроси публика, по тази причина ги споделяме тук:
1. В средата на тази година заявихте: " В момента не преставам 99%, даже някой да ме предложи, да не вземам участие в това съревнование, което се обрисува извънредно мръсно и кално. А като се търкаляш в калта, няма по какъв начин да не се оцапаш. Аз не желая да се въргалям, в случай че някой желае, да се търкаля ", както и " Ще се купуват магистрати, политици, публицисти – за информация, за оклеветяване, за лобиране ". В този ред на мисли: каква е достоверната Ви мотивация да приемете номинацията? По Ваши данни и наблюдения
има ли купени магистрати, политици и публицисти и в случай че да, подхванати ли са от прокуратурата дейности?
2. Към момента в осъществяване на решението на Европейския съд по правата на индивида по делото " Колеви против България " българските управляващи следва да подхващат законови ограничения за превъзмогване на нормативните и институционални дефицити в устройството на прокуратурата на Република България. Според Вас какъв следва да бъде механизмът, който да обезпечи дейно, бързо и без значение следствие при задоволителен публичен контрол, когато е налице подозрение за осъществено закононарушение от страна на настоящ основен прокурор? В тази връзка, ще подкрепите ли да бъдат въведени препоръчаните в Независимия разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България от 2016 година
ограничения за дейно следствие и отчетност на основния прокурор?
3. Споделяте ли оценката на Венецианската комисия, направена в мнението ѝ от 2017 година, по отношение на нуждата от сериозна промяна на модела на прокуратурата, като се има поради констатацията на Комисията, че " в някогашните социалистически страни съществува институционално завещание на мощно овластени прокурорски системи, които слагат в заплаха независимостта на съдиите "? Ще подкрепите ли препоръчаните в мнението на Венецианската комисия ограничения за дейно следствие и въвеждане на процедура за импийчмънт на основния прокурор, измежду които са:
– следствието за осъществени нарушавания от основния прокурор да се реализира от без значение лице или орган, който да може да събира и проучва обстоятелства и доказателства без значение от прокуратурата;
– членовете на Висш съдебен съвет от прокурорската квота или с предишен стаж в прокуратурата да нямат блокиращо болшинство при вземането на решение за импийчмънт;
– да се понижи изискуемото болшинството за взимане на решение от Висш съдебен съвет по отношение на предлагането до президента за освобождение на основния прокурор?
4. Бихте ли подкрепил самодейност за ограничение на функционалността на прокуратурата по общия контрол за правда, както е предложено в мнението на Венецианската комисия от 2017 година (§ 41-43)?
5. По време на работата Ви като административен началник на Специализираната прокуратура, а по-късно и като заместител на основния прокурор, заявихте, че прокуратурата следва да се отвори към жителите, в това число и като изнася пред медиите материали по следствието. В тази връзка:
– Считате ли, че би трябвало да бъде обновен дебатът за по-силна отчетност на прокуратурата пред обществото посредством опцията Народното събрание (НС) да изисква по лична самодейност отчети за активността на прокуратурата, в това число по неприключили със правосъден акт каузи?
– Бихте ли подхванали дейности за иницииране на ново пояснение на конституционния текст, като се има поради, че в диспозитива на тълкувателно Решение № 6 на Конституционен съд от 2017 година категорично се споделя, че " Народното събрание не може да изисква от основния прокурор отчет по отношение на активността на прокуратурата по съответно наказателно произвеждане ". В същото време конституционната смяна от декември 2015 година беше обоснована точно с нуждата от усилване отчетността на основния прокурор?
6. В концепцията си, по сходство на концепцията на сегашния основен прокурор, застъпвате визията за съдействие на българската прокуратура с медиите и неправителствените организации. В случай, че бъдете определен за основен прокурор, ангажирате ли се да организирате периодически Ваши чувания с опция за отговаряне на сложени въпроси от медиите и Неправителствени организации бранша? Ако отговорът Ви е позитивен, какъв би бил препоръчаният от Вас формат?
7. Като наблюдаващ прокурор по делото КТБ в Специализирания съд (дело 2209/2017)
считате ли, че лицето Делян Славчев Пеевски следва да бъде разпитано и в какво процесуално качество?
8. В Годишния отчет за използване на закона и за активността на прокуратурата за 2018 година като аргументи за постановяване на оправдателни присъди се показват:
– заради погрешно квалифициране на действието с обвинителния акт – 26.1% (2017 година - 23.8%; 2016 година - 20.7%) от общия брой влезнали в действие оправдателни присъди и решения;
– заради пропуски, неточности или бездейност при събиране на доказателствата в хода на досъдебното произвеждане – 18.7% (2017 година - 20.4%; 2016 година - 14.8%);
В отчета се показват и аргументите за връщане на делата, измежду които:
– позволено на досъдебното произвеждане отстранимо значително нарушаване на процесуалните права – 38.7% от общия брой върнати на прокурорите каузи от съда;
– установени от съда пропуски при правене на обвинителния акт – 32% от общия брой върнати каузи.
Считате ли, че тези резултати могат да бъдат избрани като незадоволителни и
каква отговорност ще поемете за работата на прокуратурата в качеството си на административен началник,
а по-късно и като заместител на основния прокурор?
В случай че бъдете определен за основен прокурор какви съответни ограничения за възстановяване на резултатите ще предприемете?
9. Според последния Доклад на Европейската комисия за ефикасността на правораздаването на страните членки на Съвета на Европа (CEPEJ) в България броят прокурори на 100 хиляди жители е най-голям, с коефициент 21,3 при междинен брой прокурори на 100 хиляди жители за всички изследвани страни от 11,7. Отново по данни от този отчет натовареността на българските прокурори е с коефициент 1,8 при междинна за всички страни 3,1. Спомагателният личен състав в българската прокуратура е най-голям за всички изследвани страни с коефициент 40,5. Какви ограничения ще предприемете, с цел да повишите ефикасността на българската прокуратура?
Всичко, което би трябвало да знаете за: Изборът на нов основен прокурор (99)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ