Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.

Всеки пациент, който е прекарал известно време в допир с българската държавна здравна система през последните години, неизбежно е забелязал, че нормално е въздържан наблюдаващ на протичащото се с него. Получателят на здравна услуга не е задоволително добре осведомен, не взема решения за здравето си и постоянно не знае какъв ще е резултатът от лекуването му. Подписът му под " осведоменото единодушие " по другите клинични пътеки и процедури нормално е условност и не е съпроводен от изясненост какво и за какво ще бъде осъществявано. Какви са аргументите за неналичието на съответно присъединяване в системата от страна на пациентите?

Световната здравна организация (СЗО) дефинира присъединяване на пациента в здравната система като " овластяване " (empowerment): развой, посредством който пациентът придобива по-голям надзор върху решенията и дейностите, засягащи неговото здраве. Това включва опцията пациентите да показват потребностите си, да изясняват терзанията си и да вземат участие във вземането на решения за възстановяване на здравето си.

Овластяването на пациента включва четири съставния елемент:

1) схващане от страна на пациента за неговата роля

2) придобиване на задоволително познания, които да му дадат опция да поддържа връзка с доставчика на здравни услуги

3) характерни умения от страна на пациента да се грижи за здравето си

4) съществуване на подкрепяща среда.

Когато всички тези детайли участват, можем да твърдим, че пациентът е в удобна позиция да взема съответни решения за здравето си и да взе участие в своето лекуване.

Съществува редица на брой проучвания по отношение на изгодите от включването на пациента в лечебния развой. Ако се опитаме да обобщим резултатите, те са:

- Подобряване на здравните резултати – пациентите са по-склонни да следват рекомендациите на лекарите във връзка с своето лечение;

- Избягване на непотребното търсене и предложение на здравни услуги, което усилва успеваемостта и ефикасността на системата;

- Подобряване на връзката доктор – пациент, да вземем за пример посредством повишение на времето, което лекарят отделя на пациента за информиране, създаване на добра връзка сред двете страни и повишение на доверието сред тях;

- Подобряване на контрола върху предоставените услуги в системата.

Съществува връзка сред модела на здравна система и ролята на пациента: някои модели благоприятстват дейното присъединяване на пациента, за разлика от други. Анализът на ИПИ за моделите на финансиране на опазването на здравето демонстрира, че по-високата конкуренция в здравната система води до по-значимо присъединяване на пациента.

Системи, които са доминирани от държавни структури - както в обезпечаването (например България), по този начин и в даването на здравни услуги (например Великобритания) - обичайно не слагат пациента в центъра. В тях липсва тласък за повишение на неговото присъединяване, защото той е просто консуматор, само че не и интензивно вземащ решения. Изборът (конкуренцията) покачва опцията за овластяване на пациента, като го слага в обстановка, в която интензивно да търси информация както за осигурителите/застрахователите и предоставяните от тях услуги, по този начин и за качеството на здравните услуги, които доставчиците дават.

Друга значима характерност на здравен модел, включващ голям брой конкуриращи се осигурители, е опцията осигурителят да реализира действителен надзор върху количеството и качеството на предоставените на пациента здравни услуги, като по този метод пази правата и усъвършенства благосъстоянието му.

Търсенето и приемането на съответна информация постоянно се оказва проблем в опазването на здравето.

Една от аргументите е, че секторът е мощно доминиран от така наречен асиметрия в информацията – лекарите и доставчиците на здравни услуги имат доста по-големи знания за нуждата от избрана здравна услуга, нейния тип и количество, спрямо пациента (Дори е допустимо в избрани случаи да се злоупотребява с това – образец за това са здравни системи, доминирани от свръхпотребление на здравни услуги – дали заради презастраховане от страна на лекарите (например САЩ) или заради нередности. Това е така наречен търсене, индуцирано от предлагането). Този проблем се преодолява с дейна връзка от страна на лекарите: да изясняват на пациентите, на понятен за тях език, каква здравна активност е належащо да се извърши и за какво. Пациентът от своя страна интензивно търси информация за своето заболяване и разновидностите за лекуване, което в актуалната цифрова среда може да има двузначен резултат.

Друг проблем, обвързван с информацията, обаче е честата

липса на съответна система, която да оцени обективно качеството на услугата,

която един снабдител или един застраховател дава. В Холандия да вземем за пример има рейтинг на здравноосигурителните сдружения, който да подкрепи избора на пациента къде да се обезпечава. Още по-интересно, отново там съществува и рейтинг на лекарите, който да подкрепи избора на пациента къде да се лекува. Подобни системи, основани на справедливи индикатори, са от огромна изгода за овластяването на пациентите и биха лимитирали търсенето на неофициални канали за лекуването им – да вземем за пример от близки и познати, от интернет и други За страдание обаче такива системи сега са по-скоро изключение, даже и в стопански развитите страни.

В умозаключение ще се върнем на последното предложение за новия модел на здравно обезпечаване в България и до каква степен той ще овласти пациента и ще го сложи в центъра на здравната система. Това би могло се случи, в случай че се сътвори действителна конкуренция на осигурителния пазар, справедлива оценка на качеството на доставчиците на услуги и среда, подкрепяща пациента в търсенето и приемането на информация и реализация на правата му. Предстои да забележим дали и по кое време ще се случи това.