Предложенията за висшето образование реформират в грешна посока
Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система.
Образователното министерство много тъкмо разпознава проблемите на системата на висше обучение, само че намира решения, които няма да ги отстранят. Това демонстрира в едно изречение оповестеният по-рано тази седмица план за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение.
Нека стартираме с позитивното – Министерството на образованието очевидно е вложило значително време и старания, с цел да доближи до (част от) същинските проблеми на висшето обучение. В претекстовете към законопроекта четем, че главната мотивация за разкриване на нови университети и филиали е привличането на повече студенти, с което ведомството на процедура признава, че
количественият аршин за определянето на дотациите на висшите учебни заведения основава проблеми
и изкривява активността им. Това самопризнание беше залегнало и в предходния опит за промяна, фокусирана върху качеството на висшето обучение, и придружено с построяването на рейтинговата система на висшите учебни заведения.
Признава се и безредното и привидно напразно основаване на прекомерно доста университети и филиали, което слага България на едно от първите места по висши учебни заведения на глава от популацията, без оглед на търсенето на висшисти с избрани специалности на пазара на труда и следствията от обезценяването на дипломите. Споменават се и потребността от повишение на качеството на просветителния артикул (и може би вярата повече от един български университет да се появи в интернационалните ранглисти на висши училища), както и нуждата от по-широко застъпване на научна активност във висшите учебни заведения, които през днешния ден са съвсем извънредно съсредоточени върху преподаването.
Дотук добре.
Мерките, с които ще се борят изброените проблеми, обаче са в най-хубавия случай несъответствуващи.
Най-широк отзив получи концепцията за мораториум върху откриването на нови обществени и частни университети и филиали, най-малко до основаването на национална карта на висшето обучение, която да дава насоки къде какви висши учебни заведения да има и какъв брой студенти. Нека оставим настрани модерната наклонност да се вършат карти (здравни, правосъдни, в този момент и образователни) – висшето обучение не се нуждае от такава форма на централно обмисляне, изключително поради сложното предсказание на бъдещото търсене на пазара на труда. Единственият съдник за това къде би трябвало да има университети, с какви специалности и какви бройки би трябвало да бъде студентът, и надлежно в съперници условия да се резервират най-хубавите. Това обаче няма по какъв начин да стане, до момента в който обществените университети не престават да пускат трети и четвърти класирания за свръхфинансираните си специалности, които по този начин и не съумяват да привлекат интереса на зрелостниците.
Мораториумът не е решение – даже и да се закрият няколко университета и филиала до момента в който той е в действие, и нова и по-стриктна акредитация да бъде въведена по-късно, той съставлява отвод от промяна и задържане на актуалното, полуреформирано положение на системата на висше обучение за несигурно дълъг период. Още по-лошото е, че
около сухото ще изгори и мокрото и краткотрайно ще бъде блокирано и откриването на частни висши образователни заведения.
С други думи, това е в ущърб на последните. Може би просветителното ведомство се тормози да не би в хода на мораторуима частните университети да узурпират по-голяма част от пазара на висше обучение. Една промяна на системата на висшето обучение би следвало да се преориентира от ден на ден към предложение на частно обучение, вместо да пречи на неговото развиване.
Това, което липсва в проектозакона, е фокус върху качеството на продукта на субсидираното висше обучение. С него има само общо стягането на акредитацията на образователните заведения, само че и то е извънредно незадоволително. Фокус точно върху качеството имаше истинската промяна на финансирането на висшето обучение, с въвеждането на рейтинговата система и обвързването на забележителна част от приходите на университетите с нея. Основната пречка пред нея обаче се оказаха изключенията – скоро след началото на използването на новия модел се появиха описите с предпочитани посоки, предпазени и насърчени специалности, както и всевъзможни други специфични режими, за които не се ползват правилата на финансиране на база на достиженията. Те на бърза ръка покриха повече от половината система на висше обучение, и
значително обезсмислиха финансирането въз основа на качеството.
По тази причина всяка промяна на висшето обучение следва да стартира с връщането към правилото на обществено финансиране на резултатите и достиженията, като отстрани всички изключения и специфични режими. В дълготраен проект би трябвало да се работи в посока на в допълнение освобождение на системата и ориентиране най-вече към частно висше обучение, надалеч от контрола на админите и въздействието на общественото финансиране. Извън тези два метода, всеки различен опит за промяна освен че няма да докара до стремежи резултат, а точно добре образовани и готови за работа студенти, само че е и цялостна загуба на време.
Образователното министерство много тъкмо разпознава проблемите на системата на висше обучение, само че намира решения, които няма да ги отстранят. Това демонстрира в едно изречение оповестеният по-рано тази седмица план за изменение и допълнение на Закона за висшето обучение.
Нека стартираме с позитивното – Министерството на образованието очевидно е вложило значително време и старания, с цел да доближи до (част от) същинските проблеми на висшето обучение. В претекстовете към законопроекта четем, че главната мотивация за разкриване на нови университети и филиали е привличането на повече студенти, с което ведомството на процедура признава, че
количественият аршин за определянето на дотациите на висшите учебни заведения основава проблеми
и изкривява активността им. Това самопризнание беше залегнало и в предходния опит за промяна, фокусирана върху качеството на висшето обучение, и придружено с построяването на рейтинговата система на висшите учебни заведения.
Признава се и безредното и привидно напразно основаване на прекомерно доста университети и филиали, което слага България на едно от първите места по висши учебни заведения на глава от популацията, без оглед на търсенето на висшисти с избрани специалности на пазара на труда и следствията от обезценяването на дипломите. Споменават се и потребността от повишение на качеството на просветителния артикул (и може би вярата повече от един български университет да се появи в интернационалните ранглисти на висши училища), както и нуждата от по-широко застъпване на научна активност във висшите учебни заведения, които през днешния ден са съвсем извънредно съсредоточени върху преподаването.
Дотук добре.
Мерките, с които ще се борят изброените проблеми, обаче са в най-хубавия случай несъответствуващи.
Най-широк отзив получи концепцията за мораториум върху откриването на нови обществени и частни университети и филиали, най-малко до основаването на национална карта на висшето обучение, която да дава насоки къде какви висши учебни заведения да има и какъв брой студенти. Нека оставим настрани модерната наклонност да се вършат карти (здравни, правосъдни, в този момент и образователни) – висшето обучение не се нуждае от такава форма на централно обмисляне, изключително поради сложното предсказание на бъдещото търсене на пазара на труда. Единственият съдник за това къде би трябвало да има университети, с какви специалности и какви бройки би трябвало да бъде студентът, и надлежно в съперници условия да се резервират най-хубавите. Това обаче няма по какъв начин да стане, до момента в който обществените университети не престават да пускат трети и четвърти класирания за свръхфинансираните си специалности, които по този начин и не съумяват да привлекат интереса на зрелостниците.
Мораториумът не е решение – даже и да се закрият няколко университета и филиала до момента в който той е в действие, и нова и по-стриктна акредитация да бъде въведена по-късно, той съставлява отвод от промяна и задържане на актуалното, полуреформирано положение на системата на висше обучение за несигурно дълъг период. Още по-лошото е, че
около сухото ще изгори и мокрото и краткотрайно ще бъде блокирано и откриването на частни висши образователни заведения.
С други думи, това е в ущърб на последните. Може би просветителното ведомство се тормози да не би в хода на мораторуима частните университети да узурпират по-голяма част от пазара на висше обучение. Една промяна на системата на висшето обучение би следвало да се преориентира от ден на ден към предложение на частно обучение, вместо да пречи на неговото развиване.
Това, което липсва в проектозакона, е фокус върху качеството на продукта на субсидираното висше обучение. С него има само общо стягането на акредитацията на образователните заведения, само че и то е извънредно незадоволително. Фокус точно върху качеството имаше истинската промяна на финансирането на висшето обучение, с въвеждането на рейтинговата система и обвързването на забележителна част от приходите на университетите с нея. Основната пречка пред нея обаче се оказаха изключенията – скоро след началото на използването на новия модел се появиха описите с предпочитани посоки, предпазени и насърчени специалности, както и всевъзможни други специфични режими, за които не се ползват правилата на финансиране на база на достиженията. Те на бърза ръка покриха повече от половината система на висше обучение, и
значително обезсмислиха финансирането въз основа на качеството.
По тази причина всяка промяна на висшето обучение следва да стартира с връщането към правилото на обществено финансиране на резултатите и достиженията, като отстрани всички изключения и специфични режими. В дълготраен проект би трябвало да се работи в посока на в допълнение освобождение на системата и ориентиране най-вече към частно висше обучение, надалеч от контрола на админите и въздействието на общественото финансиране. Извън тези два метода, всеки различен опит за промяна освен че няма да докара до стремежи резултат, а точно добре образовани и готови за работа студенти, само че е и цялостна загуба на време.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ