Съюзът на българските парашутисти отбелязват троен празник
„ Тежките времена раждат мощни хора…. “
Прочетете още
НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН! НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО! ГЕРОИТЕ НИКОГА НЕ УМИРАТ!
На 18.10.2025г. се навършват 81 години от Първия военен ден на Парашутната дружина-Първото парашутно отделение в БА.
Парашутната тайфа е записала с кръв и подвиг вечно славни страници във военната летопис на България.
На паметния 18 октомври 1944 година, дружината взе участие за първи път в действителни бойни дейности. От тази дата е положено и началото на бойното потребление на парашутните поделения в БА.
Участие на Парашутната тайфа в багра за височината Стражин
Първоначално, Парашутната тайфа е предадена към 2-ра пехотна Тракийска дивизия с пълководец г-л майор Никола Ганчев.
През интервала 10-17 октомври частите на 1-ва войска се приготвят интензивно за уверено нахлуване за да пробият немската защита по линията с.Петралица – вис. Стражин и се явят във фланг и гръб на мощно укрепената Страцинска позиция, като по този метод си разчистят пътя към градовете Куманово и Скопие.
Сутринта на 17 октомври командирът на 2-ра Пехотна дивизия извиква командирът на Парашутната тайфа и му слага бойна задача. Парашутната тайфа би трябвало да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето Крива паланка – Куманово, в направление на вис. Стражин - с.Чифте хан. Вляво от нея е 9-ти пехотен полк, който би трябвало да настъпи в направление на вис. Стражин –с. Псача. На командирът на полка е разпоредено да поддържа настъплението на дружината с един минохвъргачен взвод. В дясно от дружината е 6-ти пехотен полк от 1-ва пехотна дивизия, а зад него в запас е 1-ва дивизионна тежкокартечна тайфа, която следва да отдели една тежкокартечна група за поддръжка на парашутистите. Командирът на дивизията придава на Парашутната тайфа 6 щурмови оръдия за огнева поддръжка и 2 миночистачни отделения.
Пред фронта на Парашутната тайфа се знае, съперникът разполага с към рота, заела позиции на южната част на хребета и към ботальон, укрепил се по билото на вис. Стражин. Подробни разследващи данни за съперника, като огневи точки, опорни пунктове, заграждения и минни полета в региона на шосето липсват.
Следобед на 17 октомври командирът на дружината отдава бойна заповед пред командирите на роти. Към 22 часа на 17 октомври дружината заема изходни позиции. В 06.01 ч. на 18 октомври след къса артилерийска и авиационна подготовка, ротите на дружината потеглят в офанзива. Атаката на дружината се проваля и към обяд подразделенията й са отхвърлени съвсем на изходни позиции, освен това дружината понася огромни загуби в жива мощ. Причини: прекомерно високото самочувствие, неподплатено с военен опит; лимитирано време за подготовка за нахлуване и неналичието на време за осъществяване на разследващи мероприятия; незадоволителна артилерийска подготовка в сектора за настъпление; прекомерно отегчителен фронт за настъпление-около 3 километра; дружината нападна в една линия, а наоколо зад нея няма друго поделение на дивизията, което да я поддържа при потребност, а запаса на дружината е единствено един взвод, който се оказва извънредно недостатъчен; доста неприятна взаимозависимост на подразделенията с щаба на дружината (разполагало се е единствено с три радиостанции, а телефонни линии сред подразделенията и щаба не са прокарани; съперникът е бил с извънредно богат военен опит и модерно въоръжение и снаряжение, и е построил доста добра защита в инженерно отношение.
Само за няколко часа парашутистите дават 25 убити и 40 ранени, което е малко над 15% от ЛС на дружината.
След отчитане на слабостите, промяна на дилемите, извършена 50 минутна артилерийска подготовка и бомбардиране от въздушната ескадра на немските батареи, настъплението е възобновено.
В 14.50 ч. подразделенията на Парашутната тайфа минават в нахлуване. След две офанзиви на дружината и частите на 2-ра пехотна дивизия са овладяни основни немски позиции, ситуирани по билото на вис. Стражин, като: 1-ва лекопарашутна рота овладява немските позиции на вис. Цицката; 2-ра лекопарашутна рота завземат главните позиции на врага на Терасата по този начин вклинилите се елементи в противниковата отбранителна линия принуждават немците да се изтеглят през нощта към мощно укрепената Страцинска отбранителна позиция.
Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е реализирана с цената на 35 убити (на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени.
За проявения подвиг и всеотдайност целият персонален състав на Парашутната тайфа е нараснал в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска войска, телата на всички починали парашутисти са пренесени и заровени в майка България, в „ Алеята на парашутиста ” в Централните Софийски гробища.
За смисъла на Парашутната тайфа при преодоляването на Стражин, приказва обстоятелството, че на една среща на фронта сред Стойчев, военачалник Фердинанд Козовски и главнокомандващия българската войска военачалник Иван Маринов, последният пита военачалник Стойчев: -„ Защо Парашутната тайфа бе хвърлена против Стражин? “ Без да се колебае, командващия 1-ва войска отвръща: „ Защото нямаше кой различен да направи пробива! “
ЗАЩО ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА ПОНАСЯ ТОЛКОВА ГОЛЕМИ ЗАГУБИ В ПЪРВИЯ СИ БОЕН ДЕН?
Защото, без значение от това, че Парашутната тайфа е била :
-обучена в Германия;
- въоръжена с най-новите и най-модерни системи автоматизирано стрелково въоръжение , особено съоръжение и парашути в БА, закупено и доставено от Германия ;
- преди присъединяване във войната организира постоянен образователен развой като се отработват на практика въпроси по десантиране, тактичност на деяние на десанта, осъществяване на диверсии, както се извършват и парашутни скокове;
- Командването на Първа войска през този интервал , заради непознаване на същинските бойни благоприятни условия и подготовка , не е употребило Парашутната тайфа по предназначение-извършване на десантни интервенции, разузнаване и диверсионни дейности (само с едно изключение за две отделения ) в тила на съперника, а я употребява единствено (основно) като щурмово поделение.
И по този начин на паметния 18 октомври 1944 година, Парашутната тайфа взе участие за първи път в действителни бойни дейности. Първото нахлуване на Парашутната тайфа в багра за височината Стражин е провалено, а парашутистите понасят огромни загуби - 25 убити и 40 ранени.
Причините за това са били следните:
-от една страна: високото самочувствие на парашутистите и неналичието на военен опит; лимитирано време за подготовка за нахлуване и неналичието на задоволително информация за обектите на противника; незадоволителна авиационна и артилерийска подготовка в сектора за настъпление; прекомерно отегчителен фронт за нахлуване в един ешелон и без съществуване на задоволително резерви; доста неприятна връзка на подразделенията с щаба на дружината (разполагало се е единствено с три радиостанции, а телефонни линии сред подразделенията и щаба не са прокарани);
-от друга страна, съществуването на съперник с доста богат военен опит, добре издигната защита с построена мощно укрепена линия с дълговременни огневи уреди по господстващите височини и съществуването на съвременно автоматизирано стрелково оръжие, минохвъргачки и артилерия.
На фона на проявения подвиг от Парашутната тайфа през „ Първата фаза на втората международна война изключително трагична е - геройската гибел на ефр. Никола Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай. По време на втората офанзива на вис. Цицката, първа рота е прикована на земята от мощен картечен огън от немски бункер. Ефр. Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със хубавичко си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него. След багра приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:
„ Ако почина, ще почина единствено аз и моята картечница „ Ганка ”. Ако спечелвам, печели българският народ.
Прочетете още
НИКОЙ НЕ Е ЗАБРАВЕН! НИЩО НЕ Е ЗАБРАВЕНО! ГЕРОИТЕ НИКОГА НЕ УМИРАТ!
На 18.10.2025г. се навършват 81 години от Първия военен ден на Парашутната дружина-Първото парашутно отделение в БА.
Парашутната тайфа е записала с кръв и подвиг вечно славни страници във военната летопис на България.
На паметния 18 октомври 1944 година, дружината взе участие за първи път в действителни бойни дейности. От тази дата е положено и началото на бойното потребление на парашутните поделения в БА.
Участие на Парашутната тайфа в багра за височината Стражин
Първоначално, Парашутната тайфа е предадена към 2-ра пехотна Тракийска дивизия с пълководец г-л майор Никола Ганчев.
През интервала 10-17 октомври частите на 1-ва войска се приготвят интензивно за уверено нахлуване за да пробият немската защита по линията с.Петралица – вис. Стражин и се явят във фланг и гръб на мощно укрепената Страцинска позиция, като по този метод си разчистят пътя към градовете Куманово и Скопие.
Сутринта на 17 октомври командирът на 2-ра Пехотна дивизия извиква командирът на Парашутната тайфа и му слага бойна задача. Парашутната тайфа би трябвало да настъпи на десния фланг на дивизията, от двете страни на шосето Крива паланка – Куманово, в направление на вис. Стражин - с.Чифте хан. Вляво от нея е 9-ти пехотен полк, който би трябвало да настъпи в направление на вис. Стражин –с. Псача. На командирът на полка е разпоредено да поддържа настъплението на дружината с един минохвъргачен взвод. В дясно от дружината е 6-ти пехотен полк от 1-ва пехотна дивизия, а зад него в запас е 1-ва дивизионна тежкокартечна тайфа, която следва да отдели една тежкокартечна група за поддръжка на парашутистите. Командирът на дивизията придава на Парашутната тайфа 6 щурмови оръдия за огнева поддръжка и 2 миночистачни отделения.
Пред фронта на Парашутната тайфа се знае, съперникът разполага с към рота, заела позиции на южната част на хребета и към ботальон, укрепил се по билото на вис. Стражин. Подробни разследващи данни за съперника, като огневи точки, опорни пунктове, заграждения и минни полета в региона на шосето липсват.
Следобед на 17 октомври командирът на дружината отдава бойна заповед пред командирите на роти. Към 22 часа на 17 октомври дружината заема изходни позиции. В 06.01 ч. на 18 октомври след къса артилерийска и авиационна подготовка, ротите на дружината потеглят в офанзива. Атаката на дружината се проваля и към обяд подразделенията й са отхвърлени съвсем на изходни позиции, освен това дружината понася огромни загуби в жива мощ. Причини: прекомерно високото самочувствие, неподплатено с военен опит; лимитирано време за подготовка за нахлуване и неналичието на време за осъществяване на разследващи мероприятия; незадоволителна артилерийска подготовка в сектора за настъпление; прекомерно отегчителен фронт за настъпление-около 3 километра; дружината нападна в една линия, а наоколо зад нея няма друго поделение на дивизията, което да я поддържа при потребност, а запаса на дружината е единствено един взвод, който се оказва извънредно недостатъчен; доста неприятна взаимозависимост на подразделенията с щаба на дружината (разполагало се е единствено с три радиостанции, а телефонни линии сред подразделенията и щаба не са прокарани; съперникът е бил с извънредно богат военен опит и модерно въоръжение и снаряжение, и е построил доста добра защита в инженерно отношение.
Само за няколко часа парашутистите дават 25 убити и 40 ранени, което е малко над 15% от ЛС на дружината.
След отчитане на слабостите, промяна на дилемите, извършена 50 минутна артилерийска подготовка и бомбардиране от въздушната ескадра на немските батареи, настъплението е възобновено.
В 14.50 ч. подразделенията на Парашутната тайфа минават в нахлуване. След две офанзиви на дружината и частите на 2-ра пехотна дивизия са овладяни основни немски позиции, ситуирани по билото на вис. Стражин, като: 1-ва лекопарашутна рота овладява немските позиции на вис. Цицката; 2-ра лекопарашутна рота завземат главните позиции на врага на Терасата по този начин вклинилите се елементи в противниковата отбранителна линия принуждават немците да се изтеглят през нощта към мощно укрепената Страцинска отбранителна позиция.
Успешно изпълнената бойна задача на 18 октомври е реализирана с цената на 35 убити (на бойното поле са убити 31 души и четири почиват по-късно от раните си) и 65 ранени.
За проявения подвиг и всеотдайност целият персонален състав на Парашутната тайфа е нараснал в звание, а по заповед на Командващия Първа Българска войска, телата на всички починали парашутисти са пренесени и заровени в майка България, в „ Алеята на парашутиста ” в Централните Софийски гробища.
За смисъла на Парашутната тайфа при преодоляването на Стражин, приказва обстоятелството, че на една среща на фронта сред Стойчев, военачалник Фердинанд Козовски и главнокомандващия българската войска военачалник Иван Маринов, последният пита военачалник Стойчев: -„ Защо Парашутната тайфа бе хвърлена против Стражин? “ Без да се колебае, командващия 1-ва войска отвръща: „ Защото нямаше кой различен да направи пробива! “
ЗАЩО ПАРАШУТНАТА ДРУЖИНА ПОНАСЯ ТОЛКОВА ГОЛЕМИ ЗАГУБИ В ПЪРВИЯ СИ БОЕН ДЕН?
Защото, без значение от това, че Парашутната тайфа е била :
-обучена в Германия;
- въоръжена с най-новите и най-модерни системи автоматизирано стрелково въоръжение , особено съоръжение и парашути в БА, закупено и доставено от Германия ;
- преди присъединяване във войната организира постоянен образователен развой като се отработват на практика въпроси по десантиране, тактичност на деяние на десанта, осъществяване на диверсии, както се извършват и парашутни скокове;
- Командването на Първа войска през този интервал , заради непознаване на същинските бойни благоприятни условия и подготовка , не е употребило Парашутната тайфа по предназначение-извършване на десантни интервенции, разузнаване и диверсионни дейности (само с едно изключение за две отделения ) в тила на съперника, а я употребява единствено (основно) като щурмово поделение.
И по този начин на паметния 18 октомври 1944 година, Парашутната тайфа взе участие за първи път в действителни бойни дейности. Първото нахлуване на Парашутната тайфа в багра за височината Стражин е провалено, а парашутистите понасят огромни загуби - 25 убити и 40 ранени.
Причините за това са били следните:
-от една страна: високото самочувствие на парашутистите и неналичието на военен опит; лимитирано време за подготовка за нахлуване и неналичието на задоволително информация за обектите на противника; незадоволителна авиационна и артилерийска подготовка в сектора за настъпление; прекомерно отегчителен фронт за нахлуване в един ешелон и без съществуване на задоволително резерви; доста неприятна връзка на подразделенията с щаба на дружината (разполагало се е единствено с три радиостанции, а телефонни линии сред подразделенията и щаба не са прокарани);
-от друга страна, съществуването на съперник с доста богат военен опит, добре издигната защита с построена мощно укрепена линия с дълговременни огневи уреди по господстващите височини и съществуването на съвременно автоматизирано стрелково оръжие, минохвъргачки и артилерия.
На фона на проявения подвиг от Парашутната тайфа през „ Първата фаза на втората международна война изключително трагична е - геройската гибел на ефр. Никола Паскалев, който е роден през 1923г. в Първомай. По време на втората офанзива на вис. Цицката, първа рота е прикована на земята от мощен картечен огън от немски бункер. Ефр. Паскалев запълзява към него, на няколко метра от бункера патроните му свършват и е ранен в ръката, тогава той хваща връзка гранати със хубавичко си ръка и се затичва към бункера, заобикаля го и през входа му се хвърля в него. След багра приятелите му намират парче от войнишка куртка, на чийто хастар е записано:
„ Ако почина, ще почина единствено аз и моята картечница „ Ганка ”. Ако спечелвам, печели българският народ.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ