Индустрията няма бърза алтернатива на природния газ
Тежката промишленост и топлофикациите са най-зависими от газа и понасят отрицателните резултати от скока на цените. Металургията се конкурира със страни с по-ниски разноски, а производството на стъкло мъчно трансферира повишаването. Компаниите търсят избавителни разновидности, само че упованията са за обезщетения от страната.
С употребяваните към 3-3.5 милиарда куб.м годишно, България е измежду дребните консуматори на газ в Европа. Основната част от горивото обаче отива към огромните компании в тежката промишленост и топлофикациите, като единствено парното в София употребява към една трета от цялото количество.
А това прави въпросните компании и най-потърпевши от внезапния скок в цените на газа. Въпреки високите цени на изкривения пазар сега " Булгаргаз " остава единствената опция за тях, а излизането на свободния пазар е на практика невъзможна алтернатива. Очакванията пък са страната да се намеси с обезщетения, тъй че производителите да могат да съкратят дистанцията с съперниците в района.
Стоманена конкуренция
Тежката промишленост е измежду най-големите потребители и въпреки че не за всички компании природният газ е главно гориво, резултатът от повишаването е забележителен. Двата стоманодобивни завода в страната - " Стомана индъстри " и " Промет стиил ", употребяват електродъгови пещи, които работят на ток. Всички други уреди обаче са на газ. А най-потърпевши от високите цени се оказват продуктите с добавена стойност. " Те изискват спомагателна обработка, а тези процеси са на газ ", изясни Антон Петров, ръководител на Българската асоциация на металургичната промишленост.
Реклама
По думите му сега не съществува вид заводите да купуват газ от пазара. " Ако приказваме трезво, в тази изкривена обстановка единствената опция е " Булгаргаз ". Само той има контракт с Азербайджан и може би с " Газпром ", който е на други цени от пазарните сега. Газът от Азербайджан е в пъти-по-евтин от този на пазара. Няма търговец, който да има такова преимущество и да може да прави подобен микс в цената ", безапелационен е Петров.
В същото време огромна част от съперниците по една или друга причина се радват на доста по-ниски цени. В Турция, която е главен производител на стомана в района , а и в Европа цената към края на юли е от порядъка на 45-50 евро/мВтч, което е три пъти по-малко от тази в България (близо 300 лева./мВтч за август).
" Този проблем за нас ще остане и може да се задълбочи, защото Турция има опция да купува и от " Газпром ", и от Иран, и от Азербайджан - все евтини източници ", сподели Петров. В Румъния цената за потребителите също е сензитивно по-ниска поради прелюдия там таван, а в Гърция страната покрива 30 евро от цената. Освен това Гърция разполага със лични терминали, а държавната DESFA и двете частни газови компании имат настоящи контракти с " Газпром " за тръбен газ, който по думите на Петров е на доста ниски цени. Заради тази конкуренция продукцията на българските стоманодобивни предприятия към този момент понижава. " Според мен ще има забележим спад на продажбите през последното тримесечие на годината ", сподели той.
Без право на спиране
Изцяло на газ обаче работи стъкларската промишленост, което я прави мощно подвластна както от цените, по този начин и от постоянните доставки. Преминаването на различни горива също е комплицирана задача. " Започваме построяването на апаратура на пропан-бутан, в която инвестицията е 1 млн. лева, само че главният проблем е, че доставката на съоръжение ще отнеме 6 до 8 месеца. В момента, в случай че спре подаването на газ, ние би трябвало да спрем работа ", споделиха от цех за произвеждане на домакинско стъкло.
Реклама
Изчисления на компанията демонстрират, че покупната цена на газа през август тази година е близо 5 пъти по-висока от междинната за 2021 година, когато е била 61 лева./мВтч. Това е вдигнало каузи на газа в себестойността на продукцията от 20% през предходната година до 47% сега. Поскъпването въздейства и индиректно - през суровините и материалите, което води до покачване на общата себестойност от съвсем 80% през август по отношение на междинната за 2021 година " Ние не можем да си вдигнем продажните цени с подобен %, нашият пазар няма да го понесе ", споделиха от сдружението. Предприятието продава изделията си (чаши, пепелници и т.н.) най-вече на заведения за хранене и заведения, които едвам през тази година стартират да се възвръщат след пандемията. И макар че компанията отчасти към този момент е нараснала цените си с към 20%, все още работи на практика на загуба.
В производството на стъкло не съществува и разновидността за краткотрайно прекъсване на работата, тъй като това на процедура значи да се унищожи инсталацията. Отделно стои въпросът и по какъв начин такова спиране ще се отрази на връзките с клиентите. " От друга страна, няма по какъв начин да оставим стъклото просто да изтича и отново да се връща за претопяване, тъй като оперативните ни разноски са високи ", споделиха от компанията. Според тях единственото решение в тази обстановка е въвеждането на обезщетения от страната като тези за тока.
Химически формули
На сходно мнение е и притежателят на " Свилоза " Красимир Дачев, съгласно който без обезщетения промишлеността няма да се оправи. Заводът в Свищов създава целулоза и до момента употребява компресиран газ. Той обаче е доста по-скъп поради спомагателните разноски за втвърдяване и превоз и по тази причина компанията разчиташе да премине на елементарен газ, за което построи тръба. Дори и в този миг обаче Дачев счита, че тръбният газ е по-добрият вид. " Ако би трябвало, ще действаме като с тока - когато той нарастне доста, стопираме вътрешното произвеждане на разнообразни химични артикули и ги внасяме. Половината фабрика е спряна поради неефективност на оборудванията ", сподели той.
Други огромни производители в химическата промишленост обаче явно се оправят и съумяват да пренесат нарасналите си разноски в цените на продуктите за клиенти. Такъв е казусът с нашумелия около визитата на водача на ГЕРБ Бойко Борисов торов цех " Неохим " в Димитровград. Въпреки повишаването на газа компанията регистрира близо 76 млн. лева чиста облага за първата половина на 2022 година, а продажбите й надвишават 400 млн. лева.
С употребяваните към 3-3.5 милиарда куб.м годишно, България е измежду дребните консуматори на газ в Европа. Основната част от горивото обаче отива към огромните компании в тежката промишленост и топлофикациите, като единствено парното в София употребява към една трета от цялото количество.
А това прави въпросните компании и най-потърпевши от внезапния скок в цените на газа. Въпреки високите цени на изкривения пазар сега " Булгаргаз " остава единствената опция за тях, а излизането на свободния пазар е на практика невъзможна алтернатива. Очакванията пък са страната да се намеси с обезщетения, тъй че производителите да могат да съкратят дистанцията с съперниците в района.
Стоманена конкуренция
Тежката промишленост е измежду най-големите потребители и въпреки че не за всички компании природният газ е главно гориво, резултатът от повишаването е забележителен. Двата стоманодобивни завода в страната - " Стомана индъстри " и " Промет стиил ", употребяват електродъгови пещи, които работят на ток. Всички други уреди обаче са на газ. А най-потърпевши от високите цени се оказват продуктите с добавена стойност. " Те изискват спомагателна обработка, а тези процеси са на газ ", изясни Антон Петров, ръководител на Българската асоциация на металургичната промишленост.
Реклама
По думите му сега не съществува вид заводите да купуват газ от пазара. " Ако приказваме трезво, в тази изкривена обстановка единствената опция е " Булгаргаз ". Само той има контракт с Азербайджан и може би с " Газпром ", който е на други цени от пазарните сега. Газът от Азербайджан е в пъти-по-евтин от този на пазара. Няма търговец, който да има такова преимущество и да може да прави подобен микс в цената ", безапелационен е Петров.
В същото време огромна част от съперниците по една или друга причина се радват на доста по-ниски цени. В Турция, която е главен производител на стомана в района , а и в Европа цената към края на юли е от порядъка на 45-50 евро/мВтч, което е три пъти по-малко от тази в България (близо 300 лева./мВтч за август).
" Този проблем за нас ще остане и може да се задълбочи, защото Турция има опция да купува и от " Газпром ", и от Иран, и от Азербайджан - все евтини източници ", сподели Петров. В Румъния цената за потребителите също е сензитивно по-ниска поради прелюдия там таван, а в Гърция страната покрива 30 евро от цената. Освен това Гърция разполага със лични терминали, а държавната DESFA и двете частни газови компании имат настоящи контракти с " Газпром " за тръбен газ, който по думите на Петров е на доста ниски цени. Заради тази конкуренция продукцията на българските стоманодобивни предприятия към този момент понижава. " Според мен ще има забележим спад на продажбите през последното тримесечие на годината ", сподели той.
Без право на спиране
Изцяло на газ обаче работи стъкларската промишленост, което я прави мощно подвластна както от цените, по този начин и от постоянните доставки. Преминаването на различни горива също е комплицирана задача. " Започваме построяването на апаратура на пропан-бутан, в която инвестицията е 1 млн. лева, само че главният проблем е, че доставката на съоръжение ще отнеме 6 до 8 месеца. В момента, в случай че спре подаването на газ, ние би трябвало да спрем работа ", споделиха от цех за произвеждане на домакинско стъкло.
Реклама
Изчисления на компанията демонстрират, че покупната цена на газа през август тази година е близо 5 пъти по-висока от междинната за 2021 година, когато е била 61 лева./мВтч. Това е вдигнало каузи на газа в себестойността на продукцията от 20% през предходната година до 47% сега. Поскъпването въздейства и индиректно - през суровините и материалите, което води до покачване на общата себестойност от съвсем 80% през август по отношение на междинната за 2021 година " Ние не можем да си вдигнем продажните цени с подобен %, нашият пазар няма да го понесе ", споделиха от сдружението. Предприятието продава изделията си (чаши, пепелници и т.н.) най-вече на заведения за хранене и заведения, които едвам през тази година стартират да се възвръщат след пандемията. И макар че компанията отчасти към този момент е нараснала цените си с към 20%, все още работи на практика на загуба.
В производството на стъкло не съществува и разновидността за краткотрайно прекъсване на работата, тъй като това на процедура значи да се унищожи инсталацията. Отделно стои въпросът и по какъв начин такова спиране ще се отрази на връзките с клиентите. " От друга страна, няма по какъв начин да оставим стъклото просто да изтича и отново да се връща за претопяване, тъй като оперативните ни разноски са високи ", споделиха от компанията. Според тях единственото решение в тази обстановка е въвеждането на обезщетения от страната като тези за тока.
Химически формули
На сходно мнение е и притежателят на " Свилоза " Красимир Дачев, съгласно който без обезщетения промишлеността няма да се оправи. Заводът в Свищов създава целулоза и до момента употребява компресиран газ. Той обаче е доста по-скъп поради спомагателните разноски за втвърдяване и превоз и по тази причина компанията разчиташе да премине на елементарен газ, за което построи тръба. Дори и в този миг обаче Дачев счита, че тръбният газ е по-добрият вид. " Ако би трябвало, ще действаме като с тока - когато той нарастне доста, стопираме вътрешното произвеждане на разнообразни химични артикули и ги внасяме. Половината фабрика е спряна поради неефективност на оборудванията ", сподели той.
Други огромни производители в химическата промишленост обаче явно се оправят и съумяват да пренесат нарасналите си разноски в цените на продуктите за клиенти. Такъв е казусът с нашумелия около визитата на водача на ГЕРБ Бойко Борисов торов цех " Неохим " в Димитровград. Въпреки повишаването на газа компанията регистрира близо 76 млн. лева чиста облага за първата половина на 2022 година, а продажбите й надвишават 400 млн. лева.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ