Защо съдебната система не трябва да пуска видео клипове със забавена скорост
Технологията в мобилната снимка стана все по-вълнуваща и с помощта на неограниченото пространство, с което можем да разполагаме, от ден на ден хора се пробват да уловят верния миг. Една забавна наклонност се прокрадна около нощната снимка и това са видеата, които могат да забавят кадър в верния миг.
Най-често можем да ги забележим в деяние, когато се фотографира състезателен миг, когато даден филм желае да ускори трагичните моменти и още доста други. По-важното е, че самата технология не е чак толкоз нова. Тайната зад тези видеа е, че в избран период, мобилното устройство или апаратът, може да направи една фотография.
Понеже времето най-често е много малко, клипът съставлява наложена фотография кадър по кадър, а след приключването на снимането, устройството наслагва всички фрагменти и основава видео клип. И до момента в който този тип фрагменти могат да се считат за повече от впечатляващи, психолозите следят и още една забавна изненада – хората реагират много друго, когато скоростта фрапантно се забави, изключително в случай че приказваме за правосъдни заседатели и наказателни каузи.
Обикновено такива клипове се пускат на журито, с цел да може да следи по-точно дейностите и държанието на причинителя. Обикновено претекста е, че по този начин могат да видят доста по-точно и ясно осъществяването на обещано закононарушение, само че съгласно психолозите, тези клипове би трябвало да бъдат спрени. Причината е, че вместо да разрешават по-добър разбор, феновете могат да станат доста по-критични и да имат доста по-сериозен и нечовечен резултат върху подсъдимия.
Мнозина считат, че когато видеото се забави и удължи, фенът получава чувството, че даденото закононарушение е доста по-дълго и затова нарушителят е бил доста по-жесток в осъществяването му. Най-често в Съединени американски щати можем да забележим, че сходни фрагменти се пускат, когато приказваме за каузи, които би трябвало да дефинират дали даден човек е палач или не. Такъв е казусът с килъра Джон Луис, който през 2009-а година е упрекнат за застрелването на служител на реда.
Изследователите гледат и проучват този клип, на журито е пуснат същия, само че доста по-забавената версия и отбраната пледира, че със забавянето на всеки кадър, било повече от ясно, че подсъдимият ще наподобява отговорен. За повторно видеото е пуснато, само че без закъснение и разликата в двата клипа била голяма. За да потвърдят това, психолозите създали няколко фокус групи. Първата гледала въпросното видео и по двата метода. Втората група трябвало да го види с паузи, вместо закъснение. Третата го гледала с по-бавна скорост, а четвъртата го гледала по този начин, както материалът е бил излъчен за първи път в съда.
Преди въобще да бъдат запитани, психолозите вярвали, че хората в четвъртата група ще бъдат сигурни, че Джон е стрелял преднамерено. И били прави. Втората група, която гледала с паузи, също била безапелационна, че става въпрос за преднамерено ликвидиране. В третата група, където неведнъж е напомнено, че клипът е занимателен, нямало никакви разлики и всички били сигурни, че създадените изстрели не са били самоотбрана. Единствените, които не можели да намерят решението, били хората от първата група, които следили видеото и по двата метода. Заключението в този случай демонстрира, че в 3/4 от случаите при стартирането на забавени клипове, подсъдимият ще бъде постоянно отговорен.
С други думи, колкото по-забавен е фрагментът, толкоз по-големи са възможностите един човек да получи допустимо най-тежка присъда. Що се отнася до самия Джон, той през днешния ден чака своята смърта присъда в пандиза, колкото и тъжби да е написал по този мотив. Най-лошото е, че даже и да е почтен, което в никакъв случай няма да разберем, камерите били прекалено много. В съда се демонстрират клипове от мобилни телефони, улични камери, даже тези, които са сложени върху ревера на служителите на реда. Към този миг можем да видим, че редица анализатори се пробват да спрат този тип обработка.
