Високотехнологичната индустрия продължава да расте, но с по-бавен темп
Технологичният бранш и промишлеността на изнесените услуги не престават да порастват с двуцифрен % , само че с по-бавен ритъм спрямо 2021 година На годишна база високотехнологичната промишленост пораства с 16,8% (22,4% през 2021) , достигайки размер от 4,935 милиарда евро . Това демонстрират данните от годишния отчет на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2022 година, който беше показан през днешния ден.
Анализът е направен от SeeNews и включва данни за 802 български компании , опериращи в областта на бизнес услугите и технологиите през 2022 година
През предходната година промишлеността резервира приноса си към българската стопанска система, като приходите на промишлеността се равняват на 5.8% от годишния БВП (БВП) на страната . Прогнозата към 2025 година сочи, че при опазване на междинния растеж на бранша от последните 5 години, приходите му ще доближат 9,2% от Брутният вътрешен продукт .
„ След двуцифрен растеж от близо 17% през 2022 година, прогнозата ни за развиването на бранша през 2023 година е по-консервативна. Ще продължим да усилваме каузи ни в брутния вътрешен артикул на България, само че действителният растеж на бранша ще се показва в едноцифрен %. Охлаждането в софтуерната промишленост, и в световната стопанска система като цяло, ще продължи и през 2024 година. Затова прогнозата ни за актуалната година е с положителен знак, само че с по-нисък % на напредък. Причините за това са сложни. От една страна геополитическата обстановка и множеството спорове по света, които основават неустановеност в вложителите. От друга това са световните стопански процеси – високите лихвени равнища, както и рецесията, която към този момент си проличава на някои огромни пазари. На локално равнище обаче проблемите не са по-малко значими. Политическа неустойчивост, липса на ясна тактика на страната ни за развиване на предпочитани браншове, данъчна непредсказуемост и не на последно място некачествено обучение при извънредно стеснен пазар на труда. В дълготраен проект всичко това може да докара до застой в развиването на софтуерния бранш, а също по този начин и до излизане на компании от българския пазар “ , разяснява Илия Кръстев, ръководител на AIBEST.
През 2022 година промишлеността затвърждава позицията си на желан шеф с извънредно мощен обществен и стопански отпечатък за развиването на страната.
„ С положителните условия на труд, благоприятни условия за кариерно развиване и заплати, които са в пъти по-високи от междинните за страната, нашата промишленост е важен фактор за задържането и връщането на младежите в България. Реално високотехнологичният бранш е най-големият университет в страната. Годишно фирмите ни влагат милиони левове за спомагателни образования и преквалификация на чиновници си и евентуални такива, с цел да могат тези фрагменти да дават отговор на условията и потребностите на пазара на труда. Затова главен приоритет за нас остава взаимната работа с институциите за подобряването на качеството на българското обучение и за реализирането на цялостна промяна в просветителния бранш “ , прибавя Илия Кръстев.
Само за една година броят на наетите в бранша се е нараснал с 15 000 чиновници и той към този момент наброява 105 000 души . Увеличението на личния състав важи както за изнесените IT и бизнес услуги, по този начин и за R&D центровете и се дължи значително на отдалечения модел на работа.
„ Необходимо е страната ни да влага в марката България като дестинация, в която си коства да се преместиш със фамилията си. Трябва да имаме тактика по какъв начин да привличаме работна ръка и по какъв начин да задържаме висококвалифицираните ни фрагменти. Привличането на хора и разширението на ограничавания трудов пазар е по-важно от привличането на вложители, тъй като без обучение и квалифицирани хора високотехнологичният бранш няма по какъв начин да пораства “ , разяснява Доброслав Димитров, ръководител на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).
С повишаването на броя на чиновниците в Индустрията на знанието, нарастват разноските за заплати, осигуровки и налози , плащани от фирмите към държавната хазна.
Общият трудов разход, включващ заплати и осигуровки, през 2022 година се е нараснали с 25,9% и възлиза на 3,004 милиарда евро . Ръстът на годишна база при импортираните налози даже е по-голям – 26,5% и се равнява на 71,2 млн. евро .
„ Държавата и бизнесът могат да си сътрудничат в подобряването на качеството на българското обучение, с цел да може в кратковременен и дълготраен проект това да даде своите резултати “ , добави Наталия Митева, зам. министър в министерството на образованието.
Тя очерта направленията, в които би трябвало да се обединят старания и прикани бизнесът да бъде деен в този разговор . Първото е повдигането на общото приблизително равнище на учениците, а то е обвързвано с смяна в образователните стратегии и повишението на квалификацията на учителите и метода им на преподаване. Втората задача е основаването на условия (по положителния образец на INSAIT), с помощта на които най-талантливите възпитаници да останат да учат в България , а учителите от елитните гимназии да бъдат стимулирани и възнаградени да не престават да основават тези гении.
Третото направление, в което сполучливо могат да си партнират бизнесът и страната, е професионалното обучение , в което стратегиите би трябвало да станат по-гъвкави и на практика насочени. Изкуственият разсъдък и въвеждането на насоки за приложението му в образованието е последната, само че не и по значимост обща задача, която може да даде много по-бързи резултати спрямо останалите общи предпочитани области.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система, очерта като евентуална опасност за развиването на високотехнологичната промишленост рецесията в еврозоната и навлизането на изкуствения разсъдък , което може докара до понижаване на работни места на ангажираните с по-рутинни задания. Възможността за развиване на бранша той вижда в още по-доброто партньорство с общините в страната за привличането на нови вложители и активизиране на младите хората, които сега са отвън просветителната система и не са включени в пазара на труда.
