Високотехнологичната ни индустрия преживява истински бум с ръст от 22,4%
Технологичният бранш и промишлеността на изнесените услуги бележат една от най-силните години в своето развиване, достигайки размер от 4,225 милиарда евро.
Това на годишна база значи растеж от 22,4%, който е в съвсем двоен размер по отношение на нарастването от 12,7% в пандемичната 2020 година
Данните са от годишния отчет за развиването на промишлеността на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2021 година, който беше показан през днешния ден. И през предходната година промишлеността продължава да бъде главен дирек в българската стопанска система, като образува 5,9% от годишния БВП (БВП) на страната.
Прогнозата към 2025 година сочи, че относителният ѝ дял в Брутният вътрешен продукт на България ще доближи 9%.
„ Ковид пандемията докара до доста промени на пазара на труда, които имат и положителен знак за лимитирания набор от гении, с които България разполага. Хибридният и отдалечен модел на работа ни разреши да използваме цялостния капацитет на работния пазар в страната, наемайки хора отвън обитаемоте места, в които компанииите имат физически офиси.
През 2021 година ангажираните в нашия бранш наброяват над 89 000 души, което е нарастване от съвсем 10 000 чиновници в рамките на една година.
Изключително мощно този тренд се вижда в ITO (Information Technology Outsourcing) сегмента, където растежът на работната ръка е с близо 17%. Благодарение на опцията за работа от всяка една локация, сполучливо бе омекотен казуса в несъответствието сред търсенето и предлагането на висококвалифицирана работна мощ за софтуерния бранш в София. От друга страна, с наемането на хора, които не престават да живеят в родните си места, нашият отрасъл поддържа развиването и на локалните стопански системи в страната в области, в които секторът ни не е бил показан физически “, разяснява Илия Кръстев, ръководител на AIBEST.
С повишаването на броя на чиновниците в Индустрията на знанието, нарастват разноските за чиновници и за налози, плащани от фирмите към държавната хазна.
Разходите за заплати през 2021 година са се нараснали приблизително с 22% на чиновник и общата им стойност възлиза на 2,1 милиарда евро. Компаниите от бранша образуват 11,4% от общите разноски за заплати в българската стопанска система, спрямо 9,4% предходната година.
Осигурителните вноски в бранша следват наклонността на разноските за заплати и възлизат на 8,6% от общия размер на националната стопанска система.
България се утвърди като най-добре развитият център за високотехнологични услуги в
Югоизточна Европа и добре различим европейски цифров център. Услугите, които се оферират от българските софтуерни компании са с все по-висока добавена стойност и се конкурират сполучливо с централно и западноевропейските компании на международната софтуерна
Секторът ни има капацитет за още по-голям растеж, само че това изисква държавна тактика за развиване на вискотехнолигния бизнес в страната, резистентност и предвидимост на политиките
и облекчение на процедурите по наемане на чиновници от страни отвън Европейски Съюз, за превъзмогване на дефицита на фрагменти. Ние от своя страна като Асоциация, продължаваме да развиваме партньорствата ни с университетите, локалните и държавни управляващи, тъй като това е метода да запазим устойчивия ни растеж и да развиваме стопанската система на знанието в България “, добавя Илия Кръстев.
Това на годишна база значи растеж от 22,4%, който е в съвсем двоен размер по отношение на нарастването от 12,7% в пандемичната 2020 година
Данните са от годишния отчет за развиването на промишлеността на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST) за 2021 година, който беше показан през днешния ден. И през предходната година промишлеността продължава да бъде главен дирек в българската стопанска система, като образува 5,9% от годишния БВП (БВП) на страната.
Прогнозата към 2025 година сочи, че относителният ѝ дял в Брутният вътрешен продукт на България ще доближи 9%.
„ Ковид пандемията докара до доста промени на пазара на труда, които имат и положителен знак за лимитирания набор от гении, с които България разполага. Хибридният и отдалечен модел на работа ни разреши да използваме цялостния капацитет на работния пазар в страната, наемайки хора отвън обитаемоте места, в които компанииите имат физически офиси.
През 2021 година ангажираните в нашия бранш наброяват над 89 000 души, което е нарастване от съвсем 10 000 чиновници в рамките на една година.
Изключително мощно този тренд се вижда в ITO (Information Technology Outsourcing) сегмента, където растежът на работната ръка е с близо 17%. Благодарение на опцията за работа от всяка една локация, сполучливо бе омекотен казуса в несъответствието сред търсенето и предлагането на висококвалифицирана работна мощ за софтуерния бранш в София. От друга страна, с наемането на хора, които не престават да живеят в родните си места, нашият отрасъл поддържа развиването и на локалните стопански системи в страната в области, в които секторът ни не е бил показан физически “, разяснява Илия Кръстев, ръководител на AIBEST.
С повишаването на броя на чиновниците в Индустрията на знанието, нарастват разноските за чиновници и за налози, плащани от фирмите към държавната хазна.
Разходите за заплати през 2021 година са се нараснали приблизително с 22% на чиновник и общата им стойност възлиза на 2,1 милиарда евро. Компаниите от бранша образуват 11,4% от общите разноски за заплати в българската стопанска система, спрямо 9,4% предходната година.
Осигурителните вноски в бранша следват наклонността на разноските за заплати и възлизат на 8,6% от общия размер на националната стопанска система.
България се утвърди като най-добре развитият център за високотехнологични услуги в
Югоизточна Европа и добре различим европейски цифров център. Услугите, които се оферират от българските софтуерни компании са с все по-висока добавена стойност и се конкурират сполучливо с централно и западноевропейските компании на международната софтуерна
Секторът ни има капацитет за още по-голям растеж, само че това изисква държавна тактика за развиване на вискотехнолигния бизнес в страната, резистентност и предвидимост на политиките
и облекчение на процедурите по наемане на чиновници от страни отвън Европейски Съюз, за превъзмогване на дефицита на фрагменти. Ние от своя страна като Асоциация, продължаваме да развиваме партньорствата ни с университетите, локалните и държавни управляващи, тъй като това е метода да запазим устойчивия ни растеж и да развиваме стопанската система на знанието в България “, добавя Илия Кръстев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ