Технологичната война е един от най-впечатляващите тихи фронтове, които днес

Технологичната война е един от най-впечатляващите тихи фронтове, които през днешния ден улесняват живота ни неведнъж. Автомобилът се движи с помощта на редица компютри, хладилникът, пералнята, телефонът ви. Всичко това е труд, който се развива извънредно свирепо през последните 100 години. Ако притежавате компютър, умерено може да приемете, че разполагате с технология, която ви изпраща непосредствено в първия свят по развиване. И всичко това с помощта на нови, по-бързи и по-малки чипове.

Липсата им или забавеното произвеждане може да се трансформира в необикновен камшик за всяка една промишленост, само че най-страдащите в това отношение ще бъде постоянно военната промишленост. Какво имаме поради? Нека стартираме с един забавен и занимателен факт. С появяването на Sony Playstation 2, светът разбра, че графичните чипове отварят една нова врата на благоприятни условия. Появата на тази подпора се случи във времето, когато Саддам Хюсеин беше към момента жив. Виждайки капацитета на японската промишленост, той прави една доста сериозна поръчка и желае от Sony една голяма процедура, тъй като има намерение да подари на всяко едно иракско семейство по една подпора.

Преди да побързате да заявите, че това е нещо извънредно благородно, замислете се – повече от 1/3 от популацията не разполага с тв приемник по това време, затова за какво са нужни конзолите? Саддам има желанието да употребява големият брой процесорни единици, с цел да сътвори интелигентна ракета, която да разреши по-сериозна далекобойност. Япония отхвърля да извърши тази поръчка и проектът остава вечно в предишното. Въпреки това ще открием, че един графичен ускорител и до през днешния ден може да се трансформира в златна мина – употребява се умерено за копаенето на криптовалути, най-различни обработки и още доста други.

Идеята на Саддам не би трябвало да ви се коства странна, години по-късно американските военно въздушни сили ще употребяват голям брой конзоли Playstation 3, с цел да основат супер компютър. Звучи необичайно, само че има и причина да се употребяват тъкмо конзоли – повода е, че те са евтини и в случай че процесорната им мощ може да се употребява за научни цели, няма причина да не се случи. Не на последно място не би трябвало да забравяме, че съществува и видео игра с името „ Folding@home “, която разрешава на геймъри от целия свят да образоват компютър в разгръщане на протеинови вериги.

По този метод се образова изкуствен интелект, който може да помогне в бъдещи проучвания. И в случай че играта не ви се коства толкоз забавна, научните откриватели разрешават конзолата да бъде оставена включена и да продължи своята работа, като употребява по-малко ток, само че данните и симулациите не престават да се правят. Наличието на най-различни интегрални схеми разрешава и голямо многообразие от процеси и действия.

И откакто приказваме за военна технология, тогава дано се замислим и къде тъкмо се ползва. Най-честият отговор е в секцията на балистичните ракети, авиацията и артилерията. Един подобен образец е английския Eurofighter, който действително е планиран в толкоз несъвършена форма, че не би трябвало да лети, извършва своите отговорности единствено и само с помощта на 17-те компютъра в него.

Руска хиперзвукова ракета

Обръщайки внимание към театъра на войната в Украйна, откриваме и още един любопитен факт – микропроцесорите за огромна част от модерното оръжие на Русия към този момент са изчерпани. До това умозаключение доближават някои специалисти и бойци, откакто виждат, че бойният боеприпас на Русия сега включва снаряди и ракети от 60-те и 70-те години на предишния век. Липсата на този скъп запас прави по-голямата част от производството във военната промишленост на Русия, сакато и даже невероятно за управление.

Точно по същата причина и Киев изисква и упорства глобите да следват доста прецизно пътя на всеки един полупроводник, трансформатор, конектор, интегрална скица и други, които могат да бъдат закупени от Съединени американски щати, Германия, Холандия, Англия, Тайван и Япония. Къде стои Китай и за какво той не се окаже по-добрият сътрудник? Нека отговорим незабавно, макар индустриалната гражданска война и съществуването на толкоз доста технология, Китай към момента е надалеч от производството на суперкомпютри и микропроцесори за военната промишленост. Производството им е задоволително скъпо и най-вероятно продукцията им ще бъде непокътната за самите тях.

Корупцията също може да изиграе роля, откакто вносът на незаконни материали бързо ще увеличи търсенето. Договорките сред Китай и Русия могат да разрешат закупуването на нужните детайли от Китай и предаването им на Русия. Това е вероятен сюжет, само че с редица опасности. Има и още една изненада, която в последните седмици обикаля интернет пространството – неналичието на чипове се компенсира с осакатяването на кухненски уреди и потреблението на техния хардуер – не е ясно какъв брой тъкмо сполучлив е този опит, само че потребността не търси грациозност в решенията.

Възможно ли е да ставаме очевидци на тъкмо това? Предоставената информация има аргумент, откакто няколко месеца по-рано полковник Михаил Ходаренок уточни, че Русия няма задоволително бойни запаси, сега не може да въоръжи своите сили и генерално няма по какъв начин да изхрани армията си при цялостна готовност. Неговото мнение е, че това е и единствената причина, заради която към момента не се употребява цялостния човешки капитал на федерацията.

Преди да се наложат наказания върху чипове и интегрални схеми, той твърдеше, че нови самолети ще се създадат след една година, танковете ще лишават към шест месеца, а корабите ще бъдат подготвени след най-малко две години. Тази черна статистика сигурно тормози командването, а още по-отчаяните ограничения сега показват, че Русия е подготвена да заплаща луди пари, с цел да въоръжи армията си. Популярните хиперзвукови ракети са на привършване и общият им брой е едвам 48, като същият може да понижава фрапантно.

Това са едни от най-модерните ракети на Русия, които слагат отбраната на съперника на колене. Докато се считат за дейно оръжие, цената им продължава да е висока, а без нужният процесор в тях, на практика се трансформират във фойарверки.

В интернет пространството участва лист с нужните детайли за попълването на загубите. Посочените микропроцесори би трябвало да се закупят от някои огромни американски компании като Marvell, Intel, Holt, ISSI, Microchip, Micron, Broadcom и Texas Instruments. Последните са известни в аудиофилските среди като едни от най-хубавите производители на музикални чипове.

Японската компания Renesas също може да се счита за евентуален производител на въпросните интегрални платки, само че на този стадий няма кой да извърши тази поръчка. Една от главните аргументи е и голямата липса на световния пазар в производството на такива. На първо място откриваме забавени доставки, а още по-лошата вест е, че запаси като никел и платина не се доставят със същата лекост, с която се доставяха и преди войната.

Фокусът на Руската федерация е ориентиран към нидерландски компании като Nexperia, закупена от Китай и способна да сътвори нужния брой процесори, само че по същото време се следи и един различен проблем, натрапен е сериозен мониторинг на производството и всеки един клиент би трябвало да уточни потребността на въпросните произведения, както и къде ще се озоват на финала. Играта на администрация се оказва много слаба, изключително откакто няма задоволително личен състав, който да наблюдава всички потоци на съвременна военна технология. Не би трябвало да вършим и още една неточност.

Русия може да създаде нужните чипове вкъщи, само че заради големият апетит на запаси и потребността от незабавно произвеждане за новата партида муниции, по-бързият метод ще е да ги закупи подготвени, употребявайки трети лица. Особен въпрос в това отношение ще е дали самите наказания ще проработят и ще наклонят везните в прибързано преустановяване на войната? До някаква степен можем да се надяваме на това, само че също по този начин не би трябвало да забравяме, че страни като Иран и Северна Корея имат наказания за произвеждане на военна техника, както и за експорт, само че все пак не престават да доставят оръжия до всяка една точка на света.

Всеки път, когато корабите на Северна Корея бъдат спрени и стоката иззета, Ким Чен-ун декларира, че няма никакви спогодби с Европа, Съединени американски щати, Русия или Китай. По време на Студената война можехме да станем очевидци на най-различни доставки до Съюз на съветските социалистически републики, само че в този момент играта става надалеч по-сложна. Последните забавни обстоятелства са, че с изключение на разглобяването на комерсиални самолети за елементи, идната значима стъпка е да се употребяват и други техники, с които да се зареди отворената бюджетна дупка на фронта. По същото време е мъчно да приемем, че Руската федерация има упоритости за космоса, откакто и до този миг среща главоболия в производството на балистични ракети.

Дори и опитите за локално произвеждане и укрепване – присъстващи в цялостната тактика – не могат да бъдат толкоз бързо изпълнени. Не би трябвало да забравяме, че в предишното даже американците удостоверяват, че Русия ще има потребност от най-малко 20-30 години, с цел да успее да влезе в категорията на модерните суперкомпютри. Това обаче не е оригиналност. През последните няколко години станахме очевидци на специфични съветски процесори, създадени напълно за съветския пазар.

Интересното при тях беше, че след обширен обзор, новият процесор е копие по архитектура на процесори от 2012 година и даже тогава не могат да се реализиран същите тактови честоти. Вниманието се насочва и към още един фактор, до момента в който множеството елементи се създават в русия, неналичието на интелекта в това оръжие може да се забележи незабавно.

Снабдителната линия е основна за всяка една военна промишленост и най-хубавият вид за осъществяването ѝ е постоянно обвързана напълно със затворен картел в безвредна територия, който не може да се въздейства от наказания. Как ще завърши тази история, това можем да разберем в близкото бъдеще. Не се изненадвайте, в случай че Русия стартира да национализира гейминг конзоли за задачите на войната.