Техеран, Иран – В събота се навършва една година от смъртта на Махса Амини, което предизвика протести в Иран и доведе до верига от събития, последиците от които остават свежи в съзнанието на иранците.
Амини, известна още като Джина, беше 22-годишна жена от северозападната провинция на Кюрдистан, която беше пътувала до столицата Техеран със семейството си.
Тя излизаше от метростанция в Техеран с членове на семейството си, когато беше арестувана от полицията за морал за предполагаемо неспазване на задължителните правила за носене на хиджаб в страната, които са в сила малко след ислямската революция в Иран от 1979 г.
>Тя беше качена във ван и отведена в така наречения център за превъзпитание, където жените получават насоки как да се обличат правилно. Запис от камера за наблюдение, разпространен от иранските правоприлагащи органи, показва как тя колабира, когато е била там, и е откарана в болница, където умира дни по-късно.
Иранските власти казаха, че е претърпяла нападение поради съществуващи заболявания, но родителите й опровергаха тази информация, като казаха, че може да е била бита.
Първо се организира демонстрация пред болницата, в която тя беше отведена в Техеран, последвана от протести в родния й град Саккез, които след това се разпространиха в градове и села в цялата страна.
След месеци, когато уличните протести постепенно стихнаха по-рано тази година, базирани в чужбина организации за защита на човешките права казват, че повече от 500 души са били убити, включително най-малко 70 непълнолетни.
Единственият официален брой на загиналите, обявен от властите, беше в началото на декември миналата година, когато протестите все още бушуваха.
По това време Съветът за държавна сигурност към вътрешното министерство каза, че повече от 200 души са загинали, включително десетки служители на силите за сигурност, убитите при „терористични актове“, убитите от свързани с чуждестранни групи групи и обвинени като убити от държавата , „бунтовници“ и „въоръжени антиреволюционни елементи, които са били членове на сепаратистки групи“.
Хиляди също бяха арестувани по време на демонстрациите, повечето от които бяха освободени след помилване от върховния лидер Али Хосейни Хаменей през февруари. Но някои, включително редица журналисти, остават в затвора.
Седем души са били екзекутирани досега, след като са били осъдени от ирански съдилища по дела, свързани с протестите.
Какво се е променило оттогава?
Въпросът за хиджаба и правата на жените е в центъра на демонстрациите в и извън Иран, като името на Амини и скандиранията „жена, живот, свобода“ се превръщат в обичайни рефрени.
В Иран много жени са избрали да променят начина си на обличане и да се откажат от забрадките си.
Но хиджабът остава задължителен според иранския закон и религиозни учения и властите сигнализираха, че това няма да се промени, така че те предприеха редица усилия, за да противодействат на тази промяна.
Те използват интелигентни камери, за да идентифицират нарушителите на обществени места и в техните превозни средства, които могат да бъдат обект на съдебно наказание, и са пренасочили полицията за морал.
Много кафенета и ресторанти бяха затворени, защото предлагаха услуги на жени, за които се смята, че носят разхлабен хиджаб. А известни личности, включително актриси, са завеждани съдебни дела срещу тях. Големите банери, възхваляващи достойнствата на хиджаба, също станаха позната гледка в Техеран и други градове след демонстрациите.
Очаква се скоро да бъде ратифициран нов закон за хиджаб, който според законодателите може да доведе до нови наказания за жени, за които се смята, че са в нарушение.
Редица професори от водещи университети бяха изключени в случаи, които изглежда са свързани с протестите.
Достъпът до интернет продължава да бъде строго ограничен в Иран, като се очакват още смущения, тъй като страната отбелязва една година от началото на протестите.
Всички основни глобални социални медии и платформи за съобщения, в допълнение към много уебсайтове, продължават да бъдат блокирани без реални изгледи да бъдат възстановени.
Много иранци са принудени да използват виртуални частни мрежи (VPN), за да заобиколят ограниченията, но властите отдавна са предприели строги мерки и срещу тези инструменти, позовавайки се на частни опасения.
Какво се случва сега?
В петък и събота силите за сигурност, включително специалните сили за борба с тероризма, бяха разположени на няколко главни градски площада и улици в Техеран.
Докладите също така показват засилено присъствие на службите за сигурност в други градове в опит да се предотвратят безредици.
Говорейки в телевизионна програма по-рано тази седмица, министърът на разузнаването Есмаил Хатиб повтори позицията на Иран, че „бунтовете“ и „терористичните“ операции в Иран по време и след протестите са били подстрекавани и подкрепяни от чуждестранни актьори, особено от Запада.< /p>
Иранските медии публикуваха в събота многобройни съобщения за „мрежи от бунтовници и саботьори“, които са свалени в няколко града.
Президентът Ебрахим Раиси се срещна в събота с група семейства от силите за сигурност, базирани в североизточния влиятелен град Машхад, които бяха убити по време на протестите.
Иранци в чужбина организираха демонстрация в Брюксел в петък и се очакваше да се проведат други на други места в Европа, в допълнение към Канада и Съединените щати.
САЩ, заедно с Европейския съюз и Обединеното кралство, отделно обявиха нови санкции срещу редица ирански служители и организации в навечерието на годишнината от смъртта на Амини.
Източник: Ал Джазира
