В София е открит Театър 199
Театър 199 „ Валентин Стойчев “ е театрално пространство на столичната улица „ Раковски “ („ влиятелно и уютно театрално мазе в центъра “), отдадено на камерни спектакли от модерни създатели. След гибелта на дългогодишния си шеф Валентин Стойчев през 2007 година театърът приема неговото име.
Основан е на 12 юни 1965 година. Наречен е по този начин поради 199-те места, с които разполага тогава.
Помещава се в уютно подземие в центъра на София. Има една камерна зала, която след няколко ремонта, за по-голям комфорт на посетителите, разполага със 169 зрителски места.
Театърът няма лична натрупа, всички креативен екипи, в това число режисьори и артисти, които слагат и играят в „ 199 “, се събират на планов принцип.
Има богата месечна стратегия. Изнасят се вечерни представления за възрастни – с начало 19.30 ч. Традиция е през зимните месеци да се показват дневни неделни спектакли от 15.00 ч. Всяка събота и неделя има представления за деца от 11.30 ч. През месеците юни-септември началото на вечерните спектакли е 20.00 ч.
На тази сцена са поставяли едни от най-елитните режисьори, а десетки емблематични функции са изиграли най-талантливите за своето време актьори.
Репертоарната политика е ориентирана към представянето на българската публика на творби от модерни създатели, както и основаването на спектакли с висока художествена стойност. Поставят се и творби от най-известните европейски и международни създатели. Много от спектаклите са потвърдени във времето – „ Монолози за вагината “ от Ева Енслър, „ Вечерен акт “ по А. П. Чехов, „ Duende “ по Лорка, Румяна Апостолова, „ Рибарят и неговата душа “ по Оскар Уайлд, „ Старицата от Калкута “ от Ханох Левин, „ Симулатор за чифтосване “ от Джоузеф Скримшоу, „ Каквото направи дядо... “ по Х. К. Андерсен се играят над 10 години, „ Шинел “ по Гогол отбелязва на сцената на театъра своята 20-годишнина, а моноспектакъла на Андрей Баташов „ Секс, опиати и рокендрол “ е игран над 700 пъти.
Обръща се съществено внимание и на българската драматургия.
Основан е на 12 юни 1965 година. Наречен е по този начин поради 199-те места, с които разполага тогава.
Помещава се в уютно подземие в центъра на София. Има една камерна зала, която след няколко ремонта, за по-голям комфорт на посетителите, разполага със 169 зрителски места.
Театърът няма лична натрупа, всички креативен екипи, в това число режисьори и артисти, които слагат и играят в „ 199 “, се събират на планов принцип.
Има богата месечна стратегия. Изнасят се вечерни представления за възрастни – с начало 19.30 ч. Традиция е през зимните месеци да се показват дневни неделни спектакли от 15.00 ч. Всяка събота и неделя има представления за деца от 11.30 ч. През месеците юни-септември началото на вечерните спектакли е 20.00 ч.
На тази сцена са поставяли едни от най-елитните режисьори, а десетки емблематични функции са изиграли най-талантливите за своето време актьори.
Репертоарната политика е ориентирана към представянето на българската публика на творби от модерни създатели, както и основаването на спектакли с висока художествена стойност. Поставят се и творби от най-известните европейски и международни създатели. Много от спектаклите са потвърдени във времето – „ Монолози за вагината “ от Ева Енслър, „ Вечерен акт “ по А. П. Чехов, „ Duende “ по Лорка, Румяна Апостолова, „ Рибарят и неговата душа “ по Оскар Уайлд, „ Старицата от Калкута “ от Ханох Левин, „ Симулатор за чифтосване “ от Джоузеф Скримшоу, „ Каквото направи дядо... “ по Х. К. Андерсен се играят над 10 години, „ Шинел “ по Гогол отбелязва на сцената на театъра своята 20-годишнина, а моноспектакъла на Андрей Баташов „ Секс, опиати и рокендрол “ е игран над 700 пъти.
Обръща се съществено внимание и на българската драматургия.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ